Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Secret Sins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Автор: Джоан Рос

Заглавие: Тайни грехове

Преводач: Георги Димитров

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“

Редактор: Любен Иванов

Художник: Борислав Чонков

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954-701-001-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4492

 

 

Издание:

Автор: Джоан Рос

Заглавие: Тайни грехове

Преводач: Георги Димитров

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“

Редактор: Любен Иванов

Художник: Борислав Чонков (фотограф)

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954-701-002-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4493

История

  1. — Добавяне

18.

Матю се ядоса, когато споменът за целувката, която той и Лий си бяха разменили, замъждука в паметта му и го раздразни с чувствени внушения, които ставаха все по-упорити от ден на ден. Тя се беше просмукала във всяко ъгълче на съзнанието му, като първо пречеше на съня му, а след това — и на работата му. И когато се улови, че седи и необичайно за себе си зяпа някакъв куп писателски принадлежности вече трети пореден ден, той побесня при мисълта, че една жена може да има такава власт над него.

Като пресметна бързо откога не се е любил с красива жена, той се сети, че последния път беше с Джил през деня, когато разбра за ролята. Това беше преди четири седмици. Много отдавна. Нямаше нищо друго, увери себе си той. Реагираше така спрямо Лий, чисто и просто понеже имаше нужда от жена; нямаше нищо общо със самата нея. Матю взе да се чувства по-добре.

 

 

— И така, какво ще правиш през този уикенд? — попита Ким, докато нагъваха салати в „Бистроу гардън“ през петъка преди Деня на труда[1].

— Ще прегледам няколко вестника, ще прочета няколко сценария, ще ходя напред-назад, разтревожена кога и къде ще намеря някоя, която да изиграе другата роля в „Опасен“ заедно с Матю Сейнт Джеймс.

— Джошуа още ли е смъртно настроен против Мариса?

— Той твърди, че е с вързани ръце. — Тя бучна сърцевината на един артишок[2]. — Все още се надявам да променя мнението му.

— А с нея подхващала ли си темата?

— Не смея да й вдъхвам надежди.

— Как е тя в последна сметка?

Лий остави вилицата си на масата:

— Наистина не знам. Нали ти казах: тя се премести при Джеф Мартин.

— Гларусът?

— Точно той. Преди няколко седмици спомена, че я чака роля, но оттогава не съм чувала нищо за това, а всеки път, когато звъня в апартамента им, никой не отговаря.

Ким отпи глътка Шабли[3]:

— Изобщо не бих си губила времето да се безпокоя за нея. Мариса може да се оправя и сама.

— Тя е по-уязвима, отколкото изглежда. Или, отколкото се прави.

— Вероятно това са казвали и за Кървавата Мери[4]. И тъй, как е каякът?

— Имаш предвид Матю Сейнт Джеймс?

Тъмните лешникоподобни очи на Ким я огледаха с подновен интерес.

— Да не би напоследък да си уговаряла срещи с някой друг красив самец?

— Не. Не съм се уговаряла и с Матю. Срещаме се само по делови поводи.

— Наистина, много делови беше костюмът, който носеше на премиерата на „Безразборна стрелба“! Не забравяй, че седях зад вас двамата и, повярвай ми, това момче те гледаше така, че ако беше шоколадче, с теб щеше да е свършено.

— На твоето въображение не може да се вярва.

— Но това е истината!

— Не е разумно човек да се свързва с актьор — отрони Лий, като сгъна салфетката си и я сложи на масата. — Всички те са като децата.

— Вярно е. Но Матю в действителност не е актьор. Той е писател. И то добър, Лий. Наистина, наистина е добър.

Лий, която тъкмо бъркаше в чантичката си за своята кредитната карта, погледна през масата към приятелката си с неприкрит интерес:

— Говориш така, сякаш си чела работата му.

