Вацлав Павел Боровичка
Атентати, които трябваше да променят света (4)

Смъртта на Валдщайн

„Алберт Дей Граций-Дукс Фридланд Сакре Цезар Маестат Консиларий Белик Камерарий Супрем Колонел Прагенс е Евсдем Милите генерал“ — така звучи титлата под портрета на мъжа с брадичката, със строг израз, с орлов нос и проницателен поглед. Алберт Вацлав Евзебий от Валдщайн е чешки воин с несъмнено най-големи бойни успехи, наемен пълководец, кондотиер, предприемчив търговец, безогледен похитител, спекулант от най-висша класа, генералисимус на императора и на неговия противник, най-ярката фигура в Тридесетгодишната война.

Той е роден в небогато аристократично семейство в Хержманице край Яромнерж на 14 септември 1583 г., учил известно време в Падуа, след което се връща в Прага, попада в двора на император Рудолф II и поема пътя на военната кариера. На двадесет и три години той вече е полковник. След като си избира заможна невеста, не твърде красивата вдовица Лукреция Нешковна от Ландек, той захвърля униформата и започва да обработва земите си. Лукреция умира скоро и цялото богатство остава на Валдщайн. Пет години той се занимава със своите сделки, след което се връща на военна служба. Най-безсрамно и безчестно като полковник от моравската съсловна войска той дезертира във Виена, вземайки със себе си касата с деветдесет и шест хиляди талера, и предава плячката на императора.

По-късно той се оказва на страната на победителите и прави всичко възможно да си възвърне парите. Разбира се, за него това не е особено трудно, след като вече е земски губернатор в Чехия. На изгодна цена той изкупува конфискуваното имущество, а своето общественофинасово положение подсигурява чрез брака си с Изабела-Катерина, дъщерята на граф Харах.

Когато Валдщайн е на върха на своята мощ и слава, той вече разполага с над шестдесет имения с площ около седемдесет квадратни мили, притежава петдесет и седем замъка и девет града, а когато моли императора за княжеска титла и Фердинанд II удовлетворява молбата му, Алберт Вацлая Евзебий от Валдщайн е вече Мекленбургски, Фридлансски, Захански и Хлоховски херцог и имперски генералисимус.

Неговите планове ся големи. Фридландското херцогство ще трябва да стане кралство в кралството със столица Ичин, с политическо и стопанско самоуправление, с манастири и собствен университет.

Валдщайн става един от най-заможните аристократи, но нито за миг не се колебае да използува всяка възможност да увеличи богатството си. Така например той имал правото да участвува в сеченето на монети за Чехия, Моравия и Австрия, но двамата с Лихтенщайн злоупотребяват с тази привилегия. От една гривна сребро трябвало да секат седемдесет монети (златни), а те получавали сто двадесет и три. После с помощта на Ян де Вит, дворцов доставчик и банкер от холандски произход, и на неговия пражки колега Якуб Базеви Валдщайн изкупувал със спечеленото сребро конфискувани имения.

По-късно предлага на императора изгодна услуга — да наеме за него войска, да изплати заплатите на наемниците, а императорът да върне дълга си под формата на военни контрибуции, налози и данъци. Владщайн щял да има грижата за тяхното събиране.

Императорът приема. Споразумението е за сметка на народите на няколко страни, участвували в страшната война. Бирниците на Валдщайн са неумолими, а техният господар — безмилостен и жесток.

Хората в другите земи гладуват, а той се превръща в европейска финансова величина. Неговото херцогство разцъфтява, той притежава магазини, които доставят на войската обувки, тъкачници, които произвеждат сукно за войниците, а стопанствата му, ръководени по напредничав начин, осигуряват провизиите за войската. Всичко това му носи още печалби. Готви се да основе и епископство.

Той допринася и за напредъка в страната, като изпраща по света вербувачи, за да издирят сръчни занаятчии и организатори на производството. В тогавашна окаяна Европа рядко някъде се е живяло в такова изобилие, както във владенията на Валдщайн. В неговите дворци в Прага, Ичин и в други градове и до днес представляват архитектурна забележителност.

