Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фин Райън (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Aztec Heresy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019 г.)

Издание:

Автор: Пол Кристофър

Заглавие: Златото на Кортес

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 25.05.2010

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-121-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9427

История

  1. — Добавяне

22.

Лорд Уилям Пилгрим лежеше прострян във високата трева в края на полянката насред джунглата и гледаше мълчаливо, сдържайки писък на твърде неблагороден ужас, докато редичка от лепкави червеникавобели двусантиметрови червеи се плъзгаше по опакото на ръката му, насочвайки се на юг приблизително към талията му.

— Ще се разпищя, ако нямаш нищо против — обади се той. — Писна ми от тези насекоми.

Гарза забърса една шепа от създанията с цвят на ръжда и ги пъхна в устата си. Задъвка доволен и преглътна.

— Боже мили! — прошепна Били смаян.

Фин, която лежеше от другата му страна, взе един от червеите върху неговата ръка и го засмука с устни.

Били се задави.

— Това са червеи магуей. Всъщност стоножки — обясни Фин с усмивка. — Тях намираш на дъното на бутилките от мескал.

— Много са вкусни, когато са запържени в масло с малко чесън. Освен това са източник на много протеини.

— Майчице Дево Мария! — измърмори Гуидо, който беше наблюдавал случващото се с ококорени очи.

— И двамата сте мекушави — заяви Фин и се ухили.

— Може ли някой да ми обясни защо лежим в храсталаците, ядем червеи и си шепнем? — попита Ели Санторо. Той бръкна с показалеца под превръзката на окото си и се почеса.

— Защото сме предпазливи — обясни мексиканският шпионин Гарза. След това се измести леко, бръкна в раницата си и извади един много сложен военен бинокъл „Щайнер“. С него огледа продължително наоколо, а после подаде малкия уред на Фин. Тя започна да разглежда през свръхчистите лещи ниския хълм в далечния край на полянката. Той беше четириъгълен, с висока, приличаща на комин изпъкналост, която излизаше точно от центъра му. Беше целият покрит с храсталаци, а на върха му растяха няколко акации, разпрострели нашироко клони. Дебелите им корени се бяха забили като хищни черни пръсти в богатата почва на джунглата.

— Може би е храм? — каза тихичко Гарза.

— Твърде малък е — измърмори Фин, докато оглеждаше формите. — Няма и петнайсет метра в диаметър.

— Естествено образувание? — предположи Били.

— Тук джунглата е плоска като тортила — обясни Фин. — По принцип Юкатан е варовиково плато. Каквото и да стърчи като това нещо пред нас, има си друга причина.

— Олтар за жертвоприношения — подхвърли Ели Санторо.

— Гледал си прекалено много филми на Мел Гибсън — възрази Гарза. — Маите не са прекарвали цялото си време да изрязват сърцата на други хора. Трябвало е да управляват цяла империя. Да въртят търговия, да се занимават със земеделие и с цяла военна субкултура.

— Наука — обади се тихичко Фин, фокусирайки бинокъла върху черния белег в почвата точно пред могилата. — Това е умален койокан.

— Какво е койокан? — попита Гуидо и бръсна един от мескаловите червеи от ръката си, като отвратено потрепери.

— Това е маянската дума за охлюв — обясни Фин. — Нещо, което наподобява комин. Обзалагам се, че ако се доближим достатъчно, ще открием вътре останките от спираловидна стълба. С една дума, обсерватория. В Чичен Ица има огромна.

— Защо им е притрябвало да строят такова нещо тук? — попита Гарза.

— Не знам — поклати Фин глава. — Не зная и защо е толкова малка. Сякаш са се опитвали да я скрият и запазят в тайна.

— Може би точно това са искали — кимна мексиканецът.

— А твоите бомби? — попита Фин, докато връщаше бинокъла на Гарза.

— Изчезнали са — отговори той. — Вижда се къде е копано.

— Може да са внесени в обсерваторията? — каза Били.

— Съмнявам се — поклати глава Гарза и отново погледна през бинокъла. — Вдясно има нещо като пътека. Изглежда са ги изкопали и после са ги повлекли някъде на север.

— Добре — започна Били, — ти видя накъде са заминали бомбите, ние огледахме подобното на храм нещо, а през това време мене ме хапаха москити и всяка гнусна гадина, която скапаният полуостров Юкатан може да предложи. Можем ли да смятаме работата си за свършена и бързо да се връщаме? — Англичанинът въздъхна. — Какво не бих дал за халба черна бира.

— Засега още никъде няма да ходим — отговори Гарза. — Става дума за Третата световна война, а не за дузина пиратки.

— А аз искам да разбера защо в средата на нищото има маянска обсерватория — обяви Фин.

— Тук навсякъде е по средата на нищото — измърмори Били.