Ким, авангардна както винаги, носеше тревистозелена каубойска риза от тънка коприна и тъмносини къси панталони с колан като патрондаш, виснал ниско на стройния й ханш. Така облечена, с блестящата си черна коса, която обрамчваше усмихнатото й лице, обикновеният зяпач би я взел по-скоро за старлетка, отколкото за току-що избраният председател на Редакторската гилдия. Лий бе видяла как се извърнаха мъжките глави, когато Ким влезе в ресторанта. Сега тя, въпреки волята си се запита дали Матю също не бе сметнал блестящата млада монтажистка за неустоима.

— Бях във Венеция преди няколко дена — отговори Ким нехайно. — И при кого да се прислоня, ако не при новата ти звезда!

— Не е неразумно, като се има предвид, че той живее във Венеция.

Тя бързо прегледа сметката, после подаде картата си на сервитьора.

— И аз се убедих в това. Така или иначе, взехме да си говорим, после стана късно и малко след това се оказахме в кухнята му: аз чета сценария му, а той приготвя лазаня.

— Звучи задушевно.

Нещо, което твърде много приличаше на ревност, я прониза. Нещо, което се промъкваше издайнически в гласа й.

Ким се ухили:

— Щеше да е, ако Матю бе съдействал. За зла участ той беше съвършен джентълмен.

— Ето ти тебе изненада! — сухо установи Лий.

Как ли не бе опитвала, но не успяваше да изхвърли онази целувка от главата си. Оттогава бе прекарала твърде много безсънни часове, мъчейки се да си спомни последния път, когато бе целувана така, и бе стигнала до неохотното заключение, че така не е била целувана никога.

— Изненадващо е също, че ти е позволил да му прочетеш сценария.

— Е, ако трябва да кажа истината, той всъщност не ми позволи — призна си Ким с усмивка без разкаяние. — Беше на рафта, аз не устоях и хвърлих един поглед, докато той бе слязъл до магазина на ъгъла да купи домати за соса. — Усмихнатите й очи станаха сериозни. — Наистина беше дяволски хубаво, Лий. Толкова хубаво, че той трябва да е луд да зареже писането заради актьорството.

— Надявам се, че не си му го казала.

— Шегуваш ли се? Преди да имам възможността да редактирам репликите му в „Опасен“! Момчето може да е следващият Ф. Скот Фицджералд, но аз няма да си отворя устата до празничния купон.

Лий кимна доволна, добави бакшиша, после се подписа на фактурата.

— Добре.

— О! — сети се Ким, когато станаха да си вървят. — Почти забравих. Утре съм канена на хапване под открито небе на щатския плаж Дохърти. Защо не дойдеш?

— Нямаш ли уговорка?

— Плажът ще гъмжи от страхотни типове. Защо да ядем булонски сандвичи на някой банкет? Е, какво ще кажеш? Ще е много забавно.

— Наистина трябва да поработя.

— Знаеш ли, има голяма опасност да станеш робиня. По-лошо: неомъжена робиня.

— Неомъжена? От кой викториански речник си изтупала тази дума? Сега сме 1972 година, или не помниш? Предпочитам да мисля за себе си като за жена, посветена на кариерата си.

— Чудесно. И какво прави една посветена на кариерата си жена за сексуално облекчаване, когато се умори да си ляга с тестета сценарии и откупени романи?

Лий се смяташе за пряма, съвременна жена, но разговорите за секс — особено, когато ставаше дума за нейния сексуален живот, или за липсата му — я караха да се чувства неудобно.

— Справям се.

— Като кармелитка… Поне се замисли над предложението ми! — посъветва я Ким. — Ще ти се обадя по-късно следобед.

— Този следобед имам среща.

Раздразнителната въздишка на Ким накъдри лъскавия й черен бретон:

— Невъзможна си! Но аз няма да се предам, Лий Барън. Не и преди да се научиш да се забавляваш.

