Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
22 Britannia Road, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2015)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2015)

Издание:

Автор: Аманда Ходжкинсън

Заглавие: Британия роуд 22

Преводач: Деница Каракушева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Гергана Рачева

Художник: Иво Рафаилов

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 978-619-164-112-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2140

История

  1. — Добавяне

Полша

Силвана

В летните жеги Силвана захвърли дрехите. Натри борова мъзга по телата им, за да не ги хапят комарите, и огради лагера им с клони от калина, за да не приближават войниците. Магията подейства. Откакто го правеше, по-малко от тях идваха наблизо.

Понякога лягаше на земята там, където слънцето проникваше измежду клоните, и усещаше как лъчите се придвижват по тялото й. Около нея пълзяха мравки в дълги черни колони, тя можеше да чуе трополенето на крачетата им, шумулкането на съставните части на телцата им в забързания им ход. Чуваше щракането на челюстите на някакъв бръмбар в гнилата шума. Звукът от пълзящите по кората на дърветата мокрици беше като скърцане на зъби точно до ухото й. Бръмченето на някаква муха я проглушаваше.

Тя се превръщаше в дърво. Тялото й беше твърдо като дъб, а кожата тънка като листата на бяла бреза, които тя и момчето ядяха през зимата. Понякога си представяше, че е старица и умира, виждайки само малък отрязък от небето през клоните. Ако някой я намереше, щеше да я дръпне за ръцете и да разбере, че е направена от дърво.

Може би щяха да измайсторят нещо от нея. Масичка за кафе или пък сандък за спално бельо. Беше сигурна, че вътре в нея са отбелязани кръговете на живота й, като на дърво. Гладните години и целебните дебели обръчи, обрамчили разбитото й сърце.

Плъзна ръка по пътеката на слънчевите лъчи — по ребрата си, хлътналия стомах, изтънелите бедра. Познаваше се, разбираше се. Не й беше необходимо някакво по-висше знание, а само този миг. Почувства как сърцевината на дъба, в който се беше превърнало тялото й, засяда в гърлото й като буца.

Аурек танцуваше под слънцето около нея, подскачаше по шарената сянка и се опитваше да хване прахоляка, който се вдигаше около тях. Главата му започваше да става прекалено голяма за тялото. Коремчето му представляваше болезнено издут балон. Ръцете му бяха клони, тънки съчки. Нейният дървесен мъж. Горско духче.

— Ела тук — каза тя и се изправи. — Ела при мен.

Настани го в скута си и повдигна гърдата си към устните му. Той затвори очи и тя го залюля. Остави го да суче с часове. Когато кърмата й спря да тече, той задърпа зърното й, докато тя не извика от острата болка, но въпреки това продължи да го гушка, а миглите му пърхаха по кожата й. Усети лек гъдел някъде дълбоко в себе си, който сгря гърдите й и млякото отново потече. Аурек се отпусна в ръцете й и се усмихна — особена усмивка с отпусната челюст и присвити очи, все едно слънцето го заслепява. Силвана отново притисна лицето му към гърдата си.

— Аз и ти — прошепна. — Още не сме мъртви.