Дийн Кунц
Отвъдни очи (33)

Послеслов

Каубойската филмова звезда Рой Роджърс и жена му, каугърлата Дейл Евънс, вероятно бяха първите изправили се пред общественото око на Америка съпруг и съпруга, които имаха различни фамилии.

Конят на Рой — Тригър — си нямаше фамилия, понеже не искаше да се дистанцира нито от Рой, нито от Дейл, като вземе името на другия. Ако си спомняте обаче, Рой и Дейл като цяло бяха добри християни, така че Тригър не се боеше, че някой от тях ще го бие или ще му спре овеса, ако реши да се кръсти като другия. Просто беше умен и мил кон — много му се искаше да избегне нараняването на чиито и да е чувства, което е и причината никога да не откаже ябълка, поднесена му от поклонниците както на Рой, така и на Дейл, дори ако вече си е изял полагаемите ябълки за деня. Това водеше до постоянен проблем с теглото, евентуално доведе до трагично пристрастяване към ябълки и накрая — до старчески диабет.

Бътърмилк, кобилата на Дейл, също си нямаше фамилия, но за разлика от Тригър знаеше как да се отнася с феновете и на Рой, и на Дейл. Когато хапнеше достатъчно ябълки, Бътърмилк имаше начини да обясни на феновете, че предпочита пари вместо плодове — долар, половин долар, та дори и четвърт. Беше също и умен инвеститор — когато умря в глупав инцидент: когато се срути платформата, на която стоеше заедно с други конски другари, и гледаше надбягване на грейхаунд — имението й беше по-голямо от това на Рой и Дейл, взети заедно.

Кучето на Рой и Дейл, Булет, имаше фамилия — Петиуинкъл, но беше изпреварил времето си с идеята, че някой ден едни от най-големите звезди ще бъдат известни само със собственото си име. Успешно заряза фамилията Петиуинкъл, но не можа да убеди Рой и Дейл да променят своите имена нито на „Шер“ нито на „Мадона“.

По мое време много деца искаха да избягат от дома и да станат каубои. Не и аз. Конете винаги са ми се стрували леко побъркани. Освен това в занаята имат място всички онези упорити крави и ядосани бикове, гърмящи змии, тарантули, странни помощници, които плюят тютюнев сок по всички, налага се всяка седмица да си проправяш със стрелба пътя към изхода от задънен каньон, кравешките барони избиват овчите султани, а самите овце се обединяват срещу кравите. Не, благодаря!

Аз исках да избягам и да се присъединя към лунапарка.

Детството ми бе помрачено както от бедността, така и заради буен баща алкохолик — макар че не липсваха и мигове на светлина, понеже майка ми беше чудесен човек и защото въображението ми предоставяше разнообразни пътища за бягство, не на последно място и чрез книгите. Винаги съм бил оптимист, дори в лошите времена, дори като дете, но все пак исках да избягам.

Живеехме през пътя, от другата страна на общинския панаирен парцел, където всеки август идваше лунапарк, който се хвалеше с „най-големия панаир в Пенсилвания“ и забавления от всякакъв вид — страхотни влакчета, игри, гадатели, представления с уроди (където бях твърде малък да влизам), представления с момичета (където бях твърде малък и срамежлив, че да вляза) и изложби на селскостопански животни (в които ме очароваха гигантските нерези). Понеже знаех много начини да проникна под оградата на панаирния парцел, по време на празничната седмица на практика живеех в лунапарка. Цяла година спестявах за увеселенията пари от подаръци и почасова работа; така че имах по няколко долара за харчене, но като цяло се мотаех наоколо, защото ме омайваха лунапарковците и техния живописен живот.

Така и не избягах с лунапарка, но много години го изучавах с интерес, събирах всичко, което можех да науча по темата. Неизбежно беше да напиша и книга, където действието се върти около лунапарка.

Издател на лимитирани издания предложи да му напиша нещо, което ще бъде много добре илюстрирано. Беше предвидил да наеме за целта Фил Паркс, извънредно талантлив тип, чиято работа ме възхищаваше. Когато научих, че Фил също си има кон на име Бътърмилк и куче на име Шер разбрах, че това е съдба. Добре де, Фил всъщност нямаше кон и кучето му не се казваше Шер, но въпреки това много се вълнувах, че ще работя заедно с него.

Издателят ме помоли да напиша новела от четирийсет хиляди думи, а аз му връчих роман със сто хиляди. Понякога съм лошо момче. Понеже на издателя историята му хареса, той продължи проекта, макар че преглътна с усилие, докато пресмяташе допълнителното оскъпяване на продукта. Фил създаде над трийсет брилянтни илюстрации и „Отвъдни очи“ излезе и за масовия пазар, и като лимитирано, номерирано издание с автограф. Съдържаше материала от Част първа на тази книга, която в момента държите в ръце, с изключение на последните две думи: „което следва“.

Въпреки че книгата беше завършена, не можех да спра да мисля за Слим, Рия, лунапарковците и тяхната война с таласъмите. Впоследствие в изданието с твърди корици, но преди „Бъркли“ да го пуснат с меките корици, продължих разказа с още осемдесет хиляди думи.

След първата публикация, „Отвъдни очи“ постоянно търпи преиздания, което е чудесно и щеше да е източник единствено на щастливи спомени, ако какъвто съм идиот, не се бях съгласил да създам базиран на него телевизионен сериал. Ако сте чели някои от другите послеслови към изданията на моите публикувани от „Бъркли“ книги, сигурно знаете, че за мен Холивуд е димяща катранена яма, а аз съм тромавият бронтозавър, който се мотае малодушно наоколо и вечно нагазва в смрадливия капан.

Този път бях примамен в катрана от продуцент, който не ми изглеждаше нито като гадняр, нито като маниак и фактът, че имаше девет отделни превъплъщения — със седем повече от обикновения продуцент и с четири по-малко от средностатистическия режисьор — ми се стори нещо, с което лесно мога да се справя. И наистина, харесвах всичките му превъплъщения с изключение на преродената душа Виола, която се кълнеше, че е била любовница на Наполеон и отровителка на свещеници във Франция през XIX в.

Докато развивахме стратегията откъде да подхванем различните мрежи, с продуцента имахме само две сериозни разминавания — първото беше, че той искаше Рия Рейнс да не е концесионерка от лунапарка, както е в романа, а вместо това да стане стриптийзьорка от представленията с пички. Продуцентът разполагаше с подходяща за ролята млада актриса, която, както се изрази той, „имала такъв балкон, че ще хвърли сянка в Япония, ако се изправи на плажа в Малибу по изгрев“. Ако изпълнителката на главната ни роля се окажеше всъщност така добре надарена, по-голямата част от бюджета ни за всяка серия щеше да отива за сложното осветление, което да попречи останалите изпълнители в сериала да са постоянно в мамарно затъмнение. Чудех се как успява такова момиче да се приближи достатъчно до масата, че да стигне до храната и дали ръцете й не изглеждат непропорционални на гръдта, досущ като ръчичките на тиранозавър рекс, които са маломерни спрямо главата му. Сънувах няколко кошмара по този повод и се смятам за късметлия, че така и не срещнах горката жена.

След само няколко седмици обсъждане спечелих и Рия си остана концесионерка, а продуцентът се захвана да спори, че Слим, освен че има необичайно шесто чувство, непременно трябва да бъде и майстор на кунгфу. За щастие го бях изтощил в спора за стриптийзьорката, така че се предаде по въпроса за кунгфу Слим само след седмица обсъждане — и след като го гръмнах в крака. Добре де, не съм му стрелял в краката — но наистина много ми се искаше.

След като проведохме редица срещи с разни мрежи и големи кабелни канали, ние се сдобихме с двама заинтересовани купувачи. Действието в книгата се развиваше през 1963-та, годината на убийството на Джон Кенеди, но ние с продуцента се бяхме споразумели, че заради допълнителните разходи, които този конкретен период носеше на продукцията, ще преместим действието в настоящето. И двете мрежи имаха такова условие, но освен това искаха и да изхвърлим фоновия лунапарк, понеже бил „остарял“.

На повторната среща човекът от едната мрежа — нека го наречем Глупчото, макар че не се казваше така — искаше сериалът да се развива в цирка. Това обърка продуцента ми, който рече:

— Лунапаркът е цирк.

— Не — отвърна Глупчото, — в лунапарка няма клоуни!

— Не, не — възрази продуцентът. — Лунапарковете гъмжат от клоуни, там просто няма слонове.

— Не ми пука за слоновете — заяви Глупчото. — В този сериал няма роля за слон!

— Рия Рейнс може да бъде акробатка на трапец — прецени продуцентът. — Те носят едни такива прилепнали малки костюмчета…

Обадих се, за да съобщя, че в лунапарка няма клоуни, нито слонове, нито пък акробатки на трапец.

— Но клоуните са важни за настроението в случая — каза Глупчото. — Наистина искам клоуни!

Продуцентът ми заяви:

— Аз също искам клоуни!

По време на всичките безумни, въртящи се в кръг и често идиотски разговори, които бях имал с продуцента си, нито веднъж не бе ставало дума за клоуни. Чувствах се замаян от клоунадата.

Не исках клоуни. Всъщност предположих, че по-скоро бих приел слон, но не и да добавя клоуни. Събеседниците ми ме увериха, че клоуните са наистина страшни, а един от тях — вече не помня кой от двамата — искаше да разбера, че определено са по-страшни от слоновете.

Нека кажем просто, че по време на срещата стигнах до заключението, че ще поискам да си отрежа левия крак, преди изобщо да се захвана със сериал за тази мрежа.

Все още съм си с два крака.

А в другата мрежа човекът — нека го наречем Тъпчо, макар че и той не се казваше така — не искаше нито лунапарк, нито пък цирк. Смяташе, че Слим трябва да е детектив от отдел „Убийства“, който търси сред нас таласъми. Тъпчо смяташе също така, че Слим, освен че притежава шестото си чувство, следва да може да се превръща в „добър таласъм“, който да прави на кайма лошите твари. В този сценарий Рия щеше да е секси полицайка от „Вътрешни разследвания“ или пък секси репортерка, която обича Слим, но винаги е на половин крачка от откритието, че той е превръщач. Освен това героят трябваше да има тринайсетгодишна сестра, за която да се грижи още откакто таласъмите убили родителите им и сестрата „трябва да си има гаражна тийнейджърска група, която вкарва рокерския елемент във войната срещу таласъмите“.

Прострелях го и в двата крака и отказах да развивам подобен сериал. Добре де, вече знаете — винаги твърдя, че съм гръмнал някого в крака, но това не е вярно. Останалото обаче е истина и „Отвъдни очи“ така и не се превърна в телевизионен сериал. Аз обаче работя по сценарий за сериал за секси детективка от „Вътрешни разследвания“, която си гледа слон за домашен любимец.