До 1630 г. работите му вървят добре. Но на княжеския и курфюрстки събор в Ржезно се чуват възражения против изтощителната война, против многочислеността на войската и против главнокомандуващия Валдщайн. За немските князе със столетни родословия чешкият аристократ е парвеню. Ненавиждат го, защото той не се съобразява с техните титли, а войската му подяжда имотите им.

В Ржезно се обсъжда въпросът за Валдщайн в негово отсъствие. Той е на легло, измъчван от подагра. Ръцете на противниците му са развързани и те постигат своето. Императорът снема от длъжност генералисимус Валдщайн. Главнокомандуващият на войските на императора, който не е опитал вкуса на поражението, изведнъж застава от другата страна на фронта — против императора. Много историци поддържат становището, че именно в този период у Валдщайн се поражда за пръв път мисълта за отмъщение и измяна.

И до днес не се знае какъв е подтикът за решението му да се съюзи с шведите против Хабсбургите. Може би една от причините е и настъплението на войските на Густав II Адолф на юг и на запад. Шведският крал сключва съюз с французите, завзема Франкфурт и се укрепява в Магдебург. Но имперската войска под командуването на граф Тили отново превзема града. Непосредствено след това, явно в най-подходящия момент, чешките емигранти Индржих Матес Тури и Ярослав Сезима Рашин предлагат на шведския крал Густав Адолф съюз с Валдщайн. Условията са прости: чешкият пълководец иска от шведите няколко полка, с които да потегли към Виена. Те се договарят, но не се стига до изпълнение на споразумението, тъй като междувременно в битката при Брайтенфелд шведите нанасят поражение над войските на Тили. Густав Адолф се надява на следващи успехи и загубна интерес да сътрудничи с пенсионирания военачалник.

Шведският крал преминава с полковете си през европейските бойни полета почти без да срещне съпротива, граф Тили се оказва в безизходно положение, саксонският курфюрст Арним, който се присъединява към шведите, всеки момент би могъл да се появи на границата, саксонците влизат в Прага.

В такава обстановка Валдщайн получава вест от Виена, че може с цялата си чест и слава да застане отново начело на войските на императора.

Валдщайн поема подадената ръка. Вербува и въоръжава четиридесетхилядна армия, запазва си правото да взема лични решения и изведнъж се оказва с по-голяма власт, отколкото преди. Но неговите противници още не се предават.

Настъплението на Валдщайновите войски е успешно. В битката при Люцен загива и шведският крал Густав II Адолф. Валдщайн е ранен и неговото здравословно състояние значително се влошава. Той отново започва да мисли за съюз с шведите и саксонците, дори и с французите. След срещата на парламентьорите в Ичин чешкият емигрант Бубна получава задачата да бъде посредник между Валдщайн и шведския държавен канцлер Оксенщерн. Чрез съюзничеството Валдщайн иска да принуди императора да води мирни преговори, които да гарантират правата на протестантите. И до днес не е ясно защо Валдщайн е мислил именно така. Изведнъж войникът и спекулантът се открояват в друга светлина.

Той дори започва да преговаря с неприятеля, командуващия саксонските войски Ян Иржи Арним, а с шведския канцлер обмисля въпроса да стане чешки крал и получава от него обещание да му окаже помощ. Франция също предлага на Валдщайн чешката корона. В писмото си крал Людовик XIII му потвърждава желанието си за съюз, а пратеникът маркиз дьо Фюкиер добавя подробностите. Ако Валдщайн организира срещу императора тридесет и пет хилядна армия, ще получава един милион лири годишно. Френската държавна хазна ще му изплати моментално половин милион в злато като аванс за разходите, ако обсади Чехия и потегли към Австрия и Щирия, за да има Франция свободно поле за военните операции на германска земя.

