Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Secret Sins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Автор: Джоан Рос

Заглавие: Тайни грехове

Преводач: Георги Димитров

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“

Редактор: Любен Иванов

Художник: Борислав Чонков

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954-701-001-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4492

 

 

Издание:

Автор: Джоан Рос

Заглавие: Тайни грехове

Преводач: Георги Димитров

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“

Редактор: Любен Иванов

Художник: Борислав Чонков (фотограф)

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954-701-002-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4493

История

  1. — Добавяне

13.

Юли, 1979 година

Матю не бе очаквал, че така ще го заболи от изслушването на мотивите за развод. Добре поне, че Лий не се бе появила; не беше сигурен дали щеше да се справи, ако я видеше. Той напусна съда с изключителна потребност от компания и подкара колата към къщата на Тина и Корбет.

— Как си, скъпи? — попита го Тина, след като го прегърна.

Пронизващият й поглед се спря на мършавата изпитост на бузите му, на сенките, сякаш от удари, под очите му.

Матю сви рамене:

— Малко ошашавен.

— Разводът не е лесна работа — каза като познавач Корбет.

Първият му брак бе завършил с горчиво оспорван развод. Той бе срещнал Тина, докато търсеше място, където да живее, след като бе напуснал къщата в колонията Малибу, в която бе съжителствал пет години с жена си — поразително хубава, но маниакалнодепресивна актриса. Това болезнено изпитание го бе накарало по-решително да се заеме с новия си брак и да направи всичко, щото той да е сполучлив.

— Зная, че е рано, но ми приличаш на човек, който може да удари едно питие — каза сега Корбет.

— С абсолютна сигурност няма да ми стигне едно.

— И тъй — отрони Корбет като му подаваше чаша бърбън, за който знаеше, че е предпочитан от Матю в редките случаи, когато пиеше твърд алкохол, — как вървят другите неща?

— Започваме да снимаме външните сцени на „Порочно бракосъчетание“ следващата седмица, ако времето в Сан Франсиско се задържи така.

„Порочно бракосъчетание“ беше историята на разпаднал се брак. Като повечето филми на Матю, черната комедия беше силно лична. Писането на сценария беше катарзис; сега искаше бързо да го заснеме, да го сложи в кутията, та да си гледа живота нататък.

— Работиш ужасно здраво. Смяташ ли да си вземеш отпуск, след като приключиш с този проект? — попита Корбет.

— Нямам нужда от отпуск — каза Матю. — Имам нужда да се върна към работата си и да изкарам „Окото на тигъра“ на екран.

— Няма да е лесно — отбеляза Корбет. — На първо място, ще ти трябва сътрудничество с Пентагона, а и двамата знаем, че те няма да са въодушевени от перспективата да ти помагат в правенето на антивоенен филм.

— Мога да мина и без Пентагона — възрази Матю. — И не е антивоенен. Просто показва другата страна на нещата, която нощните новини така и не разкриваха.

— Дори да оставим Вашингтон настрана, има много хора в киноиндустрията, които също не искат филмът ти да види бял свят.

— Малкият факт, че навсякъде в този град ми хлопваха вратите под носа, потъна в миналото.

— Още сме седемдесет и девета, Матю. Войната свърши едва преди четири години; остави хората да се сдобият с някаква перспектива.

— Ще им дам колкото време им е нужно. Но готов ли е „Порочно бракосъчетание“, няма да се оставя нищо да ме изхвърли отново от пистата. Работил съм над това повече от десетилетие, Корбет. Отказвам да се предам.

Корбет повдигна рамене; той знаеше кога е поставен по очи. Не беше чудно, че бракът между Матю и Лий се бе провалил: той никога не бе срещал по-безкомпромисни хора.

— Наистина се възхищавам на твърдостта ти, Матю — намеси се с усмивка Тина. — Дори ако ще предизвикваш язва на мъжа ми.

Звънецът на входната врата изпревари отговора му. Миг по-късно прислужничката се появи на прага с Лий.

— Е, мили боже! — За жена, прочута с това, че може да се справя с трудни ситуации, Тина беше очевидно объркана. — Лий, скъпа! Каква приятна изненада!

