Дого Танкарт
Проклятието на Шибалба (27)

Осма глава
Приказката на капитана

Нощта наметна обичайната си премяна — звездите сякаш накацаха по клоните на дърветата, а луната се закатери към върха на хълма. Ехото от арията на водопада се връщаше в акомпанимент с крясъците на морските вълни. Вятърът си играеше на гоненица с нощните птици.

Когато капитанът се увери, че вече всички спят, той внимателно се изхлузи към Псето.

— Събуди се, Псе! — прошепна в ухото му той. — Събуди се, дявол те взел!

— Време ли е? — опули око Псето.

— Шъъъъъъъъъъъъът!!!

— Вземам лопатата и идвам…

Псето грабна инвентара и двамата тихомълком се измъкнаха от пределите на лагера.

— Боцманът… — обърна се назад Псето. — Май го нямаше до госпожица Йоланда.

— Така ти се е чинило, Псе.

Капитанът запали газовата лампа, протегна ръка и закрачи подир светлината.

— Знаеш ли приказката за Крал Вип? — попита той.

— Да не би да я знаеш от дядо си?

— Нищо подобно, друже — отвърна капитанът. — Просто винаги съм я знаел. Нещо като вроден инстинкт.

— Разкажи ми!

Капитанът се покашля и подхвана:

— Имало едно време един крал и една… курва. Кралство Есехт богатеело под управлението на крал Вип. За разлика от баща си, крал Гип, който водел непрекъснати войни, крал Вип загубил част от териториите на запад, но сключил разумни споразумения с кралство Усехт, както и с кралствата на изток — Асехт и Осехт, за да поднесе на народа си така жадувания мир. Висок и снажен, силен и як, смел и храбър, лъчезарен и красив, крал Вип се славел с това, че притежавал изключителната дарба да взема само правилни решения.

— Като тебе, Клептън!

— Той изковал железни закони, които трябвало да озаптят онези, в чиито глави битували порочни мисли. Наказанията тегнели над всички, чийто крак стъпвал на територията на кралство Есехт.

— Дори и да е… дървен!?

— Кралят нарочно разпространил законите предварително, за да даде шанс на престъпниците да се променят. Това, което си шушукали по улиците, гласяло, че новите закони ще пращат разбойниците на бесилката без съд и присъда, за да могат останалите да водят достойно съществуване. Законите изисквали да не се краде, да не се лъже, да не се прелюбодейства и да не се убива!

— Като в… библията!

— Кралят имал ослепително красива съпруга, която обожавал, и трима сина — Кип — на девет, Лип — на осем и Рип — на две, които боготворял. Всички негови поданици се отнасяли с респект и уважение към него, а той от своя страна им се отблагодарявал, като следял за спазването на законите. Управлявал кралството си умело и давал на всекиму заслуженото. Престъпленията изчезнали и народът му заживял един достоен за приказка живот, но… имало един проблем, който не давал мира на мислите му — курвата.

— Курвата? — натърти Псето.

— Надарена с природна красота — матовата кожа и гарвановата коса издавали източния й произход — я от Асехт, я от Осехт. Носела името Елесе и заработвала залъка си при Бреге, който получил собствеността на братовата си кръчма, откак брат му Креге се простил с живота си за прелюбодеяние, осъществено не без нейната помощ. Бреге обаче водел ергенски живот, което идвало да рече, че законът за прелюбодействие не го лови и той редовно вкусвал от сладостите на мургавелката. Не се скъпял дар да й дари или пара да й даде — я за нова дрешка, я за омаен аромат.

— Знам що е да си презрял ерген!

— Където и да се появяла, Елесе обирала мъжките погледи. Порочната й осанка обсебила съзнанието на всички, които носят панталони, включително и на крал Вип. Кралят се поболял по нея, а желанието му да я подреди в тефтера си направо го разпаряло на две. Ставал и си лягал с мисълта как я люби, а когато се случвало да не я види няколко дни… спирал да се храни, да говори, изпадал в умопомрачение. Пазел болката в обковано сандъче, заровено в дълбините на душата му, но се страхувал, че ще дойде ден, в който ще трябва да стори нещо, за да върне вътрешния си мир. Бленувал да я обладае, но това идвало да рече само едно — да тръгне срещу собствените си закони.

— Накъде сега?

Капитанът му посочи пътя и продължи:

— Под предлог, че не се чувства добре, кралят два дни не излязъл от покоите си, за да умува проблема. Не измъдрил друго, освен да отведе Елесе извън пределите на Есехт и там да получи своето. Решението изглеждало справедливо и… правдоподобно, понеже законите важали само за кралство Есехт, но започнала да го гложди мисълта, че все още обича семейството си и напусне ли е Елесе границите на кралството, едва ли вече някога щял да се завърне при жена си.

