Даина Чавиано
Игрален дом (8)

II

Проправиха си път сред множеството, което бродеше екзалтирано сред смях, крясъци и гоненици. Беше някаква нова версия на Вавилон — е, малко по-бъбрива от библейската, защото героите й бяха деца на тропиците. Хората се стичаха, имитирайки кипежа на арабски пазар с разточителството от предмети, лакомства и персонажи: циганки, които четяха бъдещето по извивките на пъпа; флейти с фалически размери; сластни юноши, които се кълчеха, облечени като хавайки; питиета, възбуждащи желанието; майстори на татуировката, които реализираха творбите си върху вагиналните стени; девствени пояси с двойна заключалка; седла, от които се издигаха пищни фалоси, за да може нимфоманките да утолят нагона си, като яздят върху тях; афродизиакални конфитюри; гладиатори, които предлагаха нощни услуги; наркотични смоли за кадене; ковчези, където жените можеха да се скрият, за да извадят гърдите си през две дупки и да ги предложат анонимно на минувачите…

Въодушевена от обстановката, Ошун разтваряше параваните, за да огледа салоните, където хората се отдаваха на различни дейности. Гая предпочете да наблюдава движението на минувачите по коридорите. Два пъти погледът й се сблъска с погледа на огромен негър, който, изглежда, ги следваше, влачейки със себе си млада метиска, много пияна, и още една жена, черна като него. Вървеше бос и беше облечен с червени панталони, които усилваха блясъка на снагата му. Метиската беше много красива, но окървавената кърпа, с която покриваше главата си, й придаваше невзрачен и тъжен вид. Другата жена обаче крачеше с цялото величие на света на раменете си и с ледено изражение в зениците. Гая огледа скришом мъжа, като си мислеше, че чувства погледа му. Първо реши, че си въобразява, защото на няколко пъти го изгуби от поглед в тълпата; но когато отново успя да го различи, вече нямаше съмнение: очите му се взираха изпитателно в Ошун.

— Това е мъжът ми — отвърна жената на безгласния въпрос на Гая.

— Мъжът ти?

— От няколко дни не си говорим — обясни презрително. — Не му обръщай внимание.

— Но той е с две жени.

— Да, познавам ги.

— Познаваш ли ги? Не ти ли пука?

— Не съм ревнива.

— Защо те преследва? — прошепна Гая, въпреки че беше невъзможно мъжът да ги чуе в шумотевицата. — Така изглежда, че ти имаш връзка с някого, а не той.

Мулатката вдигна рамене.

— В парка ми каза, че сте се скарали — настоя Гая.

— И както виждаш, накрая винаги ме следва като куче по петите… Да вървим.

Използвайки суматохата, двете се мушнаха през една врата, която ги отведе в пуст коридор. Личеше си, че жената познава къщата, дори не се спря да провери други салони. Гая се опита да запомни тайно онзи лабиринт, като интуитивно се досещаше, че никой няма да й покаже завоите или кратките пътища, а вътрешният й глас я предупреждаваше, че е важно да познава мястото, през което вървеше.

Спуснаха се по стълби до приземието, което представляваше нещо като пещера. Гая огледа дупката, която зееше пред нея, и вдиша влагата, гъделичкаща носа й. Блъсна я облак от аромати, уви се около врата й като шал от мъгла или като същества, които търсеха начин да вземат надмощие над жертвата си. Представи си духове, ухаещи на канела, оризова пудра, борови иглички, лавандула, захарен петмез, снопчета босилек… Искаше й се да се потопи в този извор от аромати сега, когато слухът й регистрираше и песента на разгонените насекоми, и ромона на вода между камъните. Може би близостта на земята, помисли си тя, на Майката Земя, чието име носеше, предизвикваше у нея това разпукване на сетивата. Или я бяха упоили?

Прекосиха пещерата и се изкачиха по друга стълба. Остави се да я водят, разумът й беше замъглен от изпаренията, които заливаха мозъка й… въпреки че не беше много сигурна, че вцепенението й се дължеше на ароматите или на някакво питие. Може би причината бе шумът, който я заобикаляше? Оргиастичният климат на тази вила? Или просто разходката, която изглеждаше без посока?

