Вацлав Павел Боровичка
Атентати, които трябваше да променят света (22)

Преди новото летоброене

514 г. Хипарх — атински тирании. Наистина Хармодий и Аристогейтон го убиват по лични подбуди, но въпреки това влизат в историята като първите републикански мъченици.

370 г, Ясон — ферски тиранин Основоположник на единната тесалийска държава. По време на подготовката си за поход срещу персийците устройва военен парад. Двама младежи го убиват пред очите на целия народ.

353 г. Дион — сиракузски тиранин. Трябвало да напусне Сицилия, но през 357 г. пр.н.е. го навикват отново. Неговият стремеж да превърне републиката в аристократична страна среща съпротива и става съдбовен за него. Удушва го атинянинът Калипсос.

337 г. Артаксеркс III Oxoc — персийски цар, безогледен владетел, ненавиждан най-вече от малоазиатските страни. През 344 пр.н.е. завладява Египет. През последните години на владичеството той отстъпва пред нарастващата мощ на македонците. Отравя го евнухът Багоас, който се надявал, че ще укрепи позициите си, като спечели благосклонността на наследника на Охос.

330 г. Филип II Македонски — основоположник на великата македонска империя. По желание на собствената му съпруга го убива един от неговите пълководци Павсаний.

336 г. Арсес — най-малкият син на Артаксеркс, на когото залага евнухът Багоас. Той го убива, когато разбира, че царят не иска да управлява по неговите съвети.

330 г. Дарий III Кодоман — последният древен персийски цар, който загубва три решаващи битки с Александър Велики. Избягва в Бактрия, където по-късно по заповед на тамошния силен сатрап Бес го убиват. Александър Велики нарежда да му устроят погребение с царски почести.

129 г. Сципион Африкански Млади — образован политик, един от най-добрите оратори на времето си, римски консул, победител срещу Картаген, противник на Т. Гракх. Убиват го в спящо състояние привържениците на демократите

125 г. Тиберий Семпроний Гракх — римски трибун, участвувал в третата пуническа война. Подготвя поземлена реформа и се опитва да премахне пропастта между богати и бедни. Когато е трябвало да бъде избран отново за трибун, става сбиване между негови привърженици и оптимати. Пребиват го сенаторите и техните помощници и хвърлят трупа му в р. Тибър

72 г. Квинт Серторий — римски държавник и пълководец от демократите. Щедро раздава служби и знания и затова изпада в немилост. По време на пир го убива офицерът Перперна

48 г. Помпей — римски пълководец и политик, един от членовете на триумвирата След скъсването с Цезар той е победен от него и избягва в Египет, където по заповед на съветниците на цар Птоломей XII е убит.

43 г. Марк Тулий Цицерон римски политик, легендарен оратор и плодотворен писател. По заповед на Марк Антоним го убиват в имението край Формиа.

След новото летоброене

37 г. Тиберий — римски император. Преднамерено, когато е вече на смъртно легло, го удушва със завивката командирът на неговата лична охрана Маркон.

41 г. Калигула — третп римски император Страдал от вродена епилепсия. Бил безогледен, свиреп, пропилял цялото държавно съкровище и допуснал неимоверни своеволия. Убит в двореца му от преторианеца Касий Хера.

54 г. Клавдий — римски император. Отровен от Агрипина, третата му съпруга и майка на бъдещия император Нерон. Сложила в храната му отровни гъби.

59 г. Агрипина — римска императрица, майка на императора Нерон. Става съпруга на Клавдий и има пълна власт над него. По-късно е убита по заповед на собствения й син.

69 г. Галба — римски император, наследил трона след Нерон. Убит по заповед на Отон, който се възкачва след него.

96 г. Домициан — римски император, син на Веспасиан, брат и наследник на Тит Флавий. Управлявал жестоко и народът се бунтувал срещу него. Убит от освободения роб Стефан.

222 г. Елагабал — римски император, прочут със своята безнравственост. Подронвал авторитета на Сената. Опитал се да убие Александър Север и е това настроил срещу себе си преторианците, които пребиват него и майка му и ги хвърлят в р. Тибър.

235 г. Александър Север. Става римски император след убийството на Елагабал. Бил благороден, образован, но слаб пълководец. По заповед на Максимин убит от войници в лагера край Манхайм, след което император става Максимин

882 г. Йоан VIII — римски папа който воюва против светската власт на римската аристокрация. След убийството му избират новия папа Марин

929 г. Лъв VI — римски папа. Завзема властта, но управлява само половин година. Загива от ръката на убиец, подкупен от неговите политически противници.

929 г. Йоан X — римски папа Убит в затвора по заповед на опасната и властна куртизанка Мароция, дъщеря на неговата любовница Теодора Оставайки в сянка, Теодора е ръководела в същност тогавашната римска политика и е имала такава власт, че си е позволила да направи любовника си папа.

