Керелин Спаркс
Неочаквана любов (21)

Глава 21

Хедър се втурна нагоре по стълбите към приземния етаж. Вампири? Как бе възможно това? Ала защо Жан-Люк би излъгал за нещо толкова ужасно?

Знам, че ме обичаш.

Думите му я измъчваха. Не! Тя не би могла да обича вампир. Те бяха чудовища, които използваха невинни, за да оцелеят.

Затръшна вратата на мазето зад себе си и тръгна по коридора. Вампири. В Тексас. Може би трябваше да се обади на имиграционните. Бързо подмина вратите на модното студио. Боже мой, шефът й беше вампир. И фантастичен в леглото. Тя трепна и се опита да заличи от ума си тази последна мисъл.

Знам, че ме обичаш.

По дяволите, нямаше да се влюби в кръвопиещ демон. Реплика от един стар филм изникна в ума й и се запечата в съзнанието й. Трябваха й само няколко подсмърчания и наситен кънтри акцент, за да я наподоби. Винаги се влюбвам в неподходящия тип мъже.

Да, това беше тя. Беше се прехвърлила от съпруг с мания за контрол на любовник, който бе вампир. Поне вампирът не можеше да я контролира през деня. Тогава беше мъртъв. Кикот се изплъзна от устните й. Боже мой, започваше да губи ума разсъдъка си.

Застина по средата на изложбената зала, когато вратата към офиса на охраната се отвори.

Роби излезе и я погледна разтревожен.

— Добре ли си, девойче?

Вампир. Хедър отстъпи назад.

Той се намръщи.

— Не се плаши.

Да бе. Той беше просто един огромен, мускулест вампир с меч на гърба, нож в чорапа и остри зъби в устата си. Тя се обърна и побягна нагоре по централното стълбище. Докато прекосяваше подиума забеляза, че Роби я наблюдава от изложбената зала.

По дяволите, нямаше да се страхува. Беше във война със страха.

Хедър се промъкна в спалнята си.

— Държа пистолет насочен към задника ти — прошепна гласът на Фиделия в тъмното.

— Аз съм. — Хедър заключи вратата. — Трябва да поговорим. Дръж пистолета под ръка.

— Не държа пистолетите си в леглото. Просто блъфирах.

— Вземи ги. — Младата жена се запрепъва през стаята към банята. — И ела тук. Не искам да събудим Бетани.

Минута по-късно Фиделия се заклатушка към банята, притискай чантата си до гърдите.

Хедър затвори вратата и включи лампата.

— В голяма опасност сме.

— Така си и помислих. — Фиделия остави тежката си чанта върху мраморната тоалетна масичка. Косата й стърчеше в различни посоки, а огромната й ярко розова нощница бе украсена с надпис „Горещо парче“. — Картите ме предупредиха.

Хедър седна на ръба на ваната. Нещастен спомен проблесна в съзнанието й. Джакузито на Жан-Люк беше невероятно. И бе достатъчно голямо за двама. Отблъсна мисълта.

— Промъкнах се в мазето, за да разбера какво крият те.

— Аха и…? — Фиделия свали капака на тоалетната чиния и седна върху него. — Сексът добър ли беше?

Челюстта на Хедър увисна.

— Моля?

— Аз съм медиум. — Фиделия посочи към нея. — А и тениската ти е на обратно.

Младата жена погледна надолу и топлина заля лицето й. Бързо смени темата.

— Открих нещо важно. Бях права, че Жан-Люк е на вековна възраст. Бил е роден през 1485 г.

Приятелката й кимна бавно.

— Това обяснява много. Голям опит. Трябва да е бил доста добър в леглото.

Хедър се изсмя.

— Това е съвсем друга тема.

— Значи е бил добър?

— Фиделия, очите му почервеняха. Светеха.

Лицето й пребледня.

— Санта Мария — тя се прекръсти бързо. — Видя ли бели остри зъби?

— Не, но ги има. Той е вампир. Всички са вампири. Освен Фил. И горкият Пиер. Дори Луи е вампир.

Кафявите очи на Фиделия се разшириха.

— Сигурна ли си? Жан-Люк си призна?

— Да.

Старата жена притисна ръце до устата си, прошепна молитва на испански и отново се прекръсти.

— Винаги съм усещала, че те… са различни, но никога… — Тя се вцепени. — Ухапа ли те?

— Не. Никога не съм виждала зъбите му да се показват. — Хедър направи гримаса само при мисълта за грозни остри зъби, стърчащи от красивата уста на Жан-Люк.

Фиделия се наведе напред, за да разгледа шията й.

— Нямаш белези.

