Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Томас Лурдс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lucifer Code, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,9 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Чарлз Броко

Заглавие: Кодът на Луцифер

Преводач: Анна Христова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: Роман

Националност: Американска

Редактор: Боряна Даракчиева

ISBN: 978-954-655-251-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3217

История

  1. — Добавяне

12.

Овалният кабинет, Белият дом

Вашингтон

Съединени американски щати

17 март 2010

Вицепрезидентът на Съединените щати Елиът Уебстър вървеше по покрития с мокет коридор на президентската светая светих. Вълнуваше се, защото знаеше, че всичко, което беше запланувал толкова отдавна, започва да се осъществява. Бе очаквал, че моментът ще настъпи след две-три години. Беше намислил цял куп планове, за да предизвика предстоящите събития, но пристигането на професор Томас Лурдс в Истанбул беше прекалено хубаво, за да го подмине.

Знаеше, че повторната поява на изгубената книга е знак за бъдещия успех.

Двама млади агенти от секретните служби, мъж и жена, стояха пред вратата на Овалния кабинет. Кимнаха при появата му.

— Добро утро, господин вицепрезидент! — поздрави го мъжът.

— Добро утро, Винсънт. Как мина операцията на ставата на майка ти? — Уебстър помнеше всичко, което научаваше, и всеки, с когото се запознаеше. Всички те бяха обикновени хора, които искаха малко признание от властимащите. Той използваше уменията си, за да ги накара да се почувстват оценени. Това му осигуряваше лоялност, за която не плащаше нищо. Беше развил тази способност още откакто се захвана с бизнес.

Винсънт се усмихна.

— Много по-добре е, господин вицепрезидент. Стана и вече говори как щяла да ходи на танци.

Уебстър се разсмя.

— Като стимул кажи й, че когато отново затанцува, ще я изведа някоя вечер и ще се забавляваме до зори.

Винсънт леко се изчерви.

— Ще й предам. Тя ме помоли да ви благодаря за цветята.

— Няма за какво, Винсънт. След всичко, което правиш за президента, това е най-малкото, което мога да сторя. — Уебстър насочи вниманието си към жената от специалните служби. — Как си в тази прекрасна сутрин, Милдред?

— Добре, сър. Благодаря ви.

— Как е новата Малка сестра[1]?

— Добре е, сър. Понякога е малко палава, но ми харесва да я водя нагоре-надолу. — Младата агентка наскоро се беше записала за Голяма сестра. Уебстър й беше дал препоръка, която беше довела до одобряване на молбата й за опекунство.

— Отлично, Милдред! Радвам се, че нещата при теб вървят. — Уебстър бързо потри ръце. — Е, май е време да разбера защо президентът ме извика от сутрешната ми среща.

Винсънт кимна, после се извърна и почука на вратата на Овалния кабинет.

— Да — отговори плътен глас отвътре.

Винсънт отвори вратата и рече:

— Господин президент, вицепрезидент Уебстър е дошъл да ви види.

В другия край на помещението президент Майкъл Уегънър се изправи зад отрупаното с документи бюро. Той беше висок сух мъж с тъмна коса, която бе посребряла по слепоочията, откакто беше дошъл на власт. В колежа бе играл баскетбол — за малко не стана професионален играч, — преди да се запише в морската пехота и да й отдаде двайсет години от живота си.

Някои хора вярваха, че Уегънър е станал военен, за да избяга от политическата династия на баща си. Сенатор Кендъл Уегънър цял живот беше в политиката и бе умрял на поста си. На смъртния си одър беше помолил сина си да довърши мандата му. Всички знаеха за болестта, която го погуби, и смъртта му не беше изненада за никого.

Изненадващото за повечето хора беше колко добре младият Уегънър изкара последните две години на сенатора. Постът промени и виждането на Майкъл Уегънър за политиката. Тя беше влязла в кръвта му и той я превърна в кариера. След мандат и половина получи одобрението на Демократическата партия да се кандидатира за президент и спечели съкрушителна победа. Особено след като посочи Елиът Уебстър за вицепрезидент.

Популярността на Уегънър си оставаше висока според проучванията и всички бяха съгласни, че той е един от най-добрите президенти, управлявали някога. Но политиката беше взела своя дан.

— Добро утро, Елиът — рече Уегънър, докато заобикаляше бюрото. Беше без сако, а вратовръзката му лежеше на топка върху един от двата стола пред бюрото.