964 г. Йоан XII — римски папа, прочут със своя разгулен живот. Убит от негови противници.

974 г. Венедикт VI — римски папа. След смъртта на Отон бива удушен в Ангелския замък по заповед на римския консул Ченчий Кресченчи

982 г. Отон II — немски крал, син на Отон I Още от самото начало майка му оказва голямо влияние върху неговата политика. Потушава в Германия въстанията, воюва с арабите и гърците. В Рим го убиват по особен начин: напояват ръкавиците му със силни отрова. Той ги слага на ръцете си и умира.

998 г. Йоан XVI — римски папа, антипапа на Григорий V. В битките за власт го пленяват, измъчват и убиват.

1170 г. Томас Бекет — кентърбърийски архиепископ, защитник на властта на католическата йерархия в Англия. Хенрих II го назначава за архиепископ, като се надява, че Бекет ще защитава неговите интереси. Но Бекет се обявява против светската власт. По заповед на краля бива убит от четирима рицари пред олтаря на кентърбърийската катедрала. Две години след това католическата църква го обявява за светец.

26 VI. 1208 г. Филип Швабски — немски крал. Негови противници от самото начало са Отон от Бруншвик и папа Инокентий III. В техния спор се намесва и чешкият крал Пршемисъл Отакар I. Филип е убит от Отон фон Вителсбах по заповед на крал Отон IV.

4.VIII. 1306 г. Вацлав III — чешки крал, последният крал от рода на Пршемисловци. Убит в Оломоуц в деканския дом, когаго си почивал в леглото, от немския наемник Конрад от Ботенщайн. Том става по време на подготовката на краля за военния поход срещу полския крал Владислав Локиетка Охраната ликвидира немеца, без да се установи със сигурност дали наистина той е убиецът.

1. V. 1308 г. Албрехт I Хабсбургски — немски крал, противник на Вацлав II, чиято мощ започнала тогава да нараства. През 1304 г. нахлува в Чехия, но е принуден да отстъпи. След убийството на Вацлав III той поставя на чешкия трон сина си Рудолф. Убит в Швейцария от племенника си Йохан, известен в историята като Йохан Парицида. Причина са наследствените спорове.

14. II. 1400 г. Ричард II — английски крал. Обещавал на народа облекчения, но не успял да ги прокара в парламента. Симпатизирал на френския двор и с това предизвикал съпротива в собствения двор. През 1399 г. го пленява братовчед му Хенрих, херцог от Хърфорд, снема го от престола и го изпраща в тъмница. После нарежда да го убият и се възкачва на трона като Хенрих IV.

9. III. 1422 г. Ян Желивски — радикален пражки хусистки проповедник, политик на пражкото бедняшко съсловие Бил способен организатор и стоял начело на борбата на бедните и средните слоеве против реакционните еснафи. На 9 март старейшините го примамват в Новоградското кметство и там заедно с девет негови привърженици го екзекутират.

26. IV. 1478 г. Джулиано Медичи — съвладетел със своя брат Лоренцо Медичи. Владетели на Флоренция и Тоскана. С подкрепата на папа Сикс IV някои от известните флорентински родове начело с рода Паци подготвят заговор, целта на който е да бъдат убити братята. Умира обаче само Джулиано.

18. II. 1562 г. Франсоа Гизи — водач на френския католически лагер, противник на хугенотите, с които води сражения във Васи, където мнозина хугеноти загиват от неговата ръка. Когато потегля към Орлеан, фанатикът хугенот Полтро дьо Мере го убива с пистолет.

24. VIII. 1572 г. Адмирал Колини — водач на френските хугеноти. Убиват го хора от католическата лига по заповед на Хенри Гизи, който изчаква сигнала — камбанния звън на църквата „Сен Жермен, л’Оксероа“ — и начело на убийците влиза в дома на Колини. Безме Диановиц убива адмирала и след това хвърля трупа от прозореца. Това е началото на масовите кланета, известни в историята под наименованието „Вартоломеева нощ“.

10. VII. 1584 г. Вилхелм Орански — нидерландски принц. В Делфт го застрелва Балтазар Жерар, по всяка вероятност подкупен от Филип II

23. XII. 1588 г. Хенри Гизи — водач на католическата лига, наречен Льо Балафре (белязан), заклет враг на хугенотите.

Крал Хенрих III, които се страхувал от нарастващата му мощ, го поканва па заседание в Блоа. В антрето пред кабинета на краля го очакват четиридесет и пет души кралски телохранители, които забиват кинжалите си в него. Кралят излязъл да види какво става и се спънал в трупа на обезвредения противник.

