Керелин Спаркс
Неочаквана любов (20)

Глава 20

Тя знаеше?

Жан-Люк прочисти гърло.

— Може би трябва да започна отначало.

— 1485? — прошепна тя. — М-мисля, че това е годината на… твоето раждане. Дъхът му секна и му отне известно време да отговори.

— Да.

Лицето й пребледня.

— О, боже — тя се размърда върху табуретката. — Бях права. Ти си безсмъртен.

— Не точно. Мога да бъда убит.

Хедър кимна.

— Затова са мечовете. Гледах го по телевизията. Предполагам, че Холивуд знае за вас?

Той сви рамене.

— Има много истории за нас, но не всички са истина.

— Врагът ти ще се опита да ти отсече главата, така умирате.

Той трепна.

— Обезглавяването би било ефективно. Но има няколко начина, по които мога да бъда убит — той се усмихна кисело. — Мога да ти направя списък, ако държиш да ги узнаеш. Ще са ти от полза, ако някога забравя рождения ти ден.

Тя се усмихна за момент, след което потрепна.

— Тогава Луи също е безсмъртен. Затова имената, с които го нарече, са изчезнали преди векове. Проверих ги в интернет.

— Ах… — Била е подозрителна от самото начало. — Много си проницателна, щом си успяла да разбереш толкова много. Надявам се също така, да осъзнаваш, че можеш да ми вярваш. Правя всичко по силите си, за да опазя теб и Бетани.

Хедър се намръщи.

— Направи всичко, освен да ми кажеш истината.

— Не исках да те уплаша. Би била прекалено уязвима сама, прекалено лесна мишена за Луи. Не можех да ти позволя да се изправиш сама срещу него.

— Затова скри истината, за да ме защитиш.

— Да, а и за да предпазя и себе си. Ако нещо ти се случи, няма да мога го да понеса.

Израз на болка премина през лицето й.

— Кога умряха другите жени?

— Ивон беше убита през 1757-та, а Клодин през 1832-та. От тогава не е имало друга специална за мен жена.

— Това е доста дълго време.

Той сви рамене. Бе имал многобройни, краткотрайни афери и авантюри за по една нощ, особено преди откриването на синтетичната кръв. Нуждаеше от няколко глътки всяка вечер, а една добре задоволената жена често бе по-щедра. Но това не беше нещо, което Хедър би разбрала.

— След като Луи уби Ивон, избягвах всякакви близки отношения. Не исках друга жена да бъде убита заради мен.

— Но ти… се влюби отново. В Клодин?

— Да. Мислех, че ще е в безопасност. Бях преследвал Луи в продължение на години, но той бе изчезнал. Точно, когато смятах, че е безопасно, той се появи отново.

— Защо те мрази толкова?

— Опита се да убие Луи XV, а аз го спрях. По онова време бях част от личната стража на краля.

Очите й се присвиха с огорчение.

— Познавал си Крал Луи XV?

— Познавах мнозина крале.

Тя погледна надолу към стиснатите си ръце. Пръстите й изглеждаха напрегнати, кокалчетата й бяха побелели.

— Видял си много хора да идват и да си отиват.

— Да.

Хедър затвори очи за кратко и когато ги отвори, те блестяха от сълзи.

— Чух достатъчно. Трябва да вървя — изправи се бързо и се отправи към вратата.

— Чакай — Жан-Люк стана и й препречи пътя. — Има още.

— Не — тя поклати глава и сълзи изпълниха очите й. — Не може да има нищо повече. Не и между нас. Какъв би бил смисълът? Няма значение, че те мисля за невероятно красив, мил и интелигентен.

— За мен има значение.

— Не, няма, защото що се отнася до теб, аз ще изчезна за миг. Аз съм една от онези малки мравки, които идват и си отиват. Изненадана съм, че дори си направи труда да ме оставиш жива.

— Как можа да го кажеш? — той я сграбчи за раменете. — За напълно безсърдечен ли ме смяташ?

— Не. Но защо да ти пука дали ще доживея до тридесет или седемдесет? Какво са четиридесет години за някой, който е на над петстотин. Моят живот е просто точица на фона на твоя.