— Бих ти казал „добро утро“, Майк, но ми прилича повече на дълга нощ. — Уебстър пое протегната му ръка и я стисна. После седна на празния стол пред бюрото.

— Беше дълга нощ — съгласи се Уегънър, докато прекосяваше кабинета към подноса с кафе.

— Можеше да ми се обадиш.

— Направих го. В мига, в който се уверих, че ми трябваш. И твоите задължения не са малко. Не мисли, че не го разбирам. Знаех, че ще работя до късно по това, и исках един от нас да е със свежа глава.

— Аз ли?

— Твоята и без това обикновено е най-свежата във всеки даден момент — отвърна Уегънър с усмивка. — Кафе?

— Ако обичаш.

Президентът му подаде кафето, но не седна. Духна своето и отпи, но според Уебстър изобщо не усети вкуса му.

— Какъв е проблемът, Майк?

— Получихме непотвърдено съобщение от Риад, че някой е убил крал Юсеф бин Абдул Азис и престолонаследника Мохамед бин Абдул Азис снощи.

Уебстър остави кафето си на президентското бюро и се облегна назад.

— Някой пое ли отговорността?

Уегънър прокара ръка през косата си и въздъхна.

— Не сме получили окончателно потвърждение. Много е рано, но изглежда е истина.

— Какво се е случило?

— Въпреки количествата петрол, които Саудитска Арабия има и може да произвежда, петролните полета не могат да задоволят търсенето от Запада, Индия и Китай. Всички искат парче от петролната баница и са готови на всичко, за да си осигурят своя пай. — Уегънър кръстоса ръце на гърдите си. — Ние сме виновни, колкото всички останали, Елиът. Ухажвахме кралското семейство поколения наред. В миналото бяхме единствените с икономически и военен потенциал да ги браним. Когато Китай, Индия и Пакистан изплуваха със силни икономики и армии, изгубихме почва под краката си. Икономиката ни се клати и продължителното ни военно присъствие в Близкия изток източва кръвта ни. Ирак беше само началото.

— Откъде получи съобщението? — попита Уебстър.

— От частите на ЦРУ, които работят в Саудитска Арабия. Те се сдобили с информацията от техен човек, приближен до кралското семейство.

— Какво е станало? — вълнението и нетърпението на Уебстър растяха, но той не ги показваше. Знаеше, че Близкият изток ще запали искрата на пожара, който ще помете света. Разчиташе на това.

— Доколкото разбирам, кралят и престолонаследникът са имали неофициална среща в Икономическия град на крал Абдула.

— Среща с кого?

— Не знаем още. Вероятно с представители на индийското правителство.

— Предоговаряне на доставките?

Уегънър повдигна рамене.

— Вероятно договаряне на сделка по изграждане на тръбопровод през страната им.

— Явно е било в ход от доста време.

— Знам. И ако го направят, това ще застраши икономическия модел, който ние разработваме оттук. Много от хората, с които разговарях, се притесняват.

— Знам. И аз говорих с тях. — Уебстър се замисли за миг. — Знаеш ли, Майк, като бизнесмен, не мога да виня кралското семейство за договарянето на тази сделка. Никой не знае със сигурност колко петрол имат в резерва си. Никой извън управляващата фамилия не знае. Може би са стигнали до момент, в който трябва да намалят добива. Може би се страхуват, че Съединените щати ще прехвърлят бизнеса си в Южна Америка или в Африка.

— Или че най-сетне ще сме достатъчно мотивирани да открием алтернативно гориво след временния срив на икономиката ни. Надежден алтернативен източник ще промени Съединените щати, но в действителност ще промени изцяло и лицето на Близкия изток. Сигурно обмислят тази възможност.

— Сигурно — призна Уебстър. — Така както стоят нещата там в момента, те трябва да изнасят петрол. Нямат много други възможности — нямат производство, нямат вода, нямат достатъчно други ресурси. Ако се появи нов надежден източник на гориво, разстоянието, което трябва да изминаваме за петрола и цената, която се налага да плащаме, вече няма да се отразяват негативно върху икономиката и военната ни сила. Ще можем да си позволим доставките от Близкия изток да бъдат прекъснати, ако ножът опре до кокал.

— Знам. Но още не сме стигнали дотам. Скоро може да стане, но все още зависим от тези хора. Проблемът е, че те вече не искат да зависят от нас повече, отколкото ние от тях.

— Засега обаче още се нуждаем едни от други.