Лий стоеше замръзнала на мястото си, втренчена в Матю, който отвръщаше на погледа й без да мигне.

— Носех някои документи, които Корбет трябва да подпише. Договорът на Алисън Уейнрайт. — Неин ли беше този мек, разтреперан глас? Като откъсна очи от Матю, тя се обърна към агента. — Знам колко нетърпелива е Алисън и когато секретарката ти каза, че тази сутрин ще работиш вкъщи, реших да ти ги оставя на минаване.

Всъщност през цялата сутрин Лий беше потисната от мисълта, че бракът й с Матю е неотвратимо разбит. Тя бе дошла тук в търсене на морална подкрепа, но не беше готова да издаде тази малка тайна пред самия мъж, който я бе напуснал. Тя видя как Матю й обърна гръб и напълни отново чашата си. Бърбън? В единайсет часа сутринта?

Атмосферата в стаята се сгъсти като зимна мъгла. Корбет пръв наруши напрегнатото мълчание:

— Благодаря ти, Лий. Но не трябваше да се отдалечаваш толкова от маршрута си.

— Бях наблизо; не ми струваше нищо.

— Е, Алисън със сигурност ще се зарадва на твоето усърдие.

Ново неуютно мълчание пак се възцари край тях.

— Няма що! — внезапно възкликна Тина. — Забравих доброто си възпитание. Лий, скъпа, закусвала ли си? Гуадълюп направи прекрасни сладкиши от къпини тази сутрин, може би ще ти се отвори апетита с един? Или кафе?

— Не, благодаря. Вече ядох. Джошуа отказва да си прави упражненията, ако не закусвам с него всяка сутрин, преди да тръгна за студиото.

Откакто бе получил удара, тя наричаше баща си по име; макар и все още неотвратимо привързана към него, не можеше повече да го нарича татко.

Като чу името на Джошуа от устата на Лий — уста, чийто вкус още помнеше, след цялото това време, — погледът на Матю стана тежък.

— Трябва да вървя. Благодаря за питието.

След това той си отиде. От къщата. От живота й.

 

 

Когато се върна в кабинета си, Лий се помъчи да поработи въпреки разкъсаната си душа. Решена никой мъж повече да не я наранява, тя се закле да насочи всичките си сили към единствения аспект от своя живот, върху който все още имаше власт — „Барън стюдиоуз“.

 

 

Стените бяха бели и стерилни. Бяла мивка заемаше ъгъла на стаята. Единствените мебели бяха черно въртящо се столче, оранжев пластмасов сгъваем стол и високо тясно болнично легло, покрито с чист бял хартиен чаршаф. До леглото имаше алуминиев поднос, върху който лежаха комплект хирургични инструменти от неръждясваща стомана.

— Облечете това! — каза сестрата, като подаваше на Мариса мръсносиня хартиена нощница; изражението на жената беше обръгнало, отчуждено и не издаваше нито неодобрение, нито утешение. — Докторът ще е при вас веднага щом може, макар да се боя, че закъснява вече с час от графика си. Тази сутрин е истинска лудница.

И за нея не беше празничен ден, помисли Мариса, докато се събличаше. Въпреки нарежданията да се въздържа от гълтане на лекарства, тя дънеше валиум като бонбонки, но при всичко хубаво, което й даваше, той можеше да мине направо за захарин.

Не че беше чак толкова разстроена от аборта. Нито пък че се безпокоеше от отзвука в печата; тя бе използвала лъжливо име и бе пристигнала в клиниката с дълга, права кафява перука, широка памучна фланелка и протрити джинси, с които приличаше на всички други момичета, нервно чакащи в оттатъшната стая. Просто Мариса мразеше болката. Освен, разбира се, онази болка, която съпътстваше секса, и точно това на първо място я бе докарало до злощастието.

Като метна дрехите на стола, тя прокара ръце по все още плоския си корем. Гърдите й бяха необичайно нежни, но нямаше видими признаци за нейната бременност. Очите й се преместиха към календара на стената — двадесет и пети юли. Датата отекна като далечна камбана. Внезапно Мариса си спомни, че днес е денят, през който Лий и Матю окончателно щяха да се разведат.

