Керелин Спаркс
Неочаквана любов (25)

Глава 25

Благодаря ти, че дойде.

Жан-Люк се здрависа с Грегори, който току-що се беше телепортирал в офиса му.

— Няма проблем, брато. — Грегори погледна през прозореца към изложбената зала долу. — Значи искаш да водя шоуто ти?

— Ако нямаш нищо напротив. — Жан-Люк смяташе, че Грегори е най-добрият избор, след като преди време беше водил риалити шоу по Дигиталната вампирска телевизия. — Трябва да съм до Хедър.

Грегори кимна.

— Тя ли е мацката, която Луи иска да убие?

— Да. — Жан-Люк погледна към копринената завеса. Хедър беше зад нея с моделите си.

Финиъс я пазеше, но той бе нетърпелив да поеме тази отговорност.

— Ще бъде забавно. — Грегори оправи папийонката си. — Много готини мацки. Симон тук ли е?

— Тя е с Инга. Гримират се. Сложих дигитална камера и монитор в мазето, за да могат да видят отраженията си. — Жан-Люк взе един лист от бюрото си. — Това е всичко, което трябва да знаеш.

Грегори погледна написаното.

— Добре. Да го направим.

Роби влезе в офиса. Той кимна на вицепрезидента на Роматех Индъстрис.

— Грегори.

— Здрасти, брато.

Грегори се здрависа с него.

— Всичко е готово — съобщи Роби. — Една от манекенките на Хедър беше леко нервна и пийна повечко. Хедър й даде малко кафе, за да се ободри.

Жан-Люк се намръщи.

— Ако е пияна, психическата й защита ще бъде слаба.

— Мислиш, че ще бъде лесно за Луи да я контролира? — каза Роби.

— Oui.

Жан-Люк вдигна бастуна си със скритата вътре шпага.

— Ще я наглеждам. Както и Симон — добави Роби.

— За съжаление, всеки в сградата е заподозрян — Жан-Люк тръгна към вратата, с бастун в ръка. — Хайде да вървим.

Тримата мъже слязоха по стълбите и отидоха в кухнята. Фил и Фиделия имаха късна вечерна закуска с Бетани.

— Вече може да се качите в офиса ми. — Жан-Люк се наведе към Бетани. — Ще гледаш през прозореца горе.

Малкото момиченце кимна, а уста й беше пълна с бисквитки.

Той мина покрай Фил и прошепна.

— Пази ги.

— Да, сър — кимна телохранителят.

По-рано през деня беше инструктиран да скрие гледката на Бетани, ако нещата вземеха лош обрат.

Жан-Люк влезе в изложбената зала с Роби и Грегори.

Шотландецът посочи към модния подиум.

— Ще бъда там по време на шоуто. Финиъс и Иън ще са тук. Шерифът вече пристигна с двамата си заместника.

Жан-Люк забеляза Били, който се беше облегнал на стената и дъвчеше клечката си за зъби. Колегите му бяха срещу него в другия край на залата.

— Ще проверявам гостите докато влизат — продължи Роби, — за да сме сигурни, че всички са смъртни.

Симон и Инга влязоха в залата, без да обръщат внимание на полицаите, които зяпнаха след тях.

— Хей, Симон.

Грегори тръгна към нея и се усмихна.

Тя спря.

— Грегори.

Симон повдигна ръката си и му позволи да изпрати нея и Инга зад кулисите.

Грегори вдигна завесите, за да могат да минат.

— Ще бъда тук отзад — каза той на Жан-Люк.

— Предай на Хедър, че искам да я видя — отвърна той.

Тя се появи. Очите й бяха широко отворени.

— Изглеждаш добре.

— Благодаря ти. — Беше облякъл най-хубавия си смокинг. — Готови сме да започваме.

— Добре. — Тя погледна назад. — Успех, дами.

Жан-Люк се усмихна, когато видя, че Хедър беше облякла черната коктейлна рокля, която й подари.

— Изглеждаш страхотно.

— Благодаря ти. — Тя приглади полата си надолу. — Познавам един мъж със страхотен вкус.

— Точно така. — Жан-Люк я придружи до първия ред.

— Чух, че един от моделите ти е прекалил малко с пиенето.

Тя трепна.

— Лиз. Никога не бих повярвала, че една учителка по драматургия може да има такава сценична треска, но всички са облечени и готови.

Хедър говореше прекалено бързо и постоянно се оглеждаше. Беше нервна, осъзна Жан-Люк и имаше добра причина за това.