— Напоследък не толкова. — Уегънър поклати глава. — Нуждаем се от тях повече, отколкото те от нас. Имат други купувачи, които се редят на опашка. В момента сме инвестирали толкова много в Близкия изток, че с години не можем да мислим за изтегляне. Иначе ще изгубим средствата си.

— Юсеф и Мохамед търсят — търсеха — някакво активно съглашение относно увеличаване производството на петрол за Индия и Китай. Не преследваха Пакистан, поне доколкото аз знам, заради опасения от терористи в страната. — Уебстър замълча за миг. — Замислял ли си се върху възможността, че може ние да сме тези, които са убили — или поне са се опитали да убият — краля и престолонаследника?

— Да. Съществува и такава възможност. Не ми харесва идеята някакви наемници, използвани от американски гражданин или американска корпорация, да са извършили подобно нещо. — Уегънър поклати глава. — Но настъпиха тежки времена и страната ни не се харесва отвъд океана. Обзалагам се, че е някой друг. Някой, който не ни долюбва. Още излизаме от рецесията и армията ни е на повече места, отколкото можем да си позволим. Уязвими сме. Някои държави ще се възползват от това.

Уебстър остави мълчанието да се проточи известно време, преди да отговори:

— Знаеш, че съм зад гърба ти, Майк. Ще имаш всичко, от което се нуждаеш, каквото и да е то.

Уегънър погледна през прозореца, остави чашата си на бюрото и бръкна в джобовете си.

— Знам, че ще го направиш, Елиът. Затова ти го казвам. Имаш приятели в Риад и май е време да поискаме няколко услуги от тях.

Уебстър изчакваше президентът да мине на въпроса. Понякога му трябваше доста време да стигне до същественото, но никога не се плашеше от трудните решения. Това се дължеше на военното обучение, което беше преминал, но отчасти и на факта, че беше човек, който вярва в доброто и злото. Слабостта му според Уебстър беше, че продължава да вярва, че доброто винаги побеждава.

— Какво искаш да направя? — попита Уебстър.

— Искам да отидеш в Саудитска Арабия. Искам да разбера какво става там.

Уебстър се изправи.

— Добре, Майк. Има ли още нещо?

Уегънър уморено поклати глава.

— Бъди внимателен, Елиът! Гледах как слънцето изгрява тази сутрин и ми се стори, че някак си целият свят се е променил за една нощ. — Направи пауза. — Не е ли странна тази мисъл?

С уверена усмивка, Уебстър постави ръка на рамото му.

— Просто се нуждаеш от малко сън. Наспи се и ще се почувстваш по-добре. Двамата с теб ще запазим вярата. Това обещахме на американския народ, когато ни избра.

— Знам, знам. Непрекъснато си го повтарям. Просто бъди предпазлив, докато не разбереш какво става.

— Обещавам. — Уебстър стисна ръката му за довиждане, после се обърна и напусна кабинета. Сбогува се с двамата агенти от секретните служби, извади телефона си и се зае с организацията. Очертаваше се един напрегнат ден.

 

 

„Бъргър кинг“

Площад „Таксим“

Истанбул, Турция

17 март 2010

Клийна седеше в едно сепаре в дъното на закусвалнята и се мъчеше да не се чувства като воайор с лаптопа, който Севки й беше дал, след като освободиха Лурдс от полицейския участък.

Естествено, беше си чисто воайорство. Нямаше две мнения по въпроса. Наблюдаваше Лурдс и приятелката му — университетската преподавателка, не помнеше името й — в хотелската стая.

Проблемът беше, че тя не беше единственият воайор в случая.

— Твоят професор… — започна Севки.

— Казах вече, не е „мой“ — прекъсна го Клийна.

— Извинявай. Някой от нас работиха, докато ти спеше, и може да са малко уморени в момента.

— Спести ми го. Изкарвала съм по три дни без сън, когато работих за теб.

— И ти беше платено доста щедро за услугата, доколкото си спомням.

Клийна вдигна поглед към клиентелата наоколо. Беше късен следобед, преди вечерната навалица. Повечето от клиентите бяха американски туристи, които търсеха нещо познато за ядене, или студенти от колежите и университетите в Истанбул, които искаха да пробват храна от американска верига за бързо хранене.

Беше избрала мястото за оперативна база, защото площад „Таксим“ се намираше само на четири километра от хотела на професора. Ако Лурдс тръгнеше нанякъде, тя щеше да го засече с мотора, който си беше купила на черно от един познат. Освен това се надяваше, че мъжете от катакомбите ще се набиват на очи тук.

