Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Secret Sins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Автор: Джоан Рос

Заглавие: Тайни грехове

Преводач: Георги Димитров

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“

Редактор: Любен Иванов

Художник: Борислав Чонков

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954-701-001-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4492

 

 

Издание:

Автор: Джоан Рос

Заглавие: Тайни грехове

Преводач: Георги Димитров

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“

Редактор: Любен Иванов

Художник: Борислав Чонков (фотограф)

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954-701-002-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4493

История

  1. — Добавяне

9.

Хиляда деветстотин седемдесет и осма беше година на недоволството.

Женските движения бяха паролата на седемдесетте, точно както гражданските права определяха вихъра на шейсетте, но сега, когато десетилетието отиваше към края си, нацията сякаш навлизаше във време на икономии и равносметка. Сякаш хората искаха да се поспрат и да си поемат дъх, да преценят докъде са стигнали и точно накъде отиват.

В Холивуд парите продължаваха да са главният мотиватор, след като властта на студиата започна да се разяжда още и още от новопръкнали се финансисти, от готови за скок инвеститори, които търсеха бързата далавера с един удар. Огромното количество долари, което се въртеше из града, даде възможност на нова партида филмови звезди да изискат (и да се сдобият с) договорени суми отвъд и най-ненаситните мечти на Тайрън Пауър и Норма Шиърър.

Никой не се изненада, че непрестанно извисяващият се гребен на доларовата вълна се разпростря и извън стените на студиата. В Родео драйв — този световноизвестен олтар на подозрителното свръх потребление, цените се вдигнаха до стратосферата, след като потребностите на съвременния живот се преобразуваха в символи на благосъстоянието за матроните на Бевърли хилс, които умираха да пръскат хиляди филмови долари за египетски памучни пешкири, копринени чаршафи, палта от лемури. Пазаренето се превърна в нещо повече от губивреме: беше мания, като новобогаташките се мъчеха да наддават коя от коя повече, за да изкупят шика на старобогаташите (или поне измамната холивудска представа за него).

Дизайнерите на очила непрестанно предлагаха нови модели (снабдени с обикновени стъкла за тези, които имаха здраво зрение, и направени от леки алуминиеви рамки, украсени с диаманти и с други скъпоценни камъни), както и Гучи или Джорджо. Посланието, извезано с копринени конци върху бяла памучна тениска за шейсет и пет долара, разположена под жълто-белия навес на витрината на „Джорджо“, казваше всичко: Победител е този, който умре с най-много играчки.

Пазаренето не беше единствената мания; употребата на възстановителни наркотици беше нещо обичайно, а сексът беше популярен както винаги и осигуряваше непрестанно мливо за клюкарските мелници.

Лий беше слисана, че се появиха не една и две жълти статийки в клюкарските колонки през изминалите месеци за безразсъдното поведение на Мариса.

Какво цвъртящо секс тиганче бе видяно да язди към залеза на задната седалка на мотоциклет Харли Дейвидсън миналата седмица? Около рокерските барчета се говори, че с тази два пъти разведена звезда не е лесно да се язди.

През майската утрин, когато същата тази мълва заля улиците, Лий беше принудена да се юрне към болницата, където Мариса бе току-що приета.

— Това трябва да спре!

Лий хвана ръката на Мариса, като тайно проверяваше за белези от инжекции, и си отдъхна като не видя никакви.

Ядосана от загрижеността, която съзря в очите на Лий, Мариса извърна глава към стената:

— Не знам за какво говориш. Имах малко произшествие, това е всичко.

— Това е официалното заявление на студиото. Но ние знаем истината. Мариса, била си бита. Можеше да бъдеш убита!

— Не бъди толкова мелодраматична!

— Не съм мелодраматична. Боже мой, миличка, виждала ли си се в огледалото!

Докторът от спешната медицинска помощ я бе предупредил, че нараняванията на сестра й изглеждат много по-сериозни, отколкото са в действителност. Но Лий не бе успяла да преодолее шока, когато влезе в болничната стая и видя посиненото лице на Мариса. И двете й очи бяха обрамчени с напъстрено мораво, едното беше така подуто, че не можеше да се отвори. Бузите и челюстта й бяха нашарени в черно и синьо и грозна редица от фини черни бодове прорязваше горната й устна.

Мариса стрелна Лий с по-здравото си око:

— Няма защо да се преструваш на толкова разстроена. И двете знаем, че винаги си ми завиждала за външния вид, за начина, по който мъжете ме пият с очи. Сега ти можеш да си хубавата сестра.

— Никога не съм ти завиждала, Мар! Никога. От първия ден, през който мама и татко те доведоха от болницата, аз те обикнах. Й все още те обичам.