Не се осмели да протестира от страх да не се покаже капризна, но не спираше да се пита защо, по дяволите, се качваха и слизаха непрекъснато, когато би било по-добре да продължат по едно и също ниво. Беше сигурна, че причината не е липсата на непрекъснатост на всеки етаж. Натъкваше се отново на едни и същи салони: този на първия етаж в единия край имаше нарисувано гигантско слънце и беше щедро осветен с лампиони, висящи свещници и бронзови аплици; коридорът на мазето, за разлика от това, беше потънал в полуздрач, едва прикриван от дървените свещници в нишите, които позволяваха на човек да различи сърпа на Луната, нарисуван в края. Вървяха от деня към нощта, от нощта към деня, без причина, която да докаже, че това не е каприз на водачката й. Помисли си, че неравният терен бе част от някакво изпитание.

Когато се качиха по стълбите за осми или за девети път, Ошун поднови недискретното надничане, като отваряше паравани и душеше в стаите, изпълнени с впечатляващи сцени, в които вземаха участие същества и предмети от всякакъв вид. Зад една от тези врати ги очакваше гледка, достойна за някой Бунюел на порнографията: няколко жени се възхищаваха на маневрите на един акробат, който извиваше гръбнака си, докато изписа с тялото си съвършена буква „О“. Членът му набъбваше пред съсредоточените погледи на публиката, която изригна във възторжени викове, когато устните му докоснаха главичката. Окуражен от възгласите, удвои усилията си и успя да го вкара целия в устата си, за да започне една бавна и приятна мастурбация.

Въздухът беше все по-гъст заради мъглата, която се издигаше плавно от кадилниците, вградени в стените. На Гая й се стори, че тези изпарения предизвикваха у нея нещо повече от обикновено объркване на сетивата.

— Трябва ни непосветена! — извика някой.

Замаяна от изпаренията, не се съпротивлява, когато няколко жени я поведоха към центъра на стаята; заедно свалиха роклята й и я доближиха към устата на атлета, който, оставайки в същата поза, нападна вулвата, която му се предлагаше. Език и фалос се редуваха да проникват в нея с твърдата непоколебимост на съперници, които си оспорват плячка, докато накрая устата отстъпи мястото си на съществото, обсипано с пръстени, чиято кожа блестеше всеки път, когато излизаше от пещерата. Гая затвори очи. Разумът й се бунтуваше срещу това преживяване, но плътта й пулсираше с ново желание, което не й позволяваше да решава или да избира, а само да приеме това, което й се предлага.

Мускулести ръце я прихванаха през ханша. Почувства плътта, която се бореше да проникне на мястото, където само Ери беше влизал, и се опита да се обърне към нападателя си, може би с идеята да го сплаши; опитът й само доведе до угасване на светлините, като я остави в тъмнината с ръцете, които я принуждаваха да се наведе и да приеме.

Болка и ласки, мекота и бодли: от това се състоеше удоволствието. Искаше й се да избяга, но забеляза, че опитите й да се освободи само разпалваха желанието на двамата й нападатели: атлетът, чийто мускулест фалос набъбваше славно вътре в нея, и непознатият, който я атакуваше безмилостно отзад. До нея достигаха въздишките и виковете на вакханалията, която се разиграваше наоколо, без съмнение стимулирана от гледката на тройката, представляваща основния спектакъл на вечерта, защото, въпреки липсата на светлина, мъглявото сияние позволяваше наблюдаването на ансамбъла.

Предаде се, без да се оплаква, на двойката нападатели. Стенанията й се смесиха със стоновете на цирковия гимнастик и тези на непознатия агресор. Почувства, противно на волята си, че се наслаждава до висша степен на двойните тласъци, които я държаха прикована на мястото й, като разпъната на кръст светица или императрица, предложила се за наслада на робите си, по-скоро заради акта на оскверняване, отколкото заради удоволствието, което тялото й им носеше. Така понесе атаката на членовете, докато от двата избликна манната — гъста и подвижна като лава: потоци на прослава и кръщение. Почти веднага усети, че й липсва опората на акробата, без съмнение изтощен от изключителното усилие. След това бе изоставена от другия си нападател. И щеше да падне на земята, ако не бяха женските ръце, които я отведоха в един ъгъл, където се остави да бъде повалена от съня.