Севки й беше дал и слушалка, вързана с кодиран сателитен телефон, който също работеше посредством горещи точки за свободен достъп до интернет. Устройството убиваше ухото й, въпреки че беше съвсем малко и невидимо. Само дето изглеждаше, че си говори сама.

— Така — продължи Севки, — както вече казах, професорът не е сам.

— Виждам жената.

— И трябва да кажа, че изглежда дори по-добре, отколкото на снимката.

— Съсредоточи се!

— Стаята е пълна с бръмбари — каза Севки. — Затова имаш видеосигнал отвътре, а не само от коридора.

Клийна дотолкова беше свикнала с технологичните чудеса на Севки, че дори не се бе замислила как наднича в хотелската стая, след като той й беше казал, че няма да може да осигури картина.

— Кой ги е сложил? — попита тя.

— Като съдя по честотата и техниката, според мен са на ЦРУ. Или на подобно оборудван корпоративен екип от силите за сигурност. Трудно е да се разбере кои играчки на кого са в днешно време. Корпоративният шпионаж разполага с последна дума на техниката, някои даже са по-добри от устройствата на ЦРУ.

— ЦРУ? — Клийна се дръпна малко от лаптопа. — Няма никакъв смисъл.

— Ако ЦРУ вече наблюдават професора, защо си им притрябвала ти? И аз се зачудих същото, когато прихванах сигнала. Обмислих идеята това да е дело на някоя корпорация, но не ми хрумнаха вероятни заподозрени. Защо някой, включително ЦРУ, ще проявява такъв внезапен интерес към професора?

Клийна не хареса посоката, в която автоматично пое умът й.

— Ако това е дело на ЦРУ, ти им трябваш, за да си измият ръцете, ако работата се оплеска.

— Могат ли да те хванат, че ги шпионираш? — Мисълта, че ЦРУ може да ги шпионира, докато те шпионират Лурдс, беше, меко казано, много тревожна.

— Съмнявам се. Но виж нашия професор. Май е с пълни ръце.

Лурдс и университетската преподавателка се бяха отдали на любовни ласки. Клийна не се смути, но и не й се гледаше.

— Гадост! — изръмжа тя.

— Малко хард стана — възкликна Севки.

Клийна трябваше да признае, че гледката наистина отвлича вниманието и беше малко по-заинтригуваща, отколкото бе предполагала. Лурдс явно беше човек със значителни умения.

— ЦРУ — напомни тя.

— Не. Не мисля, че ще ни хванат. Замаскирал съм добре цялата работа по проникването. Цяло чудо ще е, ако разберат, че сме влезли.

— Можеш ли да проследиш аудио и видеосигнала?

— Вече го направих. Следите водят до посолството на Съединените щати тук, в града.

— И… професорът няма представа, че сега го наблюдават?

— Щеше ли да прави това, ако знаеше, че някой го гледа?

Клийна почувства леко раздразнение.

— Наистина не бива да го гледаш.

— Тогава кой ще следи професора да не отиде някъде? — Тонът му беше подигравателен.

— Каза, че имаш достъп до камерата в коридора.

— Имам.

— Използвай нея, за да следиш професора.

— И да изпусна представлението? Ще ти предложа сделка. Ти изключи компютъра си — ще разбера, щом го направиш — и аз ще изключа моя. Да вдигнем залога, така да се каже. Съгласна ли си?

Клийна не отговори и не прекъсна видеосигнала.

— Пуснала ли си звука? — попита Севки.

— На публично място съм.

— В раницата на компютъра има слушалки.

Клийна се поколеба за миг, после отвори раницата и извади слушалките. Включи ги в компютъра и нагласи силата на звука. Добре се чуваше. Все едно беше в стаята с Лурдс и неговата приятелка. Идеята беше леко смущаваща, но много по-еротична, отколкото бе очаквала.

По време на полета до Истанбул беше слушала аудиокнигата. Разказът беше завладяващ. А и този тип забавление определено не беше нещо обичайно за нея.

— Аха! — разкикоти се Севки. — Не си ли малка мръсница?

— Млъкни!

 

 

Хотел „Есрин краун“

Квартал Султанахмет

Истанбул, Турция

17 март 2010

Лурдс целуна Олимпия, докато разкопчаваше сакото й. В стаята нямаше никого, но странният парфюм още витаеше из въздуха.

След страстната целувка Лурдс се втренчи в раздалечените тъмни очи на Олимпия и попита:

— Долавяш ли парфюма?

