Джоан Рос
Тайни грехове (22)

21.

Когато Лий прекрачи прага на своята къща на следващата сутрин, телефонът звънеше. Тя хвърли към Матю извинителен поглед и вдигна слушалката:

— Ало? О, здравей, татко!

Като схвана, че това може да е много продължителен разговор, Матю започна лениво да обхожда стаята. Добре че не бе очаквал домът на Лий да му даде някакви подсказки за личността й: щеше да е разочарован. В мястото се оглеждаше същият овладян образ, с който тя се представяше на света. Бялото преобладаваше — лъснатите подови плочки бяха с цвета на карамелени бонбони, стените бяха искрящ алабастър, разгъващият се диван и прилежащите му кресла бяха облицовани в слюдестобяла памучна тъкан. Пиринчените кутии и свещници придаваха блясък, но не и топлина.

— Бях на плажа — чу я той да казва.

За разлика от неговия дом, тук не се валяха списания по всички маси, нито пък мръсни чаши разваляха мраморната белота на лавиците. Нямаше нито бъркотия, нито омешаност, нито прашинка. От това, което успя да види, всичко беше направо идеално. Матю усети нещо, близко до клаустрофобия.

— Да, добре. Отидох на забава с Ким.

Когато Матю я погледна, руменина заля бузите й. Мекото изчервяване, разцъфтяло под лизнатата от вчерашното слънце кожа, го привлече като магнит. Той обви ръце около нея и започна да лиже шията й.

— Наистина, татко, аз съм на двайсет и пет години; твърде голяма за полицейски час.

— Можеш ли да отгатнеш какво искам да направя с теб? — пошушна Матю в ухото й.

— Спри! — изсъска тя, когато той започна да сваля ципа на шортите й. — Не, татко, не говоря на теб.

На колене, Матю притисна устни към нея.

Лий въздъхна. Главата й беше лека, почти празна; коленете й така омекваха, че ако Матю не я държеше здраво, едва ли щеше да се задържи на крака.

— Виж какво, татко — продължи тя с дрезгава интонация, която нямаше нищо общо с обичайния й спокоен глас, — във ваканция сме. Може ли да продължим този разговор във вторник в кабинета?

Матю мушна пръста си в нея и макар че тялото й се вкопчи в него, това не й беше достатъчно. Лий искаше целия Матю. Отново. Веднага.

— Да ти кажа истината, в този момент не давам пет пари какво е направила Мариса! — тръсна тя. — Татко, трябва да тръгвам. Приятна почивка. Ще се видим във вторник.

Неговите възражения още кънтяха в ухото й, когато тя бързо затвори телефона, после мигновено вдигна слушалката и я сложи в чекмеджето на бюрото.

— И така — каза тя, докато сваляше ризата му през главата, — докъде бяхме стигнали?

 

 

Джошуа се бе вторачил в телефона, неспособен да проумее какво се бе случило току-що. Лий всъщност му бе хлопнала слушалката. След като бе прекарала цялата нощ на плажа като някой скитник. И не с Ким. Жена на възрастта на Лий беше твърде зряла за дремливи дамски забави; била е с мъж.

Представата, че Лий е спала с някой безлик, анонимен мъж, стисна Джошуа за гърлото. Той хвърли две хапчета Роулейдз в устата си и набра друг номер.

— Имам работа за теб — каза той на човека, който се обади. — Но трябва да се захванеш веднага.

Гласът от другата страна на линията се съгласи, както и очакваше Джошуа. Откакто една проклетия, с която той спеше, го бе заплашила по телефона със съд за бащинство, той бе научил, че си заслужава да има на пълно разположение верен приближен, който да извършва частни разследвания.

След като даде на детектива адреса на Лий в Санта Моника, Джошуа умислено закрачи из стаята. Първо да разбере с кого, по дяволите, спи дъщеря му. И после щеше да отстрани негодника, който и да беше той.

