Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Anti-capitalistic Mentality, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
notman (2018)

Издание:

Автор: Лудвиг фон Мизес

Заглавие: Антикапиталистическото мислене

Преводач: Александър Николов

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издател: Сиела

Година на издаване: 2008

Отговорен редактор: Светлана Минева

Редактор: Валери Димитров

Технически редактор: Божидар Стоянов

Коректор: Диди Петкова

ISBN: 978-954-28-0290-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7135

История

  1. — Добавяне

Неикономическите възражения срещу капитализма

1. Аргументът на щастието

Критиците издигат две обвинения срещу капитализма. Първо, те казват, че притежанието на автомобил, телевизор и хладилник не правят човека щастлив. Второ, добавят, че има все още хора, които не притежават нито едно от тези блага. И двете твърдения са верни, но те не съдържат обвинение срещу капиталистическата система на социално сътрудничество.

Хората не се блъскат и трудят, за да постигнат съвършеното щастие, а за да отстранят доколкото е възможно усещаните от тях трудности и така да станат по-щастливи, отколкото са били преди. Човек, който си купува телевизор, доказва по този начин, че той мисли, че притежаването на този уред ще увеличи неговото благосъстояние и ще го направи по-доволен, отколкото е бил без него. Ако не бе така, той не би го купил. Задачата на лекаря е не да направи пациента щастлив, а да облекчи болката му и да го върне в по-добра форма за преследване на основната цел на всяко човешко съществуване: борбата срещу всички фактори, вредни за неговия живот и благополучие.

Може би е вярно, че сред будистките монаси, живеещи от милостиня, в мръсотия и бедност, има такива, които се чувстват съвършено щастливи и не завиждат на никой набаб. Но е факт, че за огромното мнозинство от хората такъв живот би бил нетърпим. За тях импулсът към непрекъснато подобряване на външните условия на съществуване е вроден. Кому би хрумнало да дава за пример някой азиатски просяк на средностатистическия американец? Едно от значителните постижения на капитализма е спадът в детската смъртност. Кой би искал да отрече, че този феномен е отстранил поне една от причините за нещастието на толкова много хора?

Не по-малко абсурден е вторият упрек, отправен към капитализма, а именно, че технологичните и терапевтичните иновации не облагодетелстват всички хора. Промените в условията на живот на хората се появяват от пионерските усилия на най-умните и най-енергични хора. Те поемат водачеството и останалата част от човечеството ги следва стъпка по стъпка. Иновацията е на първо време лукс за малцина, докато постепенно не стане достъпна за мнозинството. Не е толкова разумно възражението относно употребата на обувки или вилици, че те се разпространяват бавно и дори днес милиони хора живеят без тях. Изисканите дами и господа, които първи са започнали да използват сапун, са били предвестници на масовото производство на сапун за обикновените хора. Ако тези, които имат днес средствата да купят телевизор, е трябвало да се въздържат от покупката, защото други хора не могат да си го позволят, то те няма да насърчат, а ще пречат на популяризирането на този уред[1].

Бележки

[1] Вж. Капитализмът такъв, какъвто е, и както е виждан от обикновения човек, последните три абзаца, относно вътрешноприсъщата тенденция на капитализма за скъсяване на времето между появата на ново подобрение и момента, в който то става всеобщо употребимо.