Ейприл Легаси
Душевен огън (7)

Глава 7
Исторически недоразумения

На следващия ден бях събудена отново от камбанката. Плеснах с ръце веднага щом отворих очи, намръщена от болка. Мускулите ме боляха повече и от вчера. Камбанката дрънна още веднъж и аз скочих от леглото, изръмжавайки при движението. Тя излетя през вратата, когато Ларни я отвори, носейки униформата ми за деня. Облякох се и се нахраних бързо, след като тя ми каза, че първият ми час ще бъде история — винаги съм искала да въведат историята в програмата ми, в миналото училище.

Все още дъвчейки пастата от закуската ми, аз бях една от първите в класната стая. Засиях, когато забелязах Дина.

— Добро утро — каза тя весело. — Как се чувстваш?

— Болезнено е — признах си. — Учила ли си история преди?

— Само нормална история — отвърна. — Човешка история — обясни, когато видя въпросителния ми поглед.

— О. — Дори не се бях замисляла за това, но разбира се магическия свят имаше различна история от тази, с която бях запозната аз. — Това трябва да е по-интересно, отколкото си мислех.

Джет ни въведе в стаята и ние седнахме, някой по-нетърпеливи от други.

— Добре дошли в историята — започна той. — Този час също го водя аз, затова вие оставате с мен. Съжалявам. Така. — Той взе тебешир и го постави на дъската, където остана като залепен. — Нека започнем от началото.

— В началото на Времето, имало девет Древни; девет същества, които някога били хора, но вече не. Те били прехвърлени в този свят, и заедно започнали да го строят. Те построили Академията, тухла по тухла и съградили градове на всеки континент. Вече имали свой свят, сега им трябвало население.

— Затова те споделили своята дарба със смъртния свят и първото поколение от магьосници се появило. Но количеството сила, което дали на хората ги отслабило и те се разболели. Последната Древна, Белтана, живяла достатъчно, за да види как светът им се разделя; тъмно и светло, добро и лошо. Затова се обърнала към Академията, където учениците учели техните магии и проклела всички тях, които учели и щели да учат тук.

— Белтана била толкова самотна в последните си години, че решила да създаде връзка между учениците, връзка толкова неразрушима, че те никога да не са самотни. Тя разполовила душата на всеки един магьосник, така че той трябва да намери другата си половина и всеки един винаги трябва да има партньор.

— Което ни води до следващата ни цел. — Всички подскочиха, когато Иън заговори; никой не го беше чул да влиза в стаята. — Церемонията за сродна душа ще се състои довечера. Очевидно, всеки трябва да присъства.

Той напусна преди някой да го е попитал нещо. Сърцето ми биеше неестествено бързо — мислех, че се справям достатъчно добре и сама. Не се нуждаех от някого до мен за цяла вечност.

— Другата седмица ще минем някой от детайлите в историята. — Джет се опитваше да върне вниманието обратно към себе си. — Но сега ви пускам по-рано, за да може да се приготвите за церемонията довечера. Нахранете се, облечете се; някой ще дойде да ви вземе.

Излязох от стаята и се насочих към спалнята, преди Дина да ме настигне. Мислите ми препускаха бясно и имах нужда да бъда сама.

Сродна душа? Според мен се справях добре и с половин душа. Не ми харесваше да разчитам на други хора.

Имах приятелка в началото на гимназията, Хедър. В основното училище бяхме най-добри приятелки и вярвах, че когато започнем в Ар Сина, това няма да се промени.

Изненадващо, случи се. Хедър си хвана гадже и никога не ми проговори отново. От тогава се отказах да завързвам приятелства. Няколкото ми опита бяха отхвърлени и се научих, че е по-добре дори да не опитвам.

Ами ако сродната ми душа се откаже от мен толкова лесно, колкото Хедър?