— Ти не си способна да обичаш никого. Не истински. Всъщност, ако не си нащрек, ще изгубиш и съпруга си, мила сестрице. Матю не е от типа мъже, които ще се оставят да свирят втора цигулка след друг мъж.

— Няма друг мъж в живота ми.

— Така ли? — Напуканите устни на Мариса се извиха в крива, жестока усмивка. — Ами нашето скъпо татенце?

— Матю разбира, че аз и татко работим заедно; това не го притеснява — възрази Лий, не много убедително. — Защо да го притеснява?

— Наистина, защо? — измънка Мариса.

Тя се пресегна и включи транзисторния радиоприемник, който Лий бе донесла в болницата. Когато „Stayin’ Alive“ гръмна в ефира, Лий си помисли отвеяно колко хора в този град, включително и нейният баща, бяха решили, че „Треска в събота вечер“ е само едно симпатично сюжетче. Какво ли не би дала Лий за такова безспорно попадение с такива навалици пред касите!

— Като говорим за татето — наруши мислите й Мариса, — предполагам, че не би трябвало да очаквам визита?

Точно от задаването на този въпрос най-много се бе страхувала Лий.

— Знаеш какъв натоварен ден е днес — промълви тя, като се мъчеше да прикрие гнева си към Джошуа за отказа му да дойде в болницата. — Ами Академичните награди тази вечер и забавата след това… — Гласът й трепна. — О, по дяволите, Мар, толкова съжалявам!

Мариса повдигна рамене и смръщи, когато движението породи болка в потрошените й ребра.

— Няма нищо. Не е тайна, че той и аз никога не сме били близки. Не като вас двамата.

Имаше странно настръхване в тона на Мариса. Познатият гняв беше там, но този път имаше и нещо друго. Тъмна, злокобна нотка, която Лий се опитваше да разгадае, докато караше към дома, за да се приготви за тазвечерните празненства.

 

 

— Й как е тя?

Матю се облегна на вратата на банята, наслаждавайки се на гледката: Лий, увита в пухкава кърпа с цвят на праскова, припряно си слагаше грим. Беше попаднала на задръстване по магистралата към Санта Моника и вече закъсняваше.

— Има две посинени очи, цепната устна и чифт пукнати ребра. Но макар да наподобява статист от евтин филм на ужасите, докторът ме увери, че може да напусне болницата утре и да се върне към работа до десет дена, когато подутината утихне.

— Голям късмет е имала.

— Така ли? — Лий остави сивия молив за очи и леко въздъхна. — Толкова се тревожа за нея, Матю, не знам какво да направя!

— Вероятно първото нещо, което трябва да направиш, е да се откажеш да я измъкваш от тези каши.

— Нима ми казваш, че трябва да обърна гръб и да оставя нещо ужасно да се случи на собствената ми сестра?

— Не. Казвам, че ако Мариса някога е била принудена да погледне лице в лице последиците от своето поведение, сигурно щеше да развие някакво чувство за отговорност.

— Тя осъзнава последиците — отвърна Лий. — Ти не си виждал лицето й, Матю. Аз го видях. Имаш ли си някаква представа как ще се отрази всичко това на самочувствието й? Тя винаги е постигала всичко покрай външния си вид; и смята че това е единственото нещо, което хората ценят у нея.

Самият Матю също не виждаше нищо друго, което да цени у по-малката сестра на Лий, освен външния й вид. И дори той беше твърде отявлен за неговия вкус.

— Ти, разбира се, знаеш, че проявяваш емоционално късогледство, когато се засяга семейството ти.

— Не проявявам!

— Сестра ти се омъжва два пъти, чукала се е практически с всички мъже в този град и в аптечката й има повече опиати, отколкото в „Уолгрийн“. Но ти непрекъснато гледаш на нея като на някаква невинна жертва на обстоятелствата. Колкото до баща ти, ти отказваш да признаеш, че той винаги е правил всичко възможно, за да ни раздели.

— Защото не е истина!

Като се обърна отново към огледалото, тя размаза молива върху ъгълчето на клепача си и придаде на очите си опушен вид.

— Искрено ли вярваш, че нямаше ни един човек в „Барън стюдиоуз“, годен да разреши онзи ирландски проблем миналата седмица?

Помощник-режисьорът бе налетял с колата си върху оградата на някакъв фермер, след като бе излокал твърде много Гинес в една местна кръчма на няколко километра от Корк. Фермерът ги съдеше не само за оградата, но и за емоционалната травма, преживяна от добитъка: две овце, сив, прегърбен кон и дойна крава.

