Ребека Занети
Пленен (22)

Глава 22

Няколко часа след като излезе от конферентната зала, Дейдж повдигна вежди, когато Конн метна млад вампир над рамото си, който се приземи със силно тупване на пода на тренировъчното поле. Слънцето блестеше на небето толкова ослепително, че почти бе бяло, а тъмната гора обещаваше прохлада близо до бруталното тренировъчно поле няколкостотин метра встрани от резиденцията. Вампирът се изправи и се хвърли отново към Конн, само за да се озове след миг отново по задник.

— Може би трябва да си направим групова застраховка — промърмори Джейс, застанал до Дейдж. Той наклони глава назад, отпивайки от бутилката си с вода.

Дейдж се ухили.

— Да приемам ли, че тренировката е минала добре?

Джейс изтри кръв и прах от челото си.

— О, да. — Той посочи към групичка, която се биеше вдясно от тях, хвърляйки във въздуха прах и малки растения. — Мъжете на Кейлъб показват на шифтърите нови тактики срещу демоните.

Леко раздразнение се плъзна по гръбнака на Дейдж.

— Не сме във война с демоните. — Планираше да се обади на Сюри и да преговаря за компромис. Преди първия куршум или нож да прониже нечия плът, те все още бяха в мир.

Може би по-късно днес щеше да седне с Кейлъб, за да обсъдят проблема. Със сигурност мъжът вече се бе изтощил от тази война.

— Щом казваш. — Джейс кимна настрани към Талън, който стоеше в центъра на най-елитния им отряд. — Екипът иска да намери няколко върколака, с които да тренират.

— Не! — Налагаше им се да държат онзи в лабораторията непрестанно упоен, за да могат да контролират проклетото нещо. Докато животното умееше да комуникира телепатично с господаря си, звярът нямаше да има никаква идея къде се намира в момента.

— Талън беше сигурен, че ще кажеш така. Но по време на нападенията, ако намерим някой, може да обмислиш дали да не го заловим, вместо да го убиваме. — Джейс разтегна врата си и завъртя рамене. — Не сме се били с върколаци от векове. Има шанс много скоро да се изправим срещу такива, ако Кърджаните успеят с плана си да създадат армия.

Колкото и да мразеше самата идея за това, Дейдж виждаше логиката в нея.

— Трябва да кажем на Терънт да залови един следващия път, вместо да го убива. В някакъв етап Дейдж трябваше да се свържи с Бейн консулите с новата информация, свързана с вируса, като допълнение към това, че иска да заловят върколаците, а не да ги убиват. Подобна дискусия щеше да прецака още един от дните му.

— Терънт може да се съгласи. — Джейс изпука кокалчетата си. — Ще обучиш ли половинката си да се бие?

Дейдж се ухили.

— Защо? За да срита задника ми ли?

Брат му се засмя.

— Доста е борбена, а?

— Такава е. Иска ми се да обучим всички жени да се бият, особено Джейни. Трябва да се научат как да се защитават. — Той си отбеляза наум да разпореди провеждането на тренировки по самозащита. Освен това щеше да поиска от братята му да преподават заедно с него ръкопашен бой, борба и боравене с оръжия.

Джейс се ухили, когато един грамаден воин събори Конн, само за да се окаже след миг в прахта с Конн притиснал, коляно в гърлото му, и вероятно повече от една синина.

— Ауч!

Дейдж кимна.

— Брат ни е по-опасен на земята, отколкото, ако стои прав. Тимъти трябва да запомни този факт. — Ароматът на кръв и бор изпълни въздуха.

— Конн като цяло е много опасен. — Лекият вятър издуха борови иглички през полето и Джейс вдигна глава, за да се наслади на бриза. — Трябва да го накараш да преподава уроците по борба.

— Скоро ще тръгне за Ирландия. — Дейдж присви очи към Конн, който бе застанал на едно коляно, за да демонстрира въртящ ритник. Сянката, която хвърляше под изгарящото слънце, бе голяма и широка.

— Да.

Дейдж насочи вниманието си към най-малкия си брат.

— Какво, без въпроси?

Джейс сви рамене.

— Въпроси? Какви например? — Погледът му остана насочен към Конн.

— Като ще опитам ли да го спра? Като дали ще оцелеем, ако още някой ни обяви война? — Дори с дарбите на Дейдж главата на Джейс остана заключена за брат му. Може би просто беше празна. Той се ухили на себе си.

Джейс подсвирна, когато две пантери се насочиха към Конн.

— Не.