През съзнанието й мина идея. Мисъл, толкова прелестна, че мравки полазиха по голото й тяло. Имаше много работа. И много малко часове, през които да свърши работата, разсъди Мариса, като на практика нахлузи отново блузата и протритите джинси.

— Размислих — викна тя на дежурната от рецепцията, когато изхвърчаше от клиниката.

Жената, сякаш свикнала на подобно поведение, само сви рамене и изобщо не си направи труда да отговори.

 

 

Матю беше сам в своята обител — апартамент в Бевърли Уилшър, методично изпразваше нови и нови бутилки Джак Даниълс и се докопваше, за първи път в живота си до това, да се напие до козирката, до отврат. Когато бе купил бърбъна този следобед, основното заглавие в таблоида до касата в магазина за алкохол се озъби към него: „Приказния брак на хубавата Барън и гениалното момче от народа стига до своята кончина“.

— Приказка някаква — промърмори той, надигайки алкохола.

„Heartache Tonight“ на Ийгълс пророчески тръгна по радиото. Мамка му! Бутилката беше почти празна. Трябваше да се обади на румсървиса да изпратят още една горе.

— Разбита приказка, може би — реши той. — Написана от Братя Грим.

Може би трябваше да поиска да му пратят горе и жена, реши с размътено съзнание Матю. Дълга блондинка с големи гърди, нетърпелива да му угоди. Въпреки клюките в таблоидите, той не бе спал с жена след Лий. Защото проклетата истина за нещата беше, че колкото и бесен да бе на бившата си съпруга, той не можеше да си представи, че ще се люби с друга жена. Не можеше да изхвърли Лий от съзнанието си; сякаш нейният образ бе отпечатан от вътрешната страна на клепачите му, така че и да затвореше очи, пак я виждаше.

Тъкмо се канеше да вдигне телефона, когато на вратата се почука.

— Ама че скорост!

Отвори вратата и видя Мариса, облечена в права, бяла рокля, която се нагъваше леко върху гърдите й. Дрехата беше смътно позната; след като помисли миг, Матю си спомни, че бе купил точно такава на Лий за последния й рожден ден. Мариса държеше бутилка вино „Круг“.

— Здравей, Матю — поздрави тя и му хвърли ослепителна усмивка, която разкри всичките й равни бели зъби. — Помислих си, че може да искаш малко компания.

— Дори да исках, а аз адски не искам, с абсолютна сигурност нямаше да пратя да извикат теб.

С пъргавост, на която биха завидели и най-печените продавачи на прахосмукачки, Мариса пъхна високото си бяло токче в процепа, за да предотврати затварянето на вратата.

— Не бъди толкова сигурен — разтапящо продължи тя. — В края на краищата, зетко, ти и аз имаме много-много общо.

— Имаш да взимаш! А ако намекваш за тази сутрин, аз вече не съм ти зет. Довиждане, Мариса.

Тя погледна покрай него.

— Имаш ли си компания?

— Още не.

— Добре. — Като се шмугна през полуотворената врата, тя влезе в притъмнената стая. — Къде са чашите? Никога не ме е бивало в тези работи, но… а, ето че тръгна. — Тя кимна с одобрение, когато корковата тапа отскочи с отглас на изстрел от карабина; като пренебрегна блестящия поглед на Матю, тя наля кипящото златно шампанско в две дългостволи чаши. — За свободата! — вдигна тя тост с едната от чашите.

Матю уморено поклати глава:

— Мариса, наистина не ми е до твоите изхвърляния тази вечер. Имах дълъг ден и…

— И имаш нужда от рамо, на което да поплачеш.

Тя му подаде чаша; стоеше твърде близо до него и Матю можеше да долови болезнено познатия аромат на бели рози, който Лий винаги бе харесвала. — Ужасно грешиш, че нямаме нищо общо с теб, Матю.

Той отпи голяма глътка от леденото шампанско, защото бутилката бърбън беше празна.

