Ребека Занети
Пленен (20)

Глава 20

Малко след полунощ Дейдж леко побутна вратата на апартамента си, напълно очаквайки нещо да полети към главата му. Нищо. Той влезе в притихналата стая, а погледът му падна върху двете чаши от чай, стоящи върху масичката пред дивана. Добре. Кара беше идвала.

Той се насочи към вратата на спалнята и натисна дръжката, без да се изненада особено, че я намира заключена. Щракането на пистолет от другата страна на вратата повика изтощена усмивка на лицето му.

— Отвори вратата и ще стрелям. — Макар гласът на Ема да беше смъртоносно спокоен, лек трепет показа несигурността й. Половинката му знаеше, че това е лоша идея.

Нямаше съмнение, че по-рано днес се бе държал като задник. Но не можеше да позволи на една жена да го заплашва с пистолет, без да понесе никакви последици. Дали наистина щеше да стреля?

— Откъде взе оръжие, любов? — Той сложи длан на вратата.

— От оръжейната по-рано днес. — Чу се шумолене… жена му заемаше стойка, подготвяйки се. — Пистолетът е старомоден и едва ли ще убие вампир, но съм сигурна, че куршумът ще боли.

— Пистолетът най-добре да не е в ръката ти, когато вляза в стаята, Ема. — Достатъчно с това. Трябваше да поговорят.

— Не само, че ще е в ръцете ми, но ти предстои и да се нагълташ с олово — заяви му тя.

Той отстъпи назад и заби крак във вратата. Тя се отвори и той се изправи пред дулото на пистолет и гневните сини очи на половинката си.

Тя стоеше на колене в средата на огромното легло, облечена с анцуг и широка блуза с изображението на ябълка, която пада към главата на Исак Нютон.

— Винаги съм искала да видя някой да прави това.

Облягайки се на касата на вратата, той скръсти ръце на гърдите си.

— Хватката е да ритнеш с крака си точно до дръжката на вратата. — Можеше да смъкне тези дрехи от нея само за секунди.

— Добре е да го знам.

Изглеждаше здрава. Зачервена кожа и чист поглед.

— Зареден ли е? — Оловният куршум щеше да боли колкото плясване с ластик и дори нямаше да пробие кожата му.

— Да. — Тя повдигна вежди. — Макар че ми се искаше да имам един от онези пистолети, изстрелващи зелен лазерен лъч.

— Утре може да си избереш някой. — Той се зачуди дали тя знае как да стреля. Ако не, трябваше да започне да я обучава.

— Доколкото си спомням, казах ти да не влизаш в стаята.

Той се усмихна. Беше издърпала гъстата си черна коса на конска опашка и изглеждаше опасна колкото новородено котенце.

— Не те послушах. — Погледът му се насочи към пистолета и той загря метала толкова, колкото да…

— По дяволите! — Тя пусна пистолета на леглото и поклати глава. — Това боли.

— Едва го затоплих. — Той насочи поглед към пистолета отново и оръжието полетя през стаята, падайки близо до краката му. — Наистина ли щеше да ме застреляш?

Тя скръсти ръце.

— Никога няма да разбереш.

Две големи крачки го отведоха до леглото.

— Урок номер едно при оръжията, любов. Ако решиш да го насочиш, стреляй. — Той посегна и махна ластика от косата й, наслаждавайки се на аромата на праскови, който се носеше от къдриците, падащи на крехките й рамене.

Тя се намръщи.

— Върни ми пистолета и ще стрелям.

Той се ухили.

— Ти си такъв трън в задника. — Но, проклет да беше, обичаше я.

— Виж кой го казва. Реагирахте пресилено по-рано днес, кралю. — Тя се дръпна назад по леглото, облягайки се на таблата. Между веждите й се появи намръщена бръчица, но тя бе по-скоро от раздразнение, отколкото от гняв.

Той си пое дълбоко дъх. Ароматът на праскови изпълни главата му, карайки члена му да затупти по-силно и от все още лекуващите му се ребра.

— Да, така е. Извинявам се.

Тъмните й мигли трепнаха и тя насочи поглед към покривката върху леглото.

— Вероятно трябваше да се обадя за помощ, преди да хукна в лабораторията. — Тя дръпна едно конче. На езика й бе да каже, че научните открития крият своите рискове, но точно в момента нямаше сили да се кара с него.

Матракът хлътна, когато Дейдж подпря коляното си в центъра на леглото, протягайки ръце, за да я сложи да легне, преди да се отпусне върху нея.

— И двамата все още се учим как да бъдем заедно. — Той не се и съмняваше, че тя отново ще забрави сигурността, щом на риск е изложена науката й. Бе същата като Кейн.

Тя се усмихна нагоре към него.

— Така е. — Зърната й станаха твърди като камъчета, опирайки се в гърдите му.