— Не ме ухапа — настоя Хедър. — Каза, че се контролира напълно.

— Контрол, да. — Фиделия се облегна назад, смръщена. — Чувала съм, че са много добри в контролирането на ума. Може да те ухапе и след това да изтрие спомните ти.

— Не мисля така. Жан-Люк каза, че не разрешава хапане в дома си. Всички те пият кръв от бутилки.

— Наистина ли? — Тъмните вежди на Фиделия се повдигнаха. — Тогава никой от тези вампири не те е нападнал?

— Не.

— И Жан-Люк не използва контрол върху ума, за да те накара да правиш неща, които не желаеш.

Хедър поклати глава и усети как бузите й пламват. Беше я накарал да крещи от удоволствие, но тя определено го бе сторила по собствено желание.

— Не мисля, че ме е контролирал. Аз самата бях извън контрол. Развиках му се и го зашлевих.

— Той крещя ли ти?

— Не. — Тя се размърда върху ръба на ваната. — Помоли ме да не напускам къщата. Той се… тревожи за нашата безопасност.

Фиделия си пое дълбоко дъх.

— Нека се изясним. Нито веднъж не те е нападнал, ухапал или контролирал?

— Да.

— Тогава защо си му крещяла и си го ударила?

— Защото те са вампири. Това не е ли достатъчна причина?

Фиделия сви рамене.

— Доколкото мога да преценя, те направиха всичко възможно да се чувстваме комфортно и приемат сериозно задачата си да ни държат в безопасност. Днес дори загубиха един от своите.

— Пиер беше смъртен.

— Той беше техен другар и те бяха разстроени от смъртта му. Можеше да се случи на всеки един от тях. Или нас. Всички сме в опасност.

Хедър въздъхна.

— Мислиш, че трябва да останем тук? Да се съюзим с тези… вампири срещу общия враг?

— Луи също е вампир, нали? Смятам, че най-добрата защита за нас е да сме с повече вампири. Определено трябва да останем тук.

Хедър кимна.

— Съгласна съм, но си тръгваме веднага щом убият Луи.

— Ами Жан-Люк? Харесваш го, нали?

— Не мога да имам връзка с мъж, който е оцелял векове наред, като е хапал жени и е пил от кръвта им.

— На бас, че може да ти направи страхотна смучка.

— Фиделия! Този мъж е чудовище.

Възрастната жена посегна към чантата си.

— Искаш ли да го застрелям? Ще го убия още тази вечер.

— Не! — Хедър скочи на крака.

Приятелката й я изгледа многозначително.

— Ти се провали на този тест, chica.

Хедър стисна зъби.

— Не е това, което си мислиш.

— Че е много добър в леглото?

Младата жена седна отново и изпуфтя.

— Няма нищо общо с привличането. Просто ненавиждам насилието по принцип.

— Ти си го зашлевила.

— Бях разстроена. А и сега се чувствам малко гузна.

Фиделия се наведе напред и се подпря върху лактите си.

— Той кога ти призна? Преди или след секса?

— След.

Хедър потърка чело. Получаваше главоболие.

— Аха. Ето защо си го ударила. Копеле. Получил е удоволствието си с теб и е задоволил нуждите си, преди да ти каже истината.

Тъпа болка запулсира в слепоочията на Хедър.

— Всъщност, той не… имам предвид, че през цялото време доставяше удоволствие на мен.

— О! — очите на Фиделия заблестяха. — Този Жан-Люк. Той е muy macho.

Младата жена въздъхна. Беше изживяла най-големия оргазъм в живота си. Не, че имаше намерение някога да мисли отново за това.

— Значи не се е опитвал да те ухапе и не е потърсил собствено удоволствие. — Фиделия наклони глава и се замисли. — Тогава защо те отведе в леглото си?

Хедър преглътна с усилие.

— Каза, че ме обича.

— Ах! Amor!

— Заяви, че ме е чакал цели петстотин години — продължи младата жена.

— Ммм. Romantico.

— Но той е вампир.

Фиделия сви рамене.

— Никой не е съвършен. Вторият ми съпруг… имаше шест пръста на единия си крак.

— Става дума за нещо малко по-сериозно от това. Жан-Люк е буквално мъртъв през половината време.

Фиделия кимна.

— За повечето мъже това би било напредък.

— Говоря сериозно. Трябва да стоя далеч от него. Искам нормален живот за двете ни с Бетани. За момента оставаме тук, но ще го избягвам на всяка цена.

— Добре — съгласи се приятелката й. — Не трябва да говориш с него дори, ако е muy romantico. И трябва да се опиташ да не мислиш колко добър е бил сексът. Беше много добър, нали?