— Трябваше да изпратим авторитетен човек, за да се договорим с фермера на място.

— Никога ли не си чувала за адвокати?

Лий му се смръщи в огледалото:

— Добре, навярно моето присъствие не беше необходимо, но…

— Ами миналия месец? Пътуването до Гватемала?

Проблем с визите. Нещо, което лесно би могло да се разреши по телефона.

— И нека не забравяме малкото отскачане до Индия по-миналия месец — изпревари отговора й той. — И трите седмици в Кайро през миналата Коледа.

Как би могла? Тя бе изненадана, че се натъкна на Халил, който изглеждаше все така красив и екзотичен. Когато той я поздрави за брака й, тя бе прочела въпросите в неговите меки, тъмни очи и знаеше, че той е отгатнал: животът й с Матю не беше нирваната, която бе очаквала да бъде.

— Не искам да се караме — каза тя, като се извърна към него. — Не тази вечер.

От две седмици готвеше специална изненада. Първо ще присъстват на церемонията по връчването на Академичните награди, където за Матю, който сега беше почитан като новия гений на Холивуд, се говореше, че е сигурен победител в две категории — за оригинален сценарий и за режисура на „Частни разследвания“. След това тя щеше да се оплаче от главоболие, което щеше да й позволи да се измъкне от увеселението на баща си и да се прибере рано вкъщи, където щеше да ги очаква грижливо приготвена вечеря. Заедно с грамадна бутилка ледено шампанско и цяла купчина от най-новите плочи на Били Холидей и Смоуки Робинсън. След като изпиеха шампанското и потанцуваха с плочите, щяха да се любят. Цяла нощ.

Тя се надигна по чехли и потърка устни в неговите:

— Знам как мразиш тези празненства. И истински съм ти признателна, че се съгласи да дойдеш с мен.

— Не ми харесват, но разбирам добре защо трябва да присъстваш на тях. А в такъв случай не мога да си седя вкъщи и да се цупя, докато някой от онези студийни досадници те ескортира.

— Благодаря ти, скъпи! Обещавам да ти се отплатя веднага щом се приберем у дома.

Тя обви ръце около врата му; кърпата се изсули на килима.

— Имам нещо наум — каза той, като целуваше шията й, раменете й, гърдите й. — Защо не ми направиш една предпремиера на нещата, които ще се случат после?

Сексуалното желание, което блесна в неговите тъмни очи, накара коленете й да омекнат. Лий плъзна ръце по якия му гръб и усети под бялата ширитена риза железните му мускули.

— Ще закъснеем.

Устните погъделичкаха шията й:

— Нашите категории са след часове.

— Какво извинение ще дадем?

Той обгърна с длан гръдта й, като потъркваше с палеца си зърното, доволен, когато то се втвърди в отговор на докосването.

— От химическото чистене са изпратили чужд официален костюм. — Ръката му се плъзна надолу. — Кучето е скочило върху роклята ти с кални лапи и е трябвало да се преобличаш.

Докосванията му бяха като езици на пламък, които лижеха плътта й.

— Ние нямаме куче.

— Ти го знаеш и аз го зная. Но никой друг не го знае. — Дланта му сладострастно се провря между краката й и тя изохка възбудено. — Ще кажем, че колата се е повредила на път за Музикалния център.

Тя тръпнеше на прага на оргазъм с обещания за още, когато думите му й припомниха нещо, което бе забравила.

— О, не!

— Сега пък какво има? — Миг по-късно забръмча сигналната уредба на охраната при портала. — Кой, по дяволите, е това?

— Навярно шофьорът.

Шофьор?

— Татко настоя да ни вземе с неговата лимузина — каза тя гальовно. — Иска да пристигнем стилно.

Само споменаването на Джошуа Барън беше достатъчно, за да секне желанието на Матю. Той отпусна ръце:

— Тогава по-добре се облечи. Не бихме искали татко да чака, нали?

Като забра сакото на своя официален костюм от облегалката на стола, той напусна стаята, без да погледне назад.

Като затвори очи пред задаващото се главоболие, Лий реши, че навярно тази нощ ще е много дълга.

 

 

Два дена по-късно Лий седеше в едно сепаре на Поло лаундж и обядваше с Тина. Матю не се оплака, когато Лий му съобщи, че няма да си е вкъщи за обяд, но тя го прие като знак за и без това вечната му намусеност. От нощта на Академичните награди той почти не й говореше.

— Господи — навъси се Тина, — мисля, че ще умра!

— Хич не ти личи! — каза без съчувствие Лий. — Всъщност изглеждаш страхотно. Упражненията очевидно са на ти с теб.

