Пол Кристофър
Златото на Кортес (26)

26.

— Това определено няма да се получи — измърмори Ели Санторо, като придърпа кепето си по-ниско над очите, докато пресичаше лагерния плац с останалите.

— А аз вярвах, че всички американци мислят положително — възкликна Аркади Крус, докато водеше Ели и Гуидо към далечната палисада и една от приличните на колиби бараки откъм стената с портата. Той беше намерил за двамата униформи на членове на малката армия на Гусман и сега се готвеше да ги въоръжи до зъби.

— Погледнете наляво — нареди им полугласно.

Ели извърна очи. До колибата стояха три от грубо бронираните горски бъгита.

— Можеш ли да го караш? — попита кубинецът.

— Да.

— А ти? — обърна се той към Гуидо, който се извисяваше над него и беше по-висок от всички войници на Гусман, които Крус беше видял досега.

— Положително — кимна високият холандец. — Безпроблемно.

— Да се надяваме, че това значи да — отбеляза подводничарят.

— Означава — кимна Гарза. — Какъв е планът?

— Ще ви вкарам в колибата с оръжията, ще вземем някои неща, които ще ни трябват, и след това ще направим като Джон Уейн във „Форт Апачи“.

— Моля? — попита объркан Ели.

— „Форт Апачи“, „Тя носеше жълта панделка“, „Рио Гранде“. Нали си чувал за кавалерийската трилогия на Хауърд Хоукс. Ей, гринго, какъв американец си ти?

— А ти какъв кубинец си? — върна му го Ели.

— Който гледа много стари филми по време на досадни патрулирания — засмя се Крус. Той изтича по три разнебитени стъпала и се приведе, за да влезе през отворената врата на импровизирания арсенал. Покритата с ламарини колиба миришеше на сгорещен метал и оръжейно масло. Освен това беше много тъмна.

Ели едва различаваше сандъците с оръжие и рафтовете с подредени върху тях дървени сандъчета и картонени кутии, пълни с муниции. Крус подаде на него и на Гуидо еднакви оръжия. Те приличаха на старите АК-47 с дървени приклади и подцевен гранатомет, който имаше собствен спусък.

— Това са руски гранатомети GP-30 — обясни той, докато им връчваше и брезентовата мешка, пълна със заряди. — Завиваш граната в дулото, докато не чуеш щракване, след това можеш да дръпнеш спусъка. Поставете приклада на рамо, преди да стреляте, защото иначе откатът ще ви откъсне ръката. Обсегът на поражение е около сто и четиридесет метра. Разбрахте ли?

— Да — кимна Ели.

— Аз също — отговори Гуидо, който беше стрелял с нещо подобно, когато в края на 1990-те се беше оказал един от последните холандци, привикани в армията за две години.

Той взе една от набитите руски гранати, плъзна я в дулото и я зави умело в гнездото. Чу се силно щракване.

— Добре — кимна Крус. После подаде на Гарза прилично на базука RPG. — Аз ще карам едното от бъгитата, а ти ще дойдеш с мен. С гранатомета ще вдигнеш във въздуха голямата ламаринена барака, за да отвлечем вниманието, а после ще вземем единия от китайските ми приятели с ядрото. Ти, американецо, ще караш след мен и ще качиш мъжа с второто ядро. Холандецо, ти ще се движиш трети и ще прибереш останалите двама китайци. Единият от тях е техният командир. Казва се Уонг Фей Хунг, но се обажда и на „полковник“. Мъж с грозен белег на лицето, който вече е въоръжен, но Гусман не знае това. Хунг и неговият другар ще са поставили взривните устройства, които донесохте. Задачата на полковника е, ако му се удаде възможност, да види сметката на Гусман. Ще излезем през главната порта и се надявам вашите приятели да са намерили начин да се отървем от ядрата и да се спасим от гнева на Гусман. Вчера сряза един човек на две с мачете. Не беше приятна гледка.

— Много окуражаващ разговор — измърмори Ели.

— Хайде, янки — ухили се Крус. След това излезе от бараката в периметъра на лагера. След него крачеха останалите трима. Никой от местните войници не им обръщаше внимание. Гусман не се виждаше никъде. Четиримата китайци още бяха скупчени под тентата срещу ламаринената барака.

— Някакъв сигнал, за да дадем знак на полковника, че сме готови? — попита Ели, докато се оглеждаше нервно. Наоколо имаше твърде много хора и прекалено много оръжия.

— Първият изстрел — ухили се подводничарят. — А сега напред.

Без всякакво колебание той се качи на най-близкото бъги за джунглата, махна на Гарза да седне на брезентовата седалка до него и запали двигателя. Гарза се опитваше да направи RPG-то колкото може по-незабележимо, но да си дискретен с ръчен гранатомет е много трудно. Никой обаче не им обърна внимание.

Ели скочи във второто бъги и запали ревящия двигател без гърне на ауспуха. Може би го правеха всяка вечер: патрулиране на периметъра по свечеряване.

Ели чу как зад него Гуидо пали третото „Сузуки“. Чу се рев на мотор, когато кубинският Джон Уейн нададе смразяващ кръвта рев и потегли в облак прах, след което събитията започнаха да се развиват бързо като на кино.

Да кара подскачащото се и олюляващо бъги след Крус и да не го изгуби беше достатъчно трудно, но той не изпускаше от поглед едрата фигура на Гарза, полуизправен на брезентовата седалка, докато се прицелваше с RPG-то в ламаринената барака.

Чу се сух пукот и от задната част на цевта на оръжието с рев изскочи двуметров пламък, а бараката, марка „Куонсит“, сякаш с магическа пръчка беше повдигната във въздуха, след което се разпадна на части пред очите им. С крайчеца на окото си Ели видя как един от китайците грабна нещо от масата край скелето и след това се хвърли в задната част на бъгито. Сега дойде неговият ред. Той завъртя бъгито точно навреме, за да може вторият техник да скочи на седалката до него. Без да каже и дума, мъжът вдигна автомата с подцевен гранатомет, зареди го и се смъкна надолу в седалката си, балансирайки дебелата цев на гранатомета на рамката на вратата.

Ели едва долавяше пукота на бързата стрелба и тогава, когато свърнаха към главната порта, видя ниска, шкембеста фигура да изскача на предната веранда на сградата с ламаринения покрив, където се помещаваше главната квартира.

Мъжът стискаше пистолет в ръката, а на кръглото му лице, украсено с малък мустак, демоде вече от петдесет години, бяха изписани смайване и гняв. И тогава, сякаш в сцена от рисуван филм, лицето всмука само себе си, а след това изчезна в смайващ взрив от втечнен мозък, кръв и други черепни тъкани, от които вратът на наркобарона сякаш се беше превърнал в активен вулкан.

Безглавият труп постоя няколко секунди, а след това рухна в себе си като кукла, чиито конци са срязани. Мъжът до Ели закрепи по-устойчиво подцевния гранатомет, прицели се над главите на Крус и Гарза и след това стреля. Чу се силен пукот и Ели действително успя да види гранатата да прехвърля предницата на водещото бъги и да се удря в главната порта.

До себе си чу стенание и с крайчеца на окото си видя, че неговият пътник е вдигнат от седалката и запратен на земята от силата на куршума, който го беше ударил и убил на мига. Нямаше време за скръб и дори за страх. Пред него портата в палисадата избухна в пламъци от граната и рухна в дъжд от трески. Миг по-късно Ели изскочи от лагера, пое надолу по тясната пътека през джунглата и нощта го погълна. Битката беше свършила, но предстоеше гонитбата.