 

 

Когато слънцето прониза илюминатора във вторник сутринта, вече нямаше нещо, което Матю да не знае за гладкото, отзивчиво тяло на Лий. След като я бе докарал до многократни оргазми, нямаше тайна, която да не му бе доверила.

От своя страна, той не бе скрил нищо, подбуждаше опипващите, изследващи пръсти на Лий да станат по-безстрашни, да се научат да четат потребностите и желанията му, както сляпа жена чете по брайловата азбука.

Те знаеха всичко един за другиго. И нищо.

— Великолепно прекарах този уикенд — промълви нежно тя.

Седяха на балкона на спалнята й. Под тях самотен плажор събираше черупки, разпилени по крайбрежната ивица.

Сега, когато бе дошъл вторникът, действителността се бе стоварила върху Лий и я караше да се пита: накъде от тук нататък? Макар държанието й да беше за нея аномалия, за Матю тя беше сигурна, че е привикнал на такива сексуални маратони.

Беше облечена с шикозен костюм в бяло и черно от есенната колекция на Живанши, а косата й бе захваната отзад на опашка, която той така ненавиждаше. Черните перли блестяха на ушите й. Беше от глава до пети пак хладнотрезвата изпълнителна директорка; ако човек я погледнеше, не би заподозрял дори за миг, че е прекарала по-хубавата част от последните два дена в любене.

— Аз също. — Той прокара кокалчетата на пръстите си по скулите й. — Харесва ми, когато използваме енергията си за нещо друго, а не за препирни.

— Обречени сме да бъдем различни. — Гласът й прозвуча предпазливо.

— Осъзнавам го. Не се безпокой, Лий, мога да държа личния си живот отделно от професионалния.

Намекът тук беше, че онова, което са споделяли, ще продължи и отвъд уикенда. Идея, едновременно вълнуваща и ужасяваща.

— Много по-трудно ще е да се опазиш, когато се намеси печатът.

— Ще ги държим настрана от това.

— Значи сме на едно мнение? Нашата връзка да остане дискретна?

Матю винаги бе смятал, че връзка е една от онези женски думи от седемдесетте години, която стоеше редом с обвързване и брак. Дума, която по онова време трябваше да се избягва на всяка цена. Не, той беше винаги достатъчно честен да предупреждава, че не може да се обвърже; всичките му краткотрайни увлечения се бяха основавали на взаимното удоволствие. От тази гледна точка личният му живот винаги е бил задоволителен. Ако след изстиването на страстите от време на време Матю се оказваше обзет от обезверяване или от странно чувство за празнота, той прогонваше тези мисли.

Но Лий като че ли беше съвсем друго нещо. Защото сега, когато гледаше меките й сиви очи, той откриваше, че му се ще да се навърта наоколо колкото може по-дълго.

— Доколкото мразя някой да си навира носа в чужди работи, така вероятно ще е най-добре.

— О, ще е. — Облекчението й беше очевидно; облекчение, че ще прекарат повече нощи заедно, или облекчение, че той желае да запази техния роман в тайна, питаше се Матю. — Нали знаеш, Матю, малко интрига само ще прибави повече пикантерия към нещата.

— Да добави още пикантерия към онова, което ставаше между нас, към неспособността ми да стана от леглото тази сутрин!? Вие ме разсипахте, госпожице!

— Не може да бъде! — Устните й се извиха в мека замечтана усмивка. — Всъщност, ако можехме да бутилираме онова, дето те кара да не спираш, навярно щяхме да забогатеем.

— Отговорът на загадката е прост. — Тъмните му очи я държаха в плен. — Ти.

Макар да се бяха мъчили да изкарат един фриволен уикенд, любенето им ги бе катапултирало в някакви особени взаимоотношения, които никой не бе подготвен да приеме. Лий знаеше, че и двамата имат нужда от време, за да подредят мислите си.

— Вечеря довечера? — попита той.