— Да. — Ръката й обгърна врата му и се заигра с косата му. Усещането му доставяше невероятно удоволствие и той знаеше, че тя е наясно с това. Бяха добри любовници, всеки беше опознал тялото на другия достатъчно, за да знае кое върши работа и кое не.

— Това не те ли притеснява? — Лурдс пъхна ръце под сакото и синкавозеленикавата блуза, за да разкопчае сутиена й. Извърши подвига с една ръка, което предизвика усмивката на Олимпия.

— Виждам, че още те бива — прошепна тя.

— Парфюмът? — напомни й Лурдс.

— И още не можеш да мислиш за две неща едновременно.

— Не съм съгласен. — Лурдс хвана в шепите си нежните й гърди и леко дръпна зърната. — Мога да правя няколко неща едновременно, когато се наложи.

Тих стон се отрони от устата на Олимпия и тя наклони глава назад.

— О, налага се! Определено се налага.

Лурдс се ухили и я целуна още веднъж. Плъзна ръце по гърба й и я притегли към себе си. Усети как топлината й се слива с неговата.

— Парфюмът може да е на камериерката, която е минала да оправи леглото — предположи Олимпия. Освободи се от Лурдс и го изгледа. — Има легло, нали? Изрично поисках стая с голямо легло.

— Трябва да има някъде, но още не съм го видял.

Олимпия се огледа.

— Ако питаш мен, сигурно е зад тази врата.

— Добре, тогава да проверим зад нея. В крайна сметка имаш докторска степен.

— Три, в интерес на истината.

— Явно компенсираш липсата на нещо друго. — Лурдс се наведе и я вдигна на ръце, после се отправи към вратата на спалнята. Щом влязоха, пипнешком откри ключа на лампата. Натисна го и мека светлина изпълни стаята.

Спалнята беше просторна, пердетата и покривката на леглото бяха в пастелни цветове. Огромното легло заемаше цялата стая. Лурдс понесе Олимпия към него и нежно я постави да легне.

Когато се опита да я последва, тя го отблъсна и рече:

— Мръсен си.

Лурдс застана до леглото и чак сега се сети в какво състояние е.

— Преди малко нямаше нищо против.

— Преди малко бяхме във всекидневната, не в леглото, където очаквам да се позабавлявам с удоволствие през следващите десет или дванайсет часа.

Лурдс повдигна вежда с престорена изненада.

— Имаш големи планове, а?

— Огромно желание, благодаря ти. И чака да бъде задоволено вече два дни, докато ти се шляеш наоколо.

— Едва ли бих нарекъл всичко, което ми се случи, „шляене“.

— Тогава е наказание.

— Повечето наказания, на които са ме подлагали, не са включвали стрелба.

Олимпия седна на края на леглото и разкопча ризата му. Прокара ръце по гърдите и гладкия му корем. Годините игра на футбол го поддържаха стегнат и строен. Той прокара пръсти през лъскавите вълни на косата й, наведе се и я целуна.

Пръстите й се заеха с токата на колана и панталоните му. След миг те се плъзнаха по стройните му бедра. Вече беше възбуден и освобождаването от дрехите само го поощри. Пръстите й обвиха члена му и Лурдс потръпна в очакване. Той хвана отново гърдите й в шепи и ги стисна толкова, колкото да изтръгне стон.

Тя се отскубна от устните му, плъзна език надолу по гърдите и корема му. Накара го да чака, той зарови ръце в косата й, преди тя бавно и нежно да го поеме в устата си.

За малко да му се подкосят коленете. Дъхът му беше учестен и накъсан и той едва се владееше. Знаеше, че тя е наясно с това и несъмнено се наслаждава на властта, която упражнява над него. Олимпия беше всеотдайна любовница, но и невероятен дразнител.

Точно когато бе готов да моли за милост, тя се отдръпна и му се усмихна изкусително.

— Върви се изкъпи. Ще продължим с фриволностите, когато си чист.

— Разбира се, господарке моя. — Лурдс взе ръката й и целуна пръстите. — Няма да се забавя повече от минутка.

— По-добре се забави повече. Вониш.

Лурдс се обърна да тръгне и за малко не се спъна в панталоните, които се бяха усукали около глезените му. Развърза обувките си и ги събу, после събу и панталоните. Погледна към Олимпия, която седеше полуразсъблечена на леглото.

Бележки

[1] Организацията „Големи братя и сестри“ в САЩ има за цел да помага на подрастващите в тяхното житейско и бъдещо професионално развитие. — Б.ред.