— Не с мен. Ако изобщо някой получава нещо от тези сеанси на изтезанието, то е мазохистът, за чието съществуване в това натъртено тяло дори не съм предполагала. — Тина отпи глътка Перие, после се загледа в кристалната чаша, сякаш искаше тя да съдържа нещо по-силно. — Кой, по дяволите, изобщо е наложил аеробиката?

— Джон Траволта?

— Ъ-ъ, макар наистина да го виня за диско кълченето му, сигурно е бил Маркиз дьо Сад. Аз все още се мъча да проумея защо ти позволих да ме уговориш да караме заедно този курс! Шейсет минути с „Бий Джийз“ е петдесет и девет минути повече, отколкото мога да издържа. Какво изобщо стана с Джони Матис?

Тина се пресегна към чантата си, но си спомни, че бе отказала цигарите преди шест седмици. Тя даваше на това здравословно занимание, което бе подлудило всички, още две седмици. Ако не се почувстваше нова жена, щеше да се върне към допотопните, но усладителни свои лоши навици.

— Между другото какво смята Матю за това, че обядва сам всеки вторник и четвъртък, докато ти се пънеш да достигнеш максималния си сърдечен пулс?

— Съмнявам се, че изобщо забелязва.

— Корбет казва, че работел ужасно здраво по новия си сценарий.

— Думата е по-скоро фикс идея — възрази Лий. — Каза ли ти Корбет, че той ту работи, ту не работи над тази история вече десет години? Откак се е върнал от Виетнам.

— Знам. — Тина се захвана невъодушевено със сухата си маруля. — Господи, какво не бих дала за хубава дебела пържола! Но сега, като ми спомена — Корбет не ми е казвал за какво е.

— Това е, защото не знае. Никой не знае.

Тина вдигна очи, след като напразно бе търсила скаридка в чинията си.

— Никой? Дори ти?

Лий стисна устни.

— Дори аз.

— Колко странно…

— Казва, че го прави, защото не иска да рискува историята да види бял свят преждевременно.

— Не можеш да отречеш, че в това има смисъл. И ти, и аз знаем, че Лос Анджелис е градът с най-ниски огради в Америка, Лий. Новините тук се разпространяват по-бързо от пожар в каньоните по време на Света Ана.

— Знам това — меко каза Лий; тя чертаеше малки кръгчета с нокът по розовата покривка. — Но не смяташ ли, че би трябвало да има доверие поне на собствената си жена?

Не и ако гледа на нея като на вражеска пионка, каза си Тина, като си мислеше колко пъти през изминалите две години Матю бе идвал у тях да се оплаква горчиво от, според него, неестествената привързаност на Лий към баща й. Въпреки всичко, което бе направила, за да го убеди, че Лий е влюбена безумно в него, Тина можеше да потвърди, че клинът, който Джошуа набиваше в техния брак, ги отдалечава все повече един от друг.

— Бракът невинаги е лесна работа, Лий — каза тя сега, като положи длан върху ръката на Лий. — Но ти и Матю се обичате. А за такова нещо има смисъл човек да се бори.

Внезапна буца загърби отговора на Лий и тя само кимна. Но все пак се запита дали вече не е загубила битката.

 

 

По-малко от седмица след обяда си с Тина Лий се шмугна вкъщи на зазоряване, като стъпваше предпазливо на пръсти по белия теракотен под. Когато влезе в кухнята, зажадняла за чашка кафе, тя завари Матю седнал на масата.

— Матю! Изплаши ме!

Леденият поглед, който той й отправи, беше всичко друго, но не и окуражителен:

— Тогава сме квит. Защото аз бях изплашен до смърт почти цялата нощ. Всъщност смятах да ти дам още десет минути, преди да звънна в полицията.

— Когато се обадих да отложа плановете ни за обяд, аз ти казах, че трябва да хуквам към Санта Барбара.

— Каза също, че ще се върнеш до полунощ.

— Знам, но…

— Аз през цялото време си мислех какво да кажа в полицията… Вижте, мистър полицай, зная, че жена ми е претърпяла ужасно произшествие, понеже ми обеща, че нищо не ще я задържи толкова, че да не честваме втората годишнина от брака си. Особено след като беше в Рио де Жанейро за първата ни годишнина: малко затруднение с разрешителните за филмиране в Корковадо и…

Този път тя го прекъсна:

— Мариса беше погълнала свръхдоза „Секонал“. Тя беше почти в безсъзнание, когато пристигнах. Трябваше да я закарам веднага в болницата.

— Интересно, как си дошла тъкмо на секундата. Пътят не е ли два часа?

— Малко повече.

