Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Secret Sins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Автор: Джоан Рос

Заглавие: Тайни грехове

Преводач: Георги Димитров

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“

Редактор: Любен Иванов

Художник: Борислав Чонков

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954-701-001-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4492

 

 

Издание:

Автор: Джоан Рос

Заглавие: Тайни грехове

Преводач: Георги Димитров

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“

Редактор: Любен Иванов

Художник: Борислав Чонков (фотограф)

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954-701-002-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4493

История

  1. — Добавяне

7.

Джеф Мартин мислеше с чепа си.

Той минаваше през живота като димящ пистолет, сексуалният му радар се наостряше към всяка цел със скоростта и точността на ракета „Минитмън“. И нямаше нужда да си специалист по бойна техника, за да схванеш, че Мариса Барън е един топъл задник.

— Събличай се! — каза той още щом влязоха в пустите съблекални.

Мариса, нетърпелива да се покори, дръпна ципа на гърба на роклята си. Тя не носеше бельо и щом се измъкна от прилепналото златисто ламе, неговият стръвен поглед се вторачи, като се спираше на всеки новоизложен сантиметър плът — на високите й обли гърди, на розовите й зърна, обрамчени от тъмнокафяви ореоли, на извивката в кръста й, на буйното гнездо косми, свито между твърдите златисти бедра. Острият дъх на хлор, който бе нахлул в нощния въздух, бързо бе заменен от топлото, мускусно ухание, което отделяше кожата на Мариса.

— Обърни се!

Докато тя се завърташе с гръб към него, излагайки закръглените си кълки на мълчаливата му преценка, желанието му се разпалваше все повече. Мариса знаеше, че ако той не я поеме скоро, тя ще свърши само от силата на тези тъмносини очи.

— Добре, можеш да се обърнеш с лице отново!

Гласът му беше твърд. Вглъбен. Сякаш бяха двама непознати на мързелива приказка в очакване на автобуса. Но като го видя как съблича своите дрехи и съзря издутия му полов белег, Мариса разбра, че той не беше толкова безчувствен към голото й тяло, на колкото се преструваше. Това познание разпали още повече вътрешните й огньове.

Когато тя тръгна към него, той вдигна ръка:

— Още не!

— Но аз те желая!

— Не се безпокой, ще ме имаш — успокои я Джеф. — Всичко с времето си.

Той се протегна и разходи пръст по устните й; Мариса, нетърпелива за физически досег, лапна пръста и го засмука.

— Боже, ти си ненаситно малко същество, а? — отрони той с нисък смях, измъкна пръста си и го прокара влажен по горната част на гърдите й. — Точно като разгонена кучка.

Мариса не обичаше да й се присмиват.

— Мислех, че ме желаеш — нацупи се тя.

— Желая те. Но изчаквам. — Той изследва стаята, погледът му се спря на един бял плетен шезлонг. — Седни ето там!

Мариса потъна доволна в плетената седалка, като пренебрегна счупената тръстика, която се заби в голите й кълки. В очите му се забелязваше жестока нотка на изумление.

— Докосни се, маце!?Нека те видя как си играеш с циците.

Имаше нещо в неговия опасно повелителен тон, на което Мариса не можеше да устои. Тя постави ръце като вендузи върху гърдите си, стисна втвърдените пъпки и усети ответно потръпване между краката си.

— Добро момиче. Вдигни крака върху страничните ръкохватки на шезлонга! — Когато тя се подчини, той кимна: — Сега се чукай сама.

Тя никога не бе мастурбирала пред мъж, но сега, когато пръстите й галеха нежните розови гънки, изложени на немилостивия му поглед, Мариса откри, че изпитва безспорна възбуда. Щом събра пръсти и ги заувива дълбоко в своята влажна, топла кухина, по ръцете й потече обилна мъзга. Ханшът й се занадига неволно, главата й се търкулна назад, когато електрическо раздрусване изригна от вулвата й и я изхвърли в гърчовете на върховната наслада. Когато свърши, тя легна разпътно разплута, по кафяво-червените диплици между разкрачените й крака блестеше влага.

— По-добре ли се чувстваш? — попита Джеф със същия официален тон.

Тя открехна клепачи. Той стоеше над нея и я гледаше със самодоволно наслаждение, което й се стори омерзително.

— Ти си негодник!

— А на теб ти хареса от начало до край.

Не можеше да отрече. Но това не значеше, че трябва да харесва и държанието му като такъв един сигурен в мъжествеността си копелдак.

— Мога да те накарам да се влачиш!

Устата му се изкриви.

— Друг път!

