Серия
Томас Лурдс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lucifer Code, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

6.

Катакомби

Квартал Йешилкьой

Истанбул, Турция

16 март 2010

Лурдс посегна към един от фенерите, които мъжете носеха. Взе го и не видя, че мъжът извади пистолет, докато дулото не опря бузата му.

— Какво правиш? — попита Лурдс изумено. — Трябва ми светлина, ако ще работя.

Водачът махна на мъжа да се отдръпне, но той явно не остана доволен, че трябва да свали пистолета. Изръмжа нещо, вероятно ругатня, и се отдръпна.

— Моите извинения, професоре — рече водачът. — Май ще е по-добре да не правите резки движения. Ние водим много опасен живот. Навън има хора, които биха ни убили, щом ни зърнат.

„Доколкото си спомням, твоите хора нямаха никакъв проблем да отвърнат подобаващо“, помисли си Лурдс.

— Сега, когато постигнахме някакво споразумение, позволете да ви се представя. — Мъжът леко наведе глава, без да изпуска Лурдс от поглед. — Наричат ме Кайин. Нуждаете ли се от още нещо, освен от светлина.

Умът на Лурдс работеше на бързи обороти, докато се взираше отново в страницата.

— Бюро, ако може?

— Не, съжалявам.

След като най-после беше изпразнил мехура си, Лурдс установи, че умира от глад.

— Предполагам, че няма смисъл да искам пица.

— Абсолютно.

— Раницата ми у вас ли е?

Кайин кимна към друг от следовниците си и мъжът бързо изтича навън. Върна се незабавно с раницата на Лурдс, но я дръпна, когато професорът се пресегна да я вземе.

— Нямам оръжие вътре — успокои го Лурдс. — Само няколко енергийни блокчета.

Мъжът претърси раницата и му я подаде.

Лурдс се наведе. Всички мъже от бандата на Кайин насочиха фенерите и пистолетите си към него. Чу се как предпазителите се вдигат, пистолетите щракат. Лурдс бръкна съвсем бавно в раницата и извади тефтер, химикалка, две блокчета и бутилка вода. Показа съкровищата си на цялата група и каза:

— Трябва ми нещо, на което да пиша. И съм гладен.

Пистолетите и фенерите бавно бяха свалени.

Лурдс се изправи, метна раницата на рамо и ловко подхвана храната, нещата за писане и книгата, която Кайин му беше дал. Прекоси помещението и седна с гръб към стената.

— Не е написано на страницата. — Прокара пръсти по символите. Бяха леко матирани и текстурата подсказваше, че върху страницата е бил нанесен фиксатор. — Това е натривка.

— И едно дете може да ми го каже.

Лурдс не обърна внимание на сарказма му.

— Откъде го имате? Къде е направено копието?

— Това няма значение.

— Осмелявам се да не се съглася. Ако знам откъде е било свалено и кога е бил изсечен оригиналът, може да ми помогне да отделя езика. Да установя корена му.

Кайин се поколеба, явно нямаше желание да разкрива каквото й да било за книгата.

— Идва оттук.

Лурдс отхапа от енергийното блокче и задъвка бързо.

— Имате предвид от Истанбул?

Кайин кимна.

— Или от Константинопол?

Раздразнение пробяга по скованите черти на Кайин.

— От този град. Това е всичко, което трябва да знаете.

— Не, това не е всичко, което трябва да знам. Истанбул е основан като Константинопол, град с европейска история. Ако не се броят неолитните поселища и решите да започнете от гръцките преселници от Мегара. После го завладели римляните. След това дошла Османската империя, начело с Мехмед II. Градът непрекъснато бил разкъсван между Изтока и Запада, между християнството и исляма, и тези белези са останали върху различни архитектурни паметници. — Лурдс посочи листа. — Готов съм да се обзаложа, че това е свалено от сграда в града. Щом някой си е направил труда да създаде нов език, трябва да знам дали умът, създал този език, е бил европейски, източен или африкански по произход.

— Смятате, че това е изкуствен език? — попита младата жена.

Кайин не изглеждаше никак доволен, че тя задава въпроси.