— И въпреки това тя е успяла да се натъпче със свръх доза и да остане в съзнание, като през цялото време те е чакала да пристигнеш. Вълнуващо!

— Нима обвиняваш сестра ми, че е симулирала опит за самоубийство?

— Мамка му, Лий! — Матю скочи от масата и блъсна стола. — Толкова ли си сляпа? Не виждаш ли, че Мариса иска просто да съсипе нашия юбилей? Взела е тези проклети хапчета, след като ти се е обадила. По този начин не е рискувала нищо, освен одраскано гърло от стомашната помпа.

— Откъде знаеш! — възропта Лий.

Вечният й навик да брани сестра си не й даваше да признае, че същата мисъл й бе хрумнала, докато крачеше напред-назад в коридора пред стаята за спешна медицинска помощ в очакване секобарбиталът да бъде изпомпан от Мариса.

— Знам, че тя е коравосърдечна, себична жена: тя отглежда завист, както други жени (богати жени) отглеждат чужди деца. И знам, че тя и баща ти са решени да унищожат всяка възможност за щастие, която ти и аз бихме могли изобщо да имаме!

— Не е вярно!

— Така ли? Защо най-после не решиш за кого е твоята вярност, Лий? За свръх властния ти баща и за онази пачавра сестра ти, или за мъжа, който те обича?

— Предполагам, имаш предвид себе си?

Напоследък той със сигурност не бе проявявал бог знае каква обич. Всъщност последният път, когато я бе прегърнал и целунал, беше докато се приготвяше за церемониите по връчването на Академичните награди миналата седмица.

— М-да. Помниш ли ме? Съпруга? Оня тип, комуто обеща да го обичаш, да го тачиш и да го зачиташ. Докато недораслата сестричка не звънне от някакъв мотел за възрастни с оповърнат зов за внимание. Или таткото не почувства нужда от своята изпълнителна заместник-съпруга.

Лицето на Лий стана бяло като платно.

— Това звучи така, че не е възможно да го мислиш наистина!

Неговите нараняващи думи идваха от инстинктите, не от главата му, но упоритата гордост и ревност към любовта, давана от нея на двама души, които дори не се опитваха да я заслужат, накараха Матю да не оттегля обвинението си.

— Какво има? Да не би да съм нахлул твърде навътре в домашната ти обител този път? — Дълго стаяваната болка го подбуждаше да говори. — Кажи ми честно… Ако Джошуа ти бе звъннал от същия този мотел, щеше ли да се юрнеш да прекараш нощта с него?

Ръката й се вдигна. Звук като изстрел разтърси утринния покой. Видимо разтърсена, Лий погледна дланта си, залепнала за твърдата буза на Матю, сякаш се чудеше чия е.

— По-добре ли се почувства?

Гласът му беше нисък, измамно спокоен, но Лий долавяше напрегнатостта, струпана точно под повърхността. Тъмните му очи станаха сурови, скулите му се вкамениха.

— Не.

Тя прибра ръцете си зад гърба й сплете пръсти. Втренчена в обвинителния белег, оставен от дланта й, Лий усещаше как нервността й тупти на шията й. Никога не бе удряла когото и да било през живота си. Какво ставаше с нея? С тях?

— О, господи, мразя това! — каза тя и се строполи на един от кухненските столове. — Мразя да се карам с теб.

Матю се взираше в нескриваните сълзи, които блестяха в широко отворените й сиви очи, и се бореше с неутолимото желание да отиде при нея. Да я утеши. Цяла нощ бе полудявал при мисълта, че този път Мариса я е въвлякла в нещо опасно. През цялото време на двегодишния им брак той бе живял с непрестанния страх, че един ден Лий ще отиде на спасителна мисия и ще се срещне лице в лице с някой от изперкалите приятелчета на Мариса.

Беше стоял много часове, пиейки чаша след чаша силно кафе, и бе чакал. През съзнанието му минаваха страшни картини: Лий в кръв и пребита, просната на пода в някаква мотелска стая. Изнасилена. Убита.

Тази маниакална отдаденост на сестра и баща, тази потребност да им угажда, тази нейна готовност да позволи на двамцата да я тъпчат (да тъпчат и брака й) късаше сърцето му парче по парче. И най-проклетото нещо беше, че дори не можеше да я намрази за това.

— Ще се поразходя — каза той; Матю знаеше, че трябва да излезе от къщата, преди да е казал или сторил нещо, което безвъзвратно ще скъса крехките нишки помежду им.

Лий гледаше как мъжът й изхвърчава от кухнята и тръшва вратата зад гърба си така, че медните съдини по стените затрепкаха.

И тогава, като се остави на сълзите, които от гордост пред Матю бе сдържала, тя заплака.