Валдщайн се колебае, мъчи го болестта и му липсва воля за действия. Макар че още няма петдесет години, той се чувствува стар, уморен и не е в състояние да взема бързи решения. Грешките му се множат, неговата военна тактика се оказва безуспешна, а във Виена са нетърпеливи и отново обмислят неговото снемане. Президентът на дворцовия военен съвет граф Шлик получава заповед за инспекторска командировка до лагера на Валдщайн при Свиднице с тайната мисия да разбере становището на висшите офицери за евентуалното снемане от длъжност на Валдщайн. Той преговаря с Отавио Пиколомини и Матиаш Галас и изглежда, че е доволен от резултатите.

Сякаш предчувствувайки какво се върши задкулисно, Валдщайн забравя за преговорите за сключване на съюз, подготья се за бой срещу шведите и срещу Арним и побеждава край Стинава. Но шведите потеглят към Ржезно и обсаждат града. Това е следващият неуспех на Валдщайн, който ускорява развитието на събитията. Генералисимусът се опитва поне външно да запази представата за решителност и изпраща във Виена вест, че се готви за реванш срещу шведските войски. В Чехия той оставя корпуса на Галас, а с останалата част от армията поема към Пилзен, където се среща с пратеника на императора граф Траутмандсдорф. При разговорите Валдщайн е нерешителен, готов е на отстъпки, даже създава впечатление, че изобщо не може да изпълни обещанията си. Така той загубва доверието на императора.

Междувременно във Виена пристигат донесения, в които се изброяват грешките на генералисимус Валдщайн и се обвинява в користолюбие и злоупотреба със служебното си положение. Говори се за неговото уволняване. Не след дълго императорът научава, че въпреки обещанията си Валдщайн не се насочва към Бавария, а се връща в Чехия. Императорът му изпраща писмо, в което настоява незабавно да потегли към Бавария срещу Бернард Ваймарк. Но Валдщайн не се подчинява.

Не иска или не може?

Каквито и да са били подбудите му, Валдщайн разбира, че Виена е против него, и започва да търси съюзници, като се опитва да възобнови връзките си със саксонците и шведите. Пиколомини, Тръчка и Илов, офицери от неговия корпус, знаят за неговите намерения. Но скоро за тях научават и във Виена. Амалфският херцог Отавио Пиколомини изменя на своя военачалник и съобщава във Виена за подготвяните преговори. На 21 януари полковник Диодати предава донесението в канцеларията на императора. Три дена по-късно император Фердинанд II подписва присъдата на Валдщайн. Снема го от длъжността главнокомандуващ и на негово място назначава Ян Матиаш Галас. Същевременно императорът нарежда да арестуват генералисимус Валдщайн и неговите предани офицери Тръчка и Илов, да ги изправят пред имперския трибунал или да ги убият. За изпълнението на заповедта на императора е трябвало да се погрижат генералите Галас, Алдринген, Пиколомини и Колоредо Валдзее. В действителност инициативата поемат полковниците на Валдщайн.

Едиктът на императора за снемането от длъжност на Валдщайн е строго секретен, в Пилзен дори не знаят за това. Може би защото самият император, за да не подплаши осъдения и да не му позволи да вземе ответни мерки, продължава да кореспондира с Валдщайн като с главнокомандуващ.

Възможно ли е разузнаването на Валдщайн да се провали по цялата линия? Нима е правдоподобно да не се намери никой, който да предупреди Валдщайн? Та нали и командирите на полкове са получили от Виена предупредителни писма да не се подчиняват на фридландския херцог и да изпълняват заповедите на новото команду-ване на армията. Дали писмата на императора не са били указание за атентат? Та нали всеки от информираните офицери е получил черно на бяло, че за отстраняването на неудобния генералисимус ще спечели благодарността на Виена.

Умореният и болен Валдщайн решава да използува последната възможност. Потегля от Пилзен за Хеб, където очаква подкрепата на ваймарския херцог. Но безнадеждно. Останалите нему верни двеста конници и десетте роти, с които влиза на 24 февруари 1634 г. в Хеб, вече не са в състояние да го спасят. Командуващият основната част на армията полковник Бутлер също не подкрепя Валдщайн. Напротив, той решава да спечели доверието на владетеля — и без туй положението е ясно, падането на Валдщайн е неизбежно. Бутлер иска да бъде на страната на победителя, но разбира, че този замисъл не би могъл да осъществи сам, и си намира помощник в лицето на подполковник Валтер Леслие.

