Георги Коновски
Чистилище (21)

9.

Грееше слънце и не беше горещо. Просто приятно топло време — време за отдих или труд. Каквото избереш, каквото предпочиташ, каквото ти дава възможност да прекараш според разбиранията си безбрежните дни в Рая…

Защото бяхме пред него…

Огромна зелена равнина, през която течаха и се пресичаха потоци и реки, бляскаха под слънчевите лъчи красиви езерца, хълмове разнообразяваха пейзажа, виждаха се ниви, по които се трудеха хора и животни, ливади с пасящи мирни твари — познати и екзотични, малки гори бяха разпръснати навред — за отдих и наслада…

А в далечината прекрасни планини — уж високи на вид, а при вглеждане полегати, удобни за изкачване, с играещи водопади, великолепни гори с красиви поляни…

И всичко това се виждаше с един поглед — въпреки законите на физиката, нищо не беше скрито, всичко изпъкваше, привличаше погледа…

— Рай…

Господ кимна:

— Да, Раят…

Погледнах го в очите:

— Кого ще видим тук?

Той се засмя:

— Толкова хора има в Рая… Много… Та от времето, когато създадох вашия свят, в него живяха над сто милиарда души… Сто милиарда!

Преглътнах с труд. Земен човек съм, с реалистично мислене и времето, прекарано в Чистилището, сблъсъка с аномалиите и абсурдите в него все още не са ме накарали да приемам всичко като истина…

— Сто милиарда… Господи, къде място за толкова народ…

— Не, не — махна с ръка Бог. — Не всички са тук. Не много, но достатъчно са в Ада, повече от половината са в Чистилището… Но и тук има доста…

Наистина — в Чистилището имаше къде да сложат петдесет милиарда земни хора. Огромен мегаполис, струпване на големи жилищни блокове, на места направо мачкане на хората в сгради като общежития… Да, изпитания, но…

А тук… Петдесет милиарда… Че то — ако спреш всеки и говориш с него минута… Малей! Поне 1 000 години само за това… А храната, водата, забавленията…

— Забавления тук няма — каза Бог.

— Как така? Цяла вечност — и без забавления?

— Помниш ли какво говорихме с теб за истинските хора, за откъсващите се от нормата? Умеят сами да изградят свой свят, свои забави, ако щеш, свое време… Творците пишат, рисуват, свирят, просто създават…

— А другите… — не знаех как да се изясня…

— Ами ето — Раят е за тях също. Има хора, които се занимават със земеделие и са щастливи, когато съберат реколтата. Има такива, които намират себе си в кухни, пекарни, шивачници…

Погледнах го скептично:

— Нима в Рая има щастливи готвачи и шивачи?

— Шиенето и готвенето не са цел. Те са средство. Целта е човек да постигне хармония със себе си. Да не търси високото, а просто себе си. Работи, после отдъхва — доволен, че е създал нещо…

— Но нима всички са такива?

— Не, разбира се. Странно, но тук има дори кръчми… Понякога се съмнявам дали е честно от моя страна да ги държа. Та те са капани — примамват и, ако човек не успее да надделее над греха… Просто се събужда без спомен другаде. Понякога в Чистилището…

Протестирах:

— Господи, но ти ги съблазняваш, а после…

— Забрави ли? Основното правило — Аз създавам възможностите, човек има избор. И, ако не успее да намери правилното решение… Кой е виновен?

— Религиите обикновено говорят за предопределеност, за Божие предначертание…

Бог се засмя:

— Твърде, твърде лесни пътища сочат… Не, Аз не определям бъдещето. Аз ви давам възможностите. Вие избирате… И вие носите отговорност пред себе си за своя избор. Прекалено лесно е — Бог е определил всичко, ти правиш каквото правиш, но Той е виновен, ако съгрешиш, защото той е направил така, че да си грешен…

Замислих се. Има логика. Колко удобно — всичко се приписва другиму, а ти си все жертва. И мъченик…

— И кого ще видя тук? — полюбопитствах пак…

Киро…

— Кой Киро?

— Забрави ли? Един бедняк, живеещ близо до кооперацията, която строихте. Помагаше при строежа и после, при довършителните работи. Плащахте му по нещичко — който каквото реши…

Да, сетих се. Висок, слаб, доста пиещ… Починал — разбрах със закъснение, след строежа рядко се виждахме на улицата…

— Той е мъченик?

— Не, защо? Пиеше, не беше се женил… Но се запази такъв, какъвто е бил — голямо дете. Живеещ за живота. Както го разбира. Зло никому не е направил, а добро… Колкото и да си изненадан — много добрини е сторил. И най-вече на хора, които са искали да го подлъжат. Нормален човек — без интелектуални претенции, без особено образование, без някакви заслуги за човечеството… Защо да е в Ада? А в Чистилището беше. Кратко време — и там си живя като на Земята. Сега е в Рая…

— И какво прави?

— Ами намира си работа — помага на тоя или оня, разхожда се из цялата тая красота, не пие…

— Не пие? — за мен Киро беше нещо като реклама на умереното пийване, а сега…

— Да — каза Бог изведнъж сериозно. — Нещо е станало с него. Друг свят, друга среда, друго мислене ли… Но още в Чистилището отместваше чашките в компанията. А той обича компаниите. Тук пък съвсем…

— Киро… — промълвих замислено…

— Да, нормален човек, с нормални грешки… Най-важното — опитвал се е да бъде добър, не е бил зъл…

После Бог посочи към виждащата се нейде в далечината сияеща огромна порта:

— Да влезем, а?

И се понесохме… Над зелените ливади и поля, над примамливите горички, над изумрудените езера… Над хората, които бяха заети с ежедневието си и дори не се интересуваха от летящия над тях Вседържец…