— Не познавам този език — отвърна Лурдс. — Познавам всички езици в района. Но през вековете много хора са създавали изкуствени езици, за да опазят тайните си.

— Според вас езикът, който ви доведе до откриването на Атлантида, е бил изкуствено създаден, така ли? — поинтересува се жената.

— Известно време обмислях и тази възможност, но се оказа, че не е бил изкуствено създаден.

— Значи може да грешите и за този.

— Тук трябва да ме слушате. Това излиза от сферата ви на познание — въздъхна Лурдс. — Никого не отвличаме в момента. Тук аз съм експертът.

— Доколкото разбирам, ако не разбирате нещо, винаги можете да излезете от положение, като кажете: „Езикът не е истински“.

— Дори и изкуствено създадените езици са истински. Почитателите на „Стар Трек“ настояват клингонският да се признае за истински език. Толкин е измислил езици за героите си, човеци и не-човеци. Хората непрекъснато създават езици. Това е едно от нещата, които ни различават от всяко друго живо създание на тази планета. Общуваме чрез език. Вижте мобилните телефони. Само допреди няколко години те не съществуваха.

— Е, да, по ваше време не ги е имало.

Лурдс не обърна внимание на хапливата й забележка и продължи:

— Хората трябваше да измислят име за преносимите телефони. Терминът „безжични“ вече беше зает. Така че първоначално започнаха да ги наричат „клетъчни“ телефони. Но споменете ли „клетка“ след 11 септември, много хора си мислят за тероризъм. Клетъчната терминология обаче не навлезе във Великобритания. Там ги наричат „мобилни“.

— Знам това. Не съм дете.

— Не се съмнявам, че го знаете. Акцентът ви ми говори, че сте много запозната с провинция Ълстър. Даже ще продължа нататък и ще кажа, че често ходите в Ирландия. Вероятно там сте израснала.

Тя пребледня и Лурдс разбра, че е улучил близо до целта.

— Но да познаваш езика и да мислиш на него са две различни неща — продължи той. — Само защото знаете нещо, не означава, че мислите на него. Езикът е създаден, за да изразява мисли и идеи, да предава познания и история, да рисува образи на неща, които могат да живеят само в представите ни. Думите са преходни, защото езикът е толкова органичен, че те бързо влизат и излизат от употреба и изчезват. Или начинът, по който се използват, се променя. Вземете например думата „текст“. Докато не беше измислена тази функция на мобилните телефони, никога не се е използвала като глагол. Сега, когато хората си помислят за текст, те не си представят книги. Представят си електронни съобщения, които получават на мобилните си телефони.

— Професоре — рязко го прекъсна Кайин. — Нямате време да изнасяте лекции.

— Исках само да поясня. Езикът зависи не само от географията, изключително важно е и по кое време е писан документът.

— Времето ви изтича.

Лурдс го изгледа продължително.

— Добре. Тогава ми кажете откъде е свален и кога е направен.

Кайин го изгледа така, че целият страх, който професорът сдържаше, се върна с щурм и стомахът го присви.

Току-що си бе издействал смъртта.

Кайин рече:

— Казаха ми, че е свален от вътрешността на града. Написаното е от началото на втори век след Христа.

Това завладя изцяло Лурдс. Близо две хиляди години бяха изминали от написването на тези думи. Той се съсредоточи върху копието.

— Тогава трябва да е някаква форма на гръцкия — разсъждаваше той на глас. Отвори бутилката с вода и отпи замислено. — Трудили сме се много върху микенския гръцки, старогръцкия и койне. Но не можем да изключим вероятността това да е някаква форма на протогръцки.

— Гръцки ли е? — попита Кайин.

Лурдс повдигна рамене.

— Възможно е. Някои от знаците ми изглеждат познати, но не съвсем. Имат известна прилика с гръцките букви, но същевременно са уникални.

— Защо гръцки? — попита Кайин.

Лурдс сви рамене.