Фелдмаршал Отавио Пиколомини и главнокомандуващият императорските войски Галас научават за замисъла на полковника посредством капелана Таафе. Камък пада от сърцето им, защото те просто не знаели как да изпълнят заповедта на императора, а освен това се опасявали и от факта, че в Хеб Валдщайн е близо до съюзниците си.

На 24 февруари 1634 г. привечер фридландският херцог с все още многобройна свита и малобройна войска се появява пред портите на Хеб. Гарнизонът се командува от Джон Гордън, шотландец, калвинист и възпитаник на Валдщайн, полковник от регимента на Тръчка. Полковникът веднага предлага на генералисимуса своята квартира в Пахелбеловия дом на площада. В съседство се настанява Жанбатиста Сени, дворцовият астролог на Валдщайн, от другата страна са семействата на Тръчка и Кински.

Полковник Валтер Бутлер наема къщата на Майерхьофер, нарежда да приготвят вечеря и поканва Гордън и Леслие. До късна нощ те ядат, пият и разговарят за всичко възможно, но не и за плана на Бутлер. А полковникът ги е поканил на вечеря, за да се договорят как да ликвидират Валдщайн.

Към полунощ някой почуква на вратата. Ординарецът на Валдщайн съобщава, че пред градската порта стои куриер и Леслие трябва да даде заповед да му отворят. Леслие запасва шпагата си, слага шапката и тръгва. След това съпровожда куриера и става свидетел на скандала.

Куриерът предава едикта на императора, означаващ смъртна присъда за Валдщайн. Някогашният властен генералисимус престава да се владее, ругае императора и неговите съветници и се заканва, че ще отмъсти. Чул всичко това, Валтер Леслие взема своето решение. Връща се при Гордън, разказва на какво е бил свидетел и заявява, че сега смята за свой дълг да убие предателя. Но Валдщайн също не остава със скръстени ръце, свиква офицерите, за да ги осведоми за създалото се положение, като разчита на Кински, Илов и Тръчка. И те наистина вземат отбранителни мерки. Още на обяд поискват от офицерите да се закълнат във вярност. Заго-ворниците обаче имат преднина. Те си подбират сигурни мъже: капитан Валтер Деверукс, подполковник Валтер

Жералдин, капитан Макданиел и капитан Едмонд фон дер Бург. Към тях се присъединяват още двама офицери от регимента на Тръчка и около двеста драгуни и пехотинци. След това поканват в замъка Тръчка, Илов и Кински на вечеря.

Двадесет и пети февруари, събота преди постната неделя, е достатъчен повод за гуляй. Секретарят на Валдщайн ритмистър^[1] Неман също се готви да отиде в Хебския замък. Фридландският херцог се чувствува зле, болестта го измъчва, едва се движи и е доволен, че вечерта ще може да си почине в леглото.

Офицерите пристигат в замъка с карета между 17 и 18 часа. Часовите им отдават чест, а домакинът ги посреща като добри приятели. Нали преди няколко часа заедно са се клели във вярност на Валдщайн.

Неприятна мразовита вечер. В голямата зала на замъка е студено като в хладилник. Затова слугите са затоплили съседното помещение, което е по-малко, по-уютно и главно от него извежда стълба към първия етаж. Там се е скрил подполковник Валтер Жералдин със сигурни хора. На друго място дебне капитан Деверукс с шестима драгуни, които пазят да не се измъкне някой.

След 18 часа слугите поднасят вечерята. До 19.30 забавлението не стихва. Виното повишава настроението. И никой от гостите не предполага, че наоколо дебнат убийци, които чакат само уговорения знак.

Пръв в стаята влиза подполковник Валтер Жералдин. Изтичва по стълбите и с извадена шпага застава пред масите. Леслие, Гордън и Бутлер скачат, вземат свещниците и се отдръпват, за да не пречат на убийците. Нападателите се нахвърлят върху жертвите си.

