Аманда Ходжкинсън
Британия Роуд 22 (64)

Ипсуич

Прозорците са заковани отвън, а на вратата е окачена табела с планово разрешение за смяна на дейността. Магазинът за домашни животни ще става фризьорски салон. Януш се врътва на пети и бързо се отдалечава. Върви по павирания път и излиза на пазарския площад. Прекосява го с дълги крачки, почти на прескоци, като смущава гълъбите, насъбрали се там. После си купува чай и кифличка от „Дебенхамс“.

Ами ако отиде във Феликстоув и я помоли да се прибере с него, какво ще прави, ако тя откаже? Стоварва чашата си на масата и разлива повечето от течността. Много ясно, че не може да отиде. Дорис е казала, че изглежда добре. Какво означаваше това? Дали означава, че е влюбена в Тони?

В мислите си вижда Силвана заедно с Тони и Аурек да му се усмихват. Изръмжава шумно, все едно някой го е ударил по главата. О, боже! Защо си причинява това? Какво ли друго му остава? Ако ще се самонаказва, поне да го направи както трябва.

Защо да не си представи как Аурек седи на коляното му? Този образ е болезнен. Или пък как Аурек си прави къщичка на дървото заедно с него и тримата му се присмиват, когато Януш моли Силвана да се върне вкъщи. Не. Не може да отиде и да я помоли да се прибере. Тя е там, където иска да бъде. Януш става и излиза от заведението.

На половината път до Британия Роуд се сеща, че не си е платил кафето, и се налага да се върне обратно чак до града, за да оправи сметката.