Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъмни пазители (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Claimed, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 57 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Ребека Занети

Заглавие: Пленен

Преводач: Ralna

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; ganinka

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10152

История

  1. — Добавяне

Глава 11

Двучасовият полет бе стратегическо губене на времето. Вървейки надолу по коридора на хотела, изпълнен с пресни букети с лилии като на сватба… или по-скоро на погребение… Дейдж не бе никак близо до решение. Той поклати глава към най-малкия си брат.

— Какво искаш да кажеш с това, че Кейлъб не е тук?

Джейс сви рамене.

— Конн отиде да го вземе от летището, но той закъснява.

Наистина кофти новина.

— Кейлъб каза, че ще дойде, тъй че ще се появи все някога. Продължаваме по план. — Дейдж искаше да се срещне с Кейлъб преди срещата с пророците. Ако старият му приятел му кажеше да върви по дяволите, нямаше да има нужда да разярява всички с плана си.

— Добре. — Джейс сграбчи ръката на Дейдж, карайки го да спре. — Работих върху нещо.

— Наистина? Какво? — Дейдж се обърна, за да погледне брат си.

— Нали знаеш как мога да лекувам някои рани с мисълта си?

— Да. — Определено бе полезен талант.

Джейс прочисти гърлото си.

— Мисля, че мога да измъкна вируса от жените.

Шокът вкопа за миг Дейдж на мястото му. Но скоро реалността го удари с пълна сила.

— А какво ще се случи с вируса?

Джейс сви рамене.

— Ако го измъкна от хромозомите им, нещо, в което, честно казано, не съм сигурен, че мога да направя, вероятно ще прикача вируса към себе си. Кой може да знае?

Страх и гордост изпълниха едновременно краля.

— Да те жертваме не е решението, Джейс. — Брат му наистина бе мъж на честта.

— Защитаваме половинките си на всяка цена, Дейдж.

Той кимна рязко.

— Не сме стигнали все още дотам, но оценявам готовността ти. — По дяволите. Сега и Джейс, подобно на Кейн, трябваше да бъде пазен да не се пожертва. Негова работа бе да се жертва. Дейдж се завъртя, тръгвайки надолу по коридора, докато не стигна до двойните врати, пред които стояха двама въоръжени вампира с герба на пророците на реверите си, което показваше ранга им като стражи на пророците. Единият отвори вратата.

Дейдж премина през нея и настроението му се приповдигна, когато бе обграден от облак с аромат на ягоди и една дребна жена се хвърли към него, целувайки и двете му бузи.

— Дейдж — мили очи с цвета на нощно небе се усмихнаха пред него, преди в ръката му да се появи гроздова енергийна напитка, — за теб.

Той се ухили.

— Пророк Сотъби, прекрасна както винаги. — Поглеждайки по-близо, той едва се сдържа да не се намръщи. По удивително красивото й лице имаше тъмни кръгове. Златистата й коса бе фризирана в интересен кок, но перфектния й грим не осигуряваше пълен камуфлаж. Маркерът на пророчеството на тила й бе тъмносин.

Тя отвърна на усмивката му.

— Приятелите ми ме наричат Лили, а ти не бива да изглеждаш толкова загрижен. Приех предизвикателството на един мултишифтър миналата вечер, което включваше игра на дартс и текила. Загубих.

— Лили. Мултишифтърите имат много бърз метаболизъм. Не си имала никакъв шанс. — Той хвана ръката й и я поведе към плюшеното кресло пред камината. Ръката й трепереше леко срещу неговата. Горкичката. Първо запой, а сега денят й щеше да стане още по-зле. Той я настани да седне.

След това насочи вниманието си към Милнър, който се появи царствено облечен с кадифена жилетка.

— Пророк. — Кой носеше жилетка в тези дни?

Милнър поклати глава, сядайки на креслото до Лили.

— Кралю. Надявам се да нямате нищо против, но пророк Сотъби предложи да се срещнем тук, пред камината, вместо в някоя студена конферентна зала.

Лили кимна до него.

— Да. Много обичам сбирки пред камината.

Милнър кимна към Джейс, който бе застанал на пост до вратата.

— Принце.

