Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъмни пазители (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Claimed, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 57 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Ребека Занети

Заглавие: Пленен

Преводач: Ralna

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; ganinka

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10152

История

  1. — Добавяне

Глава 7

Той я бе маркирал.

Яростта премина толкова силно през Ема, че тя се разтревожи да не получи мозъчна емболия, докато си обуваше дънките в тяхната стая.

Арогантният задник беше наредил да преместят тук дрехите й, докато тя си посръбваше чай, без да подозира. Тя стисна треперещите си ръце, поглеждайки към Дейдж.

— Това, което се случи току-що, не променя нищо.

Звук от закопчаване на цип изпълни тишината, докато той обуваше дънките си.

— Говориш глупости, любов. — Той изглеждаше така, сякаш челюстта му може да е направена от камък, а очите от стомана. — Силно ти препоръчвам да не ме предизвикваш.

Осъзнаването изпълни Ема, щом забеляза липсата на уточнение в думите му. Повечето хора биха казали, че препоръчват да не ги предизвиква „точно сега“. Но не и Дейдж. Думите му обхващаха почти всички времена едновременно. Кралят олицетворяваше абсолютния контрол и пламенно обещание. Ако сестра Джейн от католическото училище й забранеше да докосва пламъка, Ема не искаше нищо повече от това да се приближи и да се изгори.

Тя поклати глава.

— Трябва да се върна на работа, Дейдж. — Данните и проучванията й трябваше да бъдат довършени, за да открие решение на проблема с вируса.

— Знам. — Той нахлузи тъмна тениска през главата си. — Най-добрата лаборатория, в която може да работиш, е тази, която проектира Кейн, и ти много добре го знаеш.

Да. Имайки предвид, че бяха взривили предишната й лаборатория.

— Сигурна съм, че има много лаборатории, които са вече оборудвани, и ще са подходящи за изследванията ми. — Аргументът бе доста слаб.

— Да. За вирус, за който хората не са чували. Оставаш с нас, любов. — Погледът му се присви към нея. — Добре ли си? Маркерът боли ли те?

Тя изтласка навън онази част от нея, която се радваше на загрижеността му.

— Не. Рамото ми гори, а във вените ми бълбукат мехурчета, докато физиката ми се променя. — Докато се превръщаше от смъртна в безсмъртна. Желанието да изследва собствената си кръв я изкушаваше силно да използва вампирската лаборатория. — Досега процесът не е болезнен.

Погледът му стана по-спокоен.

— Добре. Ако това се промени, имаме обезболяващи… макар че обикновено се взимат преди маркирането.

— Обезболяващи? — Тя се намръщи.

— Ами, да. — Той прочисти гърлото си. — Някои маркирания са по-интензивни, и тъй като много от съюзите ни са уредени предварително, имаме хапчета, които да намалят ефекта. — Той се ухили. — Мисля, че е като да изпиеш бутилка малцов скоч… някак улеснява преживяването първият път, макар че според мен обезболяващото е ключовата съставка.

Може и да беше бясна, задето бе маркирана, но никога не би искала да бъде упоена и да пропусне страхотния секс, който бяха изживели току-що.

— Ще го запомня, ако рамото започне да ме боли прекалено силно.

— Отлично. Наистина не съм сигурен колко време отнема процеса. — Той се наведе и отвори едно шкафче, изваждайки от него златна гривна.

— Това прилича на гривната, която Кара носеше на ръката си миналата вечер.

Дейдж се ухили.

— Много подобна е. Майка ни бе накарала алхимик да ги направи за нас, за да знае винаги къде сме. — Той протегна ръка към нея. — Само член на кралското семейство може да я носи. Сега ти ще я носиш.

Ема направи крачка назад.

— Не! — Това правеше нещата прекалено дълготрайни.

Вратата се отвори рязко и Дейдж застана в бойна готовност, прикривайки Ема. Той се успокои и въздъхна.

— Джейс?

Най-малкият брат си пое дъх, а очите му светеха тревожно.

