Вацлав Павел Боровичка
Атентати, които трябваше да променят света (18)

Адска машина срещу Хитлер

На 8 ноември 1939 г. бирарията на мюнхенския пи-воварен завод е пълна. В деня на годишнината от несполучливия нацистки метеж през 1923 г. Адолф Хитлер припомня на своите верни последователи трудното начало, преценява минали и предвещава бъдещи битки, хвали се и заплашва, а мъжете с кафяви ризи реват от възторг.

В 21.20 часа избухва бомбата с часовников механизъм, но Хитлер вече се е настанил в специалния бърз влак № 171, който единадесет минути след атентата потегля от Мюнхенската гара за Берлин.

Хитлер се измъква невредим. Дали това е само случайност или за сетен път се доказва връзката му с провидението, на която той толкова много набляга? Дали той наистина не е „получил сигнал от небето“ да напусне бирарията няколко минути по-рано от обичайното време? Бихме могли да повярваме и на случайността, ако не се бяха появили изведнъж твърде много случайности: Гьоринг и Химлер „случайно“ не пристигат на срещата и по този начин също се спасяват.

Няколко минути след атентата по етера лети важно съобщение, обозначено като „Geheime Reichssache“ и предназначено за всички управления на позицията и гестапо: „След като фюрерът завърши изказването си в бирарията на мюнхенския пивоварен заиод и я напусна, по-следва силен взрив, който причини много жертви. Несъмнено дело на неприятелски агенти. Внимание! Да се затворят границите! Всички лица, които се опитват при подозрителни обстоятелства да напуснат територията на Райха, да бъдат арестувани и незабавно да се съобщи на специалната комисии към управлението на гестапо в Мюнхен.“

Още същата нощ, от берлинското летище Темпелсхоф излита специален самолет „Юнкерс-52“, на чийто борд се намират шефът на SD Хайдрих, началникът на берлинския криминален център Небе и началникът на гестапо Мюлер. На най-големите шефове на нацисткия полицейски апарат е възложена задачата да открият атентатора. Но още в заповедта, изготвена в специалния влак, Хитлер вече насочва диренето — престъпникът да се търси сред заподозрените вражески агенти. Дали отново не заработва безпогрешната интуиция на Хитлер?

От самото начало са заподозрени британската Сик-рет сървис и противникът на Хитлер, бившият завеждащ пропагандата на нацистката партия Ото Щрасер, който след конфликта си с Хитлер, за да се спаси от убийците, избягва в Чехословакия.

Междувременно голяма група техници претърсва развалините на салона. Там намират остатъци от часовников механизъм. Химическият анализ показва какво избухливо вещество е било използувано. На сутринта в ареста се озовават наемателят на заведението Пайерл, келнерите и останалият персонал на бирарията.

Границите са затворени. От всички гранични пунктове пристигат съобщения за задържани лица. Само две от тях заслужават внимание. На холандската граница са задържани английските поданици капитан Бест и майор Стивънс. А в Костниц, на границата с Швейцария, още на 8 ноември в 20.10 часа, повече от час преди атентата и преди изпратената заповед за затваряне на границата, е задържан дърводелецът Георг Елсер.

По-късно Бест, Стивънс и преди всичко Елсер изиграват главна, но не твърде завидна роля в аферата около атентата.

Елсер се опитва по странен и твърде наивен начин да премине границата — без необходимите документи и с компрометиращи материали: капсул-детонатор последен модел на фирмата „Воат в Халденхайм“, където той по-рано е работел, и технически чертежи на самолетни устройства с надпис „Строго секретно!“. При обиска на обратната страна на ревера на палтото му е намерена значка на забранената комунистическа организация РФБ (Ротер Фронткамфербунд) и което е най-странно, картичка с изглед от интериора на мюнхенската бирария, на която с кръстче е отбелязана колоната близо до ораторската трибуна.

Голяма и твърде подозрително комплектувана комбинация от улики за евентуален съдебен процес. Но възможно ли е атентаторът, който се осмелява да взриви бомба, предназначена за Хитлер, да бъде толкова наивен, че да се опита да мине границата без документи и да носи в джоба си не само шпионски материали, но и картичка, която е пряко доказателство за неговото престъпление? И ще вземе ли значка на забранена комунистическа оранизация, та да привлече вниманието и на най-небрежния граничар?

Протоколите от разпита (Коблензер бундесархив, 203 стр.) не само че не дават отговор на тези въпроси, но и още поьече замъгляват случая. Когато при първия разпит питат Елсер защо е решил да избяга през границата, той отговаря, че искал да се отърве от военната служба, заявява го със спокоен глас на човек, който няма понятие в какво е заподозрян, но при това не изглежда к като умопомрачения Вандер Любе на Лайпцигския процес. Елсер е на двадесет и три години. Той е интелигентен и никак не е страхлив. На въпроса, защо е носил значката на забранената комунистическа организация, той отговаря спокойно, сякаш става дума за нещо съвсем обикновено. Казва, че носел значката, за да може в Швейцария да се представя за политически емигрант. С комунистите той не е имал никога нищо общо. Значката притежавал от по-рано, когато свирел в оркестъра на Съюза на червените фронтоваци, просто защото обичал музиката. В показанията на Елсер има много неясни неща, въпреки че го разпитват най-опитни гестаповци. А може би именно за това. Защо да не предположим, че те са получили заповед да замъглят обстоятелствата около атентата? Много са фактите в потвърждение на тази теза. Гестапо пази в пълна тайна кой и къде разпитва Елсер и не съ-общава даже на Небе, шефа на специалната комисия за разследване.

Независимо че протоколите на гестапо не са убедително доказателство, още в първите им страници е ясно към какво всъщност са се стремели нацистите.

Елсер бил роден през 1903 г. в Хермаринген в семейството на селянин. След като възмъжал и поумнял, стигнал до извода, че светът е лошо устроен, че работниците са жертва на експлоатация и, според новите нацистки закони, нямат право да възпитават по своему даже собствените си деца, а са длъжни да ги изпращат в нацистките организации. А когато след Мюнхенското споразумение нацистите завладели част от чехословашката територия, Елсер разбрал, че е свидетел на груба агресия и тя няма току-така да се размине на Хитлер. Рано или късно щяло да се стигне до война. Следователно причина за всички злини бил Хитлер и той трябвало на всяка цена да бъде отстранен, за да настъпи по света мир и спокойствие.

И така, Георг Елсер решил да избави света от тиранина и започнал да подготвя атентата. Според протоколите на гестапо, атентатът може да се нарече перфектна операция. Стратегията на дърводелеца, който по-късно се опитва да мине границата по толкова наивен начин, поне, според неговите показания, е наистина съвършена.

Елсер започнал работа във фирмата „Валденмайер“, по всяка вероятност само за да можел незабелязано да открадне 250 патрона, които изнесъл под палтото си и ги скрил в скрина за бельо. За да се снабди с взриватели и капсул-детонатори, заминал за Кьонигсбрун и постъпил като наемен работник в каменоломната на Волмер. Кога го през лятото на 1939 г. пристигнал при родителите си в отпуск, той вече имал пълен комплект взривни материали и спокойно се отдал на пиротехнически опити. Съседите чували доста силни гърмежи и любо-питствували, но Елсер бил помислил н за обяснението — казвал, че работи над някакво изобретение.

Затова че родителите са му повярвали, е нормално, но че съседите са се съгласили с това твърдение, е доста съмнително.

Добросъвестният атентатор упорито преследвал целта си. Предварително си избрал в бирарията на мюнхенския пивоварен завод една масивна колона зад ораторската трибуна и решил, че именно там трябва да постави адската машина.

Елсер измислил ефективна запалителна система с два часовникови механизъма и три ударника. Начертал техническите детайли и ги поръчал при шлосера Золдер, дърводелеца Брьог на „Тюркенщрасе“ 59, механика Дреш-лер па „Фрауенщрасе“ 9, производителя на инструменти Нидерхофер на „Румфорщрасе“ 32. След като монтирал всички части в своята стаичка, той изпробвал механизма. Междувременно всяка вечер Елсер посещавал мюнхенската бирария, пиел по халба черна бира и незабелязано дълбаел в колоната гнездо за адската машина в съседния празен салон. Така работел цял месец (според друга версия дори осемдесет дена) през нощта, без да го забележи някой.

Задната колона била с дървена облицовка. Дърводелецът Елсер изрязвал облицовката, като изчаквал да пуснат водата в клозета. Използувайки това звуково прикритие, той издълбал с длето дупка в колоната. Остатъците от варта и тухлите грижливо събирал в платнено чувалче и всяка сутрин го изсипвал в реката. След като направил отвора, той опаковал адската машина с коркови ленти, за да не се чува шумът от часовниковия механизъм. И за да не се получи непредвиден взрив, той уплътнил с ламарина изрязания капак от дървената облицовка.

Само веднъж му попречили на работата. Нощният пазач открил неканения гост в празния салон и съобщил на наемателя на заведението Антон Пайерл. „Нещастният“ младеж обяснил, че имал цирей на коляното и се уединил в салона, за да го изстиска. За доказателство повдигнал крачола си и показал отеклото коляно. Пайерл му повярвал. По-късно Елсер заявява, че коляното му действително било подуто от продължителното клечене по време на работата край колоната.

Първоначално той решил да постави адската машина в скривалището още през нощта на 3 срещу 4 ноември, но тогава не успял да влезе в салона. На следващата вечер установил, че отворът е малък и трябвало още да се дълбае. При третото си посещение приключил подготовката. Било неделя и в салона се провеждала танцова забава. Елсер си купил билет, седнал на балкона и изчакал края на забавата. Когато и последните посетители си отишли, той извадил бомбата и започнал монтирането.

На разсъмване всичко било готово, часовниковият механизъм действувал. Елсер излязъл от бирарията, пътем изпил чаша кафе и се отправил към швейцарската граница. Граничарите го хванали само защото се бил заслушал в радиото, което съобщавало за атентата.

Тук в показанията му има най-големи несъответствия. Арестуват го точно един час преди адската машина да избухне в мюнхенската бирария. Излиза, че всичко е било съвсем не така, както иска да го представи гестапо.

Още на 22 ноември в нацисткия партиен печат се появи информация за резултатите от следствието. С огромни заглавия Гьобелсовият вестник „Фолкише беобахтер“ съобщаваше, че зад дръзкото покушение срещу живота на фюрера стои британската секретна служба и че то е организирано от Ото Щрасер.

Всички участвуващи в следствието лица знаеха, че това е измислица.

Георг Елсер няма никакви съучастници зад граница и нито така нареченият Черен фронт на Ото Щрасер, нито британската Сикрет сървис са знаели за подготвения атентат.

SD води дълго време рискована играе британската секретна служба. Много преди войната в Холандия се настанява като емигрант опитният нацистки агент F-479 — доктор Франц Фишер, който се представя за беглец от Хитлеровия режим. Скоро успява да спечели доверието на резидентите на Сикрет сървис в Холандия, които търсят връзка с антихитлеристката опозиция.

Още през август 1939 г. ръководителят на центъра на Сикрет сървис в Хага майор X. Р. Стивънс и неговият помощник капитан С. Пейн Бест се срещат с германския капитан Солм, представящ се за член на антихитлеристката опозиция, в която влизали предимно немски генерали със звучните имена фон Рундщед, фон Фрич и фон Витерхайм. Първата им среща се състои в амстердамския хотел „Централ“, а следващата е на 19 октомври в Динксперло. На 30 октомври по време на разговорите в Хага Солм представя на двамата англичани пълномощника на немските генерали доктор Шемел и представителя на опозицията полковник Мартин.

Доктор Шемел е всъщност тогава още младият, но способен офицер Валтер Шеленберг, когото шефът на SD Хайдрих упълномощава да продължи преговорите, тъй като той самият се е чувствувал вече безпомощен. По-късно, след снемането па адмирал Канарис, именно Шеленберг става шеф на абвера. Не е изключено за полковник Мартин да се е представил Науджокс, надеждният убиец от хората на Хайдрих, който по-късно изигра главна роля в заключителното действие на известната в историята драма, „Аферата Венло“.

Способният дипломат Шеленберг спечелва още време, но в края на краищата и той не може безкрайно да се измъква от конкретни решения и само да обещава, че на следващата среща ще се явят самите генерали. Ето защо е твърде доволен от неочакваната заповед за отвличането на немска територия на двамата английски офицери. Това той трябва да извърши с помощта на Науджокс и други опитни убийци. Незабелязано или открито, с хитрост или с насилие, но колкото е възможно по-скоро — такава е заповедта на Хитлер. Та нали мюнхенският атентат трябва да бъде приписан на британската Сикрет сървис, следователно и на Стивънс и Бест. На 9 ноември около четири часа следобед Шеленберг, Науджокс и бандата ловки убийци минават холандската граница недалеч от Венло. Английските офицери ги очакват в кафене „Бакхус“. Но вместо генералите от опозицията пристига кола с убийци. Стивънс и Бест излизат да ги посрещнат. Науджокс и неговата банда ги вмъкват насила в колата, смъртно раняват холандския лейтенант Даниел Копер и за по-голяма сигурност натоварват и него в колата и ги откарват на немска територия.

Раненият умира скоро в дюселдорфската болница. Майор Стивънс и капитан Бест са откарани в гестапо. Впрочем по това време се подготвя инсценираният публичен политически процес срещу британския премиер, „подстрекателя на войната“ Уинстън Чърчил, който уж стоял в задкулисието на атентата срещу Адолф Хитлер. На процеса трябвало да се докаже, че заблуденият немец, атентаторът Елсер, всъщност бил ръководен от британската секретна служба.

Известно е, че до процес изобщо не се стигна. Жертвите на гангстерското нападение и отвлечените от бандата на Науджокс английски офицери бяха изпратени в концентрационен лагер.

В Заксенхаузен капитан Бест се среща с атентатора Елсер. По-късно той разказва за това в книгата си „Аферата Венло“. По такъв начин едва след войната се появи поне частично обяснение на фрапиращите случайности и странните противоречия в делото по атентата срещу Хитлер.

През януари 1941 г. С. Пейн Бест научил, че в концентрационния лагер е докаран някакъв затворник, за когото се говорело, че е под личната опека на Хитлер. Наистина бил настанен в бункер, но по всичко личало, че не е обикновен концлагерист. Той обитавал няколко килии, които не се заключвали и имал свободен достъп до всички помещения в сградата. В едно от тях оборудвали дърводелско ателие, за да прекаравал там свободното си време. От кухнята есесовците му носели диетична и питателна храна, цигари, а в определени дни посещавал и лагерния публичен дом.

Разбира се, новината за привилегирования затворник веднага се разнесла из лагера. Надзирателите споделяли помежду си, че именно той, Елсер, както се е водел в списъците на затворниците, е главният свидетел на подготвяния процес, в който трябвало да бъде доказана вината на британската Сикрет сървис за мюнхенския атентат, и той трябвало да изобличи затворника от същия лагер С. Пейн Бест като съучастник.

Елсер нямал пряк контакт с Бест, но надзирателите, без да подозират, осъществяват обмяната на информация между двамата. Бест няколко пъти изпратил на дърводелеца цигари, а той от своя страна му направил етажерка за книги. В нея били скрити първите цялостни сведения за задкулисието на атентата срещу Хитлер.

Елсер пишел, че бил изпратен в концлагер още през лятото на 1939 г., защото не работел, и полицията го третирала като асоциален елемент. Арестували го и го откарали в Дахау, където работел като дърводелец, но с увлечение поправял часовници и всякаква друга фина техника. След време пристигнали в лагера двама цивилни мъже, които разпитвали за семейството, за роднините и познатите на Елсер. Дърводелецът бил самотник и не поддържал контакти с никого. Господата били доволни. Тъкмо такъв човек им бил необходим. Скоро след това пак се появили, задали му няколко въпроса и му подхвърлили, че може да го освободят. Той, разбира се, бил въодушевен от тяхното предложение, но не знаел каква ще бъде цената. Тогава му казали, че на ге-стапо били известни намеренията на противниците на Хитлер да ликвидират фюрера на празненството в бирарията на мюнхенския пивоварен завод. Но гестапо не спяло и знаело точно имената на заговорницнте. И понеже фюрерът не искал да се стига до политически скандал, щял да нареди всички негови противници да бъдат настанени на една маса близо до ораторската трибуна, за да бъдат пометени от бомбата, която някой трябвало да постави. Така Хитлер щял да се избави от всички свои противници, без някой да разбере истината.

Елсер не можел да откаже, даже когато разбрал подробностите на бъдещата си деликатна дейност. Той бил избраникът, който щял да сложи адската машина в салона.

В самото начало на ноември цивилни лица го извели от концентрационния лагер, откарали го през нощта в бирарията на мюнхенския пивоварен завод, показали му колоната и му дали необходимите инструменти.

От подробното техническо описание на бомбата, дадено от Елсер, Пейн Бест стига до извода, че става дума само за едно помощно, ако не и за симулиращо запалително устройство. По-късно се установи, че от заряда е бил прокаран тънък кабел към превключвателя пред входа на салона. Следователно зарядът е трябвало да бъде зъзпламенен ръчно отвън.

На 8 ноември Елсер трябвало да получи наградата за своя труд. Пристигнали двама цивилни мъже и както предварително му обещали, го отвели на швейцарската граница, отвъд която той трябвало да прекара до края на живота си спокойно и в охолство.

Спрели стотина метра пред границата. Елсер получил or придружаващите го пакет с пари и картичка с изглед от интериора на мюнхенската бирария. Тя трябвало да му послужи като легитимация пред немските граничари. Достатъчно било да я покаже, за да го пуснат. На Елсер но му оставало нищо друго, освен да се подчини, и така сам влязъл с двата крака в капана.

Скоро след това отново бил изпратен в лагер, този път в Заксенхаузен, но вече под личната опека на Хитлер.

Известната политическа личност след войната пастор Мартин Нимюлер, представител на германското движение за мир, заяви през 1946 г. в една от лекциите си пред студентите от Гьотингенския университет, че се е срещал в концлагера с Елсер и че в действителност той е бил унтершарфюрер от SS, провел атентата в мюнхенската бирария по лична заповед на Хитлер.

Същите показания за Елсер дават Ерих Корд, помощник на Министъра на външните работи Рибентроп, и унтершарфюрерът от SS Валтер Услеп, надзирател в лагера Заксенхаузен, който разбрал от Елсер, че е действувал по заповед на Хитлер, като очаквал награда — след войната доживотна държавна пенсия и къща.

Вместо тази награда получава куршум в тила. В спомените си капитан Бест пише, че след поражението на нацистите заедно с други освободени затворници успява да вземе чанта с поверителни документи, между които и следната заповед: „По заповед на началника на SS незабелязано да се ликвидира задържаният при вас Георг Елсер, известен като атентатор от бирарията на мюнхенския пивоварен завод през ноември 1939 г.“

След мартенското нападение на съюзническите войски над Мюнхен, когато падат стотици бомби, а изстрелите се броят на хиляди, умира един човек повече.

Георг Елсер е застрелян „при опит за бягство“. Така нацистите накараха да млъкне единствения свидетел, който можеше да разкрие истината за атентата срещу Хитлер през 1939 г.