2. VIII. 1589 г. Хенрих III — френски крал, противник на хугенотите, един от инициаторите на „Вартоломеевата нощ“. Папа Сикс V го анатемосва. По заповед на фамилия Гизи го убива фанатикът доминиканец Жак Клемен при обсадата на Париж.

14. V. 1610 г. Хенрих IV — френски крал, отначало водач на хугенотите. За да спечели парижани, приема католическата вяра. След няколко безуспешни опита го убива Франсоа Равела.

20. VIII. 1672 г. Жан и Корней де Вит — холандски държавници, убити в Хага от фанатизирана тълпа заради мнимо изменничество.

5. I. 1757 г. Людвик XV — френски крал, слаб държавник, действувал под влияние на обкръжаващите го. Нападнат е с кинжал от Р. Ф. Дамен, но кралят остава жив. Причините за нападението не са изяснени.

17. VII. 1762 г. Петър III — руски цар, убит в крепостта Ропша от заговорници начело с Алексей Орлов по време на т.нар. „дамска революция“, която издига на царския трон Екатерина Велика.

17. III. 1792 г. Густав III — шведски крал, който предприема безсмислена и обречена на провал война с Русия. Имал отрицателно отношение към резултатите от френската революция. На маскен бал капитан Анкарстрьом го застрелва.

28. IV. 1799 г. Боние и Рубрьо — френеки посланици, убити по неясни причини от рота хусари в Растат.

24. XII. 1800 г. Наполеон Бонапарт — безуспешен атентат срещу консула, когато отивал на опера. По-късно това му послужва за сурови репресии срещу якобинците.

23. III. 1801 г. Павел I — руски цар. Заговорници под ръководството на граф Пахлен убиват слабоумния цар, който не искал доброволно да слезе от трона

28. VII. 1808 г. Селим III — турски султан, опитвал се да въведе прогресивни реформи Заплатил скъпо за стремежа си да създаде армия по европейски образец — настроил против себе си еничарите, които по заповед на неговия племенник го убиват. На освободения трон се възкачва племенникът под името Мустафа IV.

12. X. 1809 г. Наполеон I — френски император. По време на пребиваването в замъка Шьонбрун немецът Шапс прави безуспешен опит за атентат срещу него.

1810 г. Хан Аксел Ферсен — шведски маршал, който участвува и в борбата за независимостта на САЩ. Преоблечен като кочиаш, спомага за бягството на френското кралско семейство през 1791 г Започнало да се говори, че е виновен за смъртта на кронпринца Кристиан Аугуст и затова тълпата го линчува.

1812 г. Спенсър Пършвал — английски министър-председател, по всяка вероятност на базата на личното отмъщение го застрелва търговецът Джон Белингъм, когато министър-председателят влизал в парламента.

1814 г. Фулгенцио Йедрос — основоположник на република Парагуай, убит от неговия наместник Гаспер дьо Франс, чиито останки по късно разгневената тълпа изхвърля от олтара на черквата „Въплъщение“ в реката.

13. II. 1820 г. Карл Фердинанд — херцог от Берн, син на френския крал Карл X и наследник на трона. Убива го във Венеция атентаторът Лувел.

19. VII. 1824 г. Аугустин де Итурбиде, под името Дон Аугустин I — мексикански император, инициатор на въстание. Опозицията му се противопоставя. Конгресът го обявява в немилост и нарежда да бъде убит.

1. I. 1829 г. Бланко — генерал, президент на република Боливия, след като Конгресът снема Веласкес. Убит от опозицията.

1830 г. Антонио Хосе Сукре — вторият президент на Боливия, другар на легендарния борец за свобода Симон Боливар, маршал, убит край Картахена, след като бил принуден да се оттегли.

9. X. 1831 г. Каподистрия — първият гръцки президент с прищявки за абсолютен владетел. Убит от сина и брата на Петър Мауромихаил, когото той по политически причини изпратил в затвора.

30. I. 1835 г. Ендрю Джексън — седмият президент на САЩ, нападнат на стълбището на Капитола от умопобъркания Ричард Лауренс, който се смятал за крал Ричард III и имал претенции за американския трон.

28. VII. 1835 г. Людовик Филип — френски крал. При нападението на италианския авантюрист Йосиф Фиши в Париж, който хвърля срещу краля адска машина с двадесет и четири заряда, е убит маршал Мортие и други единадесет души.

25. VI. 1836 г. Людовик Филип — опитът за атентат срещу краля е безуспешен, той остава невредим.

10. VI. 1840 г. Виктория — английска кралица. Келнерът Оксфорд прави безуспешен опит за атентат.

30. V. 1842 г. Виктория — английска кралица. Втори опит прави камериерът Френсис.

12. VII. 1849 г. Вилхелм — принц, по-късно пруски и германски император. Опитват се да го убият по време на пребиваването му в Нидерингелхайм.