Тя помисли за всичките сценарии, които чакаха да бъдат прочетени, за кореспонденцията, на която трябваше да отговори. За проблемите, каквито и да бяха те, които баща й имаше с Мариса. Животът й не позволяваше да се отдава на романтично губивреме, без значение колко примамливо беше.

— По кое време? — пак попита тя.

— В седем. При мен.

Седем часът. Само след единайсет часа. Струваше й се цяла вечност.

— С удоволствие, но в седем имам среща с Кристофър Бърк. Бих отложила уговорката, но той се връща в Мелбърн още утре сутринта.

Бърк беше поканен да режисира „Опасен“ и макар австралиецът да беше гений в занаята, Лий го познаваше като много-много темпераментен тип.

— Хей, не се притеснявай за това! — повдигна рамене Матю. — Просто ми хрумна. Не е голяма работа.

Губеше го; Лий виждаше как Матю отново се отдръпва зад тези проклети барикади.

— Нека да е в осем и половина. — Тя притисна устни в неговите. — И ето ти среща.

 

 

Когато влезе в склада в Уилшър и намери Мариса да лежи гола върху кръглото легло, осветена от наниз прожекторни светлини, с главата на някакъв рокер заровена между бедрата й, първата мисъл на Джошуа беше, че ще получи сърдечен удар. Една вена бясно бумтеше в слепоочието му, кръвното му налягане пищеше в ушите му.

— Изгасете тези проклети светлини! — ревна той.

Извърнаха се глави. Израженията бяха в спектъра от изненада до страх и раздразнение. Мариса се надигна на лакти и огледа баща си с някаква извънредна веселост:

— Здравей, татенце!

— Татенце? — повтори Джоу Бомпенсиеро, като въртеше глава от таткото към дъщерята и обратно. — Ама че говна, кой би предположил, че пиленцето си има рода?

Джошуа пренебрегна режисьора:

— Облечи нещо! Заминаваме.

— Посред най-голямата ми сцена?

— Казах, обличай се! Веднага!

— Няма!

Джеф се появи иззад прожекторите с червеното си кимоно.

— Хайде, бейби! — задъхано прошепна той. — Старецът ти обърна най-после внимание. Нека не разваляме нещата, съгласна ли си?

— Хей, човече — оплака се Бомпенсиеро, — какво ти дава право така да нахлуваш тука?

— Аз съм Джошуа Барън.

— И какво? Аз не ти прецаквам филмите, защо просто не се разкараш оттук и да ни оставиш да си вършим работата?

— Ще си тръгна веднага след като ми дадеш лентата.

Режисьорът го зяпна:

— Сигурно се майтапиш!

Джошуа скръсти ръце на гърдите си:

— Не тръгвам, преди да ми дадеш филма.

— Вероятно не съм се изразил ясно.

Бомпенсиеро направи едва доловим жест с лявата си ръка; трима масивни, каменолики мъжаги се появиха до него. Всеки от тях би могъл да е играч на задната линия от отбора на „Ел-Ей рамз“; наистина, най-грамадният от тримата бе играл прихващач в „Клийвлънд браунз“. Макар да беше твърде бавен, че да се задържи повече от един сезон при професионалистите, Клейтън Трепача Армстронг бе успял да постави в националната футболна лига рекорд по счупени кости на свои съперници за един-единствен сезон.

Джошуа не помръдна.

— Защо не отидеш да повикаш шефа си? — предложи той. — Преди да си направил фатална грешка. — Той огледа склада с кашони, накачулени почти до тавана. — Много интересен инвентар имате тук. Разбира се, сигурно си имате фактури за покупка на електронно обзавеждане.

В крайчето на лявото око на Бомпенсиеро започна да трепка едно мускулче.

— Връщам се след малко.

Джошуа кимна:

— Ще почакам.