Граф Кински дори не успява да стане от стола. Загива пръв. След него Илов. Тръчка успява да посегне към шпагата си, скача към ъгъла, за да прикрие гърба си, и се бие на живот и смърт. Няколко наемници загиват от ударите му. Един от слугите се притичва на помощ, посло двамата се изтеглят към вратата, но и зад нея дебне смъртта. Слугата загива, а часовият доубива графа с щик. Макданиел също забива в него шпагата си. И Неман успява да избяга от стаята, но заговорниците го настигат след няколко крачки.

Това е първото действие на среднощната трагедия. Идва ред на Валдщайн. Долу в града още никой не предугажда какво става зад стените на замъка.

Нощ, лапавица, улиците са празни. Само тук-там минава въоръжена стража.

Гордън остава в замъка, Леслие поема грижата за полка на Тръчка, а Бутлер тръгва с драгуни към къщата на Пахелбел. Те обкръжават обречения на смърт пълководец. Деверукс се готви да нападне.

И тъкмо в този миг наемниците чуват плач и ридания от съседните жилища, в които живеели графиня Тръчкова и Кинска. Някой от верните слуги вероятно е притичал от замъка и им е съобщил за случилото се. Казват, че Валдщайн също е чул стенанията и виковете за помощ, отворил прозореца и погледнал към улицата. Но явно или нищо не е видял от осветената стая в тъмното, или заговорниците са били вече в жилището му.

Единадесет часът към полунощ. Стражата, която имала за задача да осигурява безопасността на военачалника, отстъпва пред висшите чинове. Без всякакви затруднения Деверукс стига до спалнята на Валдщайн, пътем обезвредява слугата, при което си счупва шпагата. После застава пред вратата.

Шумни стъпки, тропане. Валдщайн стои още до прозореца сам, току-що изпратил дворцовия астролог Сени. Обръща се и в очакване отправя поглед към вратата.

Всичко става много бързо. Капитан Деверукс нахълтва в спалнята. Валдщайн е по нощница, вдига ръце, но Деверукс забива в него алебардата, която преди малко измъкнал от един наемник.

Петдесетгодишният Валдщайн умира мигновено. Трупа изпращат в Хебския замък и го полагат до останалите убити. По-късно погребват кондотиера в миноритската църква в Стршибро, след време пренасят останките му в Картоузкия манастир и накрая във Валдщайновата гробница в Мнихово храдище.

Убийството на Валдщайн е политическо убийство и екзекуция по нареждане отгоре. Наистина то не променя света, но повлиява върху политическото развитие на Чехия. Императорът нарежда да бъде конфискувано имуществото на убитите и го разделя между своите доверени хора. Чешка земя, имоти и имения със забележителни замъци попадат в чужди ръне. Не става въпрос само

за незначителна намеса в собственическите права. Тази конфискация надминава дори конфискацията, извършена след поражението край Бяла гора.

Оценката на имуществото на славния някога генералисимус е към десет милиона златни монети. Галас спечелва най-много — Фридландското имение, Либерец и Смиржице; Пиколомини получава Наход; Карето-Милесимо — Курживоди и Бела; братя Колоредови — Опочно: Изолано — Чески дуб; Морзин — Връхлаби; Строци — Хоржице, а Бутлер — графска титла и високи почести, златен синджир и именията Докси Пернщейн и Дещно; Гордън — Смидари. Императорът възнаграждава капитан Деверукс, убиеца на Валдщайн, с полковнишки чин и с три чешки имения.

Императорските пълномощници наказват строго помощниците на Валдщайн. Така заплащат с живота си всички, които в последните дни са му оказали помощ или дори само са изразили своето чувство на симпатия, към него. Жертва на главореза стават още шестнадесет офицери и осем пилзенски граждани.

Императорът не научава целия план на заговорниците. Галас и Пиколомини, евентуалните главни свидетели срещу Валдщайн, са заинтересувани колкото се може по-малко факти да излязат на бял свят за убийството в Хеб.