Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
22 Britannia Road, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2015)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2015)

Издание:

Автор: Аманда Ходжкинсън

Заглавие: Британия роуд 22

Преводач: Деница Каракушева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Гергана Рачева

Художник: Иво Рафаилов

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 978-619-164-112-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2140

История

  1. — Добавяне

Полша

Силвана

Бащата на Януш намери за младоженците малък апартамент във Варшава. Две стаички на таванския етаж на висока градска къща. Те събраха вещите си в един сандък и един куфар и се качиха на автобуса за града.

— Трябва да те пренеса през прага — каза Януш, щом пъхна ключа в ключалката.

Силвана се поколеба. Той беше толкова красив, сините му очи искряха срещу нея. Никой не я беше гледал по начина, по който той я гледаше. Сякаш у нея виждаше нещо различно, някаква истина, която дълго бе търсил. Естествено, че ще иска да я пренесе в новия й дом. Това беше задължение на всеки съпруг.

— Не съм сигурна, Ян — отвърна му тя. — Дали е безопасно? Имам предвид за бебето. Виж, ето ти ръкавиците и шапката ми. Можеш да пренесеш тях вместо мен.

Тя видя тъгата, изписана на лицето му, и оптимизмът й отстъпи пред съмнението. Дали не си мислеше, че са направили грешка и бебето идва прекалено рано? Дали се беше оженил за нея по задължение? При нормално стечение на обстоятелствата Януш трябваше в момента да бъде в университета, а не да предлага на едно бременно селско момиче да го пренесе през прага на някаква мансарда. Може би беше разочарован от развоя на събитията. Родителите му несъмнено бяха против брака им.

Дори новият му живот да не оправдаваше надеждите на Януш, той не го показваше с нищо.

— Ела насам — каза през смях и я вдигна, като направи голямо представление, пъшкайки и издувайки бузи от напрежение, все едно тя беше непосилно тежък товар. Той направи крачка напред и я пусна от другата страна на вратата.

Силвана огледа мъничкия апартамент. Най-после имаше свой собствен дом.

Януш скочи върху кухненската маса.

— Ще можеш ли да се покачиш тук? Искам да ти покажа гледката. Ще те държа здраво, обещавам.

От таванското прозорче се виждаха върховете на дърветата в парка.

— Прекрасен е — въздъхна тя, докато масата леко се полюшкваше под тежестта й. — Градът е прекрасен.

— Имаме си хубава гледка. Смея да твърдя — най-хубавата във Варшава.

Той й помогна да слезе и й подаде увит в златиста хартия подарък.

— Заповядай. Това е моят сватбен подарък за теб.

Беше огърлица. На сребърна верижка висеше диск от цветно стъкло — малък син кръг, голям колкото грош. В синьото беше изрисувано дърво от миниатюрни зелени и златни стъклени кръгчета.

— От Ярослав е, там се правят най-хубавите стъклени и кристални изделия. Избрах го, за да ни напомня за… за първия път, когато… Онзи ден в гората…

— Не съм забравила — каза Силвана и вдигна висулката на светлината, а дръвчето проблесна. Вече имаше нов живот с мъжа, когото обичаше. Освен това най-после се беше освободила от родителите си и от призрачните си братя.

Силвана се влюби в града от мига, в който пристигна. Той беше жив и преливаше от енергия. Гражданките бяха с къси коси и носеха малки шапки с воалетки, кадифени клошове или барети, кацнали отзад на главите им. Дори походката им беше друга. Изпълваха пространството около себе си по тротоарите и вървяха с вирнати нагоре брадички. В своите селски дрехи и със сламената си шапка Силвана се тътреше с щръкнал напред корем.

Януш й купи книга — „Албум на Света на киното: картинен преглед на днешните кинозвезди“. Седнала в кафене „Бликле“, където всяка сутрин в единайсет ядеше виенски сладкиши, Силвана попиваше с очи снимките в цвят сепия на актьорите и актрисите, пръстите й проследяваха високите скули и гладката кожа, извитите вежди и изписаните устни. Накрая влезе в един фризьорски салон със стъклена витрина и показа книгата си.

Дългата й кестенява коса беше отрязана, кичурите падаха по дървения под на серпентини. Силвана наблюдаваше менящия се образ във фасетираните огледала. Имитираше останалите жени в салона, като въртеше глава наляво-надясно и кимаше одобрително, докато фризьорката помиташе купчините коса от пода с лопата за смет. Щом се прибра вкъщи, Силвана се огледа в елипсовидното огледало, докато се събличаше във възтясната спалня на апартамента им. Розовият й сатенен комбинезон стоеше изпънат на корема й. Тя отметна глава назад, а късата й, постригана на черта коса, блестеше. Беше на деветнайсет години и вярваше, че вече знае всичко, което има да се знае за този свят.