Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Рискована любов (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Undead Next Door, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 22 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Керелин Спаркс

Заглавие: Неочаквана любов

Преводач: Димитрия Петрова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Тиара Букс

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 15.08.2014

Редактор: Яна Иванова

ISBN: 978-954-2969-27-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13837

История

  1. — Добавяне

Глава 24

Тази нощ Хедър научи за още една свръхспособност, която вампирите притежаваха. Тя стоеше в изложбената зала изумена, докато Роби и Иън закачаха плата около подиума, за да създадат завеса, която да го отделя от останалата част от помещението. Моделите щяха да използват пространството зад завесата като съблекалня по време на шоуто.

Това, което изуми Хедър, бе, че двамата шотландци нямаха нужда от стълба. Те просто висяха във въздуха.

— Предполагам, че и ти можеш да правиш това? — погледна тя Жан-Люк, който седеше до нея.

— Да. — Той се наведе към нея. — В моите ръце, заедно можем да достигнем нови висини.

Хедър вече не беше сигурна, че той говори за висене във въздуха.

— Чувствам се чудесно и като обикновена смъртна.

— Няма нищо обикновено в теб. И в последно време имам леки неприятности с определени части от тялото ми, които се издигат сами.

Тя изсумтя.

— Какви други способности притежаваш?

— Свръхестествено зрение и слух, изострено възприятие на нещата, които ме заобикалят. Например знаеш ли, че Фиделия в момента се крие зад витрината с шаловете.

— Не. И защо би направила това?

Устните на Жан-Люк трепнаха.

— Не можеш ли да предположиш?

Хедър вдигна поглед. Над витрината, Роби се носеше във въздуха, облечен в синьо-зелената си шотландска поличка.

— Боже мой. Това е срамно.

Слава богу, Бетани беше в кухнята и похапваше бисквитки, докато Финиъс я пазеше.

Иън се втурна в залата, носейки още топове с плат за завесите. Движеше се толкова бързо, че тялото му приличаше на мъгла.

— Вие сте супер бързи и силни — отбеляза Хедър.

— Притежаваме страхотна издръжливост — усмихна се Жан-Люк — Можем да издържим цяла нощ.

Тя му се присмя. Тази нощ мислите му бяха насочени към едно-единствено нещо. В това отношение вампирските мъже не бяха надминали дори със сантиметър смъртните си предшественици.

— Очите ти, ще те поставят в неизгодно положение.

— Как така, не ти ли харесва да знаеш кога съм възбуден?

— Да, но ако някога те хвана да зяпаш друга жена и очите ти почервенеят, ще имаш проблеми.

Той трепна.

— Никога не съм мислил затова по този начин. За щастие, планирам да бъда верен.

Как би могъл да й остане верен, когато тя остарееше и побелееше? Хедър въздъхна.

— Какви други способности притежаваш?

— Телепатия. Не го правим толкова често, защото не е много лично. Всеки вампир може да долови чуждо съобщение. Това е проблемът с вампирския секс.

— Какво?

— Вампирски секс. Всеки вампир може да се присъедини и да участва.

Хедър се намръщи.

— Това е отвратително.

Той повдигна вежда.

— Може и да ти хареса.

— Не си падам по груповия секс.

— Добре, защото отказвам да те деля.

Време беше да смени темата.

— Какви други способности притежаваш?

— Контрол над ума. Можем да манипулираме мисли и да изтриваме спомени.

Тя кимна.

— Мислиш, че Луи може да използва контрол над ума върху някой, който е ангажиран с шоуто, дори Симон?

— Възможно е, но не се тревожи. Няма да те оставя сама дори за минута.

Тя се зачуди кого би избрал Луи. Дали жертва му щеше да се държи странно и така да се издаде?

— Боже мой, ами ако си играе с Коуди?

— Моля? — премигна Жан-Люк.

— Коуди се държи странно, откакто се появи Луи. Може би го използва, за да стигне до мен.

Жан-Люк поклати глава.

— Не, не го прави.

— Откъде можеш да си толкова сигурен? Коуди отново е полудял снощи.

— Сигурно те е обиждал.

— Били каза, че е говорил лошо за мен, но… как би могъл да знаеш?

Жан-Люк въздъхна.

— Защото е контролиран. От мен.

Хедър ахна.

— Защо си направил това?

— Защото те обиждаше. Заслужаваше си го.

— Той е тичал наоколо и се е държал като хлебарка.

— Точно така — кимна Жан-Люк. — Пада му се.

— Това не е твое решение.

— Просто те защитавах.

— Не. — Тя се изпълни с гняв. — Изкара ми акъла. Притеснявах се дни наред. Трябваше да се обадя на адвоката си, за да проучи дали е възможна промяна в правата за посещения.

— Аз ще платя сметката.

— Не е там работата. Нямаш право да се намесваш в личния ми живот.

— Мислех, че съм част от личния ти живот. — Той кръстоса ръце, мръщейки се. — Следващия път, когато срещна бившия ти, ще изтрия командата и той ще се върне към обичайното си противно аз.