— Защо не? — Дейдж задържа погледа си към воините и бе изпълнен с гордост, когато Конн събори и двете котки на земята, а юмрукът му се заби в мощните им челюсти.

— Вече знам отговора. — Джейс се пресегна надолу и взе втората бутилка вода. — Няма да го спреш. Всъщност ще застанеш зад него, и ако се наложи, ще обявиш война на Ирландия. — Острият му поглед се присви към Дейдж — Той ти е брат.

Всичко бе истина.

— Поддържам връзка с Келлак. — Дейдж зачака реакция.

— Любимият братовчед на Мойра, а? — Широка усмивка разтегна лицето на Джейс. — Как е опасното копеле?

— Опасен, както винаги. — Дейдж присви поглед към мъжете, трениращи на полето. — Обаче той не е единственият. Изглежда вещицата на Конн през последния век е учила повече от магия.

Веселие изпълни погледа на Джейс.

— Сериозно?

— Тя тренира. Борба, оръжия, мечове… каквото се сетиш.

Джейс изсумтя.

— Тя знае, че Конн е най-великият воин, който някога се е раждал, нали? Реалм, Кърджани, Демони… никой не може дори да се доближи до него.

Дейдж се усмихна.

— Предполагам, че знае.

Джейс отрезвя.

— Конн ще разкъса Ирландия на парчета, когато е готов. Тя знае това, нали? — Гласът му бе изпълнен със съмнения.

— Ако не го знае, скоро ще го научи. — Дейдж каза бърза молитва за Ирландия. Винаги бе харесвал зеления остров. Той прочисти гърлото си. — Кейн казва, че ти си по-могъщ, отколкото някой от нас осъзнава.

Дълбокият смях на Джейс се понесе над полето и Конн го погледна намръщено.

— Аз съм точно такъв, какъвто трябва да бъда. — Погледът на Джейс се изпълни с веселие, докато оставяше бутилката на пода.

— Какво значи това, по дяволите? — Дейдж кимна към Конн. Да. Той щеше да се присъедини към тренировките. За момента му се искаше да нарита и двамата си братя.

— Дефинирай могъщ. Всички ние имаме различни дарби, кралю. Моята е да притежавам елементите.

Дейдж повдигна вежди.

— Притежаваш ги, а? — Той насочи силен полъх арктически въздух към лицето на Джейс.

Джейс се засмя и го отпрати обратно към Дейдж.

Проклятие, това болеше. Дейдж се ухили.

— Конн ли искаш, или Талън.

— Ах, ще взема Конн. — Джейс потърка ръце. — Ти вземи Талън. Бесен е, задето половинката му вече не носи маркера му.

Дейдж въздъхна.

— И двамата са бесни.

* * *

Ема бутна вратата на апартамента на Кара, отваряйки я, докато балансираше с три шишета плодов сок, бутилка вино и тирбушон. Кара излезе на пръсти от стаята на Джейни.

— Вече спи.

— Добре. — Ема влезе в кухнята, за да вземе чаши. — Преди да попиташ, не съм засякла вируса в кръвта си. — Слава на боговете, че неглижирането на протоколите за сигурност не се бе върнало да я захапе за задника. Поне засега. Оставаха още дванадесет часа.

Полите на пророк Сотъби прошумоляха, докато излизаше от банята, насочвайки се към масата.

— Това е добра новина. Надявам се, че нямаш нищо против да се включа в играта. — Тя се усмихна с перфектните си равни зъби, а черните й очи блеснаха.

Хмм! Дали пророкът можеше да играе карти? Ема се усмихна.

— Знаеш ли как да играеш покер, пророк Сотъби?

— Лили. — Жената издърпа един стол и седна. — Запозната съм с играта. — Тя взе картите и започна да ги разбърква с лекотата и умението на вещ дилър от Лас Вегас. — Оценявам възможността да направя нещо нормално. — Тя въздъхна. — Не можем просто да стоим в стаите си и да чакаме вируса да ни съсипе.

— Съгласна съм. — Ема отнесе чашите за сока на масата, преди да отвори виното. Може би, ако се престореха, че всичко е наред, част от напрежението, което изпитваха всички, щеше да намалее. Тя кимна на сестра си. — Ти получаваш сок.

Кара извъртя очи, посягайки към шкафа, за да извади пакетче билков чай.

— Искам чай.

Кейти надникна в стаята.

— Готови ли сте за игра? — Лъвицата влезе, следвана по петите от Маги. — Маги не е играла преди.

Маги сви рамене.