Mon Dieu. Искаше да я разтърси.

— Ти си всичко за мен! Ти си жената, която обичам!

Тя ахна.

— Истина е — Жан-Люк пристъпи по-близо до нея. — Обичам те, Хедър!

Тя поклати глава.

— Ще остарея и побелея.

— А аз ще продължавам да те обичам. Какво ме интересува, че външната ти красота ще се стопи с времето? Ти си тази, която изпълва сърцето ми, чакал съм те цели петстотин години.

Хедър си пое несигурно дъх.

— Винаги казваш най-красивите неща. — Една сълза се търкулна по бузата й. — Ти си най-прекрасният мъж на света, но се опасявам, че никога няма да се получи.

Жан-Люк изтри сълзата от бузата й.

— Обявила си война на страха, забрави ли? — Той помилва гърба й и я придърпа към себе си.

— Довери ми се, cherie!

— Иска ми се. — Тя постави ръце на гърдите му. — Но е толкова трудно.

— Имаме този момент. — Той я целуна по челото. — Един перфектен миг… — Целуна върха на носа й. — Позволи ми да те обичам. — Устните му надвиснаха над нейните.

— Жан-Люк.

Ръцете й обгърнаха врата му.

Той я целуна нежно, все още наясно, че тя може да избяга във всеки един момент. Не бързаше, напредваше бавно, прелъстявайки я с нежност. Тялото й откликна, като се притисна към неговото. Слабините му се стегнаха. Жан-Люк пренебрегна собствената си изгаряща нужда и плъзна ръце под тениската й и бавно погали гърба й.

Тя потрепери, което накара гърдите й да подскочат леко срещу неговите. Той изстена, обхвана долната й устна с уста и я засмука. Пръстите й се заровиха в косата му.

— Хедър — промълви Жан-Люк и зарови лице в шията й. Сънната й артерия туптеше под бузата му. Ерекцията му се уголеми. — Позволи ми да те обичам.

— Никога не съм можела да ти устоя — прошепна тя.

Това беше добре, но той искаше повече. Копнееше за признание в любов. Чувстваше се уверен, че тя го обича. Може би все още не го беше осъзнала. Или се боеше да го признае. Каквато и да бе причината, той щеше да й помогне да разбере. Щеше да я накара да крещи от удоволствие, отново и отново, докато осъзнаеше истината.

Хвана подгъва на тениската й и го повдигна нагоре.

— Чакай.

Тя скръсти ръце, скривайки малката жълта птичка върху блузата си.

Сърцето му се сви. Той я пусна и отстъпи назад.

— Прости ми.

— Не е заради теб. — Тя посочи към камерата в горния ъгъл на спалнята. — Заради тях е.

— Merde.

Беше забравил затова. Проклетата червена лампичка продължаваше да премигва. Не осъзнаваха ли, че случващото се е нещо лично? Жан-Люк направи отсечено движение пред гърлото си. Лампичката изгасна.

— Това е смущаващо — промърмори Хедър. — Ами ако я пуснат отново след пет минути, мислейки, че сме свършили?

Той повдигна вежда.

— Пет минути?

Тя изпуфтя.

— Добре де, не съм участвала в маратони. — Погледна гневно към камерата, — или в пийпшоу.

С усмивка, той отиде до нощното шкафче и затършува из горното чекмедже. Извади дистанционно, насочи го към камерата и натисна бутона за изключване.

— Готово, вече не могат да ни прекъснат.

— Добре. — Тя го наблюдаваше внимателно, докато той се приближаваше. — В-все още не съм убедена, че това ще сработи.

— Знам, но мога да бъда много убедителен. — Той я хвана за раменете — Цяла нощ.

Тя потрепери, когато Жан-Люк зарови лице в шията й.

— Имам нужда от малко убеждаване.

— Така си и мислех. — Той засмука меката част на ухото й. — А сега, докъде бяхме стигнали?

— Бях на път да участвам във видео под надслов „момичетата полудяха“.

Жан-Люк нямаше представа какво е това, но му звучеше интересно.

— Искаш да полудуваш ли, cherie? — Той грабна подгъва на тениската й.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Какво пък, по дяволите! Живее се само веднъж.

