Вацлав Павел Боровичка
Атентати, които трябваше да променят света (1)

Въведение

Историята на човечеството е изпъстрена с политически убийства. В градината на Белия дом полицаи проверяват посетителите с детектори, които трябва да открият бомбата в джоба на евентуалния атентатор. Колата на президента на Съединените щати е непробиваема. Въпреки това пазят го стотици обучени полицаи, действуват ефективни електронни устройства, гарантиращи безопасността му. Това не е нито прекалена, нито излишна предпазливост. На американския континент, включително Латинска Америка, атентаторите изпратиха на онзи свят над осемдесет президенти.

В много случаи, дори и в тези, когато можем да говорим за политически мотиви, подбудите за атентата се съпътствуват от общочовешки, лични чувства: ненавист, отмъщение, прекомерна чувствителност и честолюбие, не-задоволеност, лъжлива надежда за спечелване на власт. Това са чувства, които вълнуват както самите атентатори, така и онези, които стоят в задкулисието на политическото убийство.

Не винаги целта на покушителя е смъртта на ненавиждания или осквернен политик. Понякога атентаторът може да иска с постъпката си да обърне вниманието на обществеността върху неудържимото положение, може да иска да разбунтува общественото мнение, да предупреди, а понякога и да сплаши. Но може ли изстрелът на отделния убиец или покушението на организирани заговорници наистина да променят посоката на правителствената политика? Не! „Индивидуалните атентати като революционна тактика — казва Ленин — са нецелесъобразни и вредни. Единствено масовото движение може да се смята за истинска политическа борба.“

В много случаи атентаторите, за които ще стане дума в книгата, не бяха сами — имаха дълбок политически тил. Атентатът като средство в политическата практика не липсва в нито един исторически период от библейско време до наши дни. Подготовката, провеждането и последиците от атентата са огледало на времето, едно от прозорчетата към историята. При едно поглеждане през него може да се разбере връзката между историческите събития.

Нямах намерение да пиша история на атентатите. Исках само да спра вниманието си върху някои случаи, да припомня или да разкрия някои драматични епизоди от историята, да се опитам да разбера мотивите, довели до решението да се убие даден човек.

Подборът на случаите е субективен. Читателят и историкът може да възразят защо съм включил този, а не онзи атентат. От приложения в края на книгата преглед и на някои други политически убийства се вижда, че материалът е огромен. Подборът може да бъде извършен от различна гледна точка. Аз избрах единствено възможната: посочвам случаите, които ми въздействуваха най-много със своята драматичност и исторически обсег на действие. Спрях се на тези атентати, които може би ще ни накарат да се позамислим.