Дого Танкарт
Проклятието на Шибалба (29)

Първа глава
Лидерската война продължава

Черепа и шайката му изчакаха капитана и сподвижниците му да се потопят в джунглата и се спуснаха към полето с камъни. Пасѐ Д’Ериш, Пааво Коси и Гал О’ Гор тръгнаха по петите на капитана с уговорката един от тях да се върне и отведе останалите при поредната загадка.

Когато Черепа се изправи пред изкопа, хората му бързо се скупчиха около него.

— Джони Мъндей — обърна се той към мъжа до него. — Скачай в дупката и виж какво изритаха в нея!

— Слушам, сир! — измънка под носа един изгърбен като индиански лък мъж.

— Още един гроб! — изсумтя мистър Камън. — Тод Фъштън ще излезе прав. Наследството на инките ще се окаже… накрая. Ако въобще не се окаже… илюзия!

Джони Мъндей надигна глава от дъното на дупката. Очите му, непривично раздалечени едно от друго, вероятно разширяваха кръгозора му до 360 градуса.

— Испанският флаг — изграчи той. — И някаква… книга с проядени корици.

— Метни ги навън! — нареди му Черепа.

Библията изхвърча от дупката, падна разтворена и вятърът развя овехтелите й страници. Всички я наобиколиха и боязливо започнаха да я подбутват кой с крак, кой с мускет. Щом се покатери от дупката, Джони Мъндей грабна книгата и припряно започна да я разлиства.

— Няма нито една картинка, но… — едното му око следеше текста на лявата страница, другото на дясната — има подчертани думи.

— Какви ти картинки, невежа такава! — издърпа я от ръцете му мъж на възраст, в чийто поглед се четеше страх от бога. — Това е светото писание!

— Кой от вас вижда добре и може да чете? — пощръкля брадичката на Черепа.

— Аз…

— Аз…

— И аз…

До Черепа веднага се струпаха неколцина смелчаци, които започнаха да се ръчкат и да дърпат книгата, всеки към себе си. Когато Черепа изруга, всички млъкнаха, а той кимна към младеж с подпухнали кафяви кръгове под очите.

— Чети!

Когато младежът започна да срича, друг мераклия за интелектуална слава я издърпа от ръцете му. После трети я отскубна от неговите ръце, а след него се изредиха още седем човека, докато накрая един наглед изкуфял старец, не успя да даде образ на подчертаните пасажи.

— Какво идва да рече всичко това? — присви котешките си очи мистър Камън.

— Не знам, но… — прекара ръка по голата си глава Черепа — тая работа хич не ми се нрави.

— Мътните го взели, капитан Суейн! — изропта Бярн Чослинг. — Вече във втора дупка няма ни дублон.

— Ако питате мен — поде мистър Камън, — час по-скоро да се омитаме оттук. Мястото ни е в океана, където испанските галеони чакат да бъдат ограбени.

— Таке е! Така е! — чуха се хоровите подвиквания от останалите пирати. — Да се махаме оттук!

— Стигнахме дотук и не може да се откажем — изсъска Черепа в лицето му. — Могат ли въобще празните ви кратуни да проумеят колко богато е наследството на инките?

— А ако всичко, което е заровил капитан Суейн — метна библията на земята Джони Мъндей — е една от неговите подли игрички?

— А проклятието? — провря се глас през тълпата.

— Няма и капка ром! — възропта друг сух глас.

— Който иска платове, памук и захар, прав му път! — изплю се в краката им пренебрежително Черепа. — А който иска да се къпе в злато, нека тръгне след мен!

Бярн Чослинг го последва.

— А как ще отплавате, като счупихме румпела, а Ян Стоунец потъна вдън земя? — подвикна зад гърба му той.

След Бярн Чослинг един по един по пътеката се занизаха и всички останали. Някои от тях започнаха да ругаят, други да говорят за дяла си от заровеното съкровище, трети мълчаливо приемаха съдбата си.