— Кажи поне едно общо нещо.

— И към двамата Лий и Джошуа се отнасяха отвратително. И двамата познаваме болката от измяната.

— Лий никога не ми е изменяла.

Той неохотно бе стигнал до извода, че собственото й чувство за достойнство не би й позволило да напусне един безпомощен човек, бил той неин баща, или не. Разводът беше колкото нейна, толкова и негова грешка, бе осъзнал днес той, докато седеше в съдебната зала и наблюдаваше как се разтрогват брак след брак, преди да дойде неговият ред. Не трябваше по никакъв начин да поставя такива ултиматуми.

— Не ми казвай, че не знаеш! — възкликна тя с престорена невинност.

— Какво да знам?

Матю напълни отново чашата си, като не обърна внимание на бялата пяна, която покапа на килима.

— Че Лий спря „Окото ни тигъра“.

— Не е вярно!

Беше твърде впечатлен, за да се преструва, че сведението на Мариса не го е поразило. Той знаеше, че има съзаклятие неговата история да не се появи на екран, но никога, никога през всичките тези милион години, не бе подозирал собствената си жена. Лий напълно поддържаше проекта. Тя му го бе казвала, стотици пъти. Хиляди.

— Лий беше зад мен, през цялото време. Решението беше на правния отдел.

— По нареждане на Лий.

— Не вярвам!

— Навярно това ще изясни някои неща. — Тя се пресегна към бялата си атлазена чанта и извади къс хартия. — Ето една доверителна паметна бележка, която Уилиъм Зимърмън е пратил на Лий и в която я моли да промени решението си за изхвърлянето на „Окото на тигъра“.

Думите върху листа се замъглиха, докато той се опитваше да проникне в смисъла им.

— Откъде, по дяволите, взе това?

Тя го озари с усмивка на смъртоносна сирена.

— Никога не издавам източниците си. Но не е подправен документ, ако си мислиш такова нещо. Можеш да попиташ Лий сам.

— Сигурно точно това ще направя.

— Добре. Наистина трябваше да се очаква, Матю. Лий никога няма да тръгне против Джошуа. Не и след всичко, което са делили. За твоя зла участ — и за зла участ на проекта ти — тяхната връзка винаги е била къде-къде по-интимна, отколкото някой би предположил.

— Сега пък за какво, по дяволите, говориш?

Яркозелените й очи го гледаха с клиничната безпристрастност на лекар, който се кани да раздруса с истината за възрастен пациент, болен от рак.

— Говоря за това, колко различни начини има да се обичат баща и дъщеря.

Твърде явното предположение увисна смъртоносно във въздуха. Матю си напомни, че Мариса винаги е завиждала на Лий. През годините тя бе проявила пубертетско съперничество, което граничеше с фикс идея. Това си беше просто още един пример за ненавистта на Мариса към сестра й.

— Ти си болна!

— О, една от сестрите Барън е болна, дотук добре. Но не съм аз. — Тя потопи пръст в шампанското, после опипа очертанията на непреклонните му устни. — Една нощ, когато бях на около девет, чух майка си и баща си да се карат. Те крещяха, нещо, което не се бе случвало в нашето изрядно, вежливо домакинство. Като любопитно по рождение дете, аз пропълзях по стълбите надолу. Баща ми искаше развод, за да се ожени за някаква мръсница, която чукаше. Точно тогава мама, естествено нетръпнеща от желание да предаде върховната си позиция в обществото на Бевърли хилс като мисис Джошуа Барън, заплаши да разкрие малката тайна на татко. Че чука собствената си дъщеря. — Тя му хвърли още една засрамена котешка усмивка. — Повярвай ми, Матю, въпросната дъщеря не беше истински твоя.

— Защо трябва да повярвам на всичко, което ми разправяш? Освен това Лий беше девствена.

Мариса се изсмя на това — студен, жесток звук, който се заби в душата му.

— Божичко, ти си наивен, а, скъпи? — изчурулика тя, като плъзгаше пръста си надолу по бузата му; един мускул се вкамени под възглавничката на пръста й. — Всяко момиче може да се оправи с това; нямаш си представа колко пъти съм се възраждала като девица.

