Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Anti-capitalistic Mentality, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
notman (2018)

Издание:

Автор: Лудвиг фон Мизес

Заглавие: Антикапиталистическото мислене

Преводач: Александър Николов

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издател: Сиела

Година на издаване: 2008

Отговорен редактор: Светлана Минева

Редактор: Валери Димитров

Технически редактор: Божидар Стоянов

Коректор: Диди Петкова

ISBN: 978-954-28-0290-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7135

История

  1. — Добавяне

2. Успехът на книжния пазар

Но в тази картина има някои пукнатини.

Литературата не е конформизъм, а несъгласие. Тези автори, които просто повтарят онова, което всеки одобрява и иска да чуе, са без значение. Единствено важен е иноваторът, несъгласният, предвестникът на неща, нечувани до този момент, човекът, който отхвърля традиционните стандарти и се стреми към подмяна на старите ценности и идеи с нови. Той е по необходимост антиавторитарен и антиправителствен, непримиримо противопоставен на огромното мнозинство от съвременниците си. Той е точно авторът, чиито книги огромното мнозинство от публиката не купува.

Каквото и да си мислим за Маркс и Ницше, никой не може да отрече, че техният посмъртен успех е бил преобладаващ. Но те и двамата биха умрели от глад, ако не бяха имали други източници на доход, различни от хонорарите им. Несъгласният и иноваторът не може да очаква почти нищо от продажбата на книгите на обичайния пазар.

Магнатът на книжния пазар е авторът на белетристика за масите. Би било погрешно да приемем, че тези купувачи винаги предпочитат лошите книги пред добрите. Те са чужди на дискриминацията и затова са склонни да възприемат понякога дори добрите книги. Истина е, че повечето романи и пиеси, публикувани днес, са просто боклук. Нищо друго не може да се очаква, когато всяка година се изписват хиляди томове. Но нашата епоха би могла все още един ден да бъде наречена разцвет на литературата, ако дори само една от хилядите публикувани книги се окаже равностойна на големите книги от миналото.

Много критици с удоволствие упрекват капитализма за онова, което наричат упадък на литературата. Може би обаче би трябвало да обвинят собствената си неспособност да отделят плявата от зърното. Дали са по-критични от предшествениците си преди едно столетие? Днес например всички критици възхваляват Стендал. Но когато Стендал умира през 1842 г., той е бил неясен и неразбран.

Капитализмът е могъл да направи масите толкова проспериращи, че да си купуват книги и списания. Но той не е могъл да ги снабди с преценката на Меценат[1] или Кангранде дела Скала[2]. Не е грешка на капитализма, че обикновеният човек не оценява необикновените книги.

Бележки

[1] Гай Цилний Меценат — съветник на император Октавиан Август, патрон на т.нар. „Нова генерация от Августовски поети“. Името му става нарицателно за богат покровител на изкуствата. — Бел.кор.

[2] Франческо дела Скала, наричан още Кангранде I дела Скала — управител (имперски викар) на Верона през XIV в., покровител на Данте Алигиери, Петрарка и Джото. — Бел.кор.