Вацлав Павел Боровичка
Атентати, които трябваше да променят света (21)

Покушенията срещу генерала

Много от атентатите имат една и съща цел — да се отстрани носителят на държавната власт и по такъв начин да се стигне до държавен преврат. В това отношение покушенията срещу президента на Френската република Шарл де Гол правят изключение. Единственият, и то несполучлив опит с такава цел бе покушението, извършено през септември 1961 г. В останалите случаи членовете на „Организация на тайната армия“ (ОАС — Organisation de l’Armee Secrete) нападаха генерала с цел да му отмъстят за сключения мирен договор с Алжир.

Франция бе воювала вече твърде дълго време по фронтовете на Втората световна война, в Средния Изток, в Индокитай и във войната за Суецкия канал. Французите ненавиждаха войната, дори и за това, че бе безуспешна. Историческият урок от Диен-биен-фу (5. VI. 1954 г.) все още бе в съзнанието на хората. В Алжир кръвопролитието започна с бунта на мюсюлманите. Борбата против колониализма и за национален суверенитет завърши с Евианския договор и на 3. VII. 1962 г. бе обявена независимостта на Алжир.

Но ОАС продължи да воюва на терористичния фронт. Нейните ръководители смятаха, че ще спрат историческото развитие. Терористите унищожаваха и убиваха безразсъдно. В Алжир и Оран експлодираха десетки пластични бомби. Резултатът бе стотици излишни жертви и загубата на шестотин хиляди тома книги в Алжирската университетска библиотека. В крайна сметка терористите трябваше да капитулират. Човекът, който ги победи, бе Шарл де Гал. Затова те се опитваха на всяка цена да го изпратят на онзи свят.

Подполковник Жан-Мари Бастиен-Тири бе командир на терористична команда от ОАС, която се бе опитала да извърши атентат срещу президента Шарл де Гол през нощта срещу 5. IX. 1961 г. Тогава за място на действието атентаторите избрали държавното шосе недалече от Пон-сюр-Сен, откъдето щяла да мине колоната на президента.

Приготвят бомбата, увиват я и я поставят в багажника на автомобила. В огромна пътническа чанта скриват устройството за взривяване. След това зариват бомбата в купчината пясък, останала край шосето след ремонта на пътното платно.

Главен актьор в операцията е Марсиел дьо Вилманди, който изпълнява зле ролята си, чакайки в кафенето в Ноже-сюр-Сен само на сто тридесет и пет метра от минираната купчина пясък. Оттук трябвало да се взриви бомбата. Останалите съзаклятници, включително и шефът Бастиен-Тири, чакат на скрито място, но не чуват никакъв взрив. Марсиел дьо Вилманди не натиснал бутона на взривателното устройство, защото съвестта му не позволила.

Боязливият терорист е подложен на обработка. Несъмнено подполковник Бастиен-Тири го убедил, че е негов патриотичен дълг да убие президента де Гол. Три дена по-късно, на осми септември, след двадесет и един часа и половина Марсиел дьо Вилманди натиска бутона на взривателното устройство точно в момента, когато край купчината пясък минава колата на президента на път от Париж за резиденцията Коломбеле дьо Еглиз.

Но и този път атентаторите остават разочаровани. Чува се слаба детонация, във въздуха излита облак пясък, пред колата на президента се появява огнена бариера.

Франсоа Мару бил елитен шофьор — натиска педала за газта и преминава. На задната седалка са генерал де Гол и съпругата му, а до шофьора — адютантът на генерала полковник Тесиер. Всички запазват самообладание. Ситроентът на президента и съпровождащите го коли изчезват бързо зад портала на казармите в Ромили. Шофьорът установява повредата, взема друга кола и колоната отново поема към резиденцията.

Подполковник Бастиен-Тири си разбирал от работата и бил подготвил грижливо атентата. Имал свои хора в Елисейския дворец, тайни агенти наблюдавали колата по пътя и съобщавали откъде минава, така че хората на края на веригата лесно можели да изчислят кога точно колоната ще стигне до минираната купчина пясък. Но зарядът не избухва. Възпламенява се само напалмът. Пластичното взривно вещество не експлодира.

По-късно, търсейки причините за неуспеха, Бастиен-Тири установява, че взривното вещество било още от запасите на една от съпротивителните групи през Втората световна война. На терористите го бил доставил полковник Фурко, наистина член на ОАС, но и някогашен боен другар на де Гол, дори негов пръв сътрудник по време на емиграцията му в Лондон. Полковникът бил по принцип против покушенията срещу генерала. Следователно възможно е умишлено да е доставил бракувано взривно вещество. Ето защо, вместо да експлодира, взривното вещество само по-бързо изгоряло.

От край време личната охрана е недоволствувала от своите повереници. Но животът на охраняващите де Гол хора наистина не бил лек. Генералът бе известна личност, висок 195 см, с изразителен профил, главата му стърчеше над всички и с това бе идеална мишена за стрелците. Той бе прочут със своята сърдечност, излизаше неочаквано на улиците, спираше и разговаряше с пешеходците и се ръкуваше с всеки. В празнични дни редовно пътуваше за извънградската си резиденция. Тези именно пътувания по определено трасе представляваха винаги шанс за покушителите и личната му охрана знаеше това. Ето защо след атентата край Пон-сюр-Сен се вземат по-строги мерки за безопасността на генерала. Освен шофьора си Мару де Гол не понасял никой друг в колата. Затова охраняващите го полицаи трябвало да се движат с други автомобили. И за да не бие колоната на очи, те пътували цивилни с нетипични спортни коли с чуждестранен номер. Двойникът на де Гол обърквал евентуалните покушители. По трасетата, по които е минавала колата на президента, имало дежурни лекарски екипи, а в болниците — приготвени банки с кръв.

Но упоритият генерал отстъпил отчасти, като се съгласил по-голямата част от пътя да изминава със самолет. Впрочем френската полиция бе установила, че терористите още не са се отказали от намеренията да отмъстят на генерала за Алжир.

Операцията в Пети-Кламар е ръководена от полковник Аргу. Бивши офицери я подготвят така грижливо, както се подготвя фронтово настъпление.

Двадесет и втори август 1962 г. Горещ летен ден. Дори вечерта в Париж температурата е двадесет и пет градуса. В Елисейския дворец заседанието на правителството се е проточило. Шофьорите на шестнадесет министерски коли чакат в големия двор. Няколко минути преди двадесет часа от остъклената врата излиза майор-домът, облечен в подходяща за случая ливрея, и дава знак, че заседанието е приключило.

Министрите се качват в колите, желязната порта се отваря и в двора остават само две коли: черният ситроен DS на президента и също такава съпровождаща президента кола. Франсоа Мару потегля, точен, коректен, благонадежден, избран в полицейския учебен лагер в Сатори, проявил се като добър шофьор, който по-късно има възможност да докаже, че е истински майстор в занаята си.

Президентът Шарл де Гол, съпругата му и зет му полковник Ален дьо Боасю се качват в колата, а в другата — личната охрана на президента, като до шофьора сяда набитият Енри Джуде, а на задната седалка — шефът на службата за безопасност комисарят Жан Дюкре. Колоната потегля, водена през парижките улици от двойка полицаи с мощни мотоциклети.

По-късно при разследването на случая се констатира, че колоната е минала по булевард „Марини“, площад „Клемансо“, по моста „Александър III“, булевард „Генерал Галиени“ към булевард „Де Енвалид“ и дотук някакъв младеж се е движил подир колите с моторолер, след което спрял до най-близката телефонна кабина, набрал номера и съобщил, че колоната е поела по трасе номер две.

В бистрото в Мюдон подполковник Жан-Мари Бастиен-Тири очаквал съобщението. Той бил избрал за място на действието дългия равен участък на булевард „Освобождение“ преди кръстовището в Пети-Кламар и грижливо подготвил ударната група. За свой заместник определил лейтенант Ален Бугрене дьо ла Токне, аристократ от крайно десните сили и заклет враг на демокрацията.

Подполковник Бастиен-Тири, един от най-способните офицери от френските въздушни сили, бил привлякъл за покушението петнадесет благонадеждни членове на ОАС, които дебнели от двете страни на шосето, но което трябвало да мине колата на генерала. По такъв начин са искали да обкръжат колата, да пленят генерала и да го изправят пред техния военен трибунал или да го разстрелят. По този въпрос показанията се различават. Подполковникът бил опасен противник. С инициатора на атентата полковник Аргу се познавал от студентските си години. Бастиен-Тири работел като щабен офицер от въздушните сили в Париж, имал добро семейство и три деца. Би могъл да се надява на добра кариера. Лично президентът де Гол го бил наградил с Ордена на кавалера на почетния легион. През този период Бастиен-Тири още обожавал легендарния генерал. След обявяването на независимостта на Алжир обаче мнозина офицери, и не само офицери, променили становището си относно политиката на генерала. Изведнъж почитаният президент е обявен за тиранин, за изменник. А убийството на тиранина не се смятало за престъпление. Подполковник Бастиен-Тири вярвал, че подготвя патриотично дело в полза на републиката.

Подполковникът разполага от двете страни на шосето автомобили и насядалите в тях покушители имали за цел да подложат колоната на президента на кръстосан огън. Единият от автомобилите бил зает от елитни стрелци със съвременни автомати, които се готвели да действуват отпред.

Генерал де Гол напуска Париж около 20 часа, т.е. по-късно от предвиденото време. Здрачава се. Командирът на операцията Бастиен-Тири чака на спирката на градския автобус, но нетърпеливо се оглежда. Съгласно информацията от Елисейския дворец колите отдавна е трябвало да минат оттук. И когато най-после във вечерния здрач се появява черният ситроен, подполковникът размахва сгънатия вестник, давайки знак на атентаторите да се подготвят. Наистина видимостта е вече лоша, но стрелците са по местата си и освобождават предпазителите на оръжието. Четири автомата „Стирлинг МП“ откриват огън.

Шофьорът Мару кара със стокилометрова скорост. Още при първите изстрели разбира, че колата започва да занася. Атентаторите са пробили гумите. Но Мару е опитен, успява да я уравновеси, дава газ и изчезва в далечината.

Зетят на президента дьо Боасю бързо се навежда и извиква на президента да стори същото. Подканва шофьора да кара колкото може по-бързо. Мару доказва, че е истински майстор. И в момента, когато потегля втората кола на атентаторите, която е трябвало да пресече пътя на колоната, черният ситроен вече е имал преднина с няколко десетки метра, която му позволява да избегне опасността.

С другите две коли (които били откраднати) покушителите се опитват да преследват жертвата си. Терористът Жорж Ватен се навежда от прозорчето и стреля по отдалечаващата се цел. По-късно се установява, че колата на де Гол била засегната от десет куршума и десетте от оръжието на Ватен. Останалите стрелци не оправдават доверието, тактическият замисъл пропада. Безполезни се оказват и седемнадесетте генерални репетиции.

Съгласно някои показания по президента са били изстреляни към сто и петдесет куршума, а според показанието на Жорж Ватен — двеста четиридесет и пет куршума.

С простреляни гуми и с пълна скорост отличният шофьор Мару стига чак на летище „Вилакубле“, където чакал самолетът на де Гол. Президентът слиза от колата, изтърсва от сакото си парченцата от пробитото задно стъкло на колата и дори бил казал „Този път беше от много близо“ и спокойно се качва в самолета.

Наистина покушителите се опитват да проследят колата на президента, по когато стигат шосето с по-интензивно движение, черният ситроен се загубва от погледа им. Тогава те обръщат колата и изчезват. И въпреки че началникът на охраната на президента уведомява веднага по радиостанцията най-близкия полицейски участък и парижката централа, терористите успяват да избягат. Едва по-късно полицейски патрул открива една от колите им пред някакъв бар покрай шосето и намира в нея две димни бомби, фосфорна граната и две автоматични пушки. Но детективите не установяват самоличността на атентаторите.

На полицията помага случайността. Веднъж недалеч от град Баланс патрул за контрол на автомобилния транспорт спира лека кола с четирима пътници. При проверката на личните документи се установява, че един от тях няма легитимация. Той твърди, че се казва Пиер Магад, и не лъже. В полицейския участък поглеждат в списъка на търсените лица и откриват, че е регистриран като дезертьор.

Откарват го в ареста в Лион и започват разпита. Не научават много от него. Но когато по-късно случайно един от следователите го попитал какво знае за нападението срещу президента в Пети-Кламар, той се обърква, признава се за виновен и разкрива останалите участници. За двадесет и четири часа всички са арестувани. Само Ватен успява да се укрие.

Подполковник Бастиен-Тири е бил наистина способен офицер, но допуска две грешки. Когато по-късно специалисти по диверсионна тактика преценяват подготовката на атентата, констатират, че основната грешка на Бастиен-Тири е, че е избрал неподходящо място за атентата. По равния участък на магистралата отличният шофьор Мару е можел да се движи със сто километра в час, а тази скорост значително намалява шансовете на терористите, стрелящи по подвижна цел. Преследването на толкова бързо движеща се кола също е трудно. В случая Мару е имал предимство, тъй като неговата кола се е движела, а колите на атентаторите е трябвало тепърва да потеглят.

При това на няколкостотин метра от мястото на атентата е имало особено подходящи условия за действие от засада, което Бастиен-Тири не забелязал. Само на три километра преди Пети-Кламар двестаметров участък от магистралата бил в ремонт. Платното тук било разкопано и колата на президента се е движела с двадесет километра в час. Нещо повече, край шосето и на тротоарите имало идеални укрития за терористите — цели купища чакъл, сандъци с инструменти, строителни машини, зад които терористите биха могли спокойно да изчакат президента.

Втората грешка, макар и малка наглед, се превръща в спъникамък за престъпниците. Подполковник Бастиен-Тири бил планирал покушението до най-малката подробност. И явно е избрал визуалната сигнализация, предполагайки, че неговите стрелци ще видят добре размахвания вестник. В деня на атентата слънцето трябвало да залезе в 20.35 часа, следователно щяло да има видимост. Само че Бастиен-Тири бил погледнал в миналогодишния календар, а на 22 август 1962 г. слънцето залязло с двадесет и пет минути по-рано. В 20.18 часа вече настъпил здрач.

Наистина в момента, в който подполковник Бастиен-Тири забелязал колоната на президента, той размахал вестника, но Берние, свръзката от другата страна на улицата, стоящ на сто метра от Бастиен-Тири, не можал да различи сигнала и наредил да се стреля едва когато колата на президента минала покрай стрелците.

Така повечето от куршумите попадат в задната част на колата на де Гол.

По всяка вероятност инициаторът на атентата полковник Аргу е ръководел операцията от Мюнхен.

През януари 1963 г., когато атентаторите вече бяха изправени пред съда, бе разкрит още един опит за покушение. Единият от терористите, когото полицията не бе заловила, не бе се отказал от намеренията си да отмъсти на генерал де Гол. Това е Жорж Ватен, който, прикриващ се под маската на духовник, подготвя следващо покушение срещу живота на де Гол — с пушка с оптичен мерник от прозореца на най-горния етаж на Военната академия в Париж. Някакъв офицер трябвало да го снабди с униформа и на 15 февруари да осигури влизането му в академията. На този ден де Гол щял да говори пред слушателите на академията.

Преподавателката по английски във Военната академия разкрива плана на един от колегите си (според една от версиите това бил някакъв сержант, таен агент на полицията), който се обадил в полицията и всички за-говорници биват арестувани, с изключение на Ватен, предупреден от посветен в тайната човек. Жорж Ватен избягва в Швейцария, след две години се преселва в Парагуай и след амнистията се завръща във Франция. След като полицията разкрива плана на Ватен и министърът на вътрешните работи информира за това президента, търпението на генерала се изчерпва н нарежда да бъдат строго наказани атентаторите от Пети-Кламар. Подполковник Бастиен-Тири и Жак Прево са осъдени на смърт (по-късно президентът помилва Прево), Жерар Бюзине — на доживотен затвор. Пиер Магад, наричан Сачмата, който разкрива съзаклятниците, е осъден на петнадесет години затвор, в Варго — на десет. Ватен е осъден задочно на смърт.

На 11 март 1963 г. сутринта подполковник Жан-Мари Бастиен-Тири застава пред наказателния взвод. Президентът бе отхвърлил молбата му за помилване. Впрочем подсъдимият твърде вдъхновено обяснявал на съдиите от Върховния военен съд защо е искал да убие президента. В шест часа и четиридесет минути командирът на наказателния взвод дава команда за стрелба.

Ръководителят на покушенията срещу президента де Гол полковник Аргу е проследен в Мюнхен, където ce укривал под името Шарл Синел, и е отвлечен в Париж. Поставят го на подсъдимата скамейка. И макар че използувал различни вратички на закона, твърдейки, че той официално живее във Федерална република Германия и незаконно и насилствено е докаран във Франция, следователно не могат да го съдят, той получава присъда доживотен затвор.

Жорж Ватен бе враг номер едно на де Гол, тъй като след обявяването на независимостта на Алжир той загубва там своите огромни латифундии на площ десет хиляди хектара. По време на емиграцията си в Парагуай той се занимава с внос на селскостопански машини от Европа в Южна Америка и работите му вървят не лошо. След седем години емиграция Ватен се завръща във Франция благодарение на амнистията, дадена от де Гол. Непосредствено преди смъртта на големия политик Ватен заявил: „Вече няма защо да се бои от мене. Сега той е в пенсия и не може да се бърка в нищо.“

Наистина Жорж Ватен се бе оттеглил отдавна, но покушенията, по-точно казано, опитите за покушения, срещу генерал Шарл де Гол продължиха.

На 15 юли 1963 г. в Атина пристига атентаторът Луи дьо Конде с цел да убие президента по време на неговото официално посещение в Гърция. Измислил си наистина оригинален камуфлаж. Знаейки, че френският президент ще бъде обкръжен от репортьори и оператори, той си поръчва стреляща камера, с която би могъл не само да снима, но и да изстреля няколко куршума, напоени със силна отрова.

Луи дьо Конде обаче е само авантюрист, който търси опора за своето дело в нощните барове на Атина. Пиян, загубва всички лични документи непосредствено преди пристигането на де Гол и разбирайки, че след евентуалния атентат без документи не ще стигне далеч, се отказва от намеренията. И за да не изглежда пред приятелите си като малко глупаво момче, той заснема президента в няколко момента и после разказвал колко лесно би могъл да го убие.

Професор Андре Росфелдер притежавал нещо от упоритостта на Ватен и издръжливостта на подполковник Бастиен-Тири. По време на генералския метеж бил един от ръководителите в радиостанция „Алжир.“ Макар че бил професор по геология, явно, че е разбирал и от взривни вещества. Планът му е прост: да постави бомба под трибуната на Шан-з-Елизе и по време на парада на 14 юли 1964 г. да я взриви чрез радиоустройство.

До атентат не се стига уж поради това, че фотографът, изпратен да направи снимка на трибуната (за да се определи най-подходящото място за бомбата), се изплашил и не направил никаква снимка.

Парадът минава благополучно.

Професор Росфелдер не се отказва от намеренията си и планира следващ атентат. Недалеч от Тулон се намира хълмът „Фарон“, където французите построяват паметник в чест на десанта на съюзниците в Прованс през Втората световна война. Близо до паметника била издигната трибуна, от която президентът де Гол трябвало да говори по случай откриването му. Под трибуната лежала бомба с тридесет килограма пластично взривно вещество и с три килограма тринитротолуол. Зарядът трябвало да бъде взривен по време на тържеството от двама студенти с устройство, монтирано в малко транзисторно радио.

И този атентат не се осъществява по съвсем банални причини. Районът бил охраняван, студентите не успели да се приближат, а радиусът на действие на техните радиостанции бил малък.

Последният план за атентат срещу президента де Гол възниква в затвора. Там членовете на един студентски ганг (банда), осъдени за нападение на дома на профсъюзите, си измислят операция „Оскар“. Деветнадесетгодишният Реми Дрьолон Мурние отхвърля обикновените терористични средства и проектира неговата група да натовари на камион сто килограма динамит и няколко сандъка железни стружки, да откара камиона на необходимото място и с радиосигнал да взривят динамита и колата.

Планът бил готов, но джобовете на атентаторите, излезли наскоро от затвора, били празни. Под въздействието на един приключенски филм те решават да откраднат кола, да спрат пред сградата на някакъв търговски магазин с намерение да нападнат касиера и да задигнат парите, определени за заплати на служителите.

Гангстерите се промъкват сред купувачите и незабелязано стигат до помещението, където поставяли заплатите в пликове. За свой ужас те установяват, че служителите от счетоводството са към тридесет души. При такова превъзходство те разбират, че нямат никакъв шанс, и се отказват. Потеглят с откраднатата кола, но по пътя допускат транспортно нарушение, полицията се впуска подир тях и ги залавя. Само двама успяват да изчезнат сред тълата.

Както е известно, президентът Шарл де Гол умря спокойно в своята резиденция извън Париж. Организацията на тайната армия престана да съществува и се превърна в анархонизъм в политическото развитие.