Лудвиг фон Мизес
Антикапиталистическото мислене (4)

3. Статусното общество и капитализмът

Преди да отговорим на този въпрос е нужно да изясним по-добре различията между капитализма и статусното общество.

Обичайно е да уподобяваме предприемачите и капиталистите от пазарната икономика с аристократите от дадено статусно общество. Базата за сравнение е относителното богатство на двете групи, сравнено с относително ограничените условия за живот на останалата част от съвременниците им. Като се опираме на тази прилика обаче, пропускаме да разберем фундаменталната разлика между аристократичните богаташи и „буржоата“ или богаташите-капиталисти.

Богатството на един аристократ не е пазарен феномен; то не произхожда от снабдяването на потребителите и не може да бъде отнето или дори засегнато от каквото и да било действие от страна на обществеността. То произхожда от завоевания или от щедрост от страна на завоевател. Може да приключи чрез отнемане от страна на дарителя или чрез насилствено заграбване от страна на друг завоевател, или пък може да бъде разпиляно, ако собственикът живее разточително. Феодалът не служи на потребителите и е неуязвим срещу негодуванието на населението.

Предприемачите и капиталистите дължат богатството си на народа, който покровителства техния бизнес. Те го губят неизбежно, когато други хора ги изместват чрез по-добро или по-евтино обслужване на потребителите.

Този текст няма за задача да опише историческите условия, които са допринесли за институциите на кастата и статуса, за разпределянето на хората в наследствени групи с различни рангове, права, претенции и правно осветени привилегии или ограничения. Онова, което е единствено важно за нас, е фактът, че запазването на тези феодални институции е било несъвместимо със системата на капитализма. Тяхната отмяна и установяването на принципа за равенството пред закона премахва бариерите, които са пречили на човечеството да се наслаждава на всички тези блага, които системата на частната собственост на средствата за производство и частното предприемачество правят възможни.

В общество, основано на ранг, статус или каста, положението на индивида в живота е строго определено. Той е роден с определено положение и позицията му в обществото е стриктно очертана от законите и обичаите, които гарантират на всеки член според ранга му определени привилегии и задължения или ограничения. Извънредно добър или извънредно лош късмет би могъл в някои редки случаи да повиши индивида в по-висок ранг или да го понижи в по-низша позиция. Но като правило условията на индивидуалните членове на определен ред или ранг биха могли да се подобрят или влошат само при промяна в условията за цялата общност. Индивидът първоначално не е гражданин от дадена нация, той е член на съсловие (Stand, état) и само като такъв е косвено интегриран в тялото на неговата нация. При контакт със сънародник, принадлежащ към друг ранг, той не чувства никаква общност. Възприема само пропастта, която го разделя от статуса на другия човек. Това различие е било отразено в езика и облеклото. По време на „стария режим“ (ancien régime) европейските аристократи говорели предимно на френски. Третото съсловие използвало родния си език, а пък низшите слоеве на градското население и селяните се придържали към местните диалекти, жаргони и арго, които често били неразбираеми за образованите. Различните рангове се обличали различно. Никой не би сгрешил ранга на един чужденец, когото би срещнал някъде. Основната критика, отправяна срещу принципа на равенството от страна на апологетите на „доброто старо време“ е, че той е отменил привилегиите по ранг и достойнство. Според тях той е „атомизирал“ обществото, разложил е „органичните“ му вътрешни деления в „аморфна“ маса. „Твърде много“ сега са начело и техният груб материализъм е заменил благородните норми на отминалите времена. Парицата е царица. Твърде незначителни хора се радват на богатство и изобилие, докато достойни и заслужили люде остават с празни ръце.

Тази критика мълчаливо внушава, че при „стария режим“ аристократите са се отличавали по доблестта си и че те са заслужили ранга и приходите си поради моралното си и културно превъзходство. Изключително важно е обаче да се разобличи тази басня. Без да изказва каквато и да било оценка, историкът не може да не подчертае факта, че висшата аристокрация в основните европейски страни е потомство на онези войници, царедворци и куртизанки, които по време на религиозните и конституционните борби на XVI и XVII в. са застанали благоразумно на страната на крайните победители в съответните им страни.

Но докато консервативните и „прогресивните“ врагове на капитализма се разминават по отношение на оценката на старите стандарти, те са напълно единодушни при осъждането на стандартите на капиталистическото общество. Според тях богатство и престиж получават не онези от техните сънародници, които го заслужават, а несериозни и недостойни хора. Двете групи претендират, че тяхната цел е замяната с по-честни методи за „разпределение“ на открито нечестните методи, които преобладават при laissez-faire капитализма.

Никой никога не е твърдял, че по времето на свободния капитализъм заработват най-добре онези, които от гледна точка на вечните ценностни норми трябва да бъдат предпочетени. Това, което донася капиталистическата пазарна демокрация, е прекратяване на награждаването на хората съобразно техните „истински“ заслуги, придобитата по рождение стойност и моралното превъзходство. Това, което прави един човек повече или по-малко проспериращ, е не преценката на неговия принос от гледна точка на някакъв „абсолютен“ принцип на справедливостта, но оценката от страна на неговите съвременници, прилагащи изключително мярката на техните собствени лични желания, стремежи и цели. Точно това именно означава демократичната система на пазара. Потребителите са на върха, т.е. те са господарите. Те искат да бъдат задоволени.

Милиони хора обичат да пият „Пинкапинка“, напитка, произвеждана от световната „Пинкапинка Къмпани“. Милиони обичат детективските истории, филмите за мистерии, жълтите вестници, боевете с бикове, бокса, уискито, цигарите, дъвката. Милиони гласуват за правителства, стремящи се да се въоръжават и да разпалват войни. Така предприемачите, осигуряващи по най-добрия и най-евтиния начин всичко онова, което служи за задоволяване на тези потребности, успяват да забогатеят. Това, което има значение в рамките на пазарната икономика, не са академичните ценностни съждения, а преценката, реално показана от хората чрез купуване или некупуване.

На мърморкото, който се оплаква от нечестната пазарна система, може да бъде даден само един съвет. Ако искаш да забогатееш, опитай се да задоволиш обществото, като му предложиш нещо, което е по-евтино или ще му се хареса повече. Опитай се да изместиш „Пинкапинка“, като приготвиш друго питие. Равенството пред закона ти дава правото да предизвикаш всеки милионер. На пазар, който не е саботиран от наложени от правителството ограничения, е изключително твой пропускът, че не можеш да отстраниш краля на шоколадите, филмовата звезда и шампиона по бокс.

Но ако пред богатствата, които би натрупал чрез участие в търговията с дрехи или в професионалния бокс, предпочиташ удовлетворението, което би получил от писане на поезия или философия, свободен си да постъпиш по този начин. Тогава, разбира се, няма да направиш толкова пари, колкото онези, които служат на мнозинството. Защото такъв е законът на икономическата демокрация на пазара. Тези, които задоволяват потребностите на по-малък брой хора, просто събират по-малко гласове-долари, отколкото онези, които задоволяват потребностите на повече хора. При правенето на пари филмовата звезда превъзхожда философа, а производителите на „Пинкапинка“ надминават композитора на симфонии.

Важно е да се разбере, че способността да се състезаваме за наградите, които обществото трябва да разпредели, е социална институция. Тя не може да отстрани или да премахне вродените недъзи, с които природата е ощетила много хора. Тя не може да промени факта, че мнозина са родени болни или са станали инвалиди в по-късен етап на живота си. Биологичните възможности на човека строго ограничават полето, в което той може да служи. Класата на онези, които могат да мислят самостоятелно, е отделена с непреодолима бездна от класата на онези, които не могат.