Можеше да поспори, но сега не беше моментът.

Жан-Люк издърпа тениската през главата й и я хвърли. Малката жълта птичка запърха към пода.

Първоначалното му намерение беше да се възхити на гърдите й за момент, но знаеше, че това ще оцвети очите му в червено, а не искаше да я изплаши. Въпреки това не успя да устои на изкушението и хвърли един бърз поглед.

Закръглените й розови зърна се бяха превърнали в твърди пъпки. Стегнатите връхчета молеха да бъдат засмукани. Задържа погледа си приведен, сграбчи я за кръста и я метна в центъра на леглото си.

— Уау!

Тя падна по дупе.

Жан-Люк се приземи до нея и я бутна назад.

— Затвори очи.

— Какво?

Той държеше лицето си обърнато настрани, докато развързваше връзката на долнището на пижамата й.

— Затвори очи и се отпусни. Просто се отдай на чувството.

Жан-Люк се наведе напред и докосна пъпа й с езика си.

Тя потрепери.

— Затвори ли очи?

— Да.

Погледна лицето й. Очите й бяха затворени и доверието й в него изпълни сърцето му.

— Толкова си красива.

Ъгълчетата на устните й се повдигнаха леко в усмивка.

— Гърдите ми ли гледаш?

Той се ухили.

— Всъщност гледах лицето ти. — Целуна бузата й. — Но и гърдите ти също са много красиви.

— Благодаря ти.

Жан-Люк постави ръка на талията й.

— Si belle!

Прокара пръсти по ребрата й и в долчинката между гърдите й, които се надигаха всеки път, когато си поемеше дълбоко дъх.

С върха на пръстите си обиколи едната й гърда, после другата.

— Зърната ти стават все по-стегнати и по-тъмни. А дори не съм ги докоснал още. — Притисна устни към външната извивка на лявата й гърда. Тя въздъхна. Жан-Люк обхвана с ръка дясната и започна да я масажира нежно.

Хедър изстена.

— Как ти харесва? Нежно… или грубо?

Той хвана твърдото връхче между палеца и показалеца си и го дръпна.

Тя ахна.

— Или може би и двете.

Пое зърното в устата си и завъртя езика си около него.

Хедър зарови пръсти в косата му.

— Жан-Люк.

— Аха?

Целуна другата й гърда, после дръпна зърното и накрая го засмука. Плъзна ръка в отвързаната й пижама, спускайки я все по-надолу, докато не достигна къдриците й. Бавно започна да масажира венериния й хълм. Дишането й се учести.

Жан-Люк зарови глава във врата й.

— Искам да те вкуся.

— О, боже — прошепна тя.

— Искам да усетя тръпките ти от удоволствие срещу лицето си.

Той облиза устните й и я целуна. Потопи езика си в устата й, а после го отдръпна.

— Ще бъде точно така, но по-хубаво. Готова ли си?

— О, да — промълви тя със стиснати очи.

Жан-Люк хвана долнището на пижамата й, издърпа го надолу по краката й и го хвърли на пода. Хедър покри лицето си с ръце за секунда, но после ги разпери широко встрани. Краката й се раздвижиха бавно и се свиха в коленете.

Той улови глезените й, раздалечи ги и нежно притисна ходилата й към леглото. Тялото й се разтърси, изпращайки лека тръпка надолу по краката й, която Жан-Люк усети. Ерекцията изпълваше панталоните му и той се помоли за издръжливост. Имаше нужда първо да я накара да крещи от удоволствие, да чуе как тя изрича признанията си в любов, преди да я покори изцяло.

Стисна коленете й, разтвори бедрата й. Хедър ахна.

Жан-Люк се вгледа в нея. Mon Dieu, беше красива. Тъмнокестеняви къдрици. Розова кожа около срамните устни и тъмнорубинен цвят в центъра. Блестеше от влажност, а ароматът й го приласкаваше. Ухаеше на сладко желание и препускаща кръв.

Притисна буза към меката вътрешна част на бедрото й.

— Думите не могат да опишат колко си красива. Толкова сладка и влажна.

Леко я докосна с пръстите си и краката й затрепериха.