— Не ми помагаш. На чия страна си?

Фиделия потупа едното си коляно.

— Аз съм на страната на сърцето ти, chica. Сърцето ти ще ти каже какво да правиш, ако го послушаш.

Хедър изпъшка, когато нов внезапен удар от болка атакува слепоочието й. Това не беше съвета, който искаше да чуе. Защото, станеше ли дума за сърцето й, се опасяваше, че вече го е загубила.

След като се мята и въртя продължително с твърде много страстни спомени в болящата я глава, накрая Хедър се отказа да спи. Взе си дълъг горещ душ, облече се и около 5 часа сутринта слезе по стълбите към студиото. Когато наближи офиса на охраната, вратата се отвори.

— Добро утро, девойче — поздрави я Роби.

Тя измърмори поздрав и побърза да го подмине. Ако успееш да се потопи в работата си, която толкова обичаше, може би щеше да забрави за дебнещите наоколо вампири. Вероятно всички вече знаеха, че тайната им е разкрита.

— Хей, чакай, мацко.

Хедър се обърна. Страхотно. Онзи, когото наричаха Финиъс, я следваше. Тя продължи да върви.

— К’во става? — настигна я той.

— Нищо — Хедър спря пред вратите на студиото и набра 1485 на таблото. — Просто искам да работя.

— Готино. Не ми обръщай внимание. Аз просто ще си вися тук.

— Като прилеп ли? — промърмори тя, докато влизаше в студиото.

— По-скоро като твой личен бодигард. — Той затвори вратата след нея. — Искаме да си в безопасност.

— Някак си бих се чувствала много по-сигурна, ако не ме следеше вампир.

Финиъс спря с обидено изражение.

— Аз няма да те нараня.

Дали не беше засегнала чувствата му?

— Никога ли преди не си ухапвал някого?

Той потръпна.

— Не съм съвършен, но доста упорито се старах, за да се науча да се контролирам. Знам, че преди бях нехранимайко. По дяволите, бях истински загубеняк, докато бях жив, но Ангъс повярва в мен и нямам намерение да го разочаровам.

Хедър пристъпи към работната маса, за да подреди пособията си.

— Искаш да кажеш, че сега, когато си мъртъв, животът ти е по-добър?

— Не съм мъртъв. Поне не и в момента. И да, животът ми е по-добър. Това е първата ми истинска работа и се справям добре с нея. Изпращам пари вкъщи на семейството си. Освен това уча фехтовка и бойни изкуства. Искаш ли да видиш?

Преди тя да успее да каже не, Финиъс се обърна с лице към манекените в центъра на стаята.

— Хайяя. — Зае атакуваща поза. — Свършен си, нещастнико.

Той сграбчи един мъжки манекен за ръката и я изви зад гърба му. Хедър предположи, че манекенът трябваше да излети над рамото на вампира и да се разбие в пода, но за съжаление, ръката просто се отскубна.

Финиъс изглеждаше изненадан само за секунда, след което хвърли ръката на пода.

— Да, сритах ти задника — каза той, подскачайки назад с вдигнати юмруци. — Повече няма да се занасяш с мен, загубеняко. Ще те превърна в еднорък мъж.

Усмивка изви устните на Хедър и тя се обърна. Последното нещо, което искаше бе, да си спомни колко много всъщност харесва тези мъже. Тя се приближи към манекена, който бе облякла със завършените парчета от първата си рокля и забеляза върху него забодена с карфица бележка. Плъзна поглед по черния извит почерк, за да прочете подписа отдолу.

Жан-Люк. Сърцето й подскочи. Грабна бележката.

Това е едно отлично начало на първата ти рокля. Шоуто ще се състои, както е планирано, следващата събота. Броят на присъстващите ще бъде ограничен. Желая ти успех в работата, но моят пръв приоритет е твоята безопасност.

Нищо повече. Любезно и делово. Хедър беше почти разочарована. Можеше да напише нещо от рода на „Съжалявам, че съм вампир“ или „По-скоро бих умрял отново, отколкото някога да те ухапя“. Но, не. Дори не бе споменал факта, че е кръвопиещ демон. Освен това не бе написал нищо романтично.

Тя смачка бележката и я изхвърли в кошчето за боклук. Така беше по-добре. Той й беше шеф и нищо повече. Веднага щом Луи бъде убит, щеше да си тръгне. Настани се пред шевната машина, за да завърши полата.

Финиъс се облегна на работната маса.

— Роби мисли, че се страхуваш от него. Затова изпрати мен да те пазя.

— Не съм уплашена.

