Ейприл Легаси
Душевен огън (14)

Глава 14
Последици

Събудих се на следващата сутрин, чувствайки лек световъртеж, но не бях толкова зле. Спомних си миналата нощ и простенах като си спомних за Елеанора и Феникс, на стълбите. Разбрах, че и спомена за Дъстин също беше доста интересен. Осъзнах, че доста съм се забавлявала на рицарския бал, и щеше да ми бъде интересно да видя последиците.

Съблякох роклята и открих още дрехи в гардероба си. Облякох кафяви панталони и провиснала зелена риза, наслаждавайки се на свободата след стегнатите училищни униформи. Навих ръкавите си, обух ботушите си и вързах косата си на опашка, с намерението да си взема почивка. Слизайки надолу по стълбите, за да намеря Джет, открих, че замъкът е напълно празен и осъзнах, че всички са си взели почивка. Срещнах Дина по стълбите, докато се връщах към стаята си.

— Как си? — попита тя с усмивка.

Усмихнах се в отговор.

— Не толкова зле, като се има предвид колко много изпих — отговорих й.

Тя се засмя.

— Някой от нас ще ходим до водната дупка, за която Рейн знае — каза тя и аз наострих уши. — Денят е достатъчно хубав за плуване, искаш ли да дойдеш?

Усмихнах й се широко.

— Разбира се — казах развълнувано. — Къде ще се срещнем?

Разбрахме се да се срещнем на стълбите и аз се затичах към стаята си. Грабнах хавлията за баня и се преоблякох в меки памучни панталонки и потник, след това за малко да не падна по стълбите, докато тичах надолу. Дина се засмя, когато видя колко съм развълнувана и ме хвана за ръката.

Двете минахме през двойните врати, през двора и гората. Вървяхме по тясна пътека, като скоро чухме пищене и плискане на вода. Стигнахме до басейн с малък водопад, който падаше в него и няколко от нашите съученици се плискаха наоколо. Някой беше намерил въже и го беше вързал на едно дърво. Хората се люлееха над водата. Поставих хавлията си до тази на Дина, и отидохме до ръба на скалата, която заобикаляше басейна. Нямаше как да улесним влизането си в студената вода, затова сграбчих Дина за ръката и скочих. Водата беше студена, достатъчно студена, за да ни накара да се задъхаме.

— Скай! — извика тя възмутено.

Засмях се и заплувах по гръб, плискайки я. Тя заплува и скочи върху мен, потапяйки ме под водата. Борихме се за малко и заплувахме към брега, където излязохме на топлия камък. Лежахме на кърпите си, смеейки се, докато гледахме Питър и Рейн, които се люлееха на въжето и скачаха във водата.

Почувствах се леко самотна и изпитах облекчение, когато Тереза ме дръпна за ръката, молейки ме да се залюлея с нея. Направих го и открих, че люлеенето на въже над водата е много по-забавно отколкото изглежда. След няколко залюлявания се върнах към скачането.

Докато балансирах на ръба, готова да скоча, две ръце ме повдигнаха отзад и ме хвърлиха. Показах се на повърхността, за да видя Дъстин, който стоеше на ръба, смеейки се на изражението ми.

— Скачай, страхливецо! — извиках аз, усмихвайки му се.

— Не, прекалено е студено за мен! — отвърна той.

Това беше покана, на която не можех да устоя. Излязох на брега и го подгоних, обгръщайки го с ръце, така че да го измокря.

— О, ’айде де, Скай, не е честно — оплака се той, макар че се ухили насреща ми, докато се опитваше да се измъкне от схватката ми.

Въздъхнах.

— Добре. — Пуснах го, само за да го блъсна във водата.

Той извика, когато се удари в повърхността и след това ме плисна. Всички на брега изпищяха, когато водата ги опръска, а Ясмин подгони, задето я намокри. Питър я вдигна и я метна във водата. Хванах Питър неподготвен и успях да го бутна. Рейн бутна мен, а Дина — нея.

Накрая всички се оказахме във водата, пръскайки се и смеейки се. Дъстин ме качи на раменете си и скочи с мен, като започнахме да се борим с другите момичета. Дъстин и аз спечелихме, преди всички други да се откажат.

Беше ново изживяване да имам Дъстин край себе си. Всеки път, когато ме докоснеше, дали щеше да ме бутне във водата или да ме повдигне, усещах точно къде ръката му се допираше до кожата ми, като обикновено беше придружавано от усещането за пеперуди в стомаха.

Докато всички останали се печаха на слънце, аз и Дъстин се качихме, застрашително високо, до водопада.

— Той ти липсва, нали? — каза той тихо.

— Как може да ми липсва някого, който не ме харесва? — отговорих тежко. — Тя… липсва ли ти?

Той кимна и между нас настъпи тишина.

— От тук гледката е толкова красива — казах, оглеждайки огряната от слънцето гора.

— Трябва да се съглася — каза меко, но след това се обърнах към него и той не гледаше гората, а мен.

Приведе се да ме целуне отново и аз му отвърнах развълнувано, пеперудите полудяха. Щяхме да останем тук завинаги, ако не бях чула изненаданият глас на Дина отдолу:

— Феникс!

Откъснах се от Дъстин и пропълзях до ръба на водопада, за да надникна. Сърцето ми странно се преобърна, когато го видях да излиза от гората, само по шорти, с кърпа, преметната през раменете му.

— Може ли да се присъединя? — чух го да пита Дина, която кимна мълчаливо.

Заслизах надолу, като погледнах с извинение към Дъстин, който само кимна, а погледа му не излъчваше никаква емоция. Докато минавах покрай Дина и останалите, Феникс ме погледна и за мое учудване остави погледите ни да се срещнат.

— Здравей — каза той.

— Здрасти — отвърнах автоматично, прекалено стъписана, за да кажа нещо друго.

Той остави хавлията си на земята и се отправи към водата, без някой да каже каквото и да е било. Когато той скочи, се обърнах към Дина и видях най-глупавото изражение, което някога бях виждала на лицето й.

— Какво? — попитах.

Ясмин и Тереза също носеха същите смаяни физиономии. Обърнах се и загледах как Феникс излиза от водата, когато започна нова битка.

— Еха — успях да кажа с дрезгав глас.

— На мен го кажи — отвърнаха в хор.

Горната част на тялото му беше изключително мускулеста, а докато другите момичета гледаха това, аз гледах разнообразието на белези, пресичащи тялото му.

Питър се оказа прав, когато каза, че Феникс е имал труден живот.

Гледахме как Феникс доплува до Дъстин и Испин, който го приеха веднага в тяхната игра. Питър беше на въжето, гледайки Феникс с недоверие. Тереза кимна към Рейн да дойде при нас и тя излезе от басейна.

— Какво? — каза задъхано.

Обърнах я към басейна, точно когато Феникс се изкачи на един скален ръб, за да скочи върху Испин. Челюстта на Рейн падна.

— Знам — казах, смеейки се. — Нямах идея!

Дори по учудващо от физиката на Феникс беше неговото поведение. Той се смееше и усмихваше, което озаряваше лицето му и го правеше по-красив и от преди. Сякаш огромен товар беше паднал от плещите му.

Питър се приближи към нас, навъсен, но преди да успее да каже нещо, Рейн го бутна. Това предизвика борба между всички нас, а аз бях последната останала права.

— Ха! — извиках победоносно.

Нечии ръце отново ме хванаха изотзад и човека, който ме държеше, скочи от скалата. Разцепихме водната повърхност и изплувахме по едно и също време, Феникс ми се усмихна и сърцето ми трепна отново.

— Скай — каза той. — Искаш ли да вечеряш с мен тази вечер? Чувствам се зле, заради последния път, в който се опита да се храниш с мен.

Отворих уста да приема (и да попитам дали сънувам), но бях прекъсната от един глас, който не исках да чувам.

— Феникс! — Някой викаше и всички се обърнахме към пътеката, за да видим Елеанора да стой там, с ръце на бедрата.

— Феникс, не трябваше ли да обядваме?

— О, да — чух го да казва. — Съжалявам, аз бях…

— Не ме интересува какво си правил — изкрещя тя. Всички се обърнаха да я погледнат. — Ти ми върза тенекия!

— Ели, аз просто…

— Се забавляваше — продължих, все още стояща във водата до него. Опитах се да игнорирам всички заядливи коментари, който се появиха, за това, че има прякор за нея.

— Остави го, Елеанора — продължих. — Влез във водата, позабавлявай се.

Всички чакаха да видят какво ще каже тя, и мога да се закълна, че водата стана по-студена.

— Не — каза накрая.

— Не?

— Не — повтори тя. — Хайде, Феникс, тръгваме си.

Той не каза нищо, когато излезе от водата и се уви с кърпа. Обърнах се, за да открия, че всички ме зяпат. Просто въздъхнах и поклатих глава.

След това следобедът беше загубил нещо; приятелство, което можеше да бъде направено, примирие, което можеше да има. Дори Дъстин изглежда разбираше, че неговата сродна душа беше провалила следобеда. Попръскахме се още малко, опитвайки се да възвърнем предишното забавление, но накрая се отправихме обратно към замъка. Беше тъмно, когато се прибрахме и аз тръгнах към стаята си, за да се облека отново с панталоните и ризата си, преди да отида на вечеря. Ядохме мълчаливо, изтощени от прекарания в плуване ден.

Дъстин ме придружи до стаята ми, държейки ръката ми. Не говорихме за следобеда, вместо това обсъдихме часовете си.

Той ме целуна за лека нощ пред вратата, точно когато Ларни изкачваше стълбите. Тя изчака Дъстин да си тръгне преди устните й да се разтеглят в голяма усмивка.

Усмихнах глуповато в отговор и влязохме в стаята заедно.

— Той е сладък — каза тя закачливо и двете се изкикотихме.

— Той ме заведе на бала на рицарите — признах си аз. — Благодаря ти за роклята.

— За мен е удоволствие — каза тя весело. — Не ми отне много да я ушия…

— Почакай, ти си направила роклята?

Тя кимна нетърпеливо.

— Със собствените си ръце.

— Ларни — казах, невярващо. — Беше прекрасна. Трябва да направя нещо, за да ти се отплатя.

— Не — каза твърдо. — Достатъчно ми е да ви видя щастлива. Изглеждахте доста нещастна през последните няколко дни.

Не знаех какво да й кажа, затова й подадох прането и тя си тръгна.

Независимо какво каза тя, все още се чувствах ужасно, заради положението й. Все още трябваше да обсъдим новооткритите й способности, и знаех, че тя отбягва темата.