Пол Кристофър
Златото на Кортес (20)

20.

Слънцето се изкачваше все по-високо и над влажната земя на джунглата се издигна гореща мъглица, която пропускаше заслепяващи потоци светлина през гъстия листак на дърветата сейба и палмите, чиито листа се използваха за направата на покриви. Ели и Гуидо се върнаха при стария бивак, за да видят какво може да бъде спасено.

Фин и Гарза направиха за Били легло от палмови клонки и растящите край езерцето слонски уши. Той сякаш вече спеше по-леко, а подутината на глезена му започна да спада. Бяха запалили друг огън, но този път встрани от варовиковите плочи.

Повърхността на водата беше покрита с плаващите мъртви тела на куршумените мравки, които се бяха пожертвали за доброто на рояка. Въздухът още беше изпълнен със смрадта на мравчена киселина от тяхното преминаване, но тя изглежда прогонваше москитите и другите насекоми, което си беше облекчение.

Зелена сойка, която всъщност беше яркожълта на цвят, с изключение на черното оперение по главата и врата, ругаеше от преплетените клони на едно кратунково дърво. Една тиранова мухоловка направи разузнавателен полет над езерото и масата удавени и полупотънали мравки. Някъде в гората птица мот-мот нададе своя дрезгав вик, който се разнесе надалеч. От водата от време на време се чуваше плясък, когато любопитните риби опитваха безплатната закуска, която се полюшваше над тях.

— Гарза истинското ти име ли е?

— Да. Рубен Филиберто Гарза.

— Но не си археолог.

— Не. Аз съм оперативен служител в Центъра за изследване на националната сигурност (ЦИНС). Нещо подобно на вашето ЦРУ.

— Е, това ме кара да се чувствам много по-добре — направи гримаса Фин. — Откъде знаеш толкова много за мравките? Не изглеждат твърде интересен предмет за проучване от един шпионин? И какво общо има това с мен? — Тя хвърли поглед към Били на неговото импровизирано легло от зеленина. Той се въртеше неспокойно.

— Преди десет години един ентомолог на име Естебан Руис от Свободния мексикански университет в Мерида забелязал нарастване на мутациите сред няколко вида, които били съсредоточени на полуостров Юкатан.

— Не само мравки?

— Не. Паяци, комари, разни видове бръмбари. Същото се забелязвало и в езерцата. Но не само при рибите, но и при малките ракообразни. Освен това се наблюдавала деградация при някои плесени и бактерии. Било много смущаващо, защото сякаш се случвало безпричинно, нямало източник.

— Преди десет години?

— Да.

— И нищо не било направено?

— Понякога в Мексико е нужно много време, за да стигнат подобни неща до съзнанието на хората.

— Не само в Мексико — поклати Фин глава.

Интернет е бил изобретен през 1973 г. от компютърния учен на име Винтън Сърф и инженера Робърт Кан, но никой не му обръщал внимание в продължение на повече от двайсет години. Айнщайн измислил прочутото уравнение E=mc² през 1905 г., но са били нужни още четирийсет години, за да бъде изобретена атомната бомба. И какво се случи?

— Първоначално на мутациите се гледаше като на единични проявления, предизвикани вероятно от слънчевите петна или изтъняването на озоновия слой.

— Но?

— Те продължиха. Но не само това, а сякаш започнаха да се превръщат в нещо редовно, като полезните изкореняваха лошите. Това сочеше към голяма централна точка на произхождение.

— Петсантиметровите куршумени мравки — вметна Фин.

— И големината на тяхната колония. Преди тези мутации мравките бяха местни търсачи на храна с много слаба социална организация. А сега, както сама видя, са развили способностите за масовото ловуване на мравките войници.

— Възможно ли е да се дължи на някакво междувидово чифтосване?

— В университета смятат, че подобно нещо е възможно, но твърде малко вероятно.

— И това е причината всички твои хора да носят дозиметри?

— Значи сте знаели?

— Били е любопитен. — Фин отново погледна към своя приятел и след това се обърна към Гарза. — Неговото любопитство може да е станало причина да бъде ухапан. Той беше във вашата част на лагера точно преди това.

— Късмет.

— А ти какво правеше по това време на нощта?

— Задоволявах собственото си любопитство. Вашата цел е толкова близо до мястото, което смятаме за център на мутациите, че не може да бъде просто съвпадение. Кота нула, ако искаш.

— Ние казахме на правителството цялата истина, д-р Гарза.

— Всъщност полковник.

— Полковник Гарза тогава. Не сме се опитвали да заблуждаваме когото и да било. Открихме копие от древен ръкопис, който посочва повече чрез астрална навигация, каквато са я познавали маите, че до джипиес точката, която установихме, може да има скрит храм. С инфрачервени лъчи проверихме мястото с помощта на колеги от моя университет в Охайо и специалисти от НАСА. Според сателитните данни в района има известен брой аномалии: останки от стари пътища и пътеки, места с не толкова гъста растителност, правилни форми, включително една, която може да е храм. Всичко това сочи с голяма вероятност, че там в джунглата има нещо, сътворено от човешка ръка.

Гарза се обърна и в продължение на около минута рови в своята раница. Зад тях Били се изправи и седна.

— Какво е станало? — попита той замаяно. Прочисти гърлото си и опита отново. — Какво се случи?

— Ухапа те мравка.

— Една мравка?

— Само една.

— Боже милостиви!

— Извади късмет. Онази, която те ухапа, имаше няколко милиона другари.

— Госпожице Райън?

Фин се завъртя отново към Гарза.

— Да?

Полковникът й подаде твърдо парче фотографска хартия. На нея имаше многоцветно изображение на пламтяща жълта точка в центъра на неясен четириъгълник.

— Може да те изненада, но Мексико има свой собствен флот от сателити. Това е увеличено изображение на мястото, заснето от „Самтекс“ 7. Сателитът беше изстрелян едва преди три месеца, затова не го забелязахме по-рано.

По координатите Фин видя, че обектът беше на деветстотин или дори по-малко метра от нейната цел.

— Какво е това?

— Радиографска сателитна снимка на джипиес координатите, които даде на хората от музея.

— Какво представлява това нажежено място?

— Много слаби следи от плутоний 239.

— Възможно ли е да бъде нещо естествено?

— Плутоний 239 не съществува в природата.

— Което значи, че това на снимката е човешко дело?

— По дяволите — измърмори Били, изправяйки се несигурно. — Атомна бомба?

— Точно така, Ваша Светлост. Водородна бомба.

— Мамка му! — прошепна англичанинът. Той залитна напред и се надвеси през рамото на Фин, за да разгледа сателитната снимка.

— Това е невъзможно — поклати глава приятелката му.

— Страхувам се, че е твърде възможно — възрази Гарза.

— Обясни защо.

— На 24 декември 1962 година в ранните утринни часове един бомбардировач B-47 е патрулирал по границите на кубинското въздушно пространство. Не бива да забравяте, че това е само два месеца след Кубинската ракетна криза. Днес никой вече не помни, но същата нощ над Юкатан е бушувала силна тропическа буря.

— И самолетът е паднал? — прекъсна го Фин.

— Предположили са, че е паднал в залива. Изглежда нашите американски приятели са решили, че няма защо да казват на своите съюзници южно от тяхната граница.

— Значи самолетът е носил ядрени оръжия? — измърмори Били.

— Да. Две водородни бомби B-43 MOD-1.

— И нашето правителство не е поискало помощ от Мексико?

— По това време отношенията са били малко обтегнати. Както и сега, Мексико поддържало Съединените щати по външнополитическите въпроси, но по онова време е отказало да прекъсне дипломатическите отношения с Кастро.

— Значи затова американското правителство е предпочело да предположи, че самолетът е паднал в океана?

— Така изглежда. Вероятно са пратили няколко U-2 да заснемат района, но те естествено не са открили нищо.

— Защо просто не съобщите на американците?

— Днес отношенията не са кой знае колко по-добри, отколкото през 1962-ра. Всички тези приказки за нелегални имигранти, за наркотиците. И за двете страни ще бъде ужасно излагане. Съединените щати да се намесват в работите на Мексико, а мексиканците от своя страна да не съобщават жизненоважна информация на американците… Обаче има и една друга възможност. — Гарза замълча за малко. — И то много по-опасна.

— И каква е тя? — попита Фин.

— Ние знаем много добре, че Куба от дълго време върти търговия с наркокартели. За нея наркотиците са източник на твърда валута. Революциите струват пари и не могат да бъдат плащани с приходите от бананите и захарната тръстика. Какво ще стане, ако Съветите са докарали атомни бойни глави в Куба и през 1962 година просто са ги преместили в Юкатан за съхранение, докато Кенеди и Хрушчов спорят? Ако подобни бойни глави бъдат открити и излезе, че са руска направа, това ще бъде катастрофа. Дори може да послужи като оправдание за американско нахлуване на острова.

— Кенеди обеща, че това никога няма да се случи. И то публично — намеси се Били.

Гарза се усмихна хладно.

— Вярно е, че обеща. И беше убит след по-малко от година. Кенеди е мъртъв от много време. Сегашната администрация не се чувства обвързана с обещания, дадени преди повече от четирийсет години. Те не спазват обещанията, които са дали преди пет минути, та какво остава за толкова далечни времена. Днешното време принадлежи на прагматиците. Парите са власт и ние не бихме искали да бъдем замесени в този проблем.

— И какво възнамерявате да направите?

— Да ги намерим и обезвредим. Няма бомби, няма проблем.

— И какво ви спира да го направите?

— Човек на име Анхел Гусман.