Стенанието й прозвуча настоятелно и изпълнено с нужда. Тя зарови пръсти в кувертюрата и постави крака върху гърба му.

Жан-Люк се премести по-близо и я докосна с езика си. Едно вкусване и бе загубен. Сграбчи бедрата й и завъртя език, изследвайки всяка частица от нея, докато тя се извиваше под него. Проникна в нея с език, но това не му беше достатъчно. Плъзна един пръст във влагалището й, последван от втори и започна да я гали, докато облизваше клитора й.

Хедър се задъха, повдигайки нагоре бедра. Той я засмука леко, след което започна да я милва с език, достигайки до вампирска скорост.

Тя изкрещя и бедрата й го приковаха. Вътрешните й мускули стиснаха пръстите му. Оргазмът я разтърсваше на вълни и точно когато изглеждаше, че утихва, Жан-Люк засмука клитора й и размърда пръсти. Хедър извика отново и нови конвулсии разтърсиха тялото й.

Той се усмихна. Тя откликваше толкова добре, беше толкова сладка. Скоро щеше да признае любовта си. Жан-Люк разкопча ципа на панталоните си.

— Това беше невероятно — Хедър притисна ръка към гърдите си. — Толкова си добър.

— Наистина ли?

Само след миг щеше да заяви нестихващата си любов към него. Тогава щеше да я изпълни и да я направи своя.

— Ти си прекрасен и… аааа! — Ужас премина по лицето й. — Очите ти са червени!

Zut.

— Всичко е наред. Мога да обясня.

— Те светят! — Тя се отдръпна от него — Това… това не е нормално.

— Хедър, успокой се!

— Фиделия ме предупреди — възкликна и бързо скочи от леглото. — Червени светещи очи! Опасност!

— Няма да те нараня!

— Фиделия беше права за пожара. Сънува го. — Хедър грабна долнището на пижамата си и го обу. — Сънува и червени светещи очи и остри бели зъби.

— По дяволите, Хедър, контролирам се напълно. — Жан-Люк стоеше отстрани на леглото. — Няма да те ухапя.

Тя замръзна. Очите й се разшириха.

— Да ме ухапеш ли?

Merde, тя не знаеше. Той посочи към леглото.

— Моля те, седни. Мога да обясня.

Хедър отстъпи крачка назад.

— Не мисля. — Забеляза тениската си на пода и я грабна. — Смятах, че теорията ми е вярна. Призна, че си роден през 1485-та.

— Така е.

Тя издърпа тениската над главата си.

— Какво не ми казваш?

— Умрях през 1513-та.

Хедър разтри челото си с ръка.

— Добре. Така безсмъртните откриват какви са. Умират и след това се съживяват.

— Бях ранен в битката при Спурс. — Той седна на ръба на леглото. — Другарите ми избягаха, но аз отказах да се предам. Англичаните ме обкръжиха. Бях намушкан няколко пъти и оставен да умра.

Тя притисна ръка към устата си и изглеждаше леко пребледняла.

— Това е ужасно.

— Докато слънцето залезе вече бях полужив. Роман ме намери и ми каза, че мога да живея и да се бия отново. Аз се съгласих и той ме превърна.

— В безсмъртен?

— Не, cherie. — Жан-Люк пое дълбоко дъх, подготвяйки се за реакцията й. — Във вампир.

Лицето й пребледня. Той буквално можеше да помирише как кръвта се отдръпва от ръцете и чертите й. Можеше да чуе как сърцето й препуска.

— Това… не може да е вярно. Вампирите не са истински.

— Хедър.

Той се изправи и тръгна към нея, но спря, когато тя отскочи назад.

— Няма нужда да се страхуваш от мен.

— Мисля, че има. Вие не се ли… Вампирите не се ли хранят от хората?

— Вече не. Пием синтетична кръв от бутилки.

— Ясно. Ама, разбира се! И не се изкушаваш да ядеш храната прясна? — Тя вдигна ръка, за да го накара да спре да се приближава към нея и насочи пръст към него. — Алберто… той беше ухапан.

— А аз заплаших да уволня Симон и Инга. Те знаят, че хапането не е позволено в моя дом.