— Може и да съм играла, но не помня. Кой би могъл да знае.

— Маги няма да може да играе утре заради пълнолунието, затова нека тази вечер се позабавляваме. — Кейти седна с въздишка. — Мъжете ще планират стратегията си няколко часа, затова ще имаме малко спокойствие и тишина.

— Всички си вземете плодов сок, пълен с витамини. — Не би трябвало да играят. Ема трябваше да работи, но нямаше какво да направи, докато не излязат резултатите от последните тестове. Тя напълни четирите чаши със сок и ги раздаде, обръщайки се към Маги.

— Чувстваш ли се по-различно, когато пълнолунието наближава? — Тя седна и отпи от виното си.

Маги поклати глава.

— Не. Но ще е хубаво отново да се преобразя във вълк, ако успея. Имам предвид, ако не се превърна в шибан върколак. — Тя прехапа устни, а погледът й бе разтревожен.

— Няма. — Кейти погали ръката на приятелката си, дръпвайки я да седне до нея. — Иска ми се и аз да мога да се преобразя… поне за една нощ. — Лицето й се смръщи за миг, преди погледът й да се насочи към Ема.

Ема кимна рязко… помнеше обещанието си… ако се провалеше и не успееше да унищожи проклетият вирус.

Кара също седна с димяща чаша чай пред себе си.

— Ема ще намери лек, Кейти. Сигурна съм.

Ема потисна надигащата се паника. Надяваше се да намери лек.

— Правим всичко по силите си. Кейн мисли, че Мойра може да е от помощ. — Равен брой сини, червени и бели чипове за покер изпълниха масата пред всяка жена, докато тя ги раздаваше. Силните им цветове бяха в пълен контраст с тревогата, която бе паднала над всички тях. Тя се отърси от тези чувства, решена да сложи жизнерадостната си маска. Поне за тази вечер.

Кейти отметна глава назад и отпи голяма глътка от сока си.

— Вещица, а? Е, по-добре Мойра, отколкото онази кучка от Ню Йорк.

— Симон — провлачиха едновременно Ема и Кара.

Лили изсумтя, докато даваше по пет карти на всяка от тях.

Кейти се ухили.

— Да. Цяла вечер на бала флиртуваше с Джордан. Искам да я превърна в крастава жаба.

Лили почука с картите си по масата, за да ги изравни, и повдигна вежди, щом ги погледна.

— Вярвам, че Симон и Мойра са първи братовчедки от страна на майките им. — Тя обърна две карти с лицето надолу.

— Наистина? — Ема погледна картите. Три двойки, асо и седмица. Тя прочисти ума си. — Ауч! — Ема се намръщи към сестра си и посегна надолу, за да разтърка крака си.

— Без използване на психически способности — изсумтя Кара.

Лили повдигна вежди.

— Не можем да ги ползваме ли?

— Очевидно не. — Ема присви поглед към пророка. — А твоите какви са?

Лили погледна към белите си чипове и те полетяха във въздуха, нареждайки се в купчинка пред картите й.

— Владея телекинеза, но щом се омъжих за Сотъби, се оказах и с прилични емпатски способности. — Тя се усмихна. — Кейти харесва картите, които й дадох.

Кейти простена тихо.

— Слушайте, сетивата ми не са като обикновено, затова нека да не ползваме специалните си дарби. Нека смъкнем нивото на играта до това на тези от нас, които се борят с вируса. — Тя сложи картите си на масата с лицето надолу.

— Справедливо е — Лили кимна. — Всички тук, освен Ема, се борим с вируса.

Погледите на жените се насочиха към Ема и тя сви рамене.

Кара пребледня.

— Има голям шанс сега да тръгнат след теб, Ем.

Ема поклати глава.

— Не се самозалъгвайте. Идват за всички нас… това е планиран биотероризъм. Шифтърите могат да станат върколаци, а половинките на вампирите обратно хора. — Самата идея, че маркерът на Дейдж може да изчезне от кожата й, накара сърцето й да се свие. Тя изпъна гръбнак. Нямаше да се докопат до нея. Тя сложи седмицата с лицето надолу. — Искам една карта.

Лили й даде и Ема я вдигна, доволна да види, че е асо. Тя сложи син чип в средата на масата.

— Залагам двадесет и пет. — Може да бе обградена от шифтъри и емпати, но тя бе изплатила колежа си с печалби от покер и бе разбрала, че има доста голям късмет в тази игра. Всички отговориха на залога й и тя се насили да се усмихне, показвайки картите си. — Фул хаус.