— Кара е болна. Талън ме изпраща.

Ема хукна и бе на няколко крачки след мъжете, които се затичаха към апартамента на Талън. Босите й крака тичаха по хотелския килим, а стомахът й се бе свил на топка. На Кара й нямаше нищо. Сестра й бе в безопасност, обградена от вампири, които биха дали живота си за нея. Но бебето?

Напоследък имаше толкова много стрес, толкова много опасности. Може би Кара е прекалено изтощена. По дяволите! Ема трябваше да я убеди да остане в леглото, а не да ходи на бал през цялата вечер. Какво си мислеше?

Ярост и гняв, които не бяха изцяло нейни, се процеждаха от краля, докато той разчистваше пътя пред себе си. Тя се стресна от това, че усеща чувствата му. Те тичаха покрай вампири, стоящи на стража на всеки няколко метра по коридорите на хотела, и малки масички, украсени с вази с лилии. Сладкият аромат почти я задави.

Дейдж отвори вратата със замах, откривайки Талън, който бе стиснал лекаря за гърлото и го държеше почти половин метър над земята, притиснал главата му във вратата на спалнята.

— Какво искаш да кажеш с това, че не знаеш? — изръмжа Талън, а лицето му бе на милиметри от силно зачервеното, вече посиняващо лице на лекаря.

— По дяволите, Талън, пусни го долу — изсъска Кара откъм спалнята.

Дебелите стъкла на очилата на лекаря караха очите му да изглеждат огромни, карайки го да прилича на анимационен герой.

— Ще разбера какво е, наистина.

Талън пусна лекаря.

Мъжът забързано се насочи към коридора, поглеждайки към Дейдж.

— Взехме проби от кръвта, Ваше величество.

— Каква е най-добрата ти хипотеза? — попита Дейдж, гледайки твърдо към лекаря.

Лекарят сви рамене.

— Бременност толкова скоро след обвързването е нещо нечувано, сър. Наистина не знам, макар че има индикации да е вирус.

Страх сви стомахът на Ема. Няма начин. Това беше просто сутрешно гадене. Тя изтича към спалнята и, отваряйки вратата, за малко да връхлети върху друг мъж с бяла престилка. Лаборант или още един лекар? Талън се блъсна в нея от задната страна и за миг тя се оказа приклещена между двамата мъже. Тя се измъкна от тях и изтича при Кара, хващайки ръката й.

Кара бе толкова пребледняла, устните й бяха напълно обезцветени, а на челото й се бе появила лека бръчица. Сълзи изпълниха очите й.

— Маркерът започна да избледнява. Почти не се вижда. — Тихият шепот бе изпълнен с толкова много болка, че очите на Ема веднага се напълниха със сълзи. — Чувствам се… различно.

По дяволите! Ема се обърна към втория мъж и едва не събори саксията с ярки цветя върху масичката до леглото.

— Колко време ще отнеме тестването на кръвта й за вируса?

Мъжът докосна чантата си.

— Самолетът е готов да изпратим пробите на Кейн. — Той погледна загрижено към Талън, виждайки как към него се приближаваше разярения вампир.

Погледът на Ема срещна този на Дейдж.

— Имаме нужда от лаборатория. Тук. Веднага.

Той кимна и извади телефона от джоба си. Излезе от стаята, започвайки да издава заповеди.

Ема отметна косата на Кара от лицето й.

— Ще се оправиш, Кар. Аз ще се погрижа.

Една сълза се плъзна по бледата буза на Кара, а златната гривна падна от ръката й, приземявайки се на леглото. Очите й се разшириха.

— Ем, не можеш да поправиш всичко. — Тя опита да сдържи риданието си. — Какво ще причини вирусът на бебето?

Талън изръмжа ниско и се изтегна на леглото, придърпвайки Кара в обятията си, докато тя плачеше тихо.

— Не сме сигурни дали е вирусът, половинке. Може просто да е тежка бременност. — В очите му блестеше опасен блясък от едва сдържан гняв. Това беше враг, с който не можеше да се пребори.

