Лудвиг фон Мизес
Антикапиталистическото мислене (2)

1. Върховният господар — потребителят

Характерна черта на модерния капитализъм е масовото производство на блага, които са предназначени за консумация от страна на масите. Резултатът от това е тенденция към постоянно подобряване на средния жизнен стандарт, прогресивното обогатяване на мнозинството. Капитализмът депролетаризира „обикновения човек“ и го издига до положението на „буржоа“.

На пазара на капиталистическото общество обикновеният човек е върховният господар — потребител, който като купува или като се въздържа да купува, в крайна сметка определя какво трябва да бъде произведено и в какво количество и качество. Тези магазини и заводи, които задоволяват изключително или предимно желанията на по-богатите граждани за изтънчени луксозни стоки, играят просто подчинена роля в икономическата среда на пазарната икономика. Те никога не добиват размерите на големия бизнес. Големият бизнес винаги обслужва пряко или косвено масите.

Радикалната социална промяна, предизвикана от индустриалната революция, е издигането на мнозинството. Низшите слоеве, които във всички предишни исторически епохи са образували тълпите от роби и крепостници, от бедняци и просяци, са се превърнали в купуващата публика, в чиято угода бизнесмените предлагат своята продукция. Те са клиентите, които „винаги имат право“, патроните, притежаващи силата да превръщат бедните доставчици в богаташи и богатите доставчици в бедняци.

В тъканта на пазарната икономика, която не е саботирана от всезнайковщината на правителствата и политиците, не съществуват големци и първенци, които държат населението в подчинение, събират данъци и налози и празнуват разточително, докато нисшестоящите трябва да се задоволяват с остатъците. Системата на печалбата създава благоденствие за онези, които успяват да задоволят желанията на хората по най-добрия и най-евтиния начин. Богатство може да се натрупа само като се обслужат консуматорите. Капиталистите губят средствата незабавно, след като не успеят да ги инвестират в онези направления за бизнес, чрез които биха задоволили исканията на публиката. Във всекидневно повтарящ се плебисцит, в който всяка стотинка дава правото на глас, потребителите определят кой трябва да притежава и да управлява заводите, магазините и фермите. Контролът върху материалните средства за производство е социална функция, подчинена на потвърждаването или на отхвърлянето от страна на господарите-потребители.

Това именно е същността на модерната концепция за свободата. Всеки възрастен човек е свободен да изгради живота си съобразно своите собствени планове. Той не е принуден да живее според изискванията на някаква планираща власт, която налага своя уникален план чрез полицията, т.е. социалния апарат за принуда и насилие. Това, което ограничава индивидуалната свобода, е не насилието от страна на други хора или пък заплахата от насилие, а психологическата структура на тялото му и неизбежната, създадена от природата, оскъдица от фактори за производство. Очевидно е, че възможностите на човека да определи съдбата си не могат никога да надхвърлят границите, които са прокарани от онова, което наричаме природни закони.

Установяването на тези факти не е равно на определянето на индивидуалната свобода от гледна точка на някакви абсолютни стандарти или метафизични понятия. То не изразява никаква оценка на модните доктрини на привържениците на тоталитаризма, било то „десни“ или „леви“. То не се занимава с техните твърдения, че масите са твърде глупави и невежи, за да знаят какво би служило на техните „истински“ нужди и интереси, и че имат нужда от пазител — правителството, за да не би да си навредят. Нито пък навлиза в проучване на мненията, че съществуват свръхчовеци за длъжността на подобни пазители.