Шезлонгът изропта, когато той насили бедрата й да се раздалечат още повече и влезе в нея с напорист тласък, който я накара да изохка. Беше толкова голям. Преди тялото й да успее да се нагоди към огромния фалос, който туптеше вътре в нея, той започна да се движи, навън и отново навътре, със сила, която предизвика болка, пулсираща по цялото й тяло.

Пръстите му се ровеха дълбоко в нейната мека, зовяща плът, зъбите му оставяха морави белези по парфюмираните й гърди. Сякаш цели часове той я набива като пневматична сонда и когато накрая свършваше, сграбчи в юмруци разрошената й коса и ги заскуба така здраво, че в очите й плувнаха сълзи. Но преди тя да извика, той счупи ампула амилов нитрит под носа й и когато мощният наплив експлодира между зейналите крака на Мариса, тя напълно забрави за болката.

 

 

Тина го чу в мига, в който влезе в позлатената и обрамчена в огледала гримьорна. Ниско хленчещо смъркане. Като се огледа, тя видя жената в ъгъла на плюшения златен килим, отпусната с гръб към стената.

— Мисис Халъдей?

Мъничките почервенели очи на Едит Халъдей молеха Тина изсред гънки бледозелена плът.

— Лошо ми е. Трябва да ме заведете до хотела ми.

Като приклекна до жената, Тина хвана налятата й китка и зачака да усети пулса. Кожата на Едит Халъдей изглеждаше лепкава и студена, но сърцебиенето й, когато Тина го напипа, беше стабилно.

— Можете ли да станете?

Жената направи немощен опит, който пропадна. Когато се изтърколи отново на пода, обемният й кафтан с червени и със златни мъниста се надипли по тялото й като спукан балон.

— Няма никога да успея да ви замъкна сама до колата — оплака се Тина. — Ще трябва да почакате тук, докато намеря мъжа си.

Тя забърза обратно надолу по витата стълба, като си мислеше, че тази нощ определено е нощ на контрастите. Мариса, Фаръдей и Едит Халъдей — всички представяха гадното й лице. Матю Сейнт Джеймс, от друга страна, беше доказателство, че и през най-мрачните времена има лъч надежда.

 

 

Къщата беше притихнала. Гостите се бяха разотишли, готвачът бе отнесъл своите чинии и тигани, Джошуа се бе оттеглил в дупката си, а Мариса бе изчезнала бог знае къде.

Лий беше в кухнята и наблюдаваше как Матю брои полупразните бутилки алкохол.

— Страхотна работа свърши тази нощ — каза тя.

Единственият отговор на Матю беше едно смотолевено „м-да“. Той си записваше нещо в малък бележник.

— Получих няколко комплимента за мартинитата.

— Номерът е да използваш пресен липов сок.

— О, ще го запомня.

Мълчание.

Тя реши да опита пак:

— Актьор ли си?

— Не.

— Но нали видях как Тина ти даде една от визитките на Корбет?

Матю изруга наум. Беше объркал преброяването на бутилките Уайлд търки.

— Виж, Джеси напира да се разплатим с теб начаса. Тъй че какво искаш — да говоря или да работя?

— Не можеш ли да вършиш и двете едновременно?

Преди Матю да отговори, проклетият й парфюм се провря в сетивата му, като всмъркан наркотик.

— Очевидно не.

Тя сякаш обмисля това един миг.

— Тогава ми се ще да говорим — реши тя. — Ако нямаш нищо против.

Матю повдигна рамене:

— Парите са твои.

Като се облегна на тезгяха, той скръсти ръце на гърдите си и я удостои с дълъг, преценяващ поглед.

Лий се чудеше защо изобщо се пъне да разговаря с такъв неучтив, груб мъж. После си спомни онзи миг, по средата на увеселението, когато очите им се срещнаха и се задържаха. През това застинало време на Лий й се бе сторило, че чува звън на цимбали.

— Щом не си актьор, защо тогава взе визитката на Корбет? — попита тя, наистина любопитна.

— Не знаех, че поведението ми е било така внимателно наблюдавано.

— Добрата домакиня държи под око всичко.

— А ти си добра домакиня.

— Една от най-добрите.

— И скромна при това — сухо отбеляза той.

— Някога един човек ми каза, че е важно да знаеш цената си.

Матю сдържа усмивката си.

— Добър съвет.

— Знам. И така, щом не си актьор, какъв си?

— Писател.

Някак си на Лий не й се губеше време да прониква в казаното, тя беше доволна, че той не е само още едно красиво лице, което се надява да забогатее, като залага на хубавата си външност. А той беше невероятно хубав, призна си тя. По един обезпокоителен начин.