— Защото гръцкият е един от първите езици в този район по това време. Езикът на завоевателите, на Александър Велики. Тогава той е владеел почти целия познат свят. Когато поставял свои хора да управляват различни земи, те били обучавани да четат и пишат на гръцки. Завоевателите строили сгради. В резултат гръцкият език все още е разпространен в цяла Европа и части от Азия. Латинският съществувал вече, така е, но тези букви не изглеждат латински. Предполагам, че са някаква форма на гръцки.

Кайин и сподвижниците му слушаха мълчаливо.

— Когато е направена тази натривка, надписът нов ли е бил? — попита Лурдс.

— Не знам — отвърна Кайин. — Казаха ми, че е направена скоро след това.

— Скоро след кое?

Кайин поклати глава.

— Това, което знам, няма да ви помогне.

— Мисля, че е по-добре аз да преценя.

— Няма да научите нищо повече. Сега ми кажете кой гръцки език е.

— Това не е просто някой гръцки език — отвърна Лурдс. — Ако беше, вече да са ви го превели. Но е въз основа на гръцкия език. В това съм сигурен. — Той замълча. — Ако приемем, че натривката е направена някъде към втори век след Христа, значи коренът на езика най-вероятно е койне. Той се е използвал от средата на четвърти век преди Христа до средата на четвърти век след Христа.

— Значи той е основата на този език? — попита Кайин.

— Може да е и на основа на микенския гръцки или старогръцкия.

— Толкова ли са различни?

— Разбира се, че са различни — отвърна Лурдс. — Гърците били търговци. Пътували по целия познат свят. И се радвали на успех в начинанията си, което карало другите народи. Да искат да бъдат като тях. Микенският гръцки е най-древният гръцки език, който можем да изследваме. На Кносос и Пилос били открити няколко глинени плочки, които останали непреведени чак до 1952 година. Представлявали основно описи и списъци, счетоводни дела. Езикът имал седем граматични падежа, включително дателен, местен и творителен. Двата последни падежа изпаднали от употреба при зараждането на класическия гръцки, а дателният изпаднал от модерния гръцки.

Вълнението пулсираше в Лурдс, докато умът му се бореше със символите. Почти успя да разгадае част от тях, не значението, а съчетанието им.

— Старогръцкият се използвал много в Константинопол. В по-голямата част от Европа престанали да го използват през Средновековието, но след като Константинопол бил завладян от Мехмед II, старогръцкият процъфтял отново за кратко заради хората, които избягали от града. В Константинопол се използвал както старогръцки, така и койне.

— Кой е преобладавал? — попита младата жена.

— Това е интересен въпрос. — Лурдс усети искрица на задоволство. Дори тук, под прицел, му харесваше да е преподавател. „Има нещо сбъркано в теб, приятелю“. — В Рим предпочитали старогръцкия, защото го смятали за по-чист. Койне всъщност е смесица от няколко гръцки диалекта с атическия, езика, който се говорел в Атина. Както споменах, този език се разпространил най-вече чрез войските на Александър Велики и се говорел от Египет до индия. Ранните християни възприели койне, най-вероятно за да се разграничат от римляните и техните богове, които също били взети от гръцкия пантеон. Апостолите проповядвали на койне. Той станал известен като александрийски диалект, пост класически гръцки и новозаветен гръцки, защото апостолите написали Новия завет на него.

— Апостолите? — попита Кайин.

Лурдс кимна разсеяно, все още се опитваше да осмисли езика.

— Как може да знаете толкова много, а да не можете още да го прочетете? — попита жената.

— Да знаеш нещо за езика, не е същото като да го четеш. Както казах, езикът се развива, понякога дори от поколение до поколение. И ако има някой, който умишлено се опитва да скрие информация, както смятам, че е сторено тук, разгадаването на езика става още по-трудно. Ако се замислите за Новия завет и последвалите му преводи, които са разделили църкви и религии, ще разберете за какво говоря. — Погледна към нея. — Като се има предвид религиозното деление между Англия и Ирландия, мислех, че сте наясно с това.

— Религията е щекотлива тема.

— Ще ви дам друг пример. Случвало ли ви се е да напишете бележка, а след няколко дни да я видите и да се зачудите защо сте я писали?

— Не.

Лурдс въздъхна и уморено потърка челото си.