Ема се бореше със собствените си сълзи. Трябваше да помисли. Маркерът на Кара избледняваше… трябваше да е вирусът. Не беше време за емоции. Тя беше генетик.

— Бебето е силно, ти също. Ще поправим това.

Босите й крака потъваха в дебелия килим, докато отиваше към другата стая, където Дейдж ръмжеше по телефона.

— Кажи на Кейн, че ще кацнем след два часа. И вземи кръвните проби, които събирахме от Маги през последния месец, както и нови от днес. — Той изключи телефона, поглеждайки към нея с устни, изпънати в гневна линия. — Как е тя?

Ема поклати глава.

— Не знам.

Дейдж се обърна към Джейс, чието огромно тяло изпълваше рамката на вратата.

— Намери Конн. Двамата открийте как Кърджаните са успели да я заразят, ако това е бил вируса. — Той насочи вниманието си към Ема. — Тръгваме за Колорадо след петнадесет минути… събери си багажа.

— Колорадо? — Умът й започна да осмисля новата информация.

— Да. Кейн строи лаборатория на границите на Боулдър. През почти целия ден лети от Европа, за да дойде тук… току-що го пренасочих към Колорадо. Ще пристигне няколко минути преди нас. — Той повдигна брадичката й. — Как се чувстваш?

— Аз? — Ема се намръщи. — Защо?

— Защото беше със сестра си през цялото време, откакто си тук. Ако тя е заразена…

Стомахът на Ема се сви.

— Не знам. Чувствам се замаяна, но това може да е от страх. — По дяволите!

Челюстта на Дейдж се стегна преди, той да я побутне нежно към вратата.

— Намери Джейни и съберете и нейния багаж. Трябва да говоря с Талън.

Ема се завъртя на пети и се насочи към вратата, а мозъкът й бе пронизан от заслепяваща болка. Ушите й зазвъняха. Простена, препъвайки се в босите си крака. Притисна две ръце към главата си. Тъмна пелена падна пред погледа й и тя политна надолу.

Силни ръце я уловиха, задържайки я за миг, преди да я вдигнат във въздуха. Лицето й се облегна на едни твърди гърди, а цялото й внимание се насочи към стабилния ритъм на едно древно сърце. Дейдж. Той потърка брадичка в косата й, притискайки я към себе си, защитавайки я от целия свят, тялото му бе твърдо, а дишането равно.

С уверени движения я отнесе до дивана и коленичи до нея, закриляйки я.

— Любов? Нека повикам лекаря.

Тя отвори очи. Зрението й се прочисти и тя потъна в сребърните дълбини на погледа му.

— Ох!

Дейдж се намръщи.

— Веднага се връщам.

— Не! — Тя се опита да седне, но една голяма ръка се притисна към рамото й, задържайки я на място. — Добре съм. Имах видение.

Той повдигна вежди.

— Винаги ли се случва така по време на виденията ти?

По дяволите, не. Тя поклати глава и примигна от болката в нервните й окончания.

— Не. Особено след като имам видения само докато спя. Никога не съм имала, докато съм будна. Защо сега? — Тя сложи ръка на все още туптящото си чело.

Ароматът на сандалово дърво и подправки я обгърна, когато кралят седна на петите си със замислено изражение. След известно време той най-после въздъхна.

— Маркирането. Уменията ти са се подобрили, смесили са се с моите, а ти не си свикнала с подобна сила. Твоят дар ще се промени, така че да приляга на моя. — Той махна къдрица от лицето й. — Ще те науча как да контролираш способностите си, така че да не те боли.

Направо страхотно. Имаше маркер на рамото си, можеше да почувства това, което изпитваше той и вече получаваше видения, които я караха да иска да си отреже главата.

— Просто супер.

Той се ухили и хвана раменете й.

— Всичко ще е наред. Обещавам. Какво видя във видението си.

— Кейти. Изплашена и тичаща сама в тъмна алея в града. — Ема прехапа устната си, поглеждайки към Талън, който влезе в стаята. — Не успях да разпозная никоя от сградите.

