Керелин Спаркс
Неочаквана любов (29)

Епилог

Три седмици по-късно.

По пътя обратно към вкъщи след сватбата, Хедър осъзна, че сега води двойствен живот. Фактът, че живееха в два свята, означаваше, че се налага да имат две сватбени тържества.

И смъртни, и вампири присъстваха на малката церемония в църквата на Хедър. Когато вампирите напуснаха тихо, младоженката събра смъртните си приятели в приемната зала на църквата за почерпка със сватбена торта и пунш.

Жан-Люк щастливо натъпка парче от сватбената торта в устата на Хедър, а тя нарочно пропусна неговата и размаза сладкиша по бузата му. Всички се засмяха, без да съзнават, че Жан-Люк не бе ял изобщо от тортата.

След това Хедър хвърли букета назад.

— И той бележи…

Треньор Гюнтер хвана букета и вдигна ръцете си нагоре, сякаш бе отбелязал тъчдаун.

Хедър и Жан-Люк си тръгнаха рано с лимузината, която ги чакаше отпред. Приятелите й мислеха, че бързат, за да хванат самолет, но следващата им спирка всъщност беше вампирският сватбен прием в студиото.

Хедър разбираше защо вампирите искат да празнуват сами. Как иначе биха могли да пият Пенлива кръв и да танцуват старомодни танци като менует. Всъщност очакваше танците с нетърпение. Жан-Люк беше прекарал последните няколко седмици като я учеше на стъпките, когато не беше зает да я люби или да работи върху сватбената й рокля.

Тя приглади коприната с цвят на слонова кост, опитвайки се да не я намачка докато седеше в лимузината.

— Това е най-красивата сватбена рокля, която съм виждала.

— За най-красивата булка, която съм виждал. — Жан-Люк целуна бузата й и засмука ухото й. — Смятам да те похитя изцяло тази вечер.

— Шшшт.

Хедър не искаше дъщеря й да ги чуе.

Бетани беше заета да отваря всички шкафчета в лимузината. Беше очарователно в синята си рокля на цветя, която Хедър беше ушила за нея.

Фиделия, изпълняваща почетната роля на майка на булката, седеше до прозореца зад шофьора. Тя почука на стъклото.

— Hola, Roberto!

Лимузината увеличи скоростта. Хедър се засмя.

— Горкият Роби.

Колата спря пред студиото на Жан-Люк… пред дома им, поправи се Хедър. Роби отвори вратата, за да могат да слязат. Фиделия се суетеше зад нея, оправяйки дългия шлейф на роклята й.

— Готова ли си?

Жан-Люк взе ръката й.

— Да. — Тя се изкачи по стълбите със съпруга си, докато Роби отваряше вратата.

Изложбената зала беше изпълнена с ярка светлина, която се отразяваше в полирания мрамор.

Стаята беше разчистена за сватбата. Покрай стените бяха подредени няколко кръгли маси, покрити с бели покривки и букети с цветя. Имаше малък бюфет с истинска храна, пунш и шампанско за няколкото смъртни, които присъстваха. Освен това имаше още една маса пълна с чаши за шампанско и Пенлива кръв, изстудяваща се в кофичките с лед, Центърът на стаята беше оставен празен за танците. Музикален състав, наречен „Високоволтовите вампири“, се бе телепортирал от Ню Йорк и се беше настанил на модния подиум, който бе украсен с каскади от муселин и цветя, изпълващи въздуха с мирис на рози и гардении.

Приемът не бе изненада за Хедър, тъй като бе участвала в планирането и украсата му, но въпреки това усети вълнение, когато съзря обстановката. Всичко беше просто перфектно.

Вампирите се подредиха, за да я посрещнат. Притесненията й, че може да не я харесат, се стопиха. Ангъс и Ема МакКей бяха първи и я прегърнаха силно. Поканиха нея и Жан-Люк да използват замъка им в Шотландия, когато пожелаят. Следващият, който ги поздрави, беше красив италиански вампир, на име Джакомо. Той целуна двете й бузи и ги покани да му отидат на гости в неговия palazzo във Венеция. Присъстваха и още няколко членове от сборището на Жан-Люк в Западна Европа.

— Виждам, че Симон и Инга не са успели да дойдат — прошепна Хедър на съпруга си.

Двете манекенки се бяха телепортирали обратно в Париж след шоуто.

— Колко жалко — усмихна се той.

— Разбра ли къде се промъкваше Симон всяка вечер?

Жан-Люк кимна и продължи да се усмихва.

— Няма да повярваш, но тя ходеше на риболов.

— За мъже ли?

Той се засмя.

— За риба. В реката. Явно обича да ходи на риболов, но не е искала да си признае.

— Странно.

Хедър разбра, че Симон обича да забива червейчета на куката. Внезапно някой я грабна в прегръдките си.

— Толкова се радвам за вас — Шана Драганести я стисна и след това отстъпи назад. — Никога не съм виждала Жан-Люк толкова щастлив. Ти си идеалната жена за него.

Хедър усети как очите й се изпълват със сълзи. Тя също не се бе чувствала толкова щастлива досега.

— Къде е твоето малко момченце?

— Оставих го с дъщеря ти и Фиделия — посочи Шана към тяхната маса. — Беше гладен, а Фиделия бе достатъчно мила да му предложи нещо за хапване. Тя е фурия.

— Да, такава е — усмихна се Хедър.

— О, боже — Шана поклати глава, — пак го прави.

Хедър зяпна.