22 V. 1850 г. Фридрих Вилхелм IV — пруски крал. Опит за атентат срещу него прави душевно болният пожарникар Зефелоге. Облечен в официална униформа, която сам си моделирал и поръчал да му я ушият, той стреля срещу краля. Умира в лудница.

27. III 1854 г. Карл III — Фердинанд Пармски — владетел на Парма и Пиаченца, убит поради недоволството на масите от жестокия му начин на управление.

28 IV. 1855 г. Наполеон III — френски император. Безуспешен опит за атентат, извършен от италианеца Пианори.

8. XII. 1856 г. Наполеон III — следващ неуспешен опит, извършен от италианеца Белямар

8. XII. 1856 г. Фердинанд II — крал на Неапол, известен като „най-набожния крал“, защото спасил Пий IX от радикалите, като го укрил. Отнасял се жестоко с въстаниците и опозицията, поради което Андесилао Милано решава да го нападне.

12. VIII. 1860 г. Данило I — първият черногорски светски княз. По време на неговото управление се стига до открити стълкновения с турците, завършващи благоприятно за Данило. Чрез въвеждането на реформи си спечелва врагове в емиграция. Убива го в Котора емигрантът черногорец Тодор Кадич.

14. VII. 1861 г. Вилхелм I — пруски крал. В курорта Баден-Баден националистът Оскар Бекер се опитва да го убие, но само леко го ранява.

24 XII. 1863 г, Наполеон III — френски император. Следващ безуспешен атентат

18. IV. 1866 г. Александър II — руски цар. Каракозов прави опит да го убие в лятната градина.

7. V. 1866 г. Ото фон Бисмарк — германски държавник, който е за обединението на Германия чрез война и под пруско ръководство. Обявява се остро против демократичното движение и с това отблъсква масите. Студентът Коен-Блинд се опитва да го убие.

6. VI 1867 г. Александър II — руски цар. Полякът Березовски навършва атентат срещу царя по време на посещението му на Световното изложение в Париж. Александър остава невредим.

29. VI. 1868 г. Михаил Обренович III — сръбски княз. Убит от привърженици на Александър Карагеоргиевич в Тончидерския парк в Белград. Начело на заговорниците бил адвокатът Радо-ванович.

12. XII. 1871 г. Сирило Антонио Риварола — президент на Република Парагуай — насилствено умъртвен на една улица в столицата.

19. I. 1872 г. Амадеус I Аостински — син на италианския крал Виктор Емануил II. Макар и чужденец, той се възкачва на испанския трон. Привърженици на испанските Бурбони правят опит да го убият. Атентатът е неуспешен, но Амадеус се изплашва и се оттегля.

8. II. 1872 г. Ричард Сауфуел Бърк — английски вицекрал в Индия. При посещението му в затвора в Порт Блеир го убива един от затворниците мюсюлмани.

13. VII. 1874 г. Ото фон Бисмарк — германски канцлер. Атентатът е извършен от Едуард Кулман, дърводелски чирак от Кисинген.

6. VIII. 1875 г. Габриел Гарсия Морено — президент на Еквадор, консервативен католик. Неговата диктатура предизвиква съпротива. Убит от заговорници из обкръжаващата го среда.

4. VI. 1876 г. Абдул Азис — турски султан, убит след политическия преврат, при който си бил дал оставката.

12. VIII. 1877 г. Хуан Батиста Хил — президент на република Парагуай. Умира заедно с брат си от насилствена смърт.

11. V. 1878 г. Вилхелм I — германски император. Карл Нобилинг стреля по императора на бул. „Унтер ден Линден“ от мансарда с ловджийска пушка. Императорът остава жив въпреки тридесетте сачми в тялото си, а Нобилннг се самоубива на място

16. VIII. 1878 г. Н. В. Мезенцев — началник на царската полиция — охранка. Убит в Петроград.

25. X. 1878 г. Алфонс XII — испански крал. Атентатът е извършен от антибурбонеца Олива.

17. XI. 1878 г. Умберто — италиански крал. Атентатът е извършен от готвача Пасананте в Неапол.

21. II. 1879 г. Д. Н. Кропоткин — харковски губернатор, убит от анархисти.

1. III. 1881 г. Александър II — руски цар, убит от група народоволци.

6. V. 1882 г. Лорд Ф. Кавендиш — държавен секретар по въпросите на Ирландия и неговият колега държавен подсекретар по въпросите на Ирландия Л. Х. Бърк, убити в дъблинския парк „Феникс“ от ирландски националисти.