— „Барън стюдиоуз“ винаги е търсело писатели. Бива ли те? — попита тя, сякаш отекваше на по-ранния въпрос на Тина Маршъл.

— Предполагам, че зависи от личния вкус.

Очите му се впиха в нейните и Лий почувства как стомахът й странно се свива. Тя напрегна воля да отмести поглед, но не успя и усети как потъва в тези меки кехлибарени дълбини като плувец, хванат във водовъртеж.

Боже мой! Какво, по дяволите, смята, че прави той тук — стои в кухнята на Лий Барън на Бевърли Хилс и се пита какво ли носи тя под тази девствено бяла рокля, ако изобщо носи нещо. Дали кожата й е толкова мека, колкото изглежда? Матю се чудеше. Дали ще е толкова сладка, колкото и благоуханна?

На Матю не му бе непозната чистата физическа потребност, която внезапно припламна между тях. Той с желание бе отдал девствеността си през втори курс в средното училище на една мазолеста, едрогърда осиновителка, която го прелъсти на стълбичката на семейния басейн, докато съпругът й ловеше риба с хлапетата на езерото Ароухед. В началото Матю гледаше на секса между двама като на подобрение към чекиджийството под душа, но след това жената взе да става все по-ненаситна — нахълтваше в стаята му, без да почука, пъхаше се в леглото му нощем, докато мъжът й хъркаше безгрижно в съседната стая, стискаше слабините му под масата по време на неделния обяд.

И макар Матю да недолюбваше прикрепената към него социална работничка с продълговато изсечено лице, когато тя се появи с вестта, че е време за него да се премести в ново семейство, той за малко да я разцелува по намусените, червисани в оранжево устни. Научен отрано да избягва обвързаностите, през годините Матю си бе устройвал случайни скорострелни афери за една нощ. В тези краткотрайни връзки той бе отдавал тялото си, но не и сърцето си.

Но сега, когато се оказа изгубен в широките сиви очи на Лий Барън — очи, които преливаха от неохотно желание и от нещо друго, странно наподобяващо страх, — всичките му инстинкти говореха, че тази жена е сирена, която може да го завлече в опасни, незнайни води.

— По-добре да тръгвам — отсече той рязко. — Късно е.

— Не е толкова късно — възрази Лий и много й се щеше да не звучи така адски нетърпелива. — Цяла нощ не съм подвила крак ни миг; бих искала да имам компания, докато отпускам. Освен това вече се съгласих да платя на мистър Мартинес за теб междувременно.

Матю се питаше дали Лий Барън винаги е имала всичко, което поиска и реши, че вероятно е така. Жената си беше родена със сребърна лъжичка в едната ръка и с шепа кредитни карти в другата. Беше си истински късмет, че се бе родила в семейство на холивудски крале, същинска добра участ, че беше отглеждана да последва баща си като глава на „Барън стюдиоуз“, вместо да се бори за място под слънцето като всекиго другиго. Стародавно негодувание придойде и се занадига дълбоко в него.

Той я погледна бавно, оценяващо:

— Никога не бих ви взел за жена, която трябва да плаща, за да й правят компания, мис Барън.

Пренебрежителната му реплика увисна тежко в хладния въздух. Единственият знак за нейното огорчение бяха яркоалените петна, които се появиха високо върху скулите й. Лий повдигна брадичка и погледна в първобитните му очи.

— Прав си. — Тонът й беше леден. — Време е да си ходиш.

Тя му подаде запечатан плик. Вътре беше щедрият бакшиш, който бе решила да му даде преди оскърбителната му забележка.

— Ще кажа на мистър Мартинес, че представянето ти беше образцово.

След шест години в армията Матю можеше да схване една заповед, когато тя прозвучи.

— Винаги е удоволствие да чуеш, че една жена е намерила представянето ти за образцово.

Като вдигна кашона с останалите бутилки на рамо, той й прати къс поздрав, който тя прие като плесница в лицето, и се завъртя рязко на пети. Беше вече вън, погълнат от мрака, когато Лий забеляза, че е оставил плика обратно на тезгяха.

Принцесата беше заключена в тъмен, влажен подземен затвор. Чудовище с пламтящи очи и с дихание на дракон издишваше усойния затворнически мирис. Като пренебрегна нейните отчаяни вопли за милост, чудовището окова китките и глезените й към покритата с водорасли каменна стена, после започна да раздира плътта й с острите си като бръсначи нокти, отново и отново.

Собствените й уплашени стонове събудиха Лий и я освободиха от жестоката свирепост на чудовището.