— Чичо Бен избяга с една шафрантия.

— Страдал като мъченик. На шестата година от въвеждането на суровите закони той решил, че на кралство Есехт му липсва веселие и променил един от законите. Разрешил вноса и употребата на ейл от Усехт. Така от този ден нататък всяка втора вечер кралят давал забава на площад Мудо. Направил това по две причини. Да вижда Елесе и да дави мъката си в алкохол, затова че не може да я приюти в обятията си. Съветниците и придружените му порицали промяната. Кралството започнало да се превръща в долнопробна кръчма и да запада. Обедняло, понеже кралят харчел много за запоите, а и както се очаквало, някои от законите му започнали редовно да се нарушават и така, за няколко месеца, палачът пратил в отвъдното цели 63-ма нещастника.

— Цъ-цъ-цъ-цъ…

— На идната утрин, след обесването на кръчмаря Бреге за убийството на Тав, кралят се събудил и погледнал през прозореца към площадите Мудо, Пудо и Нудо. Щом чул радостта на гаргите и видял танцуващите тела, той осъзнал сериозността на положението и решил да сложи край на своята тегоба. Вечерта съпругата му Сверта го посрещнала будна, за да се увери, че кралят ще се прибере пиян, но жив. Тя се дърпала инатливо, но той все пак успял да я целуне, след което се тръшнал в леглото и се направил, че заспива, нежно похърквайки до ухото й. След като тя заспала, кралят се изнизал тихичко, качил се на коня си Хрик и отпрашил право към къщата на курвата преоблечен като обикновен гражданин на Есехт. Стаята на Елесе още светела, което накарало краля да се усъмни, че при нея вероятно шетал обожател.

„Убивам го и получавам своето!“ — казал си кралят.

Покатерил се той по едни висящи лиани със стъпките на пума се промъкнал до стаята на Елесе. Потропал три пъти на вратата и зачакал. Курвата му отворила, а той нахълтал с нож в ръка, оглеждайки се като звяр за друг озверял хищник.

„Кой сте вие, по дяволите?“ — попитала с уплаха в гласа курвата. — „Разкрийте се или неистово ще крещя за помощ.“

„Това съм аз, Елесе“ — крал Вип смъкнал качулката и доближил лицето си до запалената свещ. — „Не ме ли познахте?“

„Кралю!!!“ — свела поглед курвата и се поклонила в знак на подчинение. — „Но какво чините тук?“

Кралят впил жилавите си пръсти в крехките й рамене и я погледнал в очите, за да бъде погълнат в спиралата на желанието, за да потъне в безбрежната бездна на покварата.

„Любов моя… сърцераздирателна! Обожавам ви, луд съм по вас, не мога да спя, не мога да ям. Обсебила сте съзнанието ми, отровила сте мислите ми, посяла сте в мен семката на лудостта, не мога повече, разберете. Трябва да ви имам. Трябва да ви имам незабавно, защото иначе кралството ще се разпадне. Аз не желая това, повярвайте ми. Никой не желае това, но ако не ви имам днес и сега, нещастието неимоверно ще ни сполети. През цялото време мисля само за вас, за изваяната ви осанка, за благоуханния ви аромат, за дълбоките ви очи и не ми остава воля да обгрижвам Есехт, нашето кралство!“

„Кралю!!!“ — подала му чаша ейл курвата.

„Ще се любите ли с мен, принцесо моя?“ — попитал неуверено кралят.

„Аз съм курва, кралю“ — рекла курвата, следвайки своите железни принципи. — „Преспивам с всеки, който ми харесва, дори и с онези, които не харесвам. С тези, които са щедри и се отнасят добре с мен и дори с онези, които не ми дават нищо друго, освен пренебрежението си и ме третират като парцал. С тези, който спазват справедливите ти закони и дори с онези, които ги погазват.“

Кралят се замислил. Идеята да я изведе от Есехт се завърнала като вихрушка, но притиснат до задушаване от времето, трябвало да действа със замах.

„Майната им на законите ми!“ — стоварил той каменния си юмрук връз масата. — „Знам, че тръгвам срещу тях, но това е за доброто на кралството. Не го ли направим, край, повярвай ми.“

„Какво мога да кажа, кралю. Това кралство е ваше и вие го управлявате така, както сметнете за необходимо. Макар да нарушават правилата, думите ви са закон и аз ще практикувам с вас любов“.