Само напълно откачила. Тя стъпи на педала, за да подкара машината.

— Необходимо е време, за да свикнеш с нас. Човече, аз откачих напълно, когато за пръв път разбрах, че съм вампир.

Хедър спря да шие. Беше ли прочел мислите й? Не, по-скоро беше обичайна реакция човек да откачи, когато се запознае с вампир.

— От колко време си… така?

— Малко повече от година.

Финиъс описа трансформацията си, като дело извършено от ръката или по-точно зъбите, на няколко зли вампира и как Ангъс го е спасил.

— Злите вампири все още ли се хранят от хората? — попита Хедър.

— Да, те дори ги убиват. Ние ги мразим. — Финиъс изду гърди. — Ние сме добрите момчета.

— Значи има добри и лоши вампири?

— Да. Как го беше казал Конър? Смъртта не променя човешкото сърце. Така че, ако си лош пич, си оставаш лош, разбираш ли?

— А добрият човек си остава добър?

Като Жан-Люк. Винаги бе чувствала, че той е добър човек. Един чудесен мъж. Знам, че ме обичаш. Думите му я преследваха.

— Да, точно така.

Финиъс започна да разказва дълга история за един наистина лош вампир, наречен Касимир.

Хедър се върна към шиенето, но скоро осъзна, че е привлечена от историята и започна да задава въпроси. Очевидно двете враждуващи фракции се наричаха Вампири и Бунтовници, и бяха на прага на всеобща война. Ангъс МакКей е бил генерал на вампирите във Великата вампирска война през 17 век.

— Жан-Люк участвал ли е в тази война? — попита Хедър.

— Ама, разбира се. Бил е втори в командването. Конър ми разказа, че Жан-Люк не оставил Роман сам нито за секунда. Получил няколко сериозни рани, за да опази Драганести.

Жан-Люк бе верен приятел, герой сред себеподобните си. Но неговият свят беше напълно различен от нейния. И освен това опасен. Не беше добро място за нея и Бетани. Опита се да не мисли за него.

— Кой е Конър?

— Главният охранител на Роман. Аз обикновено съм назначен към къщата на Драганести, но Конър настоя да ги скрие.

— В опасност ли са? — Хедър си спомни, че е срещала Роман за кратко. Жена му бе доста приятелски настроена и… — Тя спря да шие с възклицание. — Те имат дете!

— Да. Роман е някакъв научен гений, сещаш се. Той произвежда синтетичната кръв, с която се храним. А когато Шана пожелала дете, намерил начин бебето да бъде негово.

Хедър не можеше да повярва.

— Това малко мило момченце е син на вампир?

— Да, той е малко сладурче, нали?

— Но как е възможно Шана да има бебе? Вампирите са мъртви… общо взето.

Това беше прекалено объркващо.

— Шана е смъртна — ухили се Финиъс — Като теб.

Хедър преглътна с усилие. Смъртна, омъжена за вампир? И му е родила син. Как е могла Шана да го стори? Но тя изглеждаше толкова щастлива. И малкото момченце беше красиво.

— Мамо!

Бетани влезе в стаята, следвана от Иън и Фиделия, която носеше чантата си.

Хедър погледна към часовника. Беше малко след шест сутринта. Тя прегърна дъщеря си.

— Станала си рано.

— Гладна съм — обяви Бетани.

— Ела да закусиш с нас. — Фиделия пристъпи по-близо и прошепна. — Те искат да останем заедно през целия ден.

— Но аз трябва да работя — протестира Хедър.

— Не се притеснявай — отвърна Иън. — Ще преместим някои мебели тук, за да ви е удобно.

Скоро Хедър и семейството й седяха около кухненската маса и закусваха, докато Финиъс ги пазеше. Иън вдигна креслото от пода и излезе, носейки го над главата си, сякаш тежеше не повече от два килограма.

— Хмм… muy macho.

Фиделия се наведе на една страна, за да го наблюдава, докато напуска.

Хедър преглътна трудно зърнената си закуска. Явно вампирите бяха много силни. Спомни си лекотата, с която Жан-Люк я вдигна на ръце и я хвърли на леглото.

И други образи бързо се върнаха в съзнанието й. Мили боже, той беше невероятно секси. Боже мой, беше толкова горещ. Но забранен. Отблъсна спомените си.

— Не е ли малко топло тук? — усмихна й се лукаво Фиделия.

Хедър изстена вътрешно. Можеше да бъде много досадно да имаш приятел медиум.

Роби влезе в стаята и без да продума повдигна цяло канапе на рамо и излезе.