1. III. 1887 г. Александър III — руски цар, опит за атентат от терористичната група „Народна воля“.

7. VII. 1890 г. Мендес — президент на република Сан Салвадор, убит след политически преврат.

27. III. 1891 г. Белчев — български министър, убит от противници на режима.

24. VI. 1894 г. Сади Карно — четвърти президент на Третата френска република, убит от италианския анархист Санто Касери.

15. VII. 1895 г. Стефан Стамболов — български министър-председател, убит от агенти на двореца.

3. II. 1898 г. Хосе Мариа Рейна Бариос — гватемалски президент. След като се обявява за диктатор, бива убит по заповед на братовчед му Проспер Моралес.

29. VII. 1900 г. Умберто — италиански крал, застрелян от анархиста Гаетано Бресчи

16. XI. 1900 г. Вилхелм II — германски император и пруски крал. Атентатът е извършен от умопомрачената госпожа Шнап, която хвърля секира върху него.

6. III. 1901 г. Вилхелм II — германски император. Атентатът е извършен от корабостроителния работник в Бермен Дитрих Вайланд.

15. IV. 1902 г. Д. С Сипягин — руски царски министър на вътрешните работи, убит в Петербург от студента Балбашов.

16. VI. 1903 г. Александър 1 — сръбски крал, убит в кралския дворец (конака) заедно със съпругата му Драга Машинова при заговор на офицери, ръководени от шурея на краля Александър Машин и Драгутин Дмитриевич — Апис.

16. VI. 1904 г. Н. И. Бобриков — руски царски генерал, губернатор на Финландия, привърженик на политиката на русифициране на страната, убит в Хелзинки от Еуген Шойман.

28. VII. 1904 г. Вячеслав Константинович Плеве — руски царски министър на вътрешните работи, убит с бомба от студента Сасонов.

17. II. 1905 г. Сергей велики княз — генерал-губернатор на Москва. Убит с бомба, хвърлена от студента революционер Каляев.

15. VIII. 1906 г. П. А. Столипин — руски министър-председател, спасил се при избухването на бомба във вилата му край Петербург, при което загиват 27 души и 32 са ранени.

1. II. 1908 г. Карлос I — крал на Португалия и Луи Филип — португалски престолонаследник, загиват при нападението на републиканците в Лисабон.

28. II. 1908 г. Мохамед Али — персийски шах. Убит от революционери.

14. IX. 1911 г. П. А. Столипин — царски министър-председател, смъртно ранен от революционер в присъствието на царя в киевския театър.

22. II. 1912 г. Франсиско Мадеро — мексикански президент. Убит заедно със заместника му вицепрезидента Суарес по заповед на кръволока и алкохолика генерал Викториан Хуерта, който се обявил за президент и по-късно умрял в затвора.

14. X. 1912 г. Теодор Рузвелт — президент на САЩ. В него стреля умопомраченият Джон Непомук Шранк.

12. XI. 1912 г. Хосе Каналехас и Мендес — испански министър. Убит от анархист.

5. III. 1913 г. Георги II — гръцки крал, убит в Солун.

21. X. 1916 г. Карл фон Щюрк — граф, австрийски министър-председател. Той се противопоставя на представителството на народа в държавните органи. Убит от социалдемократа Адлер.

30. VIII. 1918 г. В. И. Ленин. Когато основоположникът и вождът на съветската държава се връщал от митинг в Михелсоновия завод (днес завод „Владимир Илич“), раняват го с две отровни стрели. Същия ден е убит от десните есери в Петроград М. С Урицки, а малко преди това В. В. Володарски. Вестта за раняването на Ленин предизвиква буря от гняв в страната.

31. X. 1918 г. Ищван Тиша — граф, унгарски държавник, убит след преврата от революционизирани войници.

14. XII. 1918 г. Сидония Паес — президент на португалското правителство, убит от негови противници.

8. I. 1919 г. Карел Крамарж — министър-председател на Чехословашката република, представляващ интересите на финансовите групи, нападнат в коридора на Пражкия храд от осемнадесетгодишния А. И. Щястни. Куршумът минава през балтона, плъзга се по портфейла и по презрамката. Крамарж остава невредим. Младият анархист е осъден, но скоро освободен.

19. II. 1919 г. Жорж-Бенжамин Клемансо — френски политик, председател на парижката мирна конференция. Котин прави безуспешен опит да го убие на улица „Франклин“ в Париж, но само го ранява.

10. IV. 1919 г. Емилиано Запата — мексикански революционер, „непобедим и неподкупен“, убит от предателя Гуахард, който като награда получава званието генерал и сто хиляди песос.

21. V. 1920 г. Венустиан Каранца — първият мексикански президент след революцията, убит от опозиционери по време на реакционен метеж.