„Има само едно нещо, за което трябва да се договорим в самото начало“ — страхът да не бъде завлечен в бездната прогорил зениците му. — „Искам това да си остане абсолютна тайна. Нашата «мръсна» тайна, която ще спаси кралството. Не искам никакви игрички и номерца. Разберете, че го правим за доброто на Есехт. На никого нито дума. Обещавате ли?“

„Обещавам, кралю“ — отговорът й постигнал целта си и възнаградил ушите на краля.

Крал Вип мигом я завил в прегръдката си и страстно впил устните си в нейните. Тя естествено му отвърнала със същата страст и плам, и нежност и жар, защото разбирала именно от това — да практикува любов. След кратката увертюра до вратата, действието се пренесло на кревата и нощта продължила с… Няколко керемиди паднали, черчеветата на прозорците поддали, стъклата се напукали, пероните от дюшемето изскочили, от прогизналите чаршафи се стичала пот, дори… мишките зазидали дупките си в страх от неизвестния шум и миризма. След като приключили и всеки получил своето: кралят — насладата от дълго жадуваното тяло, а курвата — уважението и щедростта, които според нея всяка жена заслужавала, крал Вип се прибрал и легнал до нищо неподозиращата си любяща съпруга.

— Чичо Бен въобще не се вясна повече.

— Облъскан от креватната гимнастика, на другия ден кралят се събудил чак към пладне. Прозял се дълго, протегнал се широко и установил, че курвата вече не живеела в главата му. Обещал си още същия ден да оправи цялата бъркотия в кралството. Тъкмо станал и започнал да облича кралските си одежди, когато кралица Сверта влязла в спалнята и застанала с цялата си грация пред него. Той я погледнал в очите все така влюбено, както правел още от първата им среща и се усмихнал щедро, но тя не му отговорила със същото.

Заметнала му една кралска плесница и тичешком се изнесла от стаята. Крал Вип даже не успял да си нахлузи брича. Тръгнал след кралица Сверта, за да й потърси обяснение, но точно зад вратата се сблъскал с Пида, син на Тида и внук на Зида, братът на дядото на Вип. Пида го обградил с доверените си хора, за да направи преврата.

„Арестуван сте за прелюбодеяние, кралю“ — казал военачалникът Лус, който намразил краля в червата си, щом научил за изневярата.

„Ще бъдете съден по законите на кралство Есехт, които всъщност са вашите закони“ — добавил Пида, който от години страдал в изгнание на остров Етос, но така и не загубил афинитета си към трона на кралство Есехт.

Войниците хванали стъписания крал и го помъкнали навън. Когато излезли, кралят видял целия си народ струпан на Мудо, Пудо и Нудо. Всички блещели невярващи очи. Между тях крал Вип съзрял и Елесе — курвата… Когато го повели към тъмницата, докато настъпи часът на екзекуцията му, минали точно покрай нея и кралят се спрял, за да я погледне в очите.

„Нали обещахте?! Нали го направихме заради кралството? Нали трябваше да го запазите в тайна? Нали се разбрахме без курвенски номера?“ — нервите на краля, иначе жилави като черешови корени се скъсали и той започнал да сипе ругатни и безпочвени закани.

„Вие май забравихте, че съм курва, кралю, и освен с вас си лягам и е много други мъже, включително и с крал Пида, който, освен че е доста по-надарен от вас е и далеч по-щедър в обещанията си“ — макар да мъкнела покварената си душа като непосилен товар, Елесе живеела с достойнството на курва.

— Значи размерът… все пак…

— След обесването на крал Вип, на престола се възкачил крал Пида, син на крал Тида и внук на непокорния крал Зида. Така кралство Есехт отново започнало да води битки е останалите кралства Асехт, Осехт и особено Усехт, но скоро трите кралства се обединили и разрушили най-голямото и могъщо кралство на остров Отос до основи.

— Значи накрая излиза…

— С края на всяка приказка, човек започва да търси първопричината за възникването й.

— Че оная гивендия Елесе — продължи мисълта си Псето — е искала повече мангизи и по-голям…

— Никога не вземай казаната дума за хвърлен камък, а чети между редовете, Псе — прекъсна го капитанът. — Там пише всичко, което трябва да знаеш, за да гледаш на живота не като на зла мащеха, а като на любяща майка.

— Като любяща майка — повтори Псето.

— Откритото послание гласи: „Вълкът козината си мени, но нрава никога!“ — закима капитанът. — А прикритото крещи: „Не алкохолът е виновен за липсата на трезва преценка, а именно опиянението от похотта!“

— Абсолютна истинност, Кептън!

Капитанът спря и постави фенера на земята.

— И докато си повтаряш думите, Псе — рече той, — които ще те направят с една дяволска мисъл по-богат, можеш да започнеш да копаеш проклетите дупки. Ще са ни нужни утре…