— Оо… — Фиделия изви тъмните си вежди — Роберто. Чудя се дали носи нещо под тази поличка.

— Това е килт — каза Хедър и кимна към дъщеря си. — Хайде да запазим закуската цензурирана, става ли?

— Добре, само ще си представям — Фиделия се намръщи на зърнената си закуска. — Само това ми остава на моята възраст.

Финиъс се ухили.

— Ти си бебе в сравнение с някои от по-възрастните наоколо.

— Gracias, muchacho. — Тя му отправи благодарен поглед. — Харесвам всички ви. Ти си muy macho. — Погледна остро Хедър. — Не мислиш ли?

Младата жена й се намръщи в отговор.

— Не прекалявай!

Роби и Иън се върнаха за телевизора и стойката му.

— Благодаря ви! — извика Фиделия след тях. — Така няма да пропусна сапунките си. Тези мъже са много чувствителни към нуждите ни, не мислиш ли?

Хедър направи гримаса. Смехът на Финиъс премина в прозявка.

— Слънцето изгрява. Мога да го почувствам. Ще трябва да ви напусна скоро.

Което означаваше, че скоро щеше да е мъртъв. Както и Жан-Люк. Хедър потрепна при тази мисъл. Къде беше той? Дали в този момент не пропълзяваше в голямото си легло, за да остане да лежи в него мъртъв през целия ден?

Финиъс се изправи.

— Хей, брато, к’во става?

— Хей. — Фил тръгна към тях. — Добро утро!

Хедър го посрещна с усмивка. Най-накрая друго нормално човешко същество.

Охранителят огледа опразнената дневна.

— Какво се е случило?

— Местим всичко в студиото, за да може Хедър да работи — обясни Иън, докато влизаше в кухнята. Той се обърна към Хедър. — Готови сте за деня.

— Благодаря ти.

Тя събра купичките и ги занесе в мивката.

— Финиъс можеш да слизаш долу — каза Иън — Роби вече тръгна натам.

— Разбира се, до скоро. — Финиъс помаха на Хедър. — Ще се видим утре вечер.

— Приятни сънища.

Тя трепна. Кои бяха подходящите думи в случая? Приятна смърт?

— Ами ти, брато? — попита той Иън.

— Взех лекарството — отвърна шотландецът с нисък глас. — Оставам буден.

Финиъс се намръщи.

— Човече, това е смахнато.

Фил огледа внимателно Иън.

— Добре ли се чувстваш?

Шотландецът сви рамене.

— Първоначално бях леко замаян, но сега се чувствам добре.

Финиъс поклати глава.

— И преди съм си имал работа с наркотици. Не водят до нищо добро, човече.

— Ще се оправя — настоя Иън. — Сега слизай долу!

— Добре. — Финиъс се обърна към Хедър. — Наглеждай го.

После излезе от стаята.

Тя се приближи към двамата охранители.

— Какво става?

— Нищо.

Иън скръсти ръце и се намръщи.

— Взел е експериментално лекарство, което ще му позволи да остане буден през деня — обясни Фил.

— Опасно ли е? — попита Хедър.

— Не — отвърна Иън. — Чувствам се добре, а и имаме нужда от повече от един охранител през деня.

Хедър прехапа долната си устна. Тези вампири правеха и невъзможното, за да опазят нея и семейството й. Ставаше й все по-трудно да мисли за тях като за чудовища.

Докато вървяха обратно към студиото, тя забеляза тъмнината. Щорите на всички прозорци бяха спуснати. Лампите бяха включени, но въпреки това бе сумрачно без слънчева светлина.

— Направили са много неща докато сме закусвали — прошепна тя на Фил.

— Могат да се движат много бързо — обясни той.

Супер бързи и супер силни. А и супер секси. Мислено се шамароса за тази последна мисъл.

— Защо трябва да е толкова тъмно?

— Слънчевата светлина ще изгори Иън — прошепна Фил. — Ще го убие, ако е изложен прекалено дълго време на нея.

Хедър се намръщи. Младият шотландец се поставяше в прекалено голяма опасност.

— Не виждам защо се нуждаем от двама охранители през деня. Луи също е вампир, нали?

Фил кимна.

— Тогава той би атакувал само през нощта — заключи тя. — Освен, ако не взима същото лекарство като Иън.

— Сигурен съм, че не го прави. Но той е майстор в контрола над ума на смъртните. Използвал ги е, за да убие френските крале. Може да промие мозъка на всеки, да го накара да дойде тук и да ни убие, дори през деня.

Хедър преглътна.

— Следователно всеки, който приближи вратата, може да е убиец, като… пощальона например?

— Правилно.

На вратата се позвъни.