Когато се върна в кабинета си, Лий се замисли над думите на Ким. Талантливата филмова редакторка успяваше да изживява всеки миг така пълноценно, както и работеше — дарба, която някак бе убягнала на Лий. Тя беше достатъчно затруднена да жонглира между изискванията на студиото и счепкванията на баща си и сестра си, че да прибавя и изискванията на една романтична връзка.

Лий прие тестето телефонни съобщения от Мередит и докато сядаше зад бюрото, се опита да си представи как научава триковете на Ким да не изпуска нито една топка на земята.

 

 

Матю почти бе смогнал да се убеди, че не се интересува от Лий Барън. Докато не влезе в кабинета й през петъка преди Деня на труда.

— Добър ден, Матю — посрещна го тя с учтив интерес. — Какво мога да направя за теб?

Като я желаеше лудо и я ругаеше наум, че му причинява такъв, до този миг непознат, емоционален тормоз, той се вглъби в себе си:

— Корбет ми каза, че сте подписали с Брендън Фаръдей да играе агента от ФБР в „Опасен“.

— Вярно е. Имахме късмет; той почти се бе решил да играе в един трилър на „Уорнър брадърс“, но след като прочете сценария, успях да го предумам да играе за нас.

— Защо не бях осведомен?

— Струва ми се, защото бях заета и сделката вече беше консумирана. Освен това, ако се позамислиш, договорът с Брендън всъщност няма нищо общо с теб.

— По дяволите, нямало!

Тя се опита да налучка причината за мрачния му тон и не успя:

— Подписахме с Брендън, за да има една звезда във филма. Сигурно ще ти е трудно да го повярваш, Матю, но твоето име няма да докара големите пари на инвеститорите.

— Засега.

— Така е. Засега.

В тона му имаше предизвикателност, която обезпокои Лий: дали Матю не бе започнал да вярва на публикациите за себе си? Но като реши, че той е последният мъж, от когото можеше да се очаква падане на колене пред обезценената суета, тя се намръщи с неодобрение:

— В договора ти няма точка ти да одобряваш актьорския състав.

— Обикновената учтивост изискваше да ми кажете, че кроите да подписвате с Фаръдей.

— Това щеше ли да промени нещо?

— Никога не бих подписал, ако знаех, че ще работя с този тип.

Лий беше изумена от безпрецедентната враждебност на Матю. И дума да не става, Брендън беше надут. Но макар да обичаше да си пийва доста между дублите, щом камерите започнеха да се въртят, той беше трезвен. Скорошното му избиране за председател на Гилдията на актьорите от екрана доказваше, че е популярен и сред своите събратя. Всъщност, размисли Лий, единственият човек, за когото знаеше, че ужасно не харесва Брендън Фаръдей, беше Тина.

— Предполагам, имаш сериозна причина за нежеланието си да работиш с Брендън?

— Нека приемем, че след като съм видял някои от виетнамските му похождения, не давам и пет пари за него.

Имаше и още нещо. Нещо, което Матю не казваше, но той се бе затворил в непроницаемата броня, която Лий познаваше толкова добре. Тя сложи ръце на бюрото и го изгледа строго:

— Знаеш ли Матю, войнишкото поведение без съмнение е било наред във Виетнам — кротко каза тя. — Но не ти върши добра работа в Лос Анджелис.

— Какво, по дяволите, значи това?

— Това значи, че ти вървиш през живота, сякаш това е пътуване зад вражеската линия. Гледаш на всички, включително на хората, които искат да ти помогнат, с подозрение и всеки ден за теб е сякаш продължение на битките, които трябва да спечелиш.

Тя бе уцелила в най-болезнената точка.

— Не знаех, че имаш диплома по психология.

— Човек няма нужда от диплома, за да долови враждебността. Не знам какъв ти е проблемът, Матю, но скоро ще започне снимането на „Опасен“ и е жизненоважно между снимачния екип и между актьорите да има хармония. Това твое отношение заплашва проекта ми. — Тя го изгледа продължително, предупредително. — А това е нещо, което при никакви обстоятелства няма да допусна. Съжалявам, че си разочарован, загдето ще работиш с Брендън Фаръдей, но тезата е, че имаме нужда от разпознаваема звезда като него в надписите, затова хайде порасни и приеми факта, че невинаги нещата ще стават както ти се иска.

Студеното й, отчуждено поведение само подсили неговия гняв:

— Никога ли няма да овехтее?

— Кое да овехтее?

— Играта на Желязна дева. Кръженето на целия ти живот около „Барън стюдиоуз“.

— Не че е твоя работа, но не целият ми живот кръжи около студиото.

— Тогава какво ще правиш през този уикенд?

— Не съм решила.

— Нека отгатна.

Раздразнена, Лий свали очилата си и се отпусна в креслото си.

— Заповядай.

— Ще работиш. Като доброто момиченце с превит гръбнак, каквото баща ти е искал да станеш.

— Моля?

Той се чудеше какво се бе объркало в мозъка му, та мислеше толкова дълго за такава студена, безчувствена жена. Тъй както му бе трудно да говори за чувствата си, той бе дошъл тук днес да признае колко му е неприятно да работи рамо до рамо цели месеци, с мъж, когото презира, а тя му приказваше само за бизнес. И за проклетите надписи.

— Кога между другото за последен път си използвала времето си за забавление?

— Ходих на премиерата с теб — напомни му тя. — Или през последната седмица си бил с толкова много жени, че вече си забравил?

— Нищо не съм забравил. Включително и как ми отвърна, когато те целунах. Можеш да си приказваш каквото щеш, че не спиш с хора, с които работиш, но онази нощ можех да те имам, госпожице. В леглото си, стенеща, молеща да те взема.

За ужас предизвикателният образ беше много близък до все по-честите фантазии на Лий.

— Бих искала, първо на първо, никога да не бе идвал на прослушване за онази проклета роля! — избухна тя, а това не беше в нрава й. — Ти си нахален, егоистичен, нетърпим…

— И прав — вмъкна той, когато тя спря, да си поеме дъх. — Не забравяй това, госпожице Изпълнителен директор, защото то е най-важният коз. Без значение какъв успешен, леден, царствен лик показваш на света, отвътре не си нищо друго, освен мътна каша от сексуални задръжки.

Истината я заболя много повече, отколкото Лий някога си бе представяла. Тя отметна глава:

— Ти си копеле!

Непредпазливите й думи, изречени в миг на гняв, улучиха раната. Той изкриви лице, сякаш го бе ударила, очите му се превърнаха в тъмни зирки. Жестоките й думи отекваха в главата й. Лий въздъхна няколко пъти дълбоко, успокоително. Какво, дявол го взел, й ставаше? Никога не беше губила самообладание. Никога не бе крещяла. Тя беше Лий Барън. Хладнокръвна, сдържана, достолепна. Лий Барън не биваше никога, никога, да пищи като някоя истерична съпруга.

— Съжалявам.

— Между впрочем точно това си е самата истина. Общо взето свърши ли?

— Общо взето — промълви тя. — А ти?

— Засега.

— Какво значи това?

— Това значи, че ще продължим този разговор някой друг път, когато си по-разумна.

Докато проумяваше, че е умело подмамена, в очите й се появи раздразнение:

— Наистина ще трябва да уредим това — предупреди тя. — Иначе сигурно ще се наложи да преименуваме Опасен в Ужасен. Защото точно в това ще се превърне филмът.

— Ако смяташ, че с мен се работи толкова трудно, може би се налага да си намериш друг Райдър Лонг.

— Не. — Тя тръсна глава. — Ти наистина си идеален за ролята, Матю. И знам колко здраво работиш и колко неприятни могат да бъдат всички тези промени и отлагания.

— Не е така неприятно, както да владеят живота ти.

Тя успя смутено да се усмихне:

— Ще ми обясниш ли това? — Протегна ръка. — Примирие?

Като си даваше сметка как Адам се е почувствал, когато Ева се е появила в Райската градина с ябълката, Матю не устоя на придумващата й усмивка:

— Примирие — съгласи се той навъсено.

 

 

Мариса беше необичайно спокойна, докато седеше на кухненската маса в апартамента на Джеф. Бъди смела! Поемай рискове!

— Точно това правя, скъпо татенце — смотолеви тя, като прехвърляше тестето снимки за последен път и си спомняше колко психирана беше, когато Джеф ги бе правил. Тогава се бе почувствала секси. А сексът беше най-живителният фактор на този свят, повече дори от парите.

Тя пъхна снимките в подплатен голям кафяв плик, после го адресира до баща си, до „Барън стюдиоуз“. По диагонал в долния край изписа ЛИЧНО с едри черни букви и три пъти го подчерта.

После се усмихна. Беше обмислила своя план. И бе дошло времето да го изпълни.

 

 

С разбита концентрация след разправията с Матю, късно през същия този следобед, Лий най-после се предаде. Тъй като беше отпратила Мередит по-рано, за да позволи на секретарката си да подготви своя отпускарски уикенд, тя вдигна слушалката и сама набра познатия номер.

— Ало?

— Здрасти, Ким — каза Лий, като се насилваше тонът й да е лекокрил, но гласът й бе далеч от подобна интонация. — Да не съм прекъснала нещо?

— Нищо. Тъкмо гледах олимпиадата. И като заговорих за това, виждала ли си онзи тип а ла Омар Шариф, който печели всички тези медали в плуването?

— Марк Спиц[5]?

— Точно той. Господи, той има потенциал на звезда! Ако бях на теб, щях веднага да се метна на самолета за Мюнхен и да подпиша с него договор, преди някое друго алчно студио да го е сграбчило.

— Вече съм говорила с неговия агент за възможни пробни снимки — отбеляза Лий. — Но, вярваш или не, не ти се обаждам по работа.

— Не?

— Всъщност, реших да се възползвам от предложението ти.

— Страхотно! Ще те взема около десет и половина утре сутринта.

— Какво трябва да донеса?

— Бира и пържени картофки са винаги добре дошли. О, и не забравяй противослънчевия лосион и противозачатъчните хапчета.

— Какво?!

— Хей, човек никога не знае кога ще го огрее късмета на някой от тези плажни купони. А предишното мото на женските скаути беше Бъди подготвена.

— При такъв поглед към живота, учудена съм, че Матю ти е устоял.

— Учудена? — възрази Ким. — Аз бях абсолютно поразена. О, господи!

— Какво?

— Да не си пада по момчета, а?

Лий си припомни пламенната целувка, която си размениха на задната седалка на лимузината. И колко тъмни и напрегнати станаха очите му, когато пръстите му обвиха нейните този следобед.

— Не. Не мисля, че Матю е гей.

— Надявам се да си права. Исусе, каква загуба би било!

Като остави слушалката, Лий реши, че поне веднъж са на едно мнение с Ким.

Бележки

[1] Денят на труда (Labor Day) се чества в Канада и в САЩ през първия понеделник на септември, който е неработен ден. Макар да се приема, че е посветен на работническата класа, днес той е просто повод за пикници и барбекюта на открито през трите свободни дни. — Б.пр.

[2] Артишок — зеленчуков деликатес, с твърда кора, неудобен за ядене заради особената си форма. — Б.пр.

[3] Шабли — сухо червено вино, произвеждано в Северна Бургундия, Франция. — Б.пр.

[4] Мери 1, или Мери Тюдор (1516–1558) — дъщеря на Хенри VIII и на Катерина Арагонска; през 1553 г. става кралица на Англия, опитва се да наложи католицизма и изгаря на клада много протестанти, откъдето е и зловещият й прякор. — Б.пр.

[5] У нас известен като Марк Шпиц (1950) — американският плувец, който на олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. извоюва седем златни медала. — Б.пр.