Дейдж й помогна да седне.

Талън натисна бутона на слушалката в ухото си.

— Намери Джордан Прайд. — Златният му поглед се насочи към Ема. — Някаква идея за коя година става въпрос?

Ема сви рамене.

— Валеше лек дъжд, а по земята нямаше сняг или лед. — Нуждаеше се от повече информация.

Дейдж я изправи на крака.

— Ще разберем за какво става въпрос, мила. Не се тревожи.

— Знам. Отново ще получа същото видение. Да се надяваме следващия път да получа повече детайли. — Ема погледна към спалнята.

Талън проследи погледа й.

— Кара заспа. Имаме ли готова лаборатория?

Дейдж поклати глава.

— Ще летим до Колорадо… лабораторията на Кейн е най-добрата, която имаме. Всичко нужно е там.

— Готова ли е? — попита Талън.

— Съоръжението е почти готово. Но там все още има хора.

— Просто ще стоят далеч от нас — каза Талън, стисвайки зъби. — Искам самолета, не хеликоптера… Кара може да спи в спалнята отзад.

Дейдж кимна.

— Оставям Конн и Джейс тук, за да приключат колоквиума заедно с Терънт. Останалите тръгваме след десет минути. — Той тупна брат си по рамото. — Половинката ти ще бъде добре, Талън.

В очите на брат му пламна огън.

— Мамка му, много ясно, че ще е добре. Иначе ще изтребя до крак Кърджанската нация.

 

 

Няколко стаи по-надолу Кейти крачеше пред прозореца, използвайки цялата си воля, докато се опитваше да прогони гаденето. Сега пък беше хванала скапан грип. Не беше ли достатъчно, че Джордан се изживяваше като дипломат и през цялата минала вечер флиртуваше със скапаната вещица от Голямата ябълка? Нищо чудно, че Кейти бе повръщала с часове.

Беше лепнала грип. Спазми преобърнаха стомаха й и тя обви ръце около ребрата си, прехапвайки устните си, за да не изплаче. Трябваше да се преобрази. Лекуваше се по-бързо в животинската си форма.

Стенейки, тя се огледа из стаята. Вероятно щеше да унищожи някои от мебелите при освобождаването на енергията по време на промяната, но поне никой нямаше да пострада.

Тя смъкна робата си, пускайки я на пода. Болка прониза цялата й кожа. По дяволите, беше болна. Тя разтвори ръце, търсейки другата си половина… търсейки животното вътре в себе си.

Трябваше да се свърже с дивата си страна, а невероятната енергия, бълбукаща под кожата й, щеше да й позволи да се преобрази в примитивната си истинска природа. Тя потърси свободата, стягайки мускулите си, фокусира се върху усещанията, избутвайки човечността си настрани. Зачака да усети как става едно със Земята и с нейните творения, връзка, която й липсваше ужасно, докато беше в човешката си форма. Тя потърси по-дълбоко и…

Нищо.

Паника изпълни всяка нейна клетка, вледенявайки кръвта й. Не можеше да се преобрази. Пробва отново. Само болка посрещна опита й. Нахлузвайки робата си, тя изтича до вратата, спъвайки се в колана си в бързината. Килимът се впи в коленете й, когато падна.

Ридаейки, тя скочи на крака и изхвърча от стаята си надолу по коридора към стаята на Кара. Нахълта вътре, облекчена да завари там Джордан заедно с Дейдж и Талън.

Джордан забърза към нея, а погледът му бе изпълнен с тревога.

— Кейти?

Тя се хвърли в ръцете му, дишайки учестено и говорейки толкова бързо, че нищо не й се разбираше.

Той я разтърси леко.

— По-бавно. Нищо не разбирам.

Тя пое дълбоко дъх, потискайки болката, и срещна погледа му.

— Не мога да се преобразя.

Силен шум експлодира в главата й и тя се отпусна в успокояващата прегръдка на безсъзнанието.