Насилвайки се да се усмихне, той отметна къдрица от лицето й.

— Трябва да научим повече един за друг.

Сапфирените очи блестяха развеселено.

— Нима? Като какво например?

— Като… — Той прокара ръце надолу по тялото й, наслаждавайки се на начина, по който тя си пое дъх — … имаш ли гъдел? — Забивайки пръсти ребрата й, той я задържа с лекота, докато тя се гърчеше под него.

— Не — възрази тя, а от гърлото й изригна вълна от смях. — Добре, може би малко — Сграбчи главата му с две ръце. — Спри!

Той спря, добивайки замислено изражение.

— Добре, засега. — Повдигайки я, той махна ризата й, а след това свали своята, борейки се със стона, когато усети меката й кожа срещу своята. Това беше толкова много по-добре, отколкото да спори с нея. Само ако му позволеше да я пази, животът му щеше да бъде толкова много по-спокоен.

— Какво друго искаш да знаеш? — Тя се изпъна под него като доволна котка.

Беше ли влажна?

— Любим сладолед? — Когато тя се движеше така под него, не му дремеше за мира.

Погледът й се насочи към устата му.

— Ментов с шоколадови пръчици. — Тя се повдигна и захапа леко долната му устна. — А твоя?

Той свали с лекота панталона й, използвайки само едната си ръка.

— „Чънки мънки“^[1].

Ароматът й замая главата му и той едва се въздържа да не й се нахвърли, защото бе решен да действа бавно и да се наслаждава на това невероятно същество.

Тя застина, захапвайки леко долната си устна с блестящи очи.

— Сериозно? „Чънки мънки“?

Трябваше вкуси кожата на шията й.

— Какво му има на избора ми? — Резците му се удължиха и устните му обгърнаха кожата й, изпълвайки усещанията си с вкуса на праскови.

Ема.

Негова.

— Не знам. — Тя въздъхна, потърквайки покритата си само с парче коприна женственост в грубите му дънки. — Изглеждаш ми по-скоро от любителите на френска ванилия.

Бикините й се скъсаха на две и той ги хвърли през стаята.

— Ванилия, а? — Хмм. Не беше сигурен, че това му допада.

— Да. Нещо кралско.

О, определено това не му харесваше. Той се вдигна на колене, оглеждайки голото й тяло, насочвайки и двете си ръце към кожения колан на панталона му. Погледът й пламна, очите й помилваха гърдите му с почти физическа ласка. Той дишаше дълбоко.

— Отвори ума си.

Тя отвори широко очи и свали мощните си щитове.

Ах. Той им позволи да се влеят в него, невероятния й ум, препускащите й емоции. Тя не знаеше как да се доверява. Затова той не я притисна. Той постави истинско мъжко предизвикателство в погледа си, изпращайки шепота си в ума й.

Очите й се разшириха още повече, трепвайки към колана, който той все още стискаше в ръце, преди да се върне на погледа му. Той чакаше, оставяйки неизговореното предизвикателство да виси помежду им.

Тя изправи рамене срещу матрака и вдигна напред едната си китка, а тъмните й очи блеснаха, напомняйки му на ясно небе над най-чистата част от океана.

Коланът с лекота се обви около меката й кожа, изправяйки я в седнала позиция, преди да грабне и другата й ръка, привързвайки я зад първата.

Силата му превъзхождаше толкова много нейната, че рестрикцията на колана бе ненужна, и все пак мощта, която го изпълни, в мига щом тя подаде китките си към него, беше невероятна. Синеокото дяволче му се доверяваше, без значение дали го признаваше, или не.

Устните й се разтвориха и интерес блесна в невероятните й очи, макар в същото време проклетите й щитове да започнаха да се вдигат.

— Не. — Той дръпна ръцете й и седна на петите си, за да се наслади на красивите й гърди. — Никакви щитове.

Тя ги свали и завъртя китките си, повдигайки вежди, когато той затегна по-силно колана.

— Някак порочен си за крал. — Дрезгавият й глас се плъзна по кожата му като коприна.

— Нямаш никаква идея.

— Покажи ми.

Той се усмихна леко, наслаждавайки се на твърдите й зърна, които буквално се молеха за докосването на устата му.

— С удоволствие. — Мека възглавница обгърна гърба й, когато той я настани към таблата на леглото със завързани зад гърба ръце и извит напред гръбнак. — Удобно ли ти е?

— Добре съм. — Тя се понамести срещу сложната дърворезба, а в очите й примесено блестяха предпазливост и желание. — Какво сега?

— Сега ще говорим за това, че насочи пистолет срещу мен. — Той вдиша завладяващия аромат на възбудата й. Неговата половинка.

Осъзнаване блесна в погледа й.

— Заслужи си го.

— Не — изръмжа той тихо, захапвайки леко долната част на едната й гърда. — Преди да приключим тази вечер, ще се закълнеш, че никога повече няма да го правиш.