Мистър Камън не успя да удържи юздите на гнева и изсипа куп грозни думи по адрес на Черепа. Щом се озова последен, той нагази във високата трева. Тъкмо се канеше да се облекчи, когато погледът му попадна върху двете стърчащи от земята глави. Сниши се, за да се изгуби от погледа на групата и под прикритието на разперените храсти се добра до тях. Щом го съзряха Тод Фъштън и Ян Стоунец започнаха да скимтят и да клатят глави, а птиците, които кълвяха полепналите по лицата им семена излетяха.

Мистър Камън се огледа, клекна и махна натъпканите в устатите им парцали.

— Слава на бога, че ни намерихте — отрони се въздишка на облекчение от устата на Тод Фъштън.

— Дай да ти целуна крачката — изказваше благодарност погледът на Ян Стоунец.

— Имаш ли с какво да ни изровиш от тия проклети гробове? — попита с пресипнал глас Тод Фъштън.

— Зарових инструментите точно пред носа на лодката — прокара език по прашните си устни Ян Стоунец. — Там има и кирки и лопати.

Мистър Камън посрещна думите му с усмивка, но не каза нищо. Той изкара бутилка ром от торбата си и изля в устите им остатъка от нея.

— Нямаш намерение да ни измъкнеш, нали? — челюстите на Тод Фъштън се стиснаха в ръмжаща захапка. — Ти, студенокръвно влечуго!…

— Казах ти къде са инструментите, но румпелът е счупен и само аз мога да го поправя — ухили се Ян Стоунец. — Да не ме мислите за толкова глупав, че да ви оставя чертежите в дюшемето под леглото на капитана.

— Ще те приветствам в ада, негоднико! — процеди през зъби Тод Фъштън. — Ще ти изтръгна сърцето и ще го държа в ръцете си, докато не спре да бие. Ще ти…

— Шъъъъъъъът…

Мистър Камън натъпка парцалите в устите им и превърна думите им в глухи ноти. Без да пророни ни дума, той се върна на пътеката и пое към джунглата. Скоро пред погледа му се появи махаща фигура. Късите ръце, ситните крачки и разлатото шкембе караха капелана да се тътрузи по пътя със скоростта на морж. Затичаше ли се, дървеният кръст, окачен на шията му, започваше да го бие през лицето. Червендалестата му гуша трепереше като пихтия. През бримките на мърлявия потник се провираха къдрави косми оваляни в белезникава пот. Погледът му крещеше с ужаса на човек видял собствения си призрак.

Мистър Камън ускори крачка.

— Какво става, отче Мендерес? — попита той.

— Бързо, бързо! Умират, умират! — едва си поемаше дъх капеланът. — Не знам какво ни сполетя, проклятието ли, що ли, мистър Камън, но някои от другарите ни агонизират в демонични мъки.

— А Черепа? — сграбчи капелана за гушата мистър Камън. — Жив ли е?

— С него — прекръсти се капеланът, — слава Богу, всичко е наред.

— Хъмм…

Двамата се затичаха и след около 200 ярда навлязоха в преддверието на джунглата. Тези, на които им нямаше нищо, ги посрещнаха от отсрещния бряг на малка рекичка. Някои от тях не спираха да ругаят, други мърмореха за проклятието и се кръстеха, трети мълчаха потънали в страх.

Мистър Камън се огледа и във фокуса на неговото внимание попаднаха останалите от неговата страна на брега осем моряка. Посинелите им лица се кривяха в дяволски гримаси. Кървясалите им очи ту изпъкваха, ту хлътваха в бездънните орбити. Удебелените им езици висяха безмълвни. От устите им се изплъзваха заглъхващи гърлени звуци и балони пяна.

— Какво по дяволите?…

Когато тялото на Джони Мъндей застина, мистър Камън направи няколко крачки, клекна до него и разгледа пръстите и устните му. После отиде до всеки един от гърчещите се, вероятно да потърси потвърждение на налегналите го съмнения. Капеланът не смееше да помръдне преди мистър Камън да му направи знак и двамата да прегазят реката, за да се присъединят към останалите.