Не го вярваше. Въпреки онова, което чувстваше по отношение на раздвояването на Лий, той винаги я бе смятал за единственото чисто и красиво нещо в живота си.

— Само помисли! — предложи тя. — Помисли си за всички онези пъти, когато Джошуа е поглеждал Лий по начин, който е всичко друго, но не и бащински. Спомни си как те пренебрегваше всеки път, когато татко си мръднеше малкото пръстче! И как остана с него, дори след като разбра, че той е организирал арестуването ти… О, да — продължи тя под острия му поглед; от всяка нейна дума се изцеждаше мъст, — и за това знам всичко. Аз съм умно момиче, Матю. Трябваше да съм такава, за да оцелея. Ето още нещо общо, което имаме. — Устните й бяха на шепот разстояние от неговите; дъхът й облъхваше лицето му; уханието на бели рози проникваше в главата му като наркотик. — Аз се постарах да знам всичко за всекиго и знам, че Лий и възлюбеният й татко са спали заедно години.

Мариса подиграваше Матю с интимни подробности от сексуалните навици на баща си, с неприличната за една дъщеря отзивчивост на Лий.

— Какво си мислиш, че правят сега — попита тя, — заключени далеч, сами в онази мисия на Бевърли хилс? Каква физикална терапия, смяташ, че дава сега твоята скъпоценна Лий на Джошуа, дори докато ние с теб си говорим?

Опустошителната представа за Лий в прегръдките на баща й през същата нощ, след като разводът им бе станал окончателен, беше повече, отколкото опитият от алкохол мозък на Матю можеше да поеме. Той замахна слепешката и за първи път в живота си удари жена.

— Кучка!

Мариса веднага му го върна:

— Копеле!

Тя започна свирепо да го напада, дращеше с нокти бузите му, захапа ръката му, когато той се опита да я отблъсне.

— Върви по дяволите! — изрева той, като успя да хване двете й ръце зад гърба й; чашата й с шампанско падна на пода и остана да лежи там незабелязана.

— Върви при дяволите в пъкъла!

— Ти си бесен само защото твоята прелестна женица обича да се чука с баща си повече, отколкото с теб! — изстреля в отговор Мариса; раменете я боляха, ушите й пищяха от силата на дланта му, а убийственият плам в очите му я подмокряше между бедрата. — Какво има, Матю, не се ли справяш в леглото? Не го ли вдигаш? Затова ли накрая Лий избра татко?

В отговор той я дръпна към себе си и Мариса изпита ободрителна скомина, която никога не бе изпитвала. Усети набъбналия му пенис на корема си. Той освободи ръцете й и тя завря пръсти в косите му, като държеше главата му, и го целуна. Дълбока, задушевна целувка, която разпиля и последните следи от упорството му.

Парфюмът й го смущаваше, дори когато тялото му, толкова дълго отритвано, се поддаде на еротичните й, съблазнителни движения.

— Проклинам те! — изсъска той, като я свали грубо на пода, — проклинам те, че ми измени!

Мариса беше като разгонено животно; влага като топъл мед течеше между краката й, всяка пора на тялото й беше болезнено чувствена — хиляда, милион жадни устици. Като дръпна ципа на панталоните му, тя се вцепи в него и притисна с длан члена му.

Матю повдигна бялата й шифонена пола и я разкрачи. Срамните й устни бяха тъмнорозови и проблясваха от влага. Той обичаше вкуса на Лий — топъл вкус на морска мида, който винаги му бе напомнял за първия път, когато се любиха на плажа. Обичаше мекотата на космиците й, като сребриста коприна върху устните му, но Джошуа го бе изпреварил. Докосвайки. Взимайки.

— Боже мой, аз ти вярвах! — изрида той. — Ти беше единствената! — Когато я прониза, Мариса извика победоносно и вдигна крака от килима, за да посрещне гневните му тласъци. — Единствената.

Той блъскаше отзивчивото й тяло и когато изригна в мощен и безрадостен оргазъм, Матю мислеше само за едно: че наказва Лий.