Джейс също кимна и след това се усмихна на пророк Сотъби. Дейдж предпочете да прикрие загрижеността си за нея.

— Благодаря ти, Лили. Тук е много по-удобно, отколкото в конферентна зала. — Той се обърна и пое следващата протегната към него ръка.

— Пророк Гайлс.

— Оценяваме възможността да говорим с вас, кралю. — Гайлс се здрависа кратко с Дейдж и зае креслото срещу Лили. Дългата му кестенява коса се спускаше по силния му гръб. Той би трябвало да е на колко? Стотина години по-възрастен от трите и половина века на Дейдж? Провидението го определи за пророк в същия ден, в който Дейдж стана крал. Войната и смъртта бяха определили пътищата и на двама им.

Пророк Милнър прочисти гърлото си. Като най-възрастният в стаята, срещата щеше да бъде водена от него… или поне в началото.

— Първо, нека кажа колко сме доволни, че двама от кралското семейство са обвързани. Бихме били щастливи и останалите да последват примера ви. — Той стрелна с поглед Джейс, който се ухили срещу него.

Лили плесна с ръце.

— Да. Прекарах известно време с Ема и Кара по време на бала. Прекрасни жени. Толкова се радвам за теб, Дейдж.

Дейдж се усмихна. Засега вървеше добре.

Милнър продължи.

— Получихме информацията, която ни предоставихте, относно Кърджанския вирус. Има ли някакъв успех в намирането на лек?

— Все още не. — Може би Дейдж бе длъжен да ги информира, че Кара и Кейти са били заразени. Вероятно. — Приключихме с подреждането на лабораторията и сме готови за работа — Не. Колкото по-малко знаеха пророците, толкова по-добре. Той си взе питие.

Лили се наведе напред.

— Вълчия шифтър има ли усложнения?

— Не. — Дейдж се надяваше да не се стигне до този въпрос. Лекарят, който диагностицира Маги, бе докладвал на пророците. — Всъщност има добър шанс естествените й защити да се преборят с вируса и тя да се оправи напълно.

Милнър поклати глава.

— Трябва да докладваме за нея на Бейн консулите.

Дейдж едва сдържа острия си отговор.

— С цялото ми уважение, пророко, но вие сте духовни водачи единствено на вампирската раса. Аз управлявам целият Реалм.

Гайлс остави питието си.

— Всички сме членове на Реалм и всички отговаряме пред едни и същи закони, кралю.

— Така е. Но като крал на Реалм, както и като крал на вампирския народ, аз решавам дали е нужно да уведомяваме за каквото и да е било консулите. — По дяволите, мразеше да изтъква ранга си. Налагаше се тази среща да мине гладко.

Лили се покашля деликатно.

— Добре тогава. Мисля, че този въпрос е приключен. — Тя нагласи бледо жълтата си пола около краката си. — Е, кое е следващото на дневен ред?

Дейдж за пореден път се зачуди какво си е мислило провидението, че да определи тази крехка жена за пророк в деня, в който умря половинката й. Нейната половинка, Майлс Сотъби, беше пророк, при това много добър. През него премина вълна от симпатия към жената.

— Дейдж? — Лили повдигна вежди към него.

Милнър се наведе напред.

— Носят се слухове, че на хората им е даден достъп до ДНК-то ни. — Малките му очички се присвиха.

— Какво ще рече това? — Дейдж запази гласа си спокоен и овладян.

— Ще рече, че до вниманието ни достигна информация, че позволявате на човеци да бъдат част от екипа, търсещ лек срещу вируса. Имате ли идея колко много закони нарушава това? — Милнър размаха ръце, стиснал силно челюст.

Дейдж дори не трепна. Очевидно имаше доносник в обкръжението си.

— Не съм нарушил никакви закони, пророко. Човешките учени вярват, че търсят лек срещу рак за хората. Нямат достъп до никаква информация, касаеща някоя от расите в Реалм.

— Не можете да гарантирате това — каза Гайлс, поклащайки глава. — Това може да изложи царуването ви на риск. Осъзнавате ли го?

Изкушението да отстъпи царуването беше изключително голямо.

— Семейството ми води Реалм от векове — те защитаваха Реалм от векове.