— Колко мило от твоя страна. — Тя го изгледа със съмнение. — С колко вампира съм се срещала?

— Роби, Иън и Финиъс. Симон и Инга. Ангъс МакКей и Ема.

— Ема? — Хедър изглеждаше ужасена. — Позволих на вампир да наглежда дъщеря ми?

— Ние сме най-добре подготвени да се бием с Луи, тъй като той също е вампир.

— А Фил и Пиер?

— Смъртни. Налага се да разчитаме на тях да ни пазят през деня, защото не сме… на разположение.

Тя повдигна вежди.

— Не сте на разположение? Появихте се три часа след смъртта на Пиер. Това беше просто грубо.

— Мразя да съм отделен от теб през деня. Неприятно ми, че не съм с теб, за да те пазя и успокоявам. Но нищо не мога да направя. Аз съм… мъртъв.

Хедър премигна.

— Искаш да кажеш наистина… мъртъв?

Той въздъхна и седна на леглото.

— Да, напълно мъртъв. Страшно е… дразнещо, но е само през деня.

— Ясно — присви тя очи. — Предполагам, че имаш и вампирски зъби.

Той докосна кучешкия си зъб.

— В момента не са излезли. Контролирам се напълно. В пълна безопасност си.

Младата жена се изсмя.

— В безопасност ли? Тези неща са оръжие. О, боже, ти… Устата ти беше върху мен.

— Знаех какво правя и на теб ти хареса.

Хедър се спусна към него и го зашлеви през лицето.

Жан-Люк трепна.

— Защо си толкова ядосана, cherie? Казах ти истината.

— Казваш ми я сега. — Тя закрачи напред-назад пред него. — Има определени неща, които трябва да споделиш преди секс. Като например: „Между другото, скъпа, имам херпес“. Или ето още едно много добро: „Познай какво? След малко ще се изчукаш с мъртъв мъж.“

Той се изправи.

— Аз не съм мъртъв!

— Отпусни си няколко часа и ще бъдеш.

— Така ли изглежда един мъртъв мъж?

Жан-Люк дръпна панталоните си надолу и откри издутите си памучни боксерки. Ерекцията му вече не бе пълна, но определено бе достатъчно набъбнала, за да се забележи. И тя я забеляза. Очите й се разшириха, преди бързо да извърне поглед.

— Мъртъв мъж с ерекция — промърмори тя — Кой да предположи?

— Не съм мъртъв. — Той пристъпи към нея — Усещаше ли устните ми като мъртви, когато целувах гърдите ти или докато смучех клитора ти?

Тя трепна.

— Недей.

— Забрави ли вече как се извиваше и крещеше в ръцете ми? Как свърши върху устата ми? — Той облиза устните си. — Все още усещам вкуса ти.

Тя покри лицето си за кратко.

— Не съм забравила и затова е толкова дяволски трудно. Аз… мислех, че ти си съвършен. Мислех, че се влюбвам.

— Така е. Знам, че ме обичаш.

— Не! Не мога… да се справя с това точно сега. Прекалено е.

Тя се затича към вратата и я отвори със замах.

— Хедър!

Жан-Люк закопча панталоните си и изтича след нея в коридора. Тя беше на половината път до вратата на мазето.

— Хедър, не напускай сградата. Прекалено опасно е навън.

Тя се спря и погледна назад към него с невярващ поглед.

— Вътре е опасно. Живея с група дяволски вампири.

— Ние сме добри вампири. — Той тръгна към нея. — Никога няма да те нараним. Заклехме се, че ще те защитаваме. Моля те, обещай ми, че няма да си тръгнеш.

Тя го погледна огорчено.

— Обещавам. Повярвай ми, усилено се опитвам да не направя нещо глупаво.

Хедър се обърна и тръгна към вратата на мазето.

Жан-Люк въздъхна с облекчение. Тя разбираше, че би било неразумно да напусне къщата. За съжаление, мислеше за неразумна и връзката си с него.

Просто щеше да се наложи да промени мнението й. Някак щеше да я спечели отново. Щеше да й покаже, че е достоен за доверие и да й докаже, че любовта им не е неразумна.