Константин се носеше към тавана. Бетани пискаше от удоволствие.

— Просто обича да се перчи — измърмори Шана. — Обича вниманието.

Хедър притисна ръка към гърдите си.

— Но той… той е смъртен?

— С баща вампир — усмихна се Шана на съпруга си.

Хедър се обърна към Жан-Люк.

— Знаеше ли за това?

Той наблюдаваше Константин със зашеметено изражение.

— Не, чух, че нашето ДНК е малко по-различно, но не осъзнавах.

— О, боже! — Шана ги погледна притеснено. — Надявам се, че това няма да ви спре да имате собствени деца. Константин е много сладко и любящо дете.

— Сигурна съм, че е така.

Хедър го наблюдаваше как се спуска към стола си. Той се смееше заедно с Бетани.

— Прави ли и нещо друго?

— Основата му дарба е свързана с лекуването — обясни Роман. — Всеки, който има контакт с него се чувства по-добре след това.

— О!

Е, това въобще не беше лошо. Хедър гледаше как малкото момче се тъпче с бисквити.

— Константин е толкова специален, че решихме да имаме още едно дете — усмихна се Шана. — И го очакваме.

— О, боже — Хедър я прегърна. — Това е чудесно!

— Поздравления, приятели мои — Жан-Люк удари Роман по рамото.

Драганести се усмихна. Изглеждаше много привлекателен в смокинга на Ешарп, който приятелят му беше подарил, когато му стана кум.

— Жан-Люк, много се гордея с теб. Ти измина дълъг път. — Роман погледна иронично към Хедър. — Той каза ли ти, че аз го научих да чете и пише.

— Не.

Хедър вплети пръсти в ръката на съпруга си и се облегна на рамото му.

— А аз научих Роман как да се бие — каза Жан-Люк. — Беше бавен ученик.

Драганести изсумтя.

— Просто не исках да убивам. Моята мисия винаги е била да спасявам животи.

— Не е ли чудесен? — Шана го прегърна. — Имам още новини. Реших да се преобразя, евентуално след десет години. Искам децата да са достатъчно големи, за да го възприемат.

— Моля?

Хедър не беше сигурна какво има предвид тя.

— Шана се съгласи да стане вампир — каза Роман тихо.

Сърцето на Хедър подскочи. Тя пусна ръката на Жан-Люк.

— Оу… поз… поздравления.

Боже мой, жената искаше да стане вампир.

Роман и Шана отидоха да проверят какво прави сина им. Следващите гости, които ги поздравиха минаха просто като в транс.

— Добре ли си — прошепна Жан-Люк. — Имаш ли нужда да седнеш? Изглеждаш бледа.

— Аз… мисля, че трябва да седна.

Жан-Люк я заведе до масата им. След това изчезна с вампирска скорост и се върна с чиния, пълна с храна и чаша с пунш.

— Не бях сигурен какво харесваш.

Той постави храната пред нея.

— Това е чудесно, благодаря ти.

Тя взе зрънце грозде и го постави в устата си.

Жан-Люк седна до нея.

— Беше шокирана от новината на Шана?

— Да. До сега не ми беше хрумнало, че имаме още една… възможност. Мога да разбера, че тя иска да е със съпруга си завинаги, но ще трябва да се откаже от времето с децата си.

— Знам — Жан-Люк взе ръката й в своята. — Никога няма да те помоля да направиш това.

— Но се надяваш, че ще го сторя.

Той вдигна ръката й до устните си и целуна кокалчетата й.

— Нека правим по стъпка на ден или по скоро на нощ.

Тя се усмихна.

— Искам да имам деца от теб, дори ако те наистина се реят из детската стая.

Той стисна ръката й.

— Добре, защото искам още малки момиченца, които да изглеждат като своята maman.

Тя разроши черните му къдрици.

— А аз искам едно малко момченце, което да прилича на баща си.

Той се наведе и я целуна. Светкавица улови вниманието им.

— Хванах ви.

Грегори държеше цифров фотоапарат и се усмихваше.

Музикантите засвириха валс.

— Първият танц. — Жан-Люк се изправи и й подаде ръка. — Бих желал да танцувам със съпругата си.

Хедър също се изправи и го остави да я поведе към дансинга. Всички заръкопляскаха. Надяваше се, че няма да се спъне и да падне по лице пред всички.

Музиката стана по-бавна.

— Няма да има валс? — попита Хедър.

— Може да изтанцуваме един по-късно. — Жан-Люк обгърна с ръце талията й. — Засега просто искам да те държа в прегръдките си.

— Звучи ми добре — тя обви с ръце врата му.

И се движеха бавно с музиката.

Жан-Люк целуна челото й, след това облегна бузата си върху главата й.

— Обичам те и винаги ще те обичам.

С въздишка тя затвори очите си.

— И аз те обичам.

Прегръдката му се затегна.

— От сега нататък ще воюваме със страховете си заедно.

— Да.

— Страх ли те е от височини, cherie?

— Малко, защо?

— Отвори очите — прошепна той.

Тя го направи.

— Боже мой!

— Вижте, мама лети.

Бетани се беше изправила, сочейки с пръст във въздуха.

Хедър се притисна по-плътно към Жан-Люк. Те се носеха към тавана.

Дългият шлейф на роклята й се въртеше във въздуха.

— Жан-Люк — прошепна тя. — Немирник такъв!

Той се засмя.

— Остани с мене, cherie, и ще те заведа на места, които дори не си сънувала.