— Така е — Милнър се отпусна назад на стола си, — но само защото не е имало причина да бъдете свалени от властта.

Дейдж присви очи, а гласът му стана опасно нисък.

— Заплашваш ли ме, пророко?

Милнър сви рамене.

— Съветът има задачата да подсигури, че управляващото семейство си върши работата. Ако не е така, той има правото да предприеме стъпки за заменянето на настоящия монарх.

Стъпки, които включваха обезглавяването на Дейдж.

Лили плесна с ръце.

— Достатъчно с тези глупости. Дейдж е добър крал и семейство Кеърс вършат перфектно работата си. — Тя погледна накриво към Милнър. — Намираме се във война и последното, което ни трябва, е да се бием помежду си. Освен това не мисля, че в една подобна битка ти ще излезеш победител.

Ако Дейдж някога се е колебал на кого принадлежи лоялността на Лили, то вече имаше отговор. Той й кимна.

— Оценявам подкрепата, пророк Сотъби. И те уверявам, човеците нямат представа за съществуването ни… и няма да научат.

— Добре. — Тя отпи от чая си, внимателно поставяйки чашата в чинийката. — Е, кое е следващото на дневен ред?

Май нямаше какво друго да направи, освен да дава по същество.

— Ах, ами, мисля, че е време да приемем обратно в редиците ни Кейлъб Донован.

Лили възкликна, Милнър пребледня и притисна ръка до гърдите си, а Гайлс скочи на крака.

— Сигурно се шегувате.

— Не. — С периферното си зрение Дейдж видя как Джейс заряза отпуснатата си стойка и застана с леко присвити колене и поглед, насочен към вратата.

Милнър посочи със сбръчканата си, покрита с кафяви петна ръка към Лили.

— Кейлъб уби пророк. Нейният съпруг. Как дори може да си помислиш…

— Не, не го е направил той. — Дейдж също се изправи. — Кърджаните убиха Сотъби. И вие много добре го знаете.

Грозна червенина покри лицето на Милнър, карайки очите му да изскочат.

— Наистина се опитваш да сложиш край на царуването на Кеърс. Кейлъб беше отговорен. Кърджаните казаха, че ще пуснат Сотъби, ако Кейлъб спре търсенето си. Но той не го направи.

Лили вдигна треперещата си ръка към устните си.

— Той отмъщаваше за убийството на сестра си. Не можете да го вините за това. — Тя прехапа устните си за миг. — Кърджаните никога нямаше да освободят Майлс. Всички го знаем.

— Ах, ти, нелоялна вещице! — Тъмна вена запулсира на шията на Гайлс.

Дейдж го прикова за стената на мига, притиснал ръка в гърлото му.

— Силно ти препоръчвам да се извиниш на пророка.

Меки ръце попречиха на Дейдж да го притисне по-силно.

— Дейдж, пусни го. Проклятие, не съм вещица. — Тя прочисти гърлото си. — Ако бях, в момента той щеше да квака и да подскача напред-назад.

Дейдж се успокои от проявата й на хумор, но не откъсна поглед от сините очи на Гайлс.

— Чакам.

Вратите се отвориха с трясък и двамата стражи на пророците нахълтаха с извадени оръжия. Дейдж погледна към вратата, точно когато Джейс свали единия на пода, а щракване на пистолет накара втория да застине на мястото си. Кейлъб се ухили към него, притиснал пистолет в тила на стражата.

— Е, сега. Виждам, че много неща са се променили в Реалм — проехтя боботещия му глас в стаята.

Дейдж притисна ръката си към югуларната вена на пророка. По дяволите! Днес не можеше да убие пророк.

— Веднага.

Гайлс прочисти гърлото си.

— Моите извинения.

Лили кимна, отпускайки се на стола си.

Дейдж хвърли Гайлс обратно на креслото му и направи знак към охраната да напусне. Джейс изхвърли единия по задник в коридора, докато другия отстъпи сам навън.

— Кейлъб. Благодаря, че дойде. — Дейдж протегна ръка към него.

Кейлъб я пое, а разноцветните му очи огледаха стаята.