— Ела. — Той седна на стола в края на реда и й посочи да седне до него. Взе ръцете й в своите. Бяха леденостудени и той ги разтри. — Ще те пазя, Хедър. Обещавам ти.

Тя пое дълбоко въздух.

— Чакам това от две седмици, а сега просто искам да свърши възможно най-бързо.

— Ще се справиш страхотно. Моделите ти са красиви.

— Това изглежда маловажно в сравнение с факта, че някой се опитва да ме убие.

— Никой няма да те нарани. Няма да им позволя.

Той погледна към входната врата. Роби проверяваше личния багаж на всеки, докато влизаше.

— О, не — простена Хедър. — Треньор Гюнтер пристигна.

Ниският учител не се нареди на опашката, а влезе директно в изложбената зала.

— Хей, Хедър — извика той с гърмящия си глас. — Доведох морално подкрепление за Лиз. Наду свирката си и две мажоретки от гимназията влязоха в залата с викове, подскоци и размахвайки понпоните си.

— О, не.

Хедър се отпусна в стола си.

Жан-Люк се засмя.

— Никога преди не съм виждал подобно нещо насред модно шоу.

— Само в Тексас — промърмори Хедър.

Треньорът и мажоретките седнаха в другия край на първият ред срещу Хедър и Жан-Люк.

Още гости пристигнаха и скоро всички места бяха запълнени. Роби затвори вратата и тръгна надолу по коридора. След няколко секунди вървеше по модния подиум. Очевидно беше използвал вампирската си скорост, след като изчезна от полезрението на хората.

Грегори се качи на платформата до подиума.

— Добър вечер и добре дошли на първото модно шоу в Шницълбърг.

Малката публика изръкопляска. Мажоретките размахаха понпони.

Грегори се усмихна.

— Това е благотворително мероприятие. И Жан-Люк Ешарп дарява на училищния съвет на Шницълбърг по хиляда долара за всеки присъстващ.

Последваха още ръкопляскания.

Жан-Люк огледа стаята. Всички гости бяха смъртни. Никой от тях не се беше приближил до него, за да го заговори или да му благодари, така че изглежда самоличността му все още беше тайна.

— Ще започнем с два модела на Алберто Албертини — продължи Грегори. — Представям ви нашите световноизвестни манекенки — Симон и Инга!

Публиката изръкопляска учтиво. Жан-Люк подозираше, че никога не бяха и чували за тях.

Музиката започна. Алберто я пускаше зад кулисите. До входната врата Иън затъмни осветлението по стените, за да може да изпъкне подиума.

Появи се Симон, която получи одобрително възклицание от публиката.

— Симон е облечена в черна копринена вечерна рокля, която блести с хиляди цилиндрични мъниста — прочете Грегори от бележките си. — В същото време дълбоко изрязания гръб придава на тоалета точния драматичен ефект. Това е един зашеметяващ дизайн.

Симон прекоси подиума и позира. Жан-Люк я наблюдаваше внимателно. Тя го изгледа свирепо, но манекенката винаги позираше с ядосано изражение на лицето. На връщане беше стигнала до половината подиум, когато Инга започна дефилето си.

— Инга е облечена в коктейлна рокля от коприна с цвят на слонова кост — съобщи Грегори. — Забележете скосеното деколте, което оставя едното рамо голо и как това е отразено в асиметричен подгъв. Едно елегантно творение от Алберто Албертини.

Публиката изръкопляска учтиво.

— Алберто ли написа този сценарий? — прошепна Хедър.

Жан-Люк кимна.

— Аз го редактирах.

Знаеше, че Симон и Инга ще са заети да се преобличат в следващите си тоалети. Алберто беше поставил параван, за да не може смъртните манекенки да ги видят как се преобличат с вампирска скорост.

— А сега — продължи Грегори. — Представяме ви три модела на един дизайнер от Шницълбърг обещаващият нов талант в света на модата, Хедър Лин Уестфийлд.

Публиката заръкопляска. Треньор Гюнтер вдигна юмрук във въздуха и изсвири. Мажоретките разтърсиха понпоните.

Хедър наведе глава.

— Не мога да повярвам.

— Градът те обича — прошепна Жан-Люк. — И разбирам защо.

Тя го погледна, очите й блестяха от вълнение.

— Благодаря ти, че повярва в мен.

Той взе ръката й.

— Не е нужно всичко да свърши тази нощ.

— Много добре — усмихна се Грегори. — Първият ни модел е г-ца Грей, учителка по английски в гимназия Гуадалупе.