— На мен ми се е случвало. Представете си, че сте го направили и не можете да се сетите защо изобщо сте написали тази бележка. Сега нека вместо няколко дни да са минали стотици години. Дори хиляди, за да станат нещата по-интересни. Смятате ли, че ако ви делят поколения от автора, ще разберете съдържанието на съобщението, дори и да успеете да го прочете?

Кайин се замисли, преди да се обади:

— Ето какво ще ви кажа, професоре. На прав път сте. Казаха ми, че посланието наистина е на един от апостолите.

Вълнението на Лурдс нарасна. Той остави бутилката с вода и хвана книгата с две ръце. Отчаяно се взираше в написаните редове. Повече от всичко му се искаше да разгадае тайните, които се криеха в думите.

— А сега ми кажете нещо за писанието, което ще ви спаси живота. — В интонацията на Кайин се криеше смъртна заплаха. Пистолетът лежеше на скута му.

— Това предупреждение ли е, или заповед?

— Малко се уморих от тези мъгляви отговори.

Лурдс посочи една от думите.

— Смятам, че тази дума „диамартуромай“ е на койне. Означава „да заклеймиш“. В Новия завет, във втората глава на „Тимотей“, Павел предупреждава Тимотей за опасността от лъжливи проповеди. Тимотей трябва да се съсредоточи върху божията истина и да проповядва, че Сатаната е лъжец и поражда лъжи.

— Това религиозен урок ли е? — попита жената.

— Религията винаги е играла важна роля в развитието на езика — отвърна Лурдс. — Докато търговците се съсредоточавали върху събиране и изваждане, върху материални блага, езикът трябвало да бъде развит, за да изразява идеи и да представя желателно поведение. В интерес на истината, във втора част на Тимотей има предупреждения срещу църквите, които изопачават думите на Библията.

— Значи става дума за божията истина? — попита Кайин.

Лурдс видя, че е спечелил изцяло вниманието му.

— Не съм казвал такова нещо.

— Тогава какво казвате?

За да успокои заплахата в очите на останалите мъже, Лурдс рече:

— Разбира се, понеже смятате, че документът идва от някои от апостолите, има вероятност посланието да е за „истина“. — Замълча. — Или може да е печат?

— Какъв печат? — Жената се приближи, за да види страницата, промушвайки се между съратниците на Кайин.

— Печати се използвали върху писма. Обикновено капка горещ восък с отпечатък от отличителен пръстен или уникален печат. Но имало и други печати. Понякога архитекти го поставяли върху сгради, които са проектирали и построили. Тази практика продължава и до днес, макар и доста променена.

— Крайъгълни камъни — рече Кайин.

Почти забравил за опасността, Лурдс кимна разпалено.

— Точно така. Първо се поставят крайъгълните камъни, после се строи останалата част от сградата.

— Смятате, че това е взето от крайъгълен камък?

Лурдс се поколеба.

— Да, ако трябва да гадая, което очевидно се налага, бих казал, че натривката е направена от крайъгълен камък.

Кайин се усмихна, но на Лурдс тази усмивка никак не му хареса. В изражението му нямаше нищо доброжелателно.

— Изведнъж се оказа, че знаете доста за надписа — рече Кайин.

— Напротив — възпротиви се Лурдс. — Не знам почти нищо. Просто гадая. Под дулото на пистолет, така да се каже. Освен това е логично. Явно оригиналният предмет, върху който е издълбан надписът, е прекалено тежък, за да се превози, или не може да се мести. — Той замълча. — Или е бил изгубен.

— В посланието указва ли се мястото?

— Не знам. Ако това е предупреждение или заповед, най-вероятно е сложено нарочно. Не е имало нужда да се споменава мястото.

Кайин се намръщи.

— Тогава Тази хартия е безполезна.

Лурдс за малко да се задави, докато отпиваше от водата.

— Не бих казал, че е безполезна. От нея може да се научат още много неща.

— Какви?

— С това мога да се науча да разчитам езика. Ако има повече надписи като този, ще мога да го прочета. С течение на времето.

Тишина надвисна тежко в катакомбите и стана толкова потискаща, колкото и тъмнината.

