Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Secret Sins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Автор: Джоан Рос

Заглавие: Тайни грехове

Преводач: Георги Димитров

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“

Редактор: Любен Иванов

Художник: Борислав Чонков

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954-701-001-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4492

 

 

Издание:

Автор: Джоан Рос

Заглавие: Тайни грехове

Преводач: Георги Димитров

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“

Редактор: Любен Иванов

Художник: Борислав Чонков (фотограф)

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954-701-002-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4493

История

  1. — Добавяне

23.

Лий се къпеше в старинна вана на крачета като животински лапи и си мислеше за Матю, