Вацлав Павел Боровичка
Атентати, които трябваше да променят света (19)

Седемте смели

Пътят от Паненске Бржежани към Пражкия храд минава през Кобилиси, Тройский мост и Летна. Недалеч от болницата „Буловка“ булевардът, наречен тогава „Кирхмайер“, завива рязко надясно. Сивият мерцедес се появява на височината, с нищо незабележимият пешеходец изважда огледалце и започва да се реши, като насочва отразяващия се слънчев лъч към точно определената цел. ЙозефВалчик сигнализира, че колата приближава.

На завоя стоят двама души, които са опрели велосипедите си до оградата, а чантите си са окачили на кормилото Застаналият малко по-горе е Кубиш, а другият — Габчик, прехвърлил през ръка шлифера си, а под него държи стенгана, английско производство. Огледалцето Блясва в десет и тридесет минути, няколко секунди по-късно мерцедесът е вече на завоя. Шофьорът Клани намалява скоростта. Габчик изтичва срещу колата, вдига автомата, но изстрели не се чуват.

Кубиш разбира, че оръжието на Габчик е засякло. Освобождава предпазителя на бомбата и в последната минута я хвърля. От експлозията мерцедесът полетява нагоре, вратата е избита, есесовецът Клайн и шефът му Хайдрих са ранени. Клайн обаче успява все пак да изскочи от колата и стреля срещу Кубиш.

Младежът се отбранява, като се цели в краката на шофьора. Качва се бързо на велосипеда и колкото може по-скоро се спуска от височината. Междувременно Габчик също вече е изчезнал зад най-близкия ъгъл. На завоя остава унищоженият автомобил. Високият държавник на великия Райх Хайдрих се олюлява ранен край останките на мерцедеса.

Пражани, иначе проявяващи любопитство към най-малкото улично произшествие, шепнешком коментират случилото се и бързат да се махнат. Тримата младежи и още няколко други, които патрулират в близките улици, изчезват навреме. Преди още пражкото гестапо да вдигне тревога, те вече са в безопасност.

Поставят ранения инквизитор Хайдрих между сандъците на товарната кола на фирмата „Холан“, която случайно минава, и го откарват в болницата.

Когато на 27 септември 1941 г. Хайдрих се настани в Пражкия храд, той бе третият човек в Третия райх — началник на Главното управление на безопасността RSHA, със звание SS-обергрупенфюрер и генерал от полицията, на него бяха подчинени внушаващото страх гестапо, SD и криминалната полиция.

Кариерата му бе успешна. От самото начало историята на Хитлеровия Райх се съпътствуваше с убийства и почти във всяко убийство имаше пръст и Хайдрих. Той участвуваше в тайната подготовка на окупацията на Чехословакия. С опитния главорез Науджокс инсценира нападение на германската предавателна станция в Хли-вице от престъпници, преоблечени в полски униформи, и с това създаде повод Хитлер да нападне Полша.

Не се спираше пред нищо — нито пред масовото клане на собствените си приятели през „нощта на дългите ножове“, която избави Хитлер от конкурентите му, нито пред изтребването на евреите през „кристалната нощ“. Когато през есента на 1941 г. Райнхард Хайдрих пристигна в Прага, бе известно, че е главорез от висша категория. Официално се съобщаваше, че досегашният протектор фон Нойрат е снет от длъжността поради здравословни причини, но всеки знаеше, че Хайдрих, който преди това се бе проявил добре в окупирана Холандия, е пристигнал в Прага, за да притисне дръзналите да вдигнат глава чехи.

При това не ставаше въпрос за дребни грижи — това разбраха нацистите. Още от първите дни на окупацията на Чехословашката република вермахтът и гестапо чувствуваха на всяка крачка съпротивата на чешкия народ. Не минаваше нито седмица, нито ден, в който гестаповците да не се убеждаваха, че съществува добре организирана нелегална съпротива. В заводите работниците провеждаха цели саботажни акции, други масово напускаха страната, за да воюват с оръжие в ръка срещу окупаторите. А след като на 22 юни 1941 г. германските танкове минаха границата на Съветския съюз, чехословашкото съпротивително движение се усили още повече. Трябваше да пристигне опитният Хайдрих, за да го потуши. На 4 февруари 1942 г. на съвещание с началници на гестапо в присъствието на партийни дейци в Пражкия храд той заяви: „Ще трябва да ги възпитаваме по възможност в Райха в различни лагери, където ще бъдат ръководени от подбрани ръководители от трудовата служба.

Подходящите за понемчване ще бъдат облечени в униформи, различни от тези, които не ще бъдат понемчвани. Ще ги подготвяме за работници и занаятчии. След двегодишен престой в лагера ще полагат калфенски или някакви подобни изпити. Непонемчваните ще бъдат изселени в областта около Ледовития океан. В тази област, където за в бъдеще концентрационните лагери ще бъдат идеално място за 11 милиона европейски евреи, бихме могли да изтеглим също и негодните за понемчване чехи…“

Всички чехи в протектората трябваше да бъдат подложени на прегледи като животни, сортирани на чехи от добра и лоша раса. Тези, които биха получили отлична оценка и при това са послушни, комисията щеше да избере за понемчване. А онези, от нечистата раса, немците щяха да изселят на изток, но преди това щяха да се постараят за тяхното кастриране. А другите? Тези, които са от добра раса, но с недобри възгледи, щяха да откарат в Райха, където биха се загубили сред останалите немци. Останалите щяха да бъдат изправени до стената.

Такава бе програмата на Хайдрих.

Някои автори прибавят, че уж Хайдрих бил получил при назначаването си за протектор в Прага шпионска задача — да разкрие агент А-54, така наречения Рене, който доставяше на разузнавачите в чехословашката съпротива, а посредством тях на чехословашкото емигрантско правителство в Лондон и на английската Сикрет интелижънс сървис сведения, които несъмнено произтичаха от най-висши нацистки кръгове. Но макар че нацисткият абвер и останалите органи на германското контраразузнаване напразно се опитваха да го разкрият,

едва ли Химлер или Хитлер биха изпратили на лов за агента началника на нацисткия апарат по безопасността, генерала от полицията временно изпълняващия длъжността протектор в Чехия и Моравия. Хайдрих имаше просто щастието, че Рене бе разкрит именно по време на неговия престой в Прага, когато фашистката машина на гестапо работеше на пълни обороти.

Междувременно неизвестният Рене А-54 продължи да доставя важни сведения. Срещу съответно парично възнаграждение той още от 1936 г. сътрудничел с офицери от генералния щаб на чехословашката армия. Четири дена по-рано известил за нацистката окупация на Чехословакия, като разкрил и плана за движението на войските. А през лятото на 1939 г. разкрил подробности за подготвяното нападение над Полша, изпратил сведения за подготвяните нацистки провокации в Гданск и за акцията срещу радиостанцията в Хливице.

Самите нацистки експерти по контрашпионажа характеризират Рене като най-забележителния агент през Втората световна война, който е предавал сведения и след окупацията на Чехословакия, а по нелегална радиостанция щабскапитан Моравек ги препращал в Лондон. Така чешкото разузнаване печелеше признание. А-54 информирал за подготвяната операция „Зеельове“, за десанта на нацисткия вермахт в Англия, включително и за замисляното арестуване на министър-председателя Уинстън Чърчил, на министъра на външните работи Идън, за свалянето на крал Георг и за заменянето му с послушния Едуард. Впрочем, след като Хитлер призна госпожа Симпсон за английска кралица, той спечели изцяло на своя страна Едуард.

Агент А-54 предал на щабскапитан Моравек и плана за операцията „Барбароса“ — нападението над Съветския съюз, — който пък чрез Курт Беер (писателя Курт Кон-рад, по това време пражки кореспондент на ТАСС), един от ръководителите на нелегалната Чехословашка комунистическа партия, уведомява съответните съветски органи.

На 16 май 1942 г. Хайдрих можеше да се похвали пред Хитлер със своя успех. На 27 февруари 1942 г. нацистите заловиха Рене и за резултата от акцията Хайдрих написа на Борман в главната квартира на фюрера следното: „След дълго разследване на задържания радист на нелегалната радиостанция, разкрита през октомври 1941 г., бяха арестувани 41 души, уличени в шпионска дейност в повечето случаи след влизането на нашите войски. Ръководител на групата бил някогашният чешки полковник Хурави, осъден от военния съд в Чехия още през 1939 г. задочно на смърт за саботаж. При първия разпит на местопрестъплението радистът на групата признал, че следобед е предал в Лондон сведение за метеорологичната обстановка и помолил да му изпратят със самолет нов ключ на шифъра. Още същата нощ около двадесет и четири часа е прелетял английски самолет и спуснал в околността на Пардубице парашутист с необходимите материали и шифрови помагала. Няколко дена по-късно парашутистът бе заловен. По такъв начин с допълнителни действия, проточили се до януари 1942 г., броят на арестуваните се увеличи на 57. При анализа на радиотелеграфния материал, намерен на местопрестъплението и по-късно дешифриран, се установи, че съществува ценен английско-чешки агент на име Рене. На 27 февруари 1942 г. се разбра, че става дума за главното доверено лице на командуването на контра-шпионажната служба в Прага Паул Тюмел.“

Тюмел е райхснемец, дипломиран майстор пекар, носител на почетната значка на NSDAP c членска карта номер 61 574. В разузнаването работел от 1928 г., отначало като почетен сътрудник на тогавашната разузнавателна служба на NSDAP, евентуално на SA, a от 1933 г. — за военния шпионаж. От 1934 г. Тюмел бил главно доверено лице на командуването на контрашпио-нажната служба в Дрезден, а след окупацията на Чехословакия през 1939 г. бил преведен в Прага. По отношение на него може да се каже, че той е бил един ценен, може би най-ценният и добре платен агент на чешкото разузнаване — получил е най-малко 40 000 райхсмарки.

На 21 март 1942 г., след като не успели да се доберат до Моравек посредством посредник, началниците от SS на службата за безопасност претърсили скривалищата и тайните пощенски кутии на бившия щабскапитан Моравек, ръководител на английско-чешката шпионска група и на саботажната организация към чешкото нелегално съпротивително движение.

При разпита на няколко души, арестувани в тези скривалища, се установява, че в този ден (21 март) в един от парковете край Прага трябвало да се яви довереникът на Моравек. Малко преди 19 часа служители от службата за безопасност обсаждат парка. Арестуват довереника в 19.10 въпреки съпротивата и опита му за бягство. „Около 19.15 часа, когато моите служители отвеждат арестувания, на една от страничните улички се появява неочаквано Моравек. Забелязал арестувания, той открива огън, на който служителите веднага отговарят. Моравек е ранен в бедрото и прасеца и обкръжен. Нямайки никаква надежда за спасение, в 19.19 часа се застрелва, преди моите служители да успеят да му попречат“ — докладва Хайдрих.

Успехът на пражкото гестапо означава чувствителна загуба за емигрантското правителство в Лондон. Връзката с родината е прекъсната, притокът на сведения секва. Ето защо чехословашкият разузнавателен център в емиграция се опитва с всички средства да възобнови мрежата в окупираната територия.

Още през 1941 г. в Англия се подготвят няколко групи парашутисти: група „Силвер А“ с ръководител над-поручик Алфред Бартош, ротмистър Йозеф Балчик и радист Иржи Потучек с радиостанция „Либуше“; група „Силвер Б“, която се състои от Владимир Шкаха и Ярослав Земек, и група „Антропоид“ — Йозеф Габчик и Ян Кубиш.

На 29 декември 1941 г. всички се качват в един и същ самолет. Задачата на първите е да възобновят радио-свръзката и притока на сведения, Габчик и Кубиш имат специална мисия — да изпълнят смъртната присъда над главореза на чешкия народ Хайдрих.

В Англия те попадат като стотици други чехословашки момчета. Техният път минава през чуждестранния френски легион, през лагерите за обучение и фронта край Лоара.

Йозеф Габчик е роден през 1922 г. недалеч от Жили-на. Служи в моторизираната пехота в Кошице. През 1939 г. заминава за Полша, а оттам за Франция. Неговата съдба е като съдбата на всички младежи, напуснали пределите на окупираната родина, за да воюват за нейната свобода.

Ян Кубиш е роден в Тршебичка околия през 1923 г. Като сержант служи в Хранице. В чуждестранния френски легион се среща с бъдещия си партньор, а след това в едно отделение преминават курса по парашутизъм. Но тогава нито единият, нито другият предугаждат каква задача ги чака.

Чехословашките разузнавачи в сътрудничество с английските военни специалисти избират петнадесет доброволци, старателно ги проверяват и ги отвеждат в шотландските ферми Гарамур и Камюз Дара.

Обучението е сурово. Учат се да стрелят от всяко положение и при всякакви обстоятелства (трябвало да докажат, че умеят със сигурност да побеждават в личен двубой), тренират безшумно нападение на противника, джиу-джицу, карате. На летище Рингвей за пръв път скачат с парашут. След като получават отлични оценки по всички предмети, командирът им съобщава, че са избрани да заминат за Белласиз.

И тъй, двамата ротмистри от чехословашката задгранична армия, чехът Кубиш и словакът Габчик, се оказ-ват в школата за специално обучение в средновековния замък недалеч от Лондон — школа на Сикрет интели-жънс сървис. Получават отлична подготовка. Освен другото те трябва да научат наизуст новите си биографии, тъй като нелегалното име на Кубиш ще бъде Ото Стърнад, работник от Бърно, а на Габчик — Зденек Вискочил, шлосер от Простейов. Преминават през още ед-на проверка, през декември 1941 г. военна кола ги стоварва на „Пикадили“ в Лондон, където се намират канцелариите на задграничното чехословашко Министерство на националната отбрана. Тук именно научават каква ще бъде задачата им — да получат оръжие и специални бомби, да скочат с парашут през нощта над чехословашка територия и да ликвидират Хайдрих.

Получават цивилни дрехи, отварят пакета с бельо, но никой от тях не забелязва, че фирмените етикети на бельото са английски. Подписват декларация, която би могла да се нарече „последно желание“, защото в нея се съдържа изречение, завършващо с молба: „Да се погрижите за семейството ми.“ А в джоба на сакото напипват ампула с бързо действуваща отрова — за всеки случай и за лична употреба.

После на летището, предстартово чакане в четиримоторния „Халифакс“, канадският пилот лейтенант Хокей вдига палец, моторите забръмчават и тежката машина се откъсва от пистата.

В 22.49 часа прелитат Ламанш и после Франция, около четиридесет и две минути след полунощ, някъде над Дармщад, към тях се залепва немски изтребител, но пилотът Хокей е майстор, чрез стремглав полет изчезва в тъмнината. В 01.32 часа са над Байройт, в два часа и дванадесет минути по тях стреля зенитна батарея, охраняваща пилзенския завод „Шкода“. Три минути след това се издигат над Пилзен, където е даден сигналът.

Светва зелената лампа — приготвят се за скок, после червената — скок в тъмнината. Попадат недалеч от Прага, близо до селцето Нехвизди. Добре че не се приземяват направо на пражките улици.

Може би пилотът не е улучил, данните на метеоролозите не съвпадали — в края на декември метеорологичните условия били неблагоприятни. Нито една от групите не е спусната там, където трябва. Адресите, дадени им за установяване на първи контакти в родината, остават безполезни. Трябвало сами да си осигурят скривалища.

Заравят парашутите и летателните гащиризони. В изоставената каменоломня Кубиш преглежда ранения крак на Габчик, ударил се при приземяването. Отначало търсят гората, която трябва да бъде някъде наблизо, но след като се лутат цели часове из равното замръзнало поле, решават да се ориентират сутринта.

Останалите пасажери на английския „Халифакс“ също се оказват там, където не трябва. Затова изминават дълъг път, докато се свържат със съпротивителните групи. В Пардубице Валчик и Потучек се свързват с командира надпоручик Бартош, а Габчик и Кубиш — с групата на надпоручнк Опалка в Прага.

Габчик и Кубиш се спускат над чехословашка територия, за да изпълнят присъдата над Хайдрих.

За тази цел те започват да се подготвят още през януари. Съветват се с чешки дейци на съпротивата за начина на действие. Но един от ръководителите на националната съпротива, професор Ванек с псевдоним Индра, още от самото начало е против атентата. Според него, насилствената смърт на който и да е от изтъкнатите нацисти ще предизвика ответни действия, при което ще пострадат много невинни хора. При това немците все още печелят победи по всички фронтове. Но заповедта си е заповед! Парашутистите я бяха получили в Министерството на националната отбрава в Лондон и сега се готвеха да я изпълнят.

Отначало търсят удобен случай да се доближат до Хайдрих, но разбира се, около него винаги има въоръжена охрана или пък се движи в охранявани германски обекти. Затова скоро се убеджават, че най-добре е да го нападнат но време на ежедневното му пътуване с кола от замъка в Паненске Бржежани до Пражкия храд. Първоначално замислят да опънат въже през шосето и когато колата спре, да го убият с автомат. Това обаче се оказва неосъществимо и се отказват.

Движейки се с велосипедите си от Прага до Паненске Бржежани и проследявайки движението на Хайдрих, те установяват, че обикновено колата му се охранява от две полицейски коли, но понякога е и без охрана. Но кой може да разбере кога точно няма да бъде съпровождан? Посредством чешките нелегални дейци се опитват да получат информация за личната програма на Хайдрих. Франтишек Шафаржик, работещ в домакинската част на Пражкия храд като дърводелец, често попада и в квартирата на Хайдрих. Часовникарят Новотни, който се грижи за часовниците в Пражкия храд, е следващият доставчик на ценни сведения. При благоприятно стечение на обстоятелствата по-късно успява да вземе и с помощта на чистачката Рашнерова да изнесе документ, който изиграва важна роля при определянето на датата на атентата.

Първоначално Габчик и Кубиш възнамеряват да проведат атентата в края на април, но по постоянно действуващите радиостанции професор Ванек изпраща на чехословашкото задгранично правителство в Лондон съобщение, в което описва положението в протектората и предупреждава, че резултатът от атентата не ще бъде положителен, а репресиите, които ще последват, ще разгромят съпротивителната организация.

Надпоручик Бартош, който отговаря за предаването на съобщеннето в Лондон, подкрепя професор Ванек и прави свое предложение: „Ако поради задгранични причини е нужен някакъв акт, по-добре да е някой кизлинг (жаргон, употребяван в протектората, означаващ изменник — според норвежкия колаборационист Кизлинг — б. а.) преди всичко ЕМ.“

Буквите ЕМ са инициалите на чешкия колабораци-онист министъра Емануил Моравец. Очевидно становището на дейците от съпротивата е предвидливо. Смъртта на един чешки гражданин сигурно не би предизвикала такива трагични репресии. Само че в Лондон мислеха другояче.

В началото на 1942 г. политическото положение бе благоприятно за Хитлер и неговите генерали. Нацисткият вермахт окупира Европа от Атлантическия океан до украинските полета. Неподготвените съюзници, изнервени от сведенията за операция „Зеельове“ (десант на нацистки войски на бреговете на Великобритания), без малко да помислят за компромис с агресора.

Според някои разпространявани материали, Лондон уж бил дал нареждане за атентат, за да демонстрира пред световното обществено мнение, стреснато от успехите на Хитлер по фронтовете, че чешкият народ не се предава, и за да напомни за фашистката опасност.

Но съществува и друга версия, която по-добре обяснява защо именно правителството на Бенеш в Лондон е настоявало за атентат срещу Хайдрих, за чиито последици предупреждават дейците от чешката съпротива. Има предположение, че Паул Тюмел, агент А-54, получавал своите наистина ценни сведения от най-висши кръгове, на нацистка Германия, по всяка вероятност направо от Канарис, който действително е бил сътрудник на Сик-рет интелижънс сървис, а Хайдрих, в чийто ръце е бил вече Тюмел, е открил следата към това сътрудничество. Тази версия се потвърждава и от обстоятелството, че на 18 май 1942 г. Хайдрих извиква щефа на абвера адмирал Вилхелм Канарис в Прага и след драматичен разговор го принуждава да се съгласи абверът да бъде подчинен на Главното управление на безопасността, чийто началник е именно Хайдрих. Това е началото на края на Канарис и навярно аргуменът на Хайдрих е бил много силен, за да сведе глава пред него всесилният шеф на нацисткия шпионаж.

Това навежда на мисълта, че съществува още една причина за атентата срещу Хайдрих. Английската Сик-рет интелижънс сървис научава за разговорите в Пражкия храд н решава, че за да спаси своя сътрудник Канарис, ще трябва да се избави от Хайдрих. Няколко седмици по-късно, на 27 май 1942 г., бе проведен атентатът, които предизвика толкова съмнения.

Едва-що откарват Хайдрих в болницата, и на местопрестъплението пристигат шефът на пражкото гестапо Гешке и прочутият с печална слава познавач на чешките въпроси, тъй нар. държавен секретар К. X. Франк. Но преди да застанат до леглото на Хайдрих, те издават заповеди за противодейстие. Разбира се, за по-голяма сигурност искат мнението на Берлин.

Нацистката машина работи бързо. Атентатът е проведен около десет и половина часа. Почти след час Хитлер и Химлер получават точни сведения. Тъй нареченият държавен секретар К. X. Франк и началникът на SD в Прага се свързват по телефона с главната квартира на Хитлер и докладват. В дванадесет часа и петдесет минути, след съвещание с най-близките си сътрудници, Хитлер дава инструкция на Франк незабавно да се предприеме издирване на атентаторите и да се обяви награда един милион райхсмарки, тоест десет милиона крони, за тяхното залавяне. Всеки, който им помогне или знае за тях, а не съобщи, да бъде застрелян заедно с цялото му семейство. Като първа стъпка на възмездие Хитлер нарежда да бъдат разстреляни десет хиляди чехи, и то или политически затворници, или подозрителни лица.

Но това не е всичко. Още в пет часа следобед шефът на службата за безопасност в Прага Хорст Бьоме обявява военно положение. Забранява да се излиза в късни часове и нарежда всички ресторанти, кина, увеселителни заведения, театри незабавно да се затворят, да се спре общественият транспорт в цяла Прага. Най-безмилостно да бъде убиван всеки появил се на улицата човек. Нацистите се впускат в издирване, което е известно като една от най-големите хайки в историята.

Когато SS райхсфюрер Химлер научава за събитията, изпраща от специалния си влак „Хайнрих“ следното секретно указание: „От определените десет хиляди заложници да се арестува преди всичко опозиционно настроената чешка интелигенция. И за да разберат чехите с кого имат честта да се разправят, още същата нощ да се разстрелят 100 най-изтъкнати дейци от тази интелигенция.“ На следващия ден, 28 май 1942 г., по ъглите на пражките улици са залепени обяви със снимката на парашутиста Мирослав Валчик (името му всъщност е Йозеф). Намират я след боя с щабскапитан Моравек в парка край Прашния мост в кв. „Дейвице“. Определена е награда 100 000 крони за залавянето или за разкриването му, без да предугаждат, че търсеният младеж, роден в Ходонин, има нещо общо с атентата срещу Хайдрих.

Рано сутринта на 28 май от германското военно летище в Кбели стартира самолетът на Франк на път за главната квартира на фюрера. К. X. Франк, който бе един от главните режисьори на разколническата политика на хенлайновци срещу Чехословашката република и се смяташе не само за призван специалист по чешките въпроси, но и за най-заслужил местен водач, има чувството, че е дошъл моментът да действува. Хайдрих е в туш, сега е моментът да стане той протектор. Но Хитлер не задоволява амбициите му.

На 28 май, в четвъртък, се появява нова обява, от която нелегалните дейци, които укриват атентаторите, научават какво всъщност знае полицията. А то не е мал-ко. На местопрестъплението атентаторите оставят твърде много улики и почти всяка от тях би могла да насочи полицията по следите им.

„След атентата единият от престъпниците побягва по булевард «Кирхмайер» и улица «На Колинске» към улица «На Запалчи» и влиза в колбасарския магазин на Франтишек Браунер. Оттук след няколко изстрела продължава по улица «На Запалчи» към улица «В Холешовичках», навярно по посока към града. Вторият престъпник, мъж със среден ръст, слаб, с тъмни дрехи и черна шапка, избягва с велосипед по булевард «Кирхмайер» по посока на квартал «Стара Либен».

Престъпникът, който е избягал по булевард «Кирхмайер» и улица «На Колинске», е описан по следния начин: висок 160–162 см, с широки рамене, набит, пълно, закръглено и обгоряло лице, широка уста с обърнати устни, тъмна, сресана назад коса, на възраст 30–36 години, облечен с тъмни, по-точно тъмнокафяви дрехи със светли райета, с кафяви обувки, без шапка.

Един от престъпниците е оставил на мястото светло-бежов шлифер със светли копчета. И двамата са имали тъмнокафяви чанти, намерени на местопрестъплението.

В една от чантите е имало износена бежова шапка от камилска вълна с кръгъл жълтосин етикет на магазин «Белият лебед». Избягалият е оставил близо до местопрестъплението дамски велосипед марка «Мото-вело Й. Кръчмар Теплице» с фабричен номер 40 363…“

Следва подробно описание на цвета на велосипеда, калъфката за инструменти, помпата за гумите и чантата, окачена на кормилото. Всички намерени уличаващи предмети още същия ден са изложени във витрината на магазин „Бата“ на Вацлавския площад с указания как да бъдат предадени заподозрените срещу наградата от десет милиона крони.

Следващите разпореждания, разлепени по ъглите на улиците, са вече подписани от приемника на Хайдрих генерал-полковникът от полицията и SS обергрупенфюрера Далюге, в които той заплашва, че ще бъдат безмилостно разстреляни всички, които до събота в полунощ, 30 май 1942 г., не се регистрират, както и тези, които укриват нерегистрирани лица.

Това е сериозна заплаха. Въпреки всичко и двамата атентатори се загубват в пражките улици и никой от четирите и половина хиляди немци със сивозелени и черни униформи, призовани светкавично в Чехословакия, не открива ни най-малка следа. При това Ян Кубиш, един от атентаторите, е имал кървава рана на лицето, а с едното око не виждал. Въпреки това той успява да се качи на велосипеда, да мине покрай болницата, да се спусне от височината към Либен и да се укрие у Новакови. По-късно го преглежда лекар.

Габчик оставя велосипеда до оградата заедно с чантата си и тръгва пеш към Прага. Стига чак в Старе место до жилището на Сватошови, където се преоблича, и тръгва да търси другаря си, който междувременно се прехвърля от квартал „Либен“ в квартал „Дейвице“, където привечер на 28 май се явява в дома на професор Огоун. Той е облечен с измачкана железничарска униформа и прикрива лицето си заради раненото око с носна кърпичка. Нелегалната организация поема грижата за Кубиш и Габчик и им осигурява скривалище отначало в различни квартири, а по-късно в криптата на църквата „Кирил и Методий“ на улица „Реслова“.

Още първата нощ след атентата немците устройват голяма полицейска хайка. Претърсени са улици, жилища, обискирани са към три хиляди души, но нито следа от атентаторите. Не помагат нито демонстрацията на сила, нито заплахите, замислени от К. X. Франк и Курт Далюге. Из улиците на Прага се движат заплашително бронираните машини на повиканите набързо полицейски батальони. Не помага дори и удвоената награда — двадесет милиона крони на ръка на доносчика, който би насочил гестапо по следите на атентаторите.

Екзекуциите продължават. В лапите на нацистите попадат много патриоти, сред които писателят Ванчура и арестуваният министър-председател на протекторатното правителство Елиаш. Но и това не сломява решителността на чешките граждани, решили да оказват мълчалива съпротива. Както Химлер, така и членовете на комисията по разследването начело с шефа на криминалната полиция на Райха Небе започват да се боят, че не ще успеят да проникнат в крепостта на солидарността, и решават да предприемат още по-сурови санкции.

Хайдрих умира от раните си, за които лекарите се произнасят, че са леки. В Берлин подготвят изненада, която дословно разтърси целия цивилизован свят — Хитлер нареди да се изравни със земята незначителното селище Лидице край Кладно и да бъде разстреляно населението.

Като разбойническа орда нацистките отряди на полицията и вермахта нахлуват през нощта срещу десети юни в селцето. Мъжете са изправени пред наказателния взвод и са разстреляни, жените са отведени в концлагера в Равенсбрюк, децата до едно — в Лодз. Девет от тях са избрани за понемчване, дават им чужди имена и ги изпращат в немски семейства.

Единствено те остават живи — другите загиват в газовите камери.

Нацистите се опитват да сплашат нелегалните дейци и да разбият единството им, като заявяват, че населението на селището е оказвало помощ на „групата престъпници“. Но това не е истина, нацистката полиция все още не е разкрила никаква следа. Гестапо е безпомощно, всички екзекуции и арести не дават очаквания резултат, въпреки че към 6500 нацистки полицаи, войници и членове на NSDAP са плъзнали из селата, претърсват горите, дебнат по шосетата, гарите, хотелите и гостилниците, за да открият атентаторите или техните

помагачи. Гестапо е привлякло за своите чудовищни действия към седем хиляди протекторатни стражари и полицаи, шест хиляди пожарникари, служители от противовъздушната отбрана и горски работници.

Напразно. Началникът на пражката канцелария на службата за безопасност Хорст Бьоме пише в доклада си от 14 юни: „Чешката интелигенция използува широко случая с Лидице, за да измисля слухове. Чешките работници промениха досегашното си отношение към атентата и последиците от него. Назидателните мерки в Лидице бяха твърде слабо разбрани. (!)

Първата реакция на вражеската пропаганда на назидателните мерки в Лидице бе протестната нота на чехословашкото правителство, предадена на «сюзническите н дружеските народи», в която случаят Лидице се обявява за връх на германското варварство. Вражеското радио съобщава, че в знак на отмъщение за Лидице РАФ^[1] ще нападнат германски градове.

«Верноподаниците чехи» се призовават да се присъединят към чешките борци за свобода, които вече се събират в горите, за да въстанат с оръжие в ръка срещу немците.“ Министърът от протекторатното правителство Емануил Моравец предвещава мрачно бъдеще на чешкия народ, ако не се намери някой, който да посочи къде са престъпниците: „За да спася чешкия народ… сами нужни само няколко думи, които ще спомогнат за залавянето на престъпниците. Гарантирам, че който ни насочи по следите на онези изверги, макар и виновен, ще бъде помилван. Гарантирам за него и неговото семейство с честната си дума и с живота си.“ Все пак се намери предател.

Името му е Карел Чурда — ротмистър от задграничната армия, спуснат с английски самолет с група парашутисти през нощта срещу 28 март недалеч от Телч в Моравия. Преди и след атентата Карел Чурда непрекъснато се е укривал. Той се укривал и когато написва доносническото си писмо и го изпраща в полицейския участък в Бенешов.

Карел Чурда е страхливец. Но накрая все пак се решава и тръгва към Прага. Не е могъл да издържи зарит в сеното на тавана в къщичката на майка си в Нова Хлина, недалеч от Тржебон.

Съгласно протокола, съставен от гестаповеца Янтур, Карел Чурда пристига в Прага на 16 юни и от гарата се отправя към пражкото управление на гестапо, намиращо се в бившия дворец на Печек на улица „Бредовска“. На часовия пред входа заявява, че носи важно сведение относно атентата срещу Хайдрих.

Отвеждат го на четвъртия етаж и го предават на референта от стая 415. Хайнц Янтур е криминален комисар, прочул се по-късно с това, че е говорил пръв с Чурда.

Разбрал какъв шанс му се предоставя, гестаповецът немее. Съвзел се, той вече подава ръка, любезно предлага на посетителя креслото, като го уверява, че не само на него, но и на близките му няма да им се случи нищо лошо, че го чака блестящо бъдеще и тлъста награда, и го подканя спокойно да разкаже всичко подред.

Карел Чурда разкрива, че е един от английските парашутисти, спуснат от „Халифакс“, укривал се, но след неколкократните обръщения решил да каже истината.

Тъй като методите на гестапо за водене на разпит са изпитани, изплашеният Чурда съобщава всичко, което знае. Той диктува на пишещия протокола адресите на семействата, които му бяха дали в Лондон, предава участници в съпротивителното движение, които с риск на живота си и на живота на своите деца го бяха укривали. И най-главното, предава Габчик.

След като разгледал снимката на чантата, той познал, че това е чантата на Габчик. И когато в пражкото гестапо му я показват, той потвърждава, че непосредствено преди атентата видял Габчик с тази чанта в жилището на семейство Сватошови на улица „Мелантрих“ № 15. Спомня си даже, че под едната ключалка кожата била малко олющена и Габчик се бил опитал да я пребоядиса с кафява боя за обувки. Гестаповецът установява, че предателят не лъже.

След първия успех Карел Чурда придобива смелост и разказва, че Габчик носел в тази чанта английски автомат „Стенган“ и за да не го зърне някой, го покрил с няколко шепи трева. И действително в чантата гестаповците откриват на дъното няколко изсъхнали стръкчета трева.

Чурда разкрива адресите на участници в съпротивителните групи в Прага, Пилзен, Пардубице и в Лазне Белохрад. Гестаповците нахлуват в квартирите им и арестуват всички. Майката на младия Властимил Моравец разбира, че е настъпил краят, и при ареста успява да глътне отровата от капсулата. Неиздържал на нечовешките мъчения, синът й разкрива при разпита и другите скривалища.

В едно от тях, в жилището на Крупкови в Пардубице, е разкрит ценен трофей — заключен шкаф, в който при отварянето му в гестапо намират архива на командира на парашутистите Алфред Бартош.

Непростима грешка! Как е могъл командирът на нелегалната група да остави там военния дневник, в който описвал дейността на групата от момента, в който парашутистите били спуснати на чехословашка територия, до май 1942 г., включително и копия от получени или изпратени в Лондон съобщения.

Така гестапо в Прага упява да си изясни все още неясните дотогава обстоятелства около атентата, да разкрие дейността на съпротивителните групи, както и да попълни списъка на адресите, където са се укривали парашутистите.

Гестапо установява, че атентаторите се укриват в православната църква „Кирил и Методий“ на улица „Реслова“ и „то със съгласието на капелана на църквата д-р Петржек. Госпожа Моравцова имала грижата да ги снабдява с храна. Фактът, че след дълги разпити и мъчения Властимил Моравец разкри скривалището, може да се обясни с това, че по заповед на Бартош той също е трябвало да се укрие там, в случай че се появи държавната полиция“. Съобщението, изпратено от Прага до Химлер и Хитлер, продължава: „На 18 юни 1942 г. в 4.15 часа сутринта въз основа на показанията на Вл. Моравец споменатата църква и сградите в квартала бяха обкръжени, респективно херметично затворени.“

В два часа през нощта в жилището на началника на SS в Прага зазвънява телефонът. Той вдига слушалката и чува кратката заповед — да се яви незабавно при господин държавния секретар К. X. Франк. Седем минути по късно началникът разбира за какво става дума. В казармата на караулния SS батальон е вдигната тревога. Седемнадесет офицери и 740 въоръжени есесовци се качват бързо в камионите. Тръгват и бронирани машини. Картечните отделения, пехотните отряди, въоръжени с автомати, обкръжават района от Карловия площад до Вълтава. Изгонват гражданите от къщите около църквата „Кирил и Методий“ на улицата. На улица „Реслова“ до прозорците на гимназията „Ирасек“ заемат позиции картечарите с картечници, насочени към църквата.

Цялото гестапо е вдигнато на крак. Караулът в управлението в двореца на Печек е усилен с още двадесет и пет есесовци. Шайки от въоръжени цивилни с кожени палта и униформени с мъртвешки череп на шапките нацисти, тръгват на лов към духовното настоятелство на православната църква. Още през нощта са арестувани капеланът Владимир Петржек и свещеникът Вацлав Чукл с надеждата да разберат от тях къде точно се укриват парашутистите. Безуспешно. И двамата мълчат.

Клисаря Вацлав Орнест измъкват направо от леглото. След като му удрят няколко плесници и му слагат белезници, с насочени срещу него пистолети го принуждават да отключи църквата. Влизат вътре и с хищен поглед се оглеждат. Изтрещява пистолетен изстрел. Есесовците се прилепват към стените и след няколко секунди откриват силна стрелба към амвона, откъдето е дошъл изстрелът.

Парашутистите пребивават в просторната крипта под църквата вече трета седмица при непоносим студ и мрак. Нелегалните дейци съзнавали, че не ще могат да издържат дълго в това скривалище. Освен това било неразумно, че всички се укрили на едно място. Ето защо планирали да ги изведат оттам, макар че при тези обстоятелства планът им бил нереален. Повечето от парашутистите трябвало да изведат от криптата и да ги откарат с полицейска кола в Кладно, за да се укрият временно в някакъв склад, а Габчик и Кубиш смятали да изведат от Прага с погребална катафалка в ковчези и да ги откарат в Оубенице, недалеч от Бенешов, където да изчакат куриерния самолет от Англия. А тъй като Адолф Опалка е разполагал с радиостанция, трябвало е да насочва пилота при приземяването му в непознатата местност. Този план е бил последната им надежда и може би тъкмо затова те вярвали, че е осъществим.

Гестапо и частите на SS, вермахтът и протекторатната жандармерия обаче били в постоянна готовност.

По шосетата полицейските патрули дебнели и проверявали строго всички коли.

Планът е трябвало да бъде осъществен на 19 юни, петък, но един ден преди това нацистите обкръжават църквата.

През онази нощ са дежурни Адолф Опалка, Ян Кубиш и Ярослав Шварц. Караулният им пункт е на амвона. Когато дочуват шума откъм улицата, а по-късно и виковете на немците, те се подготвят за стрелба, а щом есесовците приближават олтара, тримата откриват огън. Известно време командата се отбранява, след което заедно с командира Панвиц се измъква на улицата. Оттук Панвиц организира нова атака, която започва с картечни изстрели от гимназията „Ирасек“. Към обсадената църква е насочено и оръдие. Отново взвод гестаповци се нахвърлят, но вътре в църквата попадат под огъня на собствената си картечница, който не им позволява да се разгърнат. Обстрелват и амвона, но са принудени отново да отстъпят, тъй като началникът на пражкото гестапо Гешке разбира безсмислената тактика и нарежда да се прекрати стрелбата. Нова група, въоръжена с ръчни гранати, нахлува в храма.

Цели два часа продължава боят на чехословашките парашутисти срещу превъзхождащите ги хитлеристи. Обсадените се отбраняват до последни сили. Раняват Ярослав Шварц, но той продължава да воюва и едва когато разбира, че силите му го напущат, насочва пистолета към слепоочието си и натиска спусъка. Граната разкъсва Ян Кубиш. Адолф Опалка продължава боя сам, макар и тежко ранен. Към седем часа сутринта той посяга към ампулата с отровата. Огънят секва.

Есесовците се изкачват по витата стълба и разбират, че още не са победили, че това е само предният пост, че другите парашутисти се укриват някъде в подземието на храма. Кучешкият им нюх ги отвежда до входа на криптата.

Изнасят на улицата двамата умиращи и единия вече мъртъв парашутист. До мъртвия изправят изменника Чурда.

„Да, този е Опалка“ — казва той.

Шварц и Кубиш умират по пътя към болницата, без да проговорят.

Под килима, недалеч от олтара, хитлеристите откриват тежка каменна плоча. Есесовецът Шинк прави няколко крачки в тъмнината. Посреща ги силен огън. В подземието има още няколко въоръжени мъже, решени да се отбраняват. До четвъртия вход нацистите поставят картечница и стрелят наслуки в криптата. Стрелбата е неточна, само малка част от подземното пространство е обстрелвано. Променят тактиката си.

Вентилационната шахта на криптата завършва с малко прозорче в стената. Довеждат до него капелана и му заповядват да подкани парашутистите да се предадат. Отначало той се колебае, но все пак се обръща към тях:

„По заповед на немския началник трабва да ви подканя да се предадете“ — казва с твърд глас. Откъм подземието прозвучава категоричен отказ.

За да се преодолее съпротивата на четиримата в църквата „Кирил и Методий“, повикана е пожарната команда. Пожарникарите разбиват решетките на малкото вентилационно прозорче. Наистина те не бързат, но тези няколко минути спокойствие ще струват скъпо на обсадените. Гестаповците хвърлят през прозорчето няколко бомби със сълзотворен газ. Когато по-късно по заповед на гестаповеца Гешке пожарникарите пъхат маркучи, за да наводнят подземието, парашутистите няколко пъти ги изблъскват обратно.

Търси се позиция за пряк обстрел. Тогава гестаповците отново се сещат за каменната плоча пред олтара. След като не успяват да я разбият с чукове и брадви, взривяват я. Открива се широка стълба.

Пожарникарите продължават да наводняват криптата.

Криминалният комисар Панвиц нарежда на няколко гестаповци предпазливо да слязат по стълбата. Натискат спусъците на автоматите и стреляйки непрекъснато, те слизат стъпало по стъпало. От подземието парашутистите откриват огън. Първите полицаи падат скосени, останалите избягват. Отново хвърлят в подземието ръчни гранати. Криптата под църквата „Кирил и Методий“ се разтърсва от взривове.

След около половин час настъпва мъртва тишина. Защитниците на наводнената подземна крепост са привършили боеприпасите. Четиримата бойци воюват до предпоследния патрон. Последните четири патрона са оставили за себе си. Ян Хруби, Йозеф Габчик, Йозеф Валчик, Йозеф Бублик замлъкват завинаги.

Изнасят труповете им и ги поставят на каменната църковна плоча. Господин държавният секретар К. X. Франк, разкрачен, като след лов, доволно се поклаща пред плячката. Повиква Чурда и осемнадесетте арестувани за опознаване на мъртвите.

Според някои данни, около четиристотин, според други, над седемстотин гестаповци и есесовци побеждават седемте смели. Но когато оглеждат труповете им, за свой срам установяват, че нито един не е загинал от немски куршум. Всички са воювали до последни сили и слагат сами край живота си. За наперените германски офицери това е истинско фиаско, между командирите на гестапо и SS възникват противоречия, започват взаимно да се чернят и да се обвиняват в непособност.

Нацистката операция в църквата „Кирил и Методий“ завърши, но не спря походът на гестапо срещу чешките патриоти. Въпреки обещанията на нацистите, че след залавянето и осъждането на престъпниците ще считат сметките си за приключени, арестите и екзекуциите продължаваха. В доклада си пред Хитлер „държавният секретар“ Франк се хвалеше, че чешкият народ е заплатил за Хайдрих с три хиляди сто осемдесет и осем арестувани. Убитите не може да се преброят, крайната цифра може само да се установи приблизително. Над хиляда и петстотин смъртни присъди са издали военно-полевите съдилища в Прага и Бърно само по обвинение, че „одобрява атентата срещу временно изпълняващия длъжността протектор“.

И още една масова екзекуция разтърси света и вдигна на крак антифашистките сили. Този път мястото на трагедията носеше името Лежаки.

Гестапо тръгва по следите на капитан Бартош, който поддържа радиовръзка с Лондон. Той бе предаден също от Чурда. Три дена след операцията в църквата „Кирил и Методий“ Бартош е арестуван. Търсейки радиостанцията, гестапо стига чак до селцето Лежаки, недалеч от Хрудим. Началникът на гестапо в Пардубице също се старае да получи похвала и предлага назидателни мерки: селцето Лежаки да бъде изравнено със земята, всички възрастни жители да бъдат екзекутирани…

Първо телефонират в Прага, но началникът на пражкото гестапо не смее все пак да даде съгласието си, без да се допита до Берлин. Разрешението не закъснява.

На другия ден във вестниците излиза съобщение: „На 24 юни 1942 г. селището Лежаки край Лоука (околия Хрудим) бе изравнено със земята. Съгласно военновременните закони възрастните жители бяха разстреляни. Населението е укривало чешките парашутисти агенти, които са участвували активно в подготовката на атентата срещу SS обергрупенфюрера Хайдрих и се е опитвало да ги спаси от полицейското преследване. Служителят от протекторатния полицейски корпус, отговарящ за селото, който е спомогнал за това, се е самоубил, преди да бъде арестуван.“

Тридесет и четирима жители на Лежаки загиват под куршумите на наказателния взвод. От седемте деца арийските рицари избират само две за понемчване. Останалите загиват в концентрационен лагер.

Няколко дена след това криминалният комисар на гестапо Панвиц приема в канцеларията си в двореца на Печек предателя Чурда. Юда отива да си получи обещаните сребърници. Чехословашкият парашутист продаде живота на другарите си и на много други чешки патриоти за спестовна книжка в пражката германска банка „Kreditanstalt der Deutschen“, в която бе вписана цифрата пет милиона крони. Същевременно обаче гестапо даде на Чурданово име и нови документи, за да се скрие от гнева на народа.

Новоизпеченият милионер получава името Йерхот. Настанява се в луксозен апартамент в квартал „Винохради“ и всеки първи ден от месеца получава тридесет хиляди крони заплата. Оженват го за немкиня и като понемчен чех носи тиролска шапка с перо, сиво кожено палто, хитлеристки ботуши и живее от предателството. Гестапо го използува като стръв, с която лови парашутистите, спускани от английските халифакси. Така че на съвестта на предателя Чурда лежат и други екзекутирани.

Навярно не е познавал угризенията на съвестта и през май 1945 г. с един милион крони в куфара се опитва да избяга на Запад. Но това не му се удаде. Чурда бе осъден и увисна на бесилото.

Едва по-късно се надзърна в миналото на предателя. Защо именно той продаде живота на своите другари?

Нали и той бе избран като останалите сред най-добрите. Но, изглежда, не съвсем добросъвестно. Чурда, казват, обичал да пие и бил безхарактерен и неблагонадежден. През краткия си престой в Англия се опитал да сключи два пъти фалшив брак. Когато го избрали и решили да бъде спуснат на чехословашка територия, някои от другарите му протестирали. Тези, които познавали добре неговия неуравновесен характер, написват до чехословашкия министър на националната отбрана в Лондон генерал Ингър, че Чурда е неблагонадежден, че се възхищавал от военните успехи на Хитлер, че няколко пъти изразил съжаления, загдето напуснал страната, че е трябвало да си остане и че сигурно в протектората щял да се чувствува по-добре. Наистина лондонските разузнавачи прочитат предупреждаващите редове, но решават въпроса по своему. Защо? Вероятно са бързали или са получили заповед от английската секретна служба да проведат акцията на всяка цена.

Смъртта на един нацист коствуваше много жертви и в Лондон би трябвало да предвидят това, както и че със смъртта на Хайдрих не ще свалят нацисткия режим. Та той бе само един от многото представители на Хит-леровия нацизъм. Но въпреки това те дадоха нареждане да се действува.

Много публицисти, историци и политици подлагаха на преценка атентата срещу Хайдрих. Техните становища не са еднакви. Може би тъкмо защото в задкулисието на атентата, разтърсил световната общественост, съществува онази все още неразкрита тайна, обозначена върху документите на британската секретна служба с печата „Top secret“.