След по-малко от три минути режисьорът се върна:

— Мистър Минети иска да ви увери, че не е знаел, че това е ваша дъщеря. Момичето използва фалшиво име. Освен това дойде при него по своя собствена воля.

— Не се и съмнявам.

— Мистър Минети иска също да ви кажа, че след като тя е пълнолетна, няма никаква пречка за появата й в този филм. Обаче, тъй като и сам има дъщеря, мистър Минети разбира чувствата ви. — Бомпенсиеро си отдъхна. — Каза, че филмът е ваш.

Джошуа изобщо не се бе съмнявал, че нещата ще се развият точно така. Той и Роко Минети бяха извървели дълъг път. Твърде дълъг, за да може пачавра като Мариса да развали сътрудничеството им.

— Моля да предадете моята признателност на мистър Минети — учтиво изрече той, после неохотно се извърна към Мариса и на лицето му се изписа отвращение. — Ще се видим довечера вкъщи. В седем часа. Точно.

След като бе видяла как един тираничен режисьор се бе преклонил пред желанията на баща й, Мариса се попита дали не е надценила своята хитрост.

— Защо не говорим сега?

Очите му се плъзнаха по облеченото й с кимоно тяло.

— Защото тук не е място за делови дискусии, ти не си облечена, а аз имам обяд със сестра ти и с Корбет Маршъл. Седем часът! — повтори той и рязко се обърна.

Отново Лий. Като наблюдаваше как баща й излиза от склада, Мариса студено преценяваше точно колко й се гади от сестра й.

 

 

Лий беше на обяд с баща си и с Корбет, отпиваше газиран сок и се чудеше колко ли часа работа е била нужна, за да се направи огромният сандвич, който бе изяла.

— Вижте кого пипнаха! — с нескрита веселост подхвърли Корбет.

През прозореца се виждаше как една служителка от паркинга лепи бележка на бял ролс-ройс, собственост на Алън Бърнстийн, агент от класа.

— Значи затова поиска да сме в това сепаре, а? — с усмивка го обвини Лий. — За да се наслаждаваш на гледката как таксуват с глоби твоите конкуренти.

— Най-хубавото място в къщата — съгласи се жизнерадостно Корбет.

— Миналия петък говорих с Матю — изплъзна се на Лий. — Не беше много щастлив.

— О? — Неговото грижливо изучено изражение трябваше да покаже изумление и любопитство, но Лий имаше чувството, че Корбет едва ли разбира за какво намеква тя.

— Каза, че ако е знаел, че Брендън Фаръдей ще играе във филма, никога не би подписал.

Очите на Джошуа се свиха:

— Не си ми споменавала това.

— Оттогава не сме имали възможност да поговорим — каза Лий с надеждата баща й да не припомни прекъснатия им разговор от неделя. — Освен това вече всичко е изгладено.

— Знаеш ли, Матю действително ми намекна нещо подобно — призна Корбет. — Но аз, естествено, не очаквах, че ще дойде при теб с оплакванията си.

— Дойде ми наистина като изненада. Знаеш ли защо изпитва такава неприязън към Брендън? Това може да ми е от полза, ако възникне нещо помежду им, когато започнем снимането.

— Нямам никаква представа! — възкликна Корбет и вдигна ръце с длани нагоре. — Единственият друг човек, за когото знам, че го мрази също така силно, е Тина. Казвал ли съм ти, че тя отказваше да се омъжи за мен, докато не изхвърля Фаръдей от своя списък с клиенти!

— Тогава ти казах, че това е глупаво женско глезотене — вметна Джошуа.

— Във всеки случай хич не ми се щеше да го правя. Брендън Фаръдей беше много доходен клиент.

— Тина се разбира почти с всекиго — замислено вмъкна Лий.

— Знам. Точно това правеше отвращението й от Брендън Фаръдей толкова чудновато, но когато се опитах да я накарам да ми обясни, тя отказа да говори за това.

