Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
22 Britannia Road, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2015)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2015)

Издание:

Автор: Аманда Ходжкинсън

Заглавие: Британия роуд 22

Преводач: Деница Каракушева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Гергана Рачева

Художник: Иво Рафаилов

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 978-619-164-112-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2140

История

  1. — Добавяне

Полша

Силвана

Един войник слезе от първия камион и вдигна ръце така, все едно приближава две хванати натясно животни.

— Само спокойно — прокънтя гласът му. — Знаете ли? Разбрахте ли вече?

Силвана отстъпи назад и придърпа Аурек в прегръдките си.

— Войната. Свърши вече. Говорите ли английски? Полску?

— Полску? Так.

Той привика още двама мъже, които слязоха от автомобилите си и се приближиха. Един от тях подаде на Силвана метална манерка, увита в сбруя, която тя пое предпазливо.

— Не се плаши, вода е — каза той. — Пий. Ето така. — Той подложи ръка до устните си и се направи, че пие.

Силвана взе манерката и наклони глава назад като него. Водата се разля по брадичката й. Тя надигна още и остави студената вода да се разплиска по лицето й.

— Давай, няма проблем. Но ако искаш, може и да пиеш. — Той слага палец пред устните си и издава гъргорещ звук.

Аурек се кикотеше и пръхтеше. Тичаше в кръг с опрян в устата палец. Силвана погледна назад към гората. От цялата колона автомобили ги наблюдаваха мъже. Аурек не спираше да се смее и Силвана също се разсмя. Когато спря и огледа всички онези лица около себе си, се изненада. Изглеждаха нещастни. Сякаш бяха изгледали твърде много тъжни филми. Или може би си мислеха, че тя го беше направила.

Един от войниците се приближи и я заговори на полски.

— Как се казваш?

Тя се замисли за момент. Коя най-добре да каже, че е? Марися? Ханка? Изкашля се и усети гърлото си пресъхнало от усилието да говори. Реши да бъде себе си.

— Силвана Новак.

— Имаш ли някакви документи за самоличност?

Тя погледна към Аурек, който си играеше в пръстта до нея, придърпа го в краката си и го притисна по-близо.

— Синът ми.

— Добре — каза войникът. — Мога ли да видя документите ти?

— Синът ми — повтори Силвана.

Войникът скръсти ръце и я погледна въпросително.

— Къде живееш?

— Коя година сме?

— Хиляда деветстотин четирийсет и пета. Откъде си?

Силвана погледна назад към гората и дърветата. Вече нямаше нужда да се крие.

— Варшава — отговори тя и се зачуди дали градът все още съществува. — От Варшава сме.