— Е? Поканен съм да говоря с Реалм след век и половина изгнание. Адът със сигурност е замръзнал, а? — Настанявайки се до Лили, той се обърна към нея. — Преди да започнем, искам да кажа колко много съжалявам, че Кърджаните убиха съпруга ти. Ако можех да го предотвратя, щях да го направя.

Тя кимна, вдигайки ръце към гърлото си. Изглеждаше по-бледа от преди. Може би идеята не бе толкова добра.

Червенината по лицето на Милнър стана толкова тъмна, че почти се сливаше с цвета на жилетката му, въпреки това обаче мъжът запази мълчание.

Конн влезе в стаята и застана от другата страна на вратата заедно с Джейс.

— Във война сме. Кърджаните имат съюзници и научно и стратегически са по-добре подготвени от нас. Най-умното нещо, което можем да направим, е да се съберем със съюзниците си.

— Съюзници? — Гайлс се наведе напред, излайвайки думите. — Майтапите ли се? Кейлъб и хората му ни обърнаха гръб преди много години.

— Вие ме изпратихте в изгнание. — Кейлъб се облегна назад, а столът изскърца под тежестта му. Той беше висок колкото Дейдж и също толкова мускулест. Една тъмна вежда се повдигна нагоре. — В допълнение подценихте броя на моите съмишленици. Изгубихте голям брой от Реалм, нали?

— Не ни даде друг шанс, освен да те изпратим в изгнание — изсъска Милнър. — Първо отказа да спреш с кръстоносния си поход, а след това защити брат си.

— Брат ми не е сторил нищо нередно. — Той се облегна отново на стола си. Вероятно бе завързал русата си коса на тила не защото така би било по-модно, а защото се е готвил за бой. Дейдж бе направил същото.

— Нищо нередно? — Гайлс отново скочи на крака. — Обвърза се с вълчи шифтър, която имаше годеник.

Дейдж прочисти гърлото си.

— Първо, няма закони срещу това вампири и шифтъри да се обвързват. — Съюзът бе рядък, но не бе нещо нечувано. — Второ, жената го избра. Пророците няма нужда да се замесват в тези въпроси.

— Тя беше сгодена за водача на демоните — изръмжа Гайлс. — Имаме нужда от демонската нация за съюзник.

Дейдж отново прочисти гърлото си.

— Стореното, сторено. Сега трябва да се обединим пред лицето на войната. Без възражения. — Той се обърна към Кейлъб. — Пророците ще потвърдят, че вече не си в изгнание. — Кралят вложи смъртоносна заплаха в погледа си, докато поглеждаше към пророците, и след това се обърна към Кейлъб. — В противен случай кралското семейство ще ги обвини в измяна. — Надяваше се никой да не се усети, че блъфира. Мамка му, не можеше в един и същ месец да тръгне на война и да отстрани пророците си.

Възклицания изпълниха въздуха.

— Не би посмял — промърмори Милнър. Погледът му започна да блуждае из стаята, очевидно избягвайки контакт с краля. Изваждайки кърпичка от джоба си, той попи запотеното си чело. — Не съм враг, който би искал да си създадеш, кралю.

Пророкът определено можеше да опита да го свали. Но ако не друго, една битка между тях щеше да раздели Реалм на две половини. Дейдж поклати глава.

— Във война сме. Може би няма да е зле да си припомните, че в моменти като тези, пророците имат най-голяма нужда от защитата ми. — Долен малък шибаняк. На Дейдж му бе писнало да приема заповеди от духовни водачи, които си нямаха никаква представа какво му коства да удържа Реалм цял. Като воин, като лидер, Кейлъб разбираше и Дейдж би избрал стария си приятел пред пророците, когато и да му се наложи да го направи. Без значение от последиците.

Кейлъб се изправи.

— Защо ще искам да се върна в Реалм? Нямам нужда от вас.

Дейдж повдигна едната си вежда.

— Нима? Във война си с три шифтърски клана заради обвързването на брат ти. Без да споменаваме Демонската нация. Не се ли измори от враждите?

В усмивката, която се появи на лицето на Кейлъб, нямаше нищо весело.

— Смяташ да сложиш край на един съюз заради мен, Кеърс? — Гласът му стана по-тих. — Ако се съюзим, почти сигурно е, че демоните ще ти обявят война.

Дейдж кимна.

