Агата Кристи
Хикъри Дикъри Док (13)

II.

След като се върна на Хикъри Роуд със заповед за обиск в събота сутринта, инспектор Шарп поиска да разговаря с мисис Николетис, която винаги идваше в събота, за да урежда сметките с мисис Хабърд. Той обясни какво точно възнамерява да направи. Мисис Николетис енергично запротестира:

— Ама това е обида! Моите студенти, те ще напуснат. Те всички ще напуснат. Ще се разоря.

— Не, не, мадам. Сигурен съм, че ще проявят разум. В края на краищата, това е убийство.

— Не е убийство, а самоубийство.

— Убеден съм, както вече обясних, че никой няма да възрази…

Мисис Хабърд се намеси по-меко:

— Сигурна съм — каза тя, — че всички ще проявят разум… с изключение на — замислено добави тя — мистър Ахмед Али и мистър Чандра Лал.

— Ха! — рече мисис Николетис. — Че кой го е грижа за тях?

— Благодаря, мадам — каза инспекторът. — В такъв случай ще започна оттук, от вашата дневна.

От страна на мисис Николетис моментално дойде бурен протест.

— Търсете, където искате — каза тя, — но тук — не!

— Съжалявам, мисис Николетис, но трябва да прегледам къщата от горе до долу.

— Точно така, да, но не и в моята стая. Аз съм над закона.

— Никой не е над закона. Боя се, че ще трябва да ви помоля да минете встрани.

— Това е посегателство! — изкрещя мисис Николетис бясно. — Вие сте досадни натрапници. Ще пиша до всички! Ще пиша до моя депутат. Ще пиша до вестниците.

— Пишете до когото искате — отговори инспектор Шарп, — но аз ще претърся тази стая.

Той започна направо от бюрото. Търсенето му бе възнаградено с голяма кутия сладки, купчина вестници и многообразие от подредени вехтории. Оттам той премина към шкафа в ъгъла на стаята.

— Заключен е. Може ли да получа ключа, моля.

— Никога! — извика мисис Николетис. — Никога, никога, никога няма да получите ключа! Полицейски звяр и свиня такава, плюя на вас! Плюя! Плюя! Плюя!

— В същото време можете да ми дадете ключа. В противен случай просто ще наредя да разбият вратата.

— Няма да ви дам ключа! Ще трябва да разкъсате дрехите ми, за да вземете ключа! А това… това ще бъде скандал!

— Донеси длетото, Коб — кротко каза инспектор Шарп.

Мисис Николетис нададе бесен писък. Инспектор Шарп не й обърна никакво внимание. Донесоха длетото. Чу се рязко пукане и вратичката на шкафа зейна. С отварянето й отвътре изпопада голяма партида празни бутилки от бренди.

— Звяр! Свиня! Сатана! — крещеше мисис Николетис.

— Благодаря ви, мадам — каза инспекторът учтиво. — Тук приключихме.

Мисис Хабърд тактично отмести бутилките, докато мисис Николетис изпадаше в истерия. Една от загадките — загадката, на настроенията на мисис Николетис — бе разкрита.