Жената пристъпи несигурно на подиума, облечена в първата рокля на Хедър.

Мажоретките скочиха на крака, размахвайки понпоните във въздуха.

— Давайте, г-це Грей! — не спираха да подскачат те. — Хайде, г-це Грей!

Алберто отново пусна музиката.

Учителката се усмихна и явно осъзна, че е сред приятели. Тя тръгна по подиума, а усмивката й растеше.

— Г-ца Грей е облечена във вечерна рокля от копринен шифон в кралскосин цвят — четеше Грегори от бележките си. — Забележете професионално падащата пола и възможностите, предоставени от подходящия шал.

Втората учителка тръгна по подиума.

— Давайте, г-жо Лоусън — извикаха отново мажоретките. — Хайде, г-жо Лоусън.

— Г-жа Лоусън е облечена в черна коктейлна рокля с болеро — съобщи Грегори. — Червената декоративна плитка на подгъва на болерото и полата придава на дизайн едновременно дързост и елегантност.

Хедър стисна ръката на Жан-Люк.

— Справяш се чудесно — прошепна той.

— Ако някой иска да ме нападне, нека просто го направи — прошепна тя в отговор. — Напрежението е убийствено.

Третата учителка стъпи на подиума.

Треньорът скочи и извика.

— Браво, Лиз.

— Хайде, г-це Шуман — мажоретките размахаха помпоните.

Лиз тръгна по подиума, клатушкайки се леко върху кафеникавите си обувки с висок тънък ток.

— Г-ца Шуман е облечена в рокля с цвят на канела и сако — каза Грегори. — Елегантното сако се отличава с плисирана яка, три четвърти ръкави и изкуствено бижу вместо копче.

Тя позира в края на подиума, когато треньорът извади фотоапарат.

Жан-Люк се наведе, тъй като не искаше да бъде заснет. Zut. Явно Роби е бил прекалено зает да проверява чантичките на дамите. Беше изпуснал този фотоапарат.

Светкавицата проблесна, очевидно заслепявайки г-ца Шуман, която залитна назад, изпищя, докато се олюляваше на ръба на подиума и падна.

— Хванах те, Лиз — треньорът се затича към нея и й помогна да се изправи. — Тя е добре.

Гюнтер вдигна ръце, сякаш току-що бе отбелязал тъчдаун.

Публиката заръкопляска. Хедър тръгна към приятелката си, но Жан-Люк я спря.

— Трябва да стоиш с мен. — Той размени поглед с Роби.

Изглеждаше, че трите смъртни манекенки са безобидни, но Луи можеше да контролира ума на някой от публиката. А и Симон имаше още едно излизане на подиума.

Публиката аплодира още веднъж Лиз, докато треньор Гюнтер я придружаваше обратно зад кулисите.

Грегори прочисти гърло.

— А сега следват още три модела на Алберто Албертини. Първо, световноизвестната манекенка от Шницълбърг, Саша Саладин.

Саша тръгна по подиума и публиката заръкопляска.

— Саша е облечена в тоалет от три части от бежова коприна — продължи Грегори. — Тесните панталони и потник са в зашеметяващ контраст с широкото и падащо свободно дълго палто.

Жан-Люк забеляза, че Саша държи ръцете в джобовете си. Това беше, нормално за модел, но…

Манекенката извади пистолет, насочи го към Хедър и дръпна спусъка.

Жан-Люк скочи пред Хедър и усети остра болка в дясната си ръка. Откатът на пистолета събори слабата Саша от подиума. Финиъс скочи върху нея. Полицаите и шерифът се затичаха към тях.

— Добре ли си?

Жан-Люк погледна Хедър. Тя трепереше, очите й се бяха ококорили. Той я дръпна към себе си.

Погледна към модния подиум. Роби беше изчезнал. Иън също. Без съмнение се бяха телепортирали отвън, за да търсят Луи в случай че негодникът беше все още наоколо.

Тълпата се буташе към вратата, крещейки.

Шерифът скочи на подиума.

— Успокойте се. Опасността отмина.

Треньорът наду свирката си и хората утихнаха.

— Хайде, да вървим — той ги поведе към вратата. — Стройте се в две редици. Бързо! Бързо!

Били скочи долу, където Финиъс притискаше Саша към пода. Помогна й да се изправи и тя се огледа замаяна.

— Какво стана? — жената погледна към шерифа. — О, здрасти, Били. Помня те от гимназията. С намръщен поглед той дръпна ръцете й отзад на гърба и й постави белезници.