— Проклятието е, нали? — попита Бярн Чослинг.

— Всички до един ще горим в ада! — изциври писклив глас от тълпата. — Всички до един!

— Не е никакво проклятие — отвърна мистър Камън.

— Внимавай, кормчия! — изсъска Черепа.

— Страниците на библията са напоени със силна отрова — не се поколеба да продължи мистър Камън. — И тези, които са си плюнчили пръстите, докато я разлистват, всъщност са близали пръстите на смъртта.

— Гръм да го убие, контето от Бристол! — учести се дишането на Бярн Чослинг. — Ще ни изтрови като плъхове, кучият му син!

Всички започнаха щателно да оглеждат ръцете и устите си. Докато се търкаха с треви, дървета и дори камъни, другарите им на отсрещния бряг един по един се преселваха във вечните лобни полета.

Когато уплахата се утаи на дъното на реалността, Черепа грабна думата:

— Нека хванем крак по пътеката на запад — вената на челото му пулсираше в необуздан ритъм. — Тя е единствената в тази посока, така че няма как да не се пресрещнем с останалите ни другари.

Мистър Камън кръстоса поглед е няколко моряка от тълпата и ръката му се плъзна към дръжката на кътласа.

— Тук — рече той — пътищата ни се разделят, Череп!

— Всички заставаме зад едно мнение — провикна се един набит младеж. — Връщаме се в океана!

— По дяволите мнението ви! — избухна Черепа. — Какво сте си наумили, негодници такива?

— Ако не се махнем оттук, всички ще свършим като тях — протегна ръка мистър Камън. — Тук под всеки камък и зад всеки храст ни дебне смъртта.

— Много добре знаете, че в живота, който водим, няма място за суеверия — метна една плювня през зъби Черепа. — Който тръгне с мен, ще получи двоен дял, който ли не…

— Хайде! — нагази във водата мистър Камън. — Връщаме се на кораба, поправяме румпела и вдигаме котва. Който е на борда на „Рагнарок“, ще плячкосва под мое командване.

— А как ще поправите румпела, като нямате инструменти? — попита Бярн Чослинг.

— Ян Стоунец ги е заровил пред носа на джолито — отвърна мистър Камън.

— А чертежите на кораба? — продължи да го изпитва Бярн Чослинг.

— Скрити са в дюшемето под капитанското легло.

Увереността в гласа на мистър Камън накара хората от екипажа един по един да прецапат през реката и да вземат неговата страна.

След бушуващия огън в очите на Черепа, зениците му вече тлееха като въглени на отмъщението, а езикът му пламтеше като нажежен ръжен. До него остана само сънародникът му Бярн Чослинг.

— Виж ги, Бярн! — подигравателно се изхили той. — Стадо овце, водено от ялов коч.

— Ако все пак решиш да се присъединиш към екипажа — обърна се назад мистър Камън, — на борда има достатъчно пемза, с която да лъскаш палубата.

— Ах, ти проскубан трюмен плъх! — измъкна кътласа си Черепа. — Възползваш се от факта, че Тод Фъштън вече го няма между нас, че Дери и Коси са далеч оттук и че аз съм сам. Страхливец като теб не е достоен да застане начело на „Рагнарок“ и скоро всички тия нещастници, които ще те последват, ще угадят истина. Хайде, Бярн. Да вървим за златото!

— Ами аз… — закърши пръсти Бярн Чослинг.

— С нас ли си, Бярн, или не си? — настоя за отговор мистър Камън. — Чу го. Той сам каза, че е… сам.

— Du… elendige skid! (Копеле презряно!) — изплю се Черепа в краката на Бярн Чослинг.

— Jeg har kone og fire børn, du Skull! (Имам жена и четири деца, Череп!) — изхленчи Бярн Чослинг.

— Скоро ще се пържете в ада, мерзавци такива! — изграчи Черепа, преди да се шмугне в храсталаците.

— Чакай — гласът на отец Мендерес застигна сприхавия датчанин. — Идвам с теб!