— Някъде има още надписи — заяви Лурдс. — Бих заложил живота си.

— Да, заложили сте го — отвърна Кайин. — Но сте прав, има още надписи. В момента ги издирваме. Мисля, че ще поживеете още малко, професоре.

Лурдс не се зарадва на малката си победа. Никога не би избрал да живее в робство.

Но смъртта беше много по-окончателна.

— Ставайте! — Кайин се изправи и махна на съратниците си. — Трябва да се махнем оттук.

Когато Лурдс се насили да се изправи, го заболяха коленете и гърбът. Метна раницата си на рамо и взе книгата.

Един от мъжете на Кайин се шмугна зад гърба на жената. Светлината от фенера проблесна по дебелото лъскаво острие в ръката му. Лурдс понечи да извика, но знаеше, че ще е прекалено късно.

Жената обаче явно беше усетила нещо. Раздвижи се бързо като атакуваща змия и извади пистолета си. Стреля почти от упор в главата на мъжа. Докато той се свличаше, а всички останали стояха като вкаменени, тя се спусна зад Лурдс и го сграбчи за яката на ризата. Топлото й тяло се притисна към неговото.

Трупът лежеше на каменния под с разперени крайници.

Жената едва успя да надникне над рамото на Лурдс и веднага откри огън. Но Кайин и следовниците му се бяха отърсили от вцепенението си. Пуснаха фенерите и се изпокриха в мрака. Четирима обаче не успяха, а жената имаше смъртоносен прицел. За секунди беше намалила наполовина броя на противниците си.

Сигурен, че ще го застрелят, Лурдс опита да се просне на земята. Жената го стисна здраво и ръката й смаза като железен лост адамовата му ябълка. Той се задави и остана на крака.

— Бъдете добро момче — предупреди го тя. — Няма да искат да ви застрелят. Не и след като можете да прочетете ценната им книжка.

— Може и да бъркате, кой знае. — Лурдс примигваше в мрака и чакаше куршумите да разкъсат тялото му.

— Вие сте вещ във вашата специалност, професоре, а аз — в моята. Платиха добри пари — наполовина в действителност, — за да ви доведа тук. Сега, когато мислят, че можете да направите това, на което се надяват, ще искат да ви опазят жив.

Кайин извика заповед и в отговор порой от куршуми изтрещя през помещението. Жената веднага отвърна на огъня и явно улучи една от мишените си, прицелвайки се там, където беше видяла да просветва дуло. Един мъж се свлече в светлото петно, създадено от изоставените фенери.

Лурдс отново се опита да помръдне, но младата жена го държеше здраво.

— Не ви простреляха, професоре — прошепна тя в ухото му. — Виждате ли? Ценен сте за тях. Нарочно не ви улучват. И прекратиха огъня.

Въпреки страха си Лурдс знаеше, че тя е права. Докато стоеше в светлината на фенерите, беше лесна мишена.

— Явно крадците нямат чест, а, Кайин? — попита тя. — Няма нужда да ми отговаряш.

— Няма да се измъкнете жива оттук, госпожице Маккена — отвърна Кайин.

Тя стреля по посока на гласа, без да се поколебае. Рикошети се разхвърчаха диво из каменните стени. Един от тях мина притеснително близо до главата на Лурдс.

— Ако не внимавате — отсече той, — ще убиете и двама ни.

Тя не му обърна внимание.

— Още ли си там, Кайин?

Мъдро, помисли си Лурдс, Кайин не й отговори.

— Искате ли да се измъкнете оттук? — прошепна жената.

— С удоволствие — прошепна на свой ред Лурдс, — но мисля, че сте твърде амбициозна. Трябва само да изчакат да изпразните пистолета си, после ще ви се нахвърлят, преди да успеете да презаредите.

— Добре, професоре, впечатлихте всички с познанията си по езици, но понеже сега сте в моята научна сфера, аз ще давам уроците. Само слушайте внимателно, защото накрая ще има изпит.

— Какво се каните да…?

Тя навря горещото дуло на пистолета под брадичката му и извика:

— Или ни пускате да си вървим, или ще му пръсна главата.