— Надявам се да не се стига дотам. Но съюзът ни с демоните е нестабилен. Те не биха си вдигнали и пръста, за да ни помогнат срещу Кърджаните. — Той погледна към Лили, преди да се обърне отново към Кейлъб. — Ти обаче би. — С войните на Кейлъб балансът щеше да е в услуга на Реалм.

Кейлъб въздъхна, насочвайки ледените си блестящи очи към Лили.

— Какво мислите вие, пророко?

Тя погледна бързо към Дейдж, преди да изпъне рамене, да вирне брадичка и да се обърне към Кейлъб.

— Мисля, че имаш нужда от нас.

Дейдж потисна усмивката си. Тя може да бе изтънчена и старомодна, но бе жена с твърд характер.

Кейлъб й намигна.

— Ако го направим, е завинаги. Няма начин да ме изхвърлите отново, след като войната приключи. — Той насочи погледа си към краля.

— Съгласен — Дейдж кимна.

Три тихи „съгласен“ изпълниха стаята. Настана тишина в стаята, преди първо Лили, а после и другите двама пророци да се сбогуват и да напуснат. Джейс и Конн ги последваха, оставяйки Дейдж и Кейлъб насаме. Огънят в камината пукаше спокойно въпреки лошата енергия, което Милнър бе оставил след себе си.

— Доста смел ход. — Кейлъб посегна към останалия чай на Лили и го изпи до дъно.

— Да. Милнър не остави съмнение за това, че ще се опита да ме детронира. — По друго време невестулката можеше и да успее, но не и по време на война. Не точно сега. Дейдж се ухили. — Липсваше ми, стари приятелю.

— Ти също. Чух, че си си намерил половинка. Честито.

— Благодаря. — Дейдж погледна към вратата. Нещо го човъркаше, но той не можеше да определи с точност какво бе.

— Лили болна ли е? — Уж случайния въпрос бе накарал разноцветните очи на Кейлъб да блестят по странен начин.

— Тежка нощ. — Но откога Лили купонясваше до зори? — Беше толкова млада, когато уредиха брака й със Сотъби. Може би сега разперва крилете си.

Кейлъб поклати глава.

— Бяха женени само две седмици, преди той да изчезне. — Той изви устни. — Знаеш ли дали някой я ухажва?

— А? Ъм, не. — Дейдж повдигна веждите си.

Кейлъб кимна.

— Да. Тя избра дълга пред мен. — Той сви рамене. — Не мога да я виня.

Дейдж отпи от гроздовата си енергийна напитка. Кейлъб определено звучеше така, сякаш винеше Лили.

— Е, тя винаги е държала да изпълни дълга си. — Винаги. Осъзнаването се стовари върху него. Тя не би се напила по време на колоквиума. — По дяволите. — Дейдж скочи на крака, само три крачки и беше до вратата.

Кейлъб бе плътно след него.

— Кеърс. Какво, по дяволите?

Дейдж буквално притича през коридора към следващия етаж, спирайки рязко пред вратата, която търсеше.

— Надявам се да греша. — Трябваше да внимава повече.

Вратата се отвори няколко сантиметра, веригата все още бе сложена, а отвътре се понесе аромат на ягоди. Бледото лице на Лили се показа през отвора.

— Кралю? Съжалявам, но не се чувствам много добре. Може ли да поговорим по-късно?

— Отвори вратата, пророко. — Той сложи длан срещу вратата.

— Не. — Думите излизаха слабо през треперещите й устни.

Кейлъб го избута настрани.

— Лили, отвори вратата. Имаш ли нужда от лекар?

— Имам нужда нахалните вампири наоколо да не си пъхат носа там, където не трябва, и да ме оставят на мира. Сега, господа, ще говоря с вас по-късно. — Тя отстъпи и звука на леко тупване изпълни тишината.

Кейлъб блъсна с рамо вратата, късайки веригата на две. Дейдж го последва вътре, падайки на колене до отпуснатото тяло на Лили. Кейлъб вдигна погледа си към него.

— Какво й има?

Дейдж поклати глава.

— Трябва да направим някои тестове, за да сме сигурни. Но мисля, че е била заразена. — Ако беше прав, Кърджаните щяха да си платят.