— Най-вероятно е била увлечена по него и отхвърлена — предположи Джошуа. — Мамка му, Фаръдей е изчукал кажи-речи всяка жена в града!

Очите на Корбет предупредително се спряха върху отдавнашния приятел:

— Не и Тина. Както и да е, макар да знам, че мога да бъда обвинен в прекалена преданост, когато става реч за работата ми, аз предпочетох да отстъпя на желанието на Тина, вместо да я изгубя.

— И по това време Фаръдей започна да пълни джобовете на Алън Бърнстийн — каза Джошуа. — Каквото и да говорим, този малък завой ти струваше страшно много пари.

— Тина си заслужи всяко пени.

— Колко хубаво го каза! — усмихна се Лий. — Понякога ви завиждам на вас двамата.

Корбет бащински я потупа по ръката:

— Не се тревожи, скъпа, през един прекрасен ден и ти ще срещнеш мъжа на своите мечти, а ние с Тина ще сме първите, които ще танцуват на сватбата ти.

Мъжът на нейните мечти. Макар да беше далеч от бленуваното, представата за якото, загоряло тяло на Матю нахлу неканена в преддверието на нейното съзнание. Когато усети как бузите й пламват, тя се престори, че ненадейно я е заинтересувала сцената оттатък прозореца, за да избегне внезапно напрегнатия поглед на баща си.

 

 

Лий седеше в кабинета си, вцепенена от сцената на телевизионния екран. Партизанска групировка, нарекла себе си Черният септември, беше отвлякла като заложници спортистите от израелския олимпийски отбор. Като гледаше маскираните с черно терористи на хотелския балкон в Мюнхен, Лий не можеше да измисли нищо друго, освен че светът полудява.

Когато баща й звънна и настоя да отиде с него в залата за прожекции, тя с чувство на облекчение загаси петдесетсантиметровия екран.

— Е — настоя Джошуа, когато лампите в залата за прожекции светнаха отново през същия този следобед, — как ти се струва?

Лий тръсна глава в неверие. Макар винаги да бе смятала себе си за изтънчена и зряла, сцените от порнографския филм за известно време й отнеха дар словото. Ако някой й бе казал, че Мариса изпълнява роля в такъв филм, може би нямаше да се изненада. Ако знаеше точно какво включва такова изпълнение, щеше да се вкамени.

— Обстановката беше повече от луксозна — успя да продума тя. — А осветлението беше ужасно.

— Отвратително — съгласи се Джошуа и запали пура.

— Постановката няма никога да спечели каквато и да е награда.

— Нямаше никакво вдъхновение.

— Знаеш ли — предпазливо продължи Лий, — порнографският бизнес би могъл да е много опасен. Ако позволиш на Мариса да работи тук, ще можем да държим под око действията й.

— Това е вариант. Казах ти, малката кучка ме шантажира с онези снимки.

— Не вярвам, че Мариса всъщност ще изпълни заканата си. Тя просто блъфира, за да привлече вниманието ти.

— Е, безспорно успя. Извън лошото осветление, разсипническия мизансцен и тъпата кинематография, какво мислиш за изпълнението на сестра си?

Лий пое дълбоко въздух и скочи в опасните води на този разговор:

— Приковаваше вниманието.

— Точно това си мислех и аз.

Джошуа се загледа в пламтящия край на пурата и взе да обмисля позициите си. Само минути преди да напусне своя кабинет, за да дойде в залата за прожекции, му бе звъннал детективът, да му съобщи, че мъжът, с когото Лий бе прекарала уикенда, е бил не някой друг, а Матю Сейнт Джеймс. Когато бе наставлявал Лий да се сближи с новата находка, той не бе очаквал чак такова плътно сближаване.

Част от него, и то много силна част, искаше да уволни Матю. Да употреби една от клаузите примки, които адвокатите на студиото винаги вписваха в договорите. Друга, по-прагматична част осъзнаваше, че „Барън стюдиоуз“ се нуждае от пробивен филм като „Опасен“. И, харесваше му или не, Матю Сейнт Джеймс беше направо роден за тази роля; сякаш беше писана за него.