— Благодаря ти. Не мога да повярвам, че съм се притеснявала затова, а за теб е било просто шега.

— Не съм се смял, Хедър. Исках да убия негодника заради начина, по който се отнасяше с теб. И преди сто години щях да го направя.

Гърдите й се свиха и дишането й се затрудни. Чувстваше се… хваната в капан. Задушаваше се. Не беше готова за това.

— Добре ли си? — Той докосна рамото й. — Сърцето ти бие силно.

Хедър отстъпи назад.

— Прекалено силно се борих да спечеля свободата си, за да се откажа сега от нея.

Тя се обърна и тръгна към кухнята, за да бъде с дъщеря си.

Той я губеше и не знаеше какво да направи. Вампирите не бяха свикнали с отхвърлянето. В миналото, ако искаше питие, винаги можеше да използва контрол върху ума. Така въпросната дама никога не възразяваше.

Но той не желаеше кръвта на Хедър. Жадуваше за любовта й и се оказа много по-трудно да я получи. Чувството му за чест не му позволяваше да използва контрол върху ума за нещо толкова важно. Искаше любовта й да е истинска.

Старите му методи на прелъстяване съвсем не вършеха работа при Хедър. Тя имаше собствена кариера, дом и семейство. Държеше на независимостта си и нямаше истинска нужда от него.

Merde. Колкото повече тя се отдръпваше, толкова по-силно я желаеше. В следващите дни бе изкушен на няколко пъти да я завлече в спалнята си и да прави любов с нея, докато погледът й не се премрежи. Обмисли дори дали да не използва вампирския секс, за да я прелъсти докато спи, но отхвърли и тази идея. Хедър не бе реагирала добре, когато разбра, че е манипулирал ума на бившия й. Нямаше да се зарадва, ако си играе игрички с ума й.

Така, той се озова с напълно незадоволителен курс на действие — да бъде добър мъж. Винаги бе смятал себе си за доста приятен тип, затова беше изненадващо за него колко трябва да се потруди. Постоянно трябваше да си напомня да не я дразни с обичайното си похотливо чувство за хумор. Налагаше се да се въздържа отново и отново, за да не я докосва.

Хедър се беше затрупала е работа и всяка вечер той преглеждаше дневните й постижения с професионално отношение. Даваше й учтиви съвети, докато картината как падат дрехите й изпълваше ума му. Искрено я насърчаваше и в същото време си представяше как крещи името му, извиваща след невероятен оргазъм.

С течение на седмицата дори си представи как красивото й тяло наедрява с неговото дете. По дяволите, искаше да започне живот с нея. Желаеше да стане неин съпруг. Цялото това мило държание беше безсмислено.

В петък Хедър вече беше готова да крещи и не знаеше защо. Жан-Люк се държеше много учтиво и дори не се опитваше да я докосне. За съжаление, също беше спрял да я дразни и шегува. Вече не я гледаше сякаш е готов да я изяде. Дали любовта му към нея вече бе изстинала? Ако това беше истина, с право се бе отдръпнала от него.

Ядоса се, че е втълпил на бившия й да се държи като хлебарка, но когато отиде да се оплаче на Фиделия, накрая и двете се запревиваха от смях.

Хедър въздъхна. Липсваше й старият Жан-Люк. През последните няколко дни всичко забавно се бе изпарило от него. Дори Фиделия забеляза разликата.

— Горкият Жан-Люк — каза тя. — Загубил е усета си. Трябва да му помогнеш да си го върне.

— Как? — попита Хедър.

— Слез долу в спалнята му и си свали дрехите докато танцуваш танго.

— Не мога да танцувам танго. Дали Cotton eye joe ще свърши работа?

Хедър си представи как се съблича, докато танцува на кънтри песен.

— Опитвам се да ти помогна, chica. Ако не му кажеш, че го обичаш, ще го загубиш. Искаш ли да го загубиш?

Не. Отговорът се появи в съзнанието й. Нямаше да понесе загубата му.

— Той ми липсва. Както и забавните разговори помежду ни. Липсва ми начина, по който се опитваше да си открадне целувка или да ме докосне. И как ме кара да се чувствам.

Хедър се чувстваше обичана от него. Боже мой, липсваше й любовта му.

Постара се да запълни времето си с дълги часове работа. В петък сутринта завърши последния от трите модела. Същия следобед три от приятелките й учителки дойдоха, за да ги пробват. Всичко бе готово за шоуто в събота. Двете седмици, за които я бе наел Жан-Люк, щяха да свършат. Беше й казал, че може да остане, докато къщата й е готова. Щеше ли да гледа с нежелание, как тя си отива? Хедър не знаеше как да го напусне и да се върне към стария си начин на живот, сякаш нищо не се бе случило.

Иън колабира, както обикновено около шест вечерта. Стараеха се Бетани да е в кухнята, когато това се случваше. Хедър й беше казала, че Иън е специален и остарява по-бързо. Бетани изглежда го приемаше, въпреки че и тя пожела да остарее бързо.