Тя опита да окаже слаба съпротива.

— Няма.

Смехът му се плъзна по кожата й и той се вдигна леко нагоре, обхващайки с устни едното й зърно. Тя се задъха, отмятайки глава назад с лек стон. Той я погъделичка с език, а емоциите й се сляха с неговите така, че вече не знаеше кои на кого са.

Чувствата на краля се изливаха в нея със сила, която отне дъха й. Мъжът наистина я обичаше, макар да долавяше сянката на нещо тъмно дълбоко в нея. За пръв път тя наистина разбираше колко опасно същество е мъжът, на когото се бе отдала.

— Не бих те наранил. — Той насочи вниманието си към другото й зърно и тя едва успяваше да накара мозъка си да продължи да функционира.

— Знам. — Тя се остави да потъне в него, сърцето му бе разголено за нея, душата му широко отворена. Без съмнение тя стоеше в средата на всичко, което бе той, всичко, което някога щеше да бъде. Дъхът заседна в гърлото й и сълзи изпълниха очите й. Той правеше всичко, за да я защити… защото тя значеше много за него.

Той се засмя, отпускайки се надолу, за да захапе вътрешната част на бедрото й.

— Харесвам те така беззащитна.

Тя застина, искри заблестяха зад клепачите й, когато горещия му дъх помилва женствеността й.

— Дейдж — въздъхна тя. Ръцете, завързани зад гърба й, се стегнаха, докато се бореше с колана. Кожата ги държеше неподвижно.

— Ето това е прелестен звук. — Той я целуна нежно, невероятно нежно точно там, където имаше нужда от устата му. Дейдж се притисна към нея с тихо ръмжене, а широките му рамене държаха краката й отворени за него. — Кажи го пак!

Резците му одраскаха вътрешната част на бедрото й и тя едва сдържа вика си. О, господи! Тези опасни резци бяха толкова близо до копнеещия й център. През нея премина вълна от горещина, а желанието се блъсна в нея с режеща сила, граничеща с болка.

— Дейдж.

Удоволствието, което го изпълни, чувайки името си, прошепнато така дрезгаво, проехтя през сърцето й, карайки кожата й да настръхне.

— Какво, любов?

— Ухапи ме.

Не се налагаше да го моли повторно. Той нападна бързо и силно, впивайки зъби в артерията й и всмуквайки дълбоко. Топлина и енергия потекоха по вените й, превръщайки се в чиста, сурова мощ. Ема се задъха, осъзнавайки, че това, което изпитва, се случва под кожата на Дейдж.

— Уау!

Резците му се прибраха и той запечата раничката с лениво близване на езика си.

— На мен ли го казваш.

— Кръвта ми ти даде енергия. — Умът на учения се бореше срещу женската нужда. — Винаги ли се чувстваш така, когато пиеш кръв?

— Господи, не! — Езикът му се плъзна нагоре, намирайки ново местенце за игра. Ема едва не стисна рязко бедрата си, но силните му ръце я задържаха и отвориха по-широко. — Само половинката ми може да ми даде подобен заряд. — Той говореше срещу клитора й, а дъхът му бе по-горещ от човешкия.

Ученият в Ема млъкна, когато бедрата й започнаха да треперят. Дейдж плъзна и двете си ръце под нея, обгръщайки дупето й, докато я вдигаше към устните си. Той простена доволно, а Ема изкрещя. Мъжът се гмурна в нея, наслаждавайки й се с устни и с горещия си език, докато тя не се задъха, почти плачейки под усещанията, изпълващи тялото й. Ако само той се задвижеше малко по-бързо…

Кралят се засмя отново, а вибрациите едва не я отнесоха до върха. Едва.

— Дейдж — простена тя.

— Ах, любов. Сега ще говорим за пистолета.

Раздразнението прогони за миг нуждата.

— Ръцете ме болят. Развържи ги.

Той се надигна. Едната му вежда се повдигна, а в сивите дълбини блеснаха сини искри.

— Силно ти препоръчвам никога да не ме лъжеш, любов. — Ръцете на дупето й се стегнаха.

Тя отвори уста да възрази, но замълча.

— О, да. Мога да усетя всичко, което усещаш и ти. Ръцете ти са добре. — Пусна погледа й и наведе глава, за да я захапе леко, карайки я да се извие към него. Той изръмжа срещу женствеността й. — Сега ми обещай никога повече да не насочваш пистолет срещу мен.

Тя размърда бедра, търсейки облекчението, което беше само на ръка разстояние. Мускулите на шията й се разтегнаха.

— Обещавам, че няма да насочвам пистолет към теб, освен ако не възнамерявам да стрелям — простена тя.

Той спря и се засмя леко.

— Да, става. — Устните му се сведоха отново към нея и тялото й експлодира.