— Саша Саладин, арестувана сте за опит за убийство. Имате правото да замълчите.

— Какво? — Саша пребледня. — Не бих наранила никого.

Били извади кърпичка и с нея вдигна пистолета.

— Току-що се опита да застреляш Хедър с това.

Саша ахна.

— Аз не мога да стрелям. Никога не бих наранила Хедър.

— Да бе. — Били я поведе към входната врата. — Сигурно си взривила и колата й.

Саша ахна.

— Не съм. Не знам за какво говориш, Били, моля те… — Тя го погледна умоляващо. — Не ме ли помниш?

Той я погледна тъжно.

— Да, помня те.

Хедър се отдръпна от Жан-Люк.

— Били, тя казва истината. Не е виновна.

Шерифът я погледна скептично.

— Тя стреля по теб. Всички го видяха. — Той изведе Саша навън. — Имаш право на адвокат.

Хедър се обърна към Жан-Люк.

— Не може да допуснем тя да плаща за престъплението на Луи.

— Ще се погрижа за това — увери я той. — Засега е по-важно да намерим Луи.

Жан-Люк извади шпагата си от бастуна, но ръката му потрепери от остра болка.

Хедър ахна.

— Боже мой.

— Какво правиш? — Грегори тръгна към него.

— Искам двамата с Финиъс да пазите Хедър, докато търся Луи.

Грегори поклати глава, мръщейки се.

— Пич, не си в състояние да се биеш. Остави Роби и Иън да го намерят.

— Но това е моя отговорност. — Жан-Люк стисна сабята си по-силно. Поради някаква причина усещаше ръката си изтръпнала и скована.

— Трябва да убия това копеле веднъж завинаги.

Хедър докосна лява му ръка.

— Жан-Люк. Скъпи, ти кървиш. Прострелян си.

Два часа по-късно Жан-Люк си почиваше в огромното джакузи. Горещата вода се въртеше, създавайки бяла пяна, докато джетовете масажираха гърба му с пулсиращата вода. Беше седнал в ъгъла, а ранената му дясна ръка почиваше отвън на ръба на джакузито, за да пази превръзката си суха. Лявата му ръка бе поставена от другата страна, близо до бутилката с Криски.

Беше изненадан от огнестрелната рана. Бе толкова решен да предпази Хедър и да убие Луи, че разумът му беше игнорирал болката. Грегори и Хедър го придружиха долу до спалнята му, докато Алберто се оправяше с последствията от катастрофалното шоу.

Грегори познаваше един лекар вампир от Хюстън, който беше помогнал на Шана да роди. Обади му се и доктор Лий се беше телепортирал направо в спалнята на Жан-Люк с медицинската си чанта. След като Хедър се увери, че той ще оживее, забърза нагоре по стълбите, за да види дъщеря си.

Куршумът трябваше да бъде изваден. Грегори подаде на Жан-Люк бутилката с Криски, за да му помогне с болката. Доктор Лий изкара куршума, превърза го, остави сметката и се телепортира обратно в Хюстън.

Грегори отиде да види Симон и Инга, а Иън и Роби все още търсеха Луи, докато Финиъс и Фил пазеха Хедър и семейството й. Жан-Люк знаеше, че Луи е наблизо. Беше контролирал Саша, а тя беше в района през последните два дни. Трябваше да е близо. Копелето щеше да иска да се наслади на причиненото от него нещастие.

Жан-Люк отпи още една глътка от Крискито. Ето го тук, още веднъж безпомощен. Не можеше да се бие тази нощ. Беше безполезен. Болката преминала в тъпо пулсиране, но гневът и чувството за неудовлетвореност растяха с пълна сила.

Луи трябваше да бъде открит. Налагаше се това да приключи. Жан-Люк не можеше да принуждава Хедър да остане тук завинаги като затворник, но ако я пуснеше да си върви, Луи щеше да я убие. Mon Dieu, тя имаше пълното право да го мрази. Беше загубила новооткритата си свобода заради него. Бе лудост от негова страна да се надява на любовта й.

Чу вратата да се отваря и да се затваря.

— Роби, ти ли си? Моля те, кажи ми, че Луи е мъртъв.

Тихите стъпки приближиха. Жан-Люк се обърна с премрежен от болка поглед. Той премигна. Сигурно сънуваше. Тя бе облечена със синята нощница, която й беше купил. Да, трябваше да е сън, но хубав.

Хедър бавно пристъпи към него.

— Жан-Люк.

Той премигна.

— Ти си истинска.

Тя се усмихна бавно.

— О, да!