15. III. 1921 г. Талаат паша — турски министър-председател. Убит.

8. III. 1921 г. Едуардо Дато е Ирадиер — испански министър-председател, убит от анархист.

26. VIII. 1921 г. Матиас Ерцбергер — немски министър, убит от някогашните имперски офицери Тилзен и Шулц, членове на терористичната организация „Организацион Консул“.

2. VI. 1922 г. Хенри Уилсън — генерал, английски фелдмаршал, противник на ирландското движение за освобождение, убит от ирландски патриот в Белфаст.

16. XII. 1922 г. Габриел Нарутович — полски президент, убит от фанатик скоро след избирането му на този пост.

5. I. 1923 г. Алоис Рашин — министър на финансите на Чехословашката република, представител на капитала. Срещу него извършва атентат деветнадесетгодишният банков чиновник Алоис Шоупал и смъртно го ранява. Преди това Шоупал бил член на ЧКП, но след разногласия във възгледите излиза от партията. Въпреки това неговото деяние става повод за репресии срещу ЧКП и за утвърждаването на антикомунистическия закон за защита на републиката, съгласно който са преследвани и съдени комунистически дейци.

14. VI. 1923 г. Александър Стамболийски — министър-председател на България, убит по време на военнофашистки преврат.

20. VII. 1923 г. Франсиско (Панчо) Виля — легендарен герой на мексиканската революция, генерал, убит от опозицията — дванадесет убийци изстрелват в популярния политик тринадесет куршума. В задкулисието на атентата са министърът Валес и бъдещитя мексикански президент Алваро Обрегон.

10. VI. 1924 г. Джакомо Матеоти — италиански журналист, политик и депутат, секретар на реформистката социалистическа партия на Италия, смел антифашист. По заповед на диктатора Мусолини отвлечен и убит. Намират трупа му едва на 6 август недалеч от виа Фламиня.

1924 г. Бенито Мусолини — фашистки диктатор па Италия. За една година срещу него са извършени четири безуспешни атентата.

1. VIII. 1926 г. Примо де Ривера — испански министър-председател. Атентатът е извършен в Барселона.

8. XI. 1927 г. Георги II — гръцки крал. Атентат срещу него.

17. VII. 1928 г. Алваро Обрегон — мексикански президент, генерал, антиклерикал. Убит от католическия фанатик Кристерос, нает от клерикалите. Убийството е извършено скоро след избирането на Обрегон за президент.

6. V. 1932 г. Пол Думер — 13-и президент на III френска република, убит от банкрутиралия лекар, руски емигрант Горгулов.

15. V. 1932 г. Уникаи — японски министър-председател, убит по време на метеж от трима мъже в морска униформа (може би офицери).

1. XII. 1934 г. С. М. Киров — един от най-изтъкнатите дейци на КПСС и на съветската държава, убит коварно в Ленинград. Убиецът е заклет ренегат и враг на партията и съветската власт.

14. IV. 1935 г. Пол Евъри — профсъюзен деец в САЩ, починал при нечовешки мъчения, на които бил подложен от фанатизирани членове на фашистката организация „Черната легия“.

4. II. 1936 г. Вилхелм Густлоф — хитлеристки нацистки деец в Швейцария. Убит в Давос. Д. Франкфурт в знак на протест срещу утвърждаването на нюрнбергските (антиеврейските) закони през 1935 г., които позволиха на нацистите да предпремат изтребването на евреите.

13. VIII. 1936 г. Калво Сотело — испански офицер от полицията и монархически депутат. Неговото убийство се превръща в сигнал за начало на гражданска война.

19. II. 1937 г. Маршал Грациани — атентат срещу италианския вицеекрал, фашистки владетел в окупирана Етиопия, в Адис Абеба.

24. XII. 1942 г. Франсоа Дарлан — френски адмирал, политик, началник-щаб на въоръжените сили, по време на войната работел в главния щаб на американската армия, действуваща в Северна Африка. Атентатът е извършен от френски студент.

30. I. 1948 г. Махатма Ганди — индийски философ и политик, една от най-забележителните личности на XX век, вожд на национално-освободителното движение. Убит от брамин — журналиста Годсе, водач на терористична група.

17. IX. 1948 г. Фолк Бернадот — граф, президент на Шведския червен кръст и посредник на ООН (специален пълномощник за Средния Изток), убит от израелски терористи, членове на ционистичната шпионска група „Щерн“, ръководена от Барух Надел в Йерусалим.

1. XI. 1950 г. Хари С. Труман — президент па САЩ. Атентатът, извършен от порториканците Оскар Колацо и Гризел Торесоло, е безуспешен.

1950 г. Карлос Делгадо Чалбауд — венесуелски диктатор, полковник. Начело на офицерска клика и с помощта на американския военен аташе Адамс сваля венесуелския президент, известния писател Ромул Калегос, но две години след това самият той е убит от агенти на следващия диктатор Хименес.