Имаше възможност, размисляше Джошуа, ако той се преклони пред желанието на Лий и наеме Мариса за ролята на Марилин Корнел в „Опасен“, тя и Матю да се обвържат сексуално. Той беше наясно за сексуалната разпуснатост на Мариса от години (точно като онази пачавра, майка й), а, според доклада на детектива, Сейнт Джеймс в никакъв случай не бе прекарал годините след Виетнам в манастир.

— Знаеш ли — каза той замислено, — може и да си права за сестра си.

— В какъв смисъл?

— За евентуалното й партньорство на Сейнт Джеймс в „Опасен“. Макар това порно да е боклук за недорасли, тя изпъкваше на общия фон. И може от сблъсъка между нея и момчето да произлязат искри.

Макар за Лий подобна представа да бе особено непоносима, тя не можа да потисне вълнението си, че най-после има ключовите изпълнители за ролите в нейната проектотрупа.

— Ще й звънна веднага и ще й съобщя добрата новина!

— Тя ще е тук в седем тази вечер — каза той. — Да изчакаме дотогава; няма да е зле за нея да се поизпоти в очакване.

— Едва ли ще се поболее — съгласи се Лий. — След този последен номер…

— Тя винаги е била мъчен човек. — Джошуа прокара пръсти по лицето на Лий. — Не като голямата си сестра. Няма никога да ме разочароваш, нали, принцесо?

Лий се питаше какво ли би казал баща й, ако разбереше, че е прекарала целия уикенд в правене на любов — не, поправи се тя, в правене на секс — с Матю. Щеше да е разочарован… меко казано.

Преди да успее да отговори, Джошуа й се усмихна:

— Защо не наминеш към къщи за вечеря довечера? Бих казал, че това направо крещи за семейно празненство.

Тя го изгледа подозрително, като се опитваше да си припомни последния път, когато той разигра картата, че тримата са семейство.

— Бих искала, татко, но имам други планове.

— Какво по-важно от тостовете за успех на новия ти филм?

Наистина, какво? Само мисълта за любене с Матю бе достатъчна, за да потръпне цялата:

— Ще вечерям с един приятел.

— Познавам ли го?

— Всъщност — каза Лий с малко нервен смях, — става дума за Матю.

— Сейнт Джеймс.

Лий би предпочела да е глуха и да не бе чула неодобрението в тона на баща си.

— Ти настоя да се погрижа той да е доволен. — Ама че работа, бе започнала да звучи много отстъпчиво!

Джошуа кимна едва:

— Така си беше. Имам друго предложение.

— Какво?

— Доведи Сейнт Джеймс с теб на вечерята. В края на краищата, щом той и Мариса ще играят любовници, мисля, че е разумно те да си имат вече доверие като добри познати, преди да са започнали снимките. — Той намигна. — Само си представи какво ще стане пред касите, когато се пусне рекламата за тях двамата. Навярно печалбата ще скочи с неколкостотин хиляди долара.

Макар тайно да се съгласи с него, Лий беше ужасена от откритието колко я разстройваше подобен сценарий.

— Матю вече е на друга вълна. Не вярвам да се зарадва от внезапна промяна на нещата в последната минута.

Джошуа усети как се надига кръвното налягане зад очните му ябълки.

— Е, ти сигурно го познаваш най-добре. И така, на едно мнение ли сме: да дадем ролята на сестра ти?

— На едно — меко отекна Лий.

Матю и Мариса бяха сбъднатата мечта на всеки режисьор — Лий не се съмняваше, че когато тлеещата ярост у Матю се сблъска със златистия огън на Мариса, на големия екран резултатът ще е експлозивен. Защо тогава беше изпълнена с толкова опасения?