Малко след седем вечерта се появи Саша. След като я смъмри, Алберто я облече в тоалета, който трябваше да носи.

— Хедър, моделите ти са великолепни — прегърна я Саша. — Толкова се радвам за теб.

— Благодаря ти — Хедър беше изненадана. — Нали знаеш, че са дванадесети размер.

— О, знам, може би и аз ще ги нося някой ден. — Приятелката й се завъртя в кръг, усмихвайки се. — Познай! Ще се оттегля и ще започна да ям отново.

— Уау, поздравления. Кога го реши?

— Когато се влюбих. — Саша плесна с ръце. — Срещнах го в Сан Антонио. Толкова е красив, богат и е луд по мен.

— Страхотно, кога ще се запознаем с него?

— Скоро. Анри е невероятен. Направо ще го заобичаш. Знам, че аз го обичам. Можеш ли да повярваш? — Саша направо танцуваше към входната врата. — Ще се видим утре.

По-късно същата вечер, след като вампирите се събудиха, Симон и Инга пробваха роклите си и дефилираха по подиума. Казаха, че е грозен, но задоволителен.

Междувременно Жан-Люк се разхождаше из изложбената зала, проверявайки дали всичко е наред. Манекените и витрините бяха преместени в склада, а от двете страни на черния подиум бяха поставени редици от бели сгъваеми столове. Висящата копринена завеса блестеше в нюансите на черно, сиво и бяло. Цялата стая изглеждаше много елегантна.

Жан-Люк се спря до Хедър.

— Тоалетите ти готови ли са?

— Да, и моделите ми ги пробваха този следобед.

— Добре. — Той се отправи към копринените завеси, но се върна. — Справи се чудесно с три готови тоалета за толкова кратко време.

— Благодаря ти.

Той тръгна към входната врата, но се обърна и отново се върна. Изгледа я свирепо.

— Ще експлодирам.

— Моля? — премигна тя.

— Не издържам повече.

Той отхвърляше ли я? Сърцето на Хедър ускори ритъма си.

— Осъзнавам, че ме нае само за две седмици и че времето ми изтече.

— Не говоря за работата, а за нас. — Той се отдалечи, но след няколко стъпки се върна. — Почти цяла седмица не съм те докосвал. Не знам как… да се държа. Искам да те сграбча и да те целуна, но се страхувам, че ще те изплаша. И съм уморен от чакането Луи да направи своя ход. Ти си в капан тук, докато не се отърва от него.

— Мисля, че всички страдаме, защото сме затворени. Също така се притеснявам за утре и ще съм доволна, когато всичко свърши.

— Когато всичко приключи, ще си свободна да си тръгнеш. — Той прокара ръка през тъмните си къдрици. — Би ли приела работа на пълно работно време?

— Предлагаш ми работа ли? — премигна тя.

— Да, искам да произвеждам някои от моделите ти. Можеш да работиш в Ню Йорк или Париж. Ще ти помогна да се преместиш.

Сърцето на Хедър трепна. Да създава дрехи в Ню Йорк или Париж? Това винаги е било най-голямата й мечта.

— Но къде ще бъдеш ти?

Той седна бавно в разпънатия стол.

— Ще съм тук и ще се крия.

Тя седна до него. Мечтаната й работа не изглеждаше толкова прекрасна без него.

— Мога ли да работя тук?

— Предполагам, че дневната охрана може те пуска тук. — Той я погледна предпазливо. — Винаги можеш да си тръгнеш, преди да съм се събудил.

Тя прехапа устната си.

— Това ли е, което желаеш?

— Не, аз знам какво точно искам. — Той се облегна назад в стола. — Не би трябвало да ти казвам. Ще се изплашиш.

— Кажи ми, ако го нямаше Луи, какво щеше да направиш?

— Щях да отведа теб и семейството ти в Ню Йорк. Щяхме да отседнем в къщата на Роман. През деня ти щеше да разглеждаш туристическите дестинации, а през нощта.

— Да?

— Щяхме да отидем до бижутерски магазин, за да ти изберем пръстен.

Ченето й увисна.

— И след това щях да те помоля да се омъжиш за мен.

Хедър затвори уста и преглътна.

— Ще съм добър баща за Бетани и бих желал да имам още деца с теб. Мисля, че две.

Дали беше избрал и колежите им? Със сигурност знаеше какво иска. Тя се бореше, за да диша нормално.

Жан-Люк наклони глава, изучавайки я.

— Какво мислиш?

— Смятам, че си върна усета — прошепна тя.

— Това отговор ли е? — Той изглеждаше объркан.

— Не. — Хедър стисна ръцете си.

— По-добре да те оставя сама. Вече казах прекалено много. Merde! Сигурно те изплаших. — Жан-Люк излезе от стаята.

Хедър усещаше как сърцето й бие в ушите. Боже мой, той искаше да се ожени за нея. Брак и деца с вампир!

Беше ли я изплашил наистина? Имаше ли от какво да се страхува? Утре беше събота, денят на модното шоу и нощта, в която очакваха Луи да се опита да я убие.