20. VII. 1951 г. Абдулах Йбн Хюсеин — йордански крал, най-голямата опора на английската колониална политика в Близкия Изток. Убит в джамия.

27. III. 1952 г. Конрад Аденауер — канцлер на Федерална република Германия. Неизвестни злосторници изпращат на Аденауер пакет с взривно вещество. При отварянето умира един от полицаите, трима души били ранени, но канцлерът остава невредим.

5. XII. 1952 г. Ферхад Хашет — туниски профсъюзен деец, убит от членове на тайната организация „Червената ръка“.

1955 г. Хосе Антонио Ремон — президент на република Панама, убит на трибуната на хиподрума.

1956 г. Анастасио Сомоса — диктатор на Никарагуа, генерал, президент, безрезервен привърженик на САЩ, убиец на никара-гуанския национален герой Сандино. Убит от националиста Рихоберто Лопес Перес.

10. IV. 1956 г. Мохамед Реза Пахлави — ирански шах, трябвало да бъде убит по време на военен парад. Офицерът, който извършил атентата, не се прицелил точно, но все едно вместо шаха с официална униформа стоял неговият двойник Мохтандер, който при друг атентат наистина дал живота си за своя господар.

16. I. 1957 г. Раул Салан — френски генерал, главнокомандуващ френските части в Алжир. Членове на организацията „Червената ръка“ нападат главната квартира на генерала.

26. VII. 1957 г. Кастильо Армас — гуатемалски диктатор, полковник и командуващ нашествениците, финансирани и въоръжени в САЩ, които свалиха демократичния режим в Гуатемала. В борбата за власт в управляващата хунта го убива командирът на личната му охрана Ромер Васкес Санчес.

14. VII. 1958 г. Фейсал II — крал на Ирак, през 1958 г. представител на Арабската федерация (Йордания—Ирак) и главнокомандуващ нейните въоръжени сили. Убит по време на въстание в Багдад заедно с някои членове на кралското семейство — кронпринца Абдул Илах и министър-председателя Нури ес Сайд.

25. IX. 1959 г. Соломон Бандаранайке — цейлонски политик, водач на Обединената народна партия, осъществил социални реформи, министър на външните работи и на отбраната. Убит от фанатик по време на вътрешнополитическата криза, възникнала поради сблъсъка между две цейлонски езикови групи.

28. VIII. 1960 г. Хасан Маджали — йордански министър-председател, убит от бомба при повторен атентат срещу крал Хюсеин II, който обаче остава и при този осми атентат невредим.

12. X. 1960 г. Инаджиро Асанума — японски политик, председател на Социалистическата партия, който последователно прокарва принципа на мирното съвместно съжителство, воюва против създаването на американски военни бази в Япония. Убит по време на митинг в Токио от японски терорист.

17. I. 1961 г. Патрис Лумумба — първият министър-председател на Република Конго, води антиколониална политика. По време на метежа, организиран от полковник Мобуту (декември 1960 г.), отвлечен и коварно убит в Катанга.

30. V. 1961 г. Рафаел Леонидас Трухильо Молина — диктатор и президент на Доминиканската република, ненавиждан и компрометиран мултимилионер, убит след 31 години диктатура в столицата Сиудад Трухильо (по негова заповед градът носи неговото име) от генерал Хуан Томас Диас.

5. IX. 1961 г. Шарл де Гол — опит на група атентатори да убият френския президент с пластична бомба, скрита в пясъка край шосето недалеч от Понт-сюр-Сен. Бомбата не се взривила.

18. IX. 1961 г. Даг Хамершелд — шведски дипломат, генерален секретар на ООН. Загинал при катастрофа по време на полет за Ндола (Северна Родезия) при обстоятелства, които не изключват атентата.

22. VIII. 1962 г. Шарл де Гол — френски президент. Дванадесет души от терористичната „Организация на тайната армия“ се опитват да убият президента в Пети-Кламар. Акцията, ръководена от Бастиен-Тири, завършва безуспешно. Тири е осъден на смърт, а главният стрелец Ватен избягва зад граница.

13. I. 1963 Силванус Олимпио — председател на правителството, а след обявяването на независимостта президент на Република Того. Убит при преврат по пътя към посолството на САЩ, където искал да се укрие.

22. V. 1963 г. Григорис Ламбракис — виден представител на комунистическото движение в Гърция, убит в Солун след т.нар. процес срещу тридесет и четиримата.

2. XI. 1963 г. Нго Дин Дием — южновиетнамски държавник, един от най-реакционните политици в Азия, президент и диктатор в Южен Виетнам. Убит при военен преврат.

22. XI. 1963 г. Джон Ф. Кенеди — американски президент, станал жертва на заговор по неизяснени все още причини, след атентата полицията арестува мнимия убиц Ли Харви Осуалд, когото пък уби Джек Раби, и по този начин не му позволи да каже истината. Разследването на истинските причини бе съзнателно проваляно и замъглявано.

13. II. 1965 г. Умберту Делгаду — португалски политик, генерал. След неуспешен метеж срещу диктатора Салазар той емигрира. Участвува в отвличането на португалския кораб „Санта Мария“ през 1961 г, като водач на Португалския фронт за национално освобождение. Коварно убит на португалско-испанската граница.

21. II. 1965 г. Малкълм — американски политик, представител на негърското прогресивно движение, водач на „Блек Мъслим“, убит от противници.

6. IX. 1966 г. Хендрик Френш Веруерд — реакционен южноафрикански държавник и министър-председател, по време на неговото управление Южноафриканската уния през 1961 г. излиза от Британската общност на народите, убит при атентат.

4. IV. 1968 г. Мартин Лутър Кинг — ръководна личност в негърското движение в Америка, пастор, най-младият носител на Нобелова награда, убит в Мемфис (Тенеси), САЩ, от Джеймс Еърл Рей, известен под няколко имена и видимо платен агент на реакционните политически кръгове, които са в основата на това политическо убийство. Дори и в този случай обстоятелствата около атентата не бяха правдиво изяснени.

11. IV 1968. Рудолф Дучке — идеолог на германската СДП, ляв радикал, водач на студентството, тежко ранен в Западен Берлин от младия, няколко пъти съден престъпник Йосиф Бахман, поклонник на Хитлер и Наполеон, на насилието.

5. VI. 1968 г. Робърт Кенеди — американски сенатор, кандидат за президент на САЩ, брат на убития Дж. Ф. Кенеди, убит от 24-годишния преселник Сирхан Бишара Сирхан в хотел „Амбасадор“ в Лос Анжелос. Политическото задкулисно на атентата все още не е изяснено.

31. XII. 1969 г. Джоузеф А. Яблонски — член на ръководството на Профсъюза на миньорите на САЩ (UMWA). Професионални убийци, наети от неговите политически противници, убиват зверски прогресивния профсъюзен деец, неговата съпруга и двадесет и пет годишната му дъщеря.

6. III. 1970 г. Теодор Голд — двадесет и три годишен, член на студентската организация за демократизиране на обществото в САЩ, ръководител на стачката в Колумбийския университет (1968), убит в кметството при експлозия в нюйоркския квартал на артистите Гринидж Вилаж.

8. III. 1970 г. Макариос III — митрополит на гръцката православна църква, първи президент на Кипърската република, ранен във вертолет, по който са стреляли атентатори от покрива на една гимназия.

9. III. 1970 г. Ралф Е. Федърстоун и Уйлям Херман (Че) Пейн — негърски екстремисти, загинали при избухването на взривното вещество, скрито в колата им, в чиито останки ФБР намира бележката на неизвестния атентатор „Моят отговор на вашата справедливост е динамитът“

6. IV. 1970 г. Карл фон Спрети — посланик на Федерална република Германия в Гуатемала, отвлечен в Сиудад де Гуатемала и по-късно убит от привърженици на ляво движение, след като правителството не изпълва искането им да го замени с политически затворници

17. X. 1970 г. Пиер Лапор — канадски министър на труда, убит от студента Ф. Симард. Членове на сепаратистичния екстремистки фронт за освобождение на Квебек отвличат него и английския дипломат Джеймс Грос. Грос е разменен с арестувани сепаратисти, а Лапор — убит.

20. X. 1970 г. Белкасим Крим — бивш заместник-министьр-председател и министър на външните работи на временното правителство на Алжирската република, убит във франкфуртския луксозен хотел „Интернационал“.

1 XI. 1970 г. Зигфрид Волняк — заместник на полския министър на външните работи, убит при неизяснени обстоятелства от М. Фероз на летището в пакистанския град Карачи. Атентаторът връхлита с кола върху групата политици, дошли да посрещнат полския президент Мариан Спихалски. Убиецът бе осъден на смърт.

25. XI. 1970 г. Павел VI — римски папа (истинското име е Джовани Батиста Монтини), известен с пътуванията си в чужбина. При едно такопа пътуване бива нападнат с кама в Манила, Филипините, от художника Мендоза, преоблечен като монах.

7. IV. 1971 г. Владимир Ролович — югославски посланик в Стокхолм, застрелян от двама емигранти, членове на фашистка пронацистка терористична организация със седалище във ФРГ, Мирчо Барисич и Андрелко Брайович в сградата на посолството. Ролович умира на 15 април 1971 г.