Той я успокои с нежни целувки и леки близвания. Тя навлажни устните си, копнееше за нещо. Повече. Него.

— Дейдж!

С бързи движения той свали дрехите си, хвърляйки ги на пода. Силни ръце я завъртяха, тя се оказа на колене и той я наведе напред, стабилизирайки я с една ръка, обвита около раменете й, докато ръцете й все още бяха завързани за гърба й.

— Ех. Ето това е гледка. — Дейдж се наведе напред, плъзвайки език по маркера на рамото й.

Цялото й тяло потръпна в отговор.

— Развържи ми ръцете.

— Мне. — Коленете му разтвориха широко краката й и той спря за миг, преди бавно да проникне в нея с една ръка, обвита около раменете й, докато другата държеше бедрото й. — Все още не сме свършили. — Той проникна в нея докрай, стенейки тихо, като в същото време я дръпна към себе си, за да посрещне мощния му тласък.

— Знам това, по дяволите. — Той я изпълни и й се наложи да се бори със страстта, която искаше да се отприщи в нея. О, господи, нека започне да се движи.

Но той не го направи. Той чакаше, ръката, с която бе стиснал бедрото й, се плъзна нагоре през корема към шията й, а другата се подпря на леглото. Задържайки я неподвижно, той целуна нежно маркера. Лекото докосване бе изгарящо и прокара горяща пътечка до мястото, където се бяха съединили.

Ема се напрегна с поглед, насочен напред към таблата на леглото, докато мислите й бяха изцяло посветени на мъжа зад нея. Умът й виеше от нужда и завързаните й ръце се вкопчиха в твърдите му коремни мускули, докато той се извисяваше зад нея. Тя копнееше. Или бе той? Чувствата, изливащи се от него, бяха така непознати. Тъмни. Мощни. Опасни. Нуждата да вземе, да притежава го изпълваше, сурово и инстинктивно искане, което нямаше никакви намерения да заглуши.

Тя проплака и се притисна назад към него.

— Ема?

Гърленото ръмжене на гласа му едва не я докара до оргазъм.

— Какво? — Тя затвори очи срещу болезнената нужда, разкъсваща тялото й.

— От сега нататък ще спазваш всеки протокол за сигурност. — Дъхът му помилва ухото й. Единият му зъб я одраска и сладката нотка опасност едва не я доведе до оргазъм. Едва.

Тя потръпна.

— По-късно ще говорим за безопасност. — Всяка дума излизаше от нея с болезнено усилие. Умът й се замая. Сърцето й трепна. До една клетките в тялото й се бяха фокусирали извън нормалните си функции директно към вампира, който я държеше в плен.

Той се засмя тихо.

— Сега. Направих компромис за пистолета, любов. Но това ще ми обещаеш още сега. — Пот от кожата му покапа по раменете й.

Тя се стегна срещу него, а цялото й тяло вибрираше от нуждата. Въпреки че бе безпомощна и завързана, тя можеше да усети как собствената й сила преминава през мощното му тяло.

— По-късно.

Той се отдръпна назад и се тласна отново в нея, дърпайки я назад, за да го посрещне.

— Сега!

Нервите й крещяха от нужда и тя изръмжа ниско. О, господи! Той я убиваше. Умът й се бореше да намери разумни доводи.

— Добре. Но няма да направиш нищо, с което да нараниш генетика, който влезе с взлом в лабораторията.

Въздишката му бе наполовина раздразнена, наполовина развеселена.

— Няма да го нараня. Но всеки замесен ще бъде уволнен.

Те вероятно вече бяха адски изплашени.

— Така е честно. Сега, мамка му, раздвижи се.

Голямата му длан се разтвори между раменете й и той я наведе напред към матрака. Тя извъртя глава настрани, отпускайки я върху меката възглавница, докато тялото й бе напълно открито пред него. И двете му ръце сграбчиха бедрата й и той започна да се движи, тласкайки по-бързо и по-силно, отколкото нормален човек би могъл.

Спирали се заизвиваха под кожата й, възпламенявайки всичките й нервни окончания, карайки я да извика силно името му в мига, в който експлодира. За момент пред очите й притъмня, докато той продължаваше да се тласка в нея, впивайки зъби във врата й. Дейдж свърши с нисък вик и името й на уста. Потръпвайки в нея за няколко мига, ароматът му на сандалово дърво и мощ изпълниха стаята много по-силно отпреди.

Той бързо освободи китките й и, завъртайки я, я притисна към тялото си, докато забързаното дишане караше гърдите му да се надигат в див ритъм. Тя се бореше да поеме дъх, а цялото й тяло бе обхванато от пламъци.

— Добре. Предполагам, че да харесваш „Чънки мънки“ има смисъл — промърмори замаяна.

Той се засмя срещу косата й и я последва в съня.