Гарза продължи да оглежда полянката през бинокъла. Накрая го свали от очите си и се обърна към Фин.

— Донякъде съм съгласен с Негова Светлост — започна мексиканецът. — Гусман и хората му са наоколо. Да останем тук ще е глупава проява на смелост. Бих могъл да се върна с подкрепления след четири-пет дни. Ще бъде по-безопасно, ако вие и вашите приятели не сте тук.

— Този Гусман вече премести бомбите ви веднъж. Може да го направи пак — възрази Фин. — Ти каза, че има вероятност да са намесени кубинците. Възможно ли е да закарат бомбите до брега? И да ги пренесат в Куба?

— Носят се слухове… — започна колебливо Гарза.

— Слухове?

— Глупости някакви. Говори се за някаква подводница фантом, която Гусман използва, за да пренася наркотиците.

— Кубинска подводница? — смръщи се Ели Санторо. — Те нямат достатъчно бензин, за да карат лимузината, която преди няколко години им подари Тед Търнър, какво да говорим за подводница. Това са глупави приказки.

— Кубинците имат някои близки приятели във Венецуела, които им съчувстват. Не позволявай на патриотизма си да ти попречи да видиш действителността. Ако Фидел Кастро иска да има подводница на разположение, не му липсват средства да го осъществи. В моята служба гледат много сериозно на тази идея.

— Значи могат да измъкнат бомбите от Юкатан?

— Напълно е възможно.

— Ти трябва да си имал план — отбеляза Фин. — Някаква идея какво ще правиш? Не можеш да твърдиш, че си дошъл на сляпо.

— Не.

— И какъв беше твоят план?

— Да се обезвредят бомбите и ако е нужно да са унищожат ядрата от плутоний.

— Да ги обезвредиш?

— Вадят се ядрата и се задействат взривателите. Единственото, което знаем със сигурност е, че кубинците нямат ядрена програма.

— Обаче биха могли да изтъргуват плутония.

— Да.

— Можеш ли да се справиш сам без твоите хора? — попита Били.

— С помощта на човек, който разбира малко от електроника.

— Това съм аз — каза Ели.

— И малко физическа сила.

— Ало, ето ме и мен — обади се големият плешив холандец. — Казвам се Гуидо Дерлаген.

— Това е мексикански проблем. Не мога да ви забърквам — поклати Гарза глава.

— А необходимите експлозиви?

— В раницата ми са. Два заряда.

— А радиацията? — попита Били. — Не сте носили дозиметрите за нищо.

— Това не е толкова голям проблем или поне не в краткосрочен план — обясни Гарза. — Ядрата на бомбите са покрити с шестоъгълни плочи от експлозиви. Плутоният може да се вземе от специални реактори за производството му, като съпътстващ продукт от търговски реактори за производство на енергия или за провеждане на научни изследвания. Плутоният, произведен със специалните реактори, има ниско съдържание на плутоний-240 — по малко от седем процента, затова е годен за създаването на оръжия. Плутоният от търговските реактори съдържа повече от двайсет процента плутоний-240. Той трябва да се манипулира отдалеч, затова не е икономично да се правят бомби от него. Подходящият за оръжия е и евтин. За работа с него са достатъчни чифт гумени ръкавици. От формованите заряди трябва да се свалят само ядрата. Ако ги пусна в езерото, това ще е достатъчно за момента.

— А какво ще кажеш за обсерваторията? — попита Фин.

— Какво имаш предвид?

— Обзалагам се, че се издига над подземно езеро — обясни Фин. — Майските и ацтекските астрономи често са работели по този начин. Използвали са езерото като изкуствен диск с неподвижна вода, която да отразява небето за по-лесно изучаване. В някои от тях има изрисувани или маркирани с камъни решетки, като разделители на цялата небесна карта.

— Какво предлагаш? — попита Гарза.

— Ти, Гуидо и Ели ще проверите за следи от бомбите, а аз и Били ще намерим входа към храма. Почти съм сигурна, че мога да ти обещая езерце за твоя плутоний. Ще пуснем ядрата в него. Това е съвършеното скривалище, или поне на първо време, докато не успееш да повикаш подкрепления. — Тя се обърна и стрелна с поглед Ели и Гуидо. — Когато се върнахте в лагера, намерихте ли някакви инструменти?

— Няколко сгъваеми лопатки и планинарски брадви. Факли. Само основни неща, нищо по-модерно.

— Това трябва да ни е достатъчно. Няма какво толкова да запушва входа. Няма данни постройката да е достроявана или нещо подобно. Девствена територия.

— Тогава какво? — попита Били, който лежеше между Гарза и Фин. — Да изиграем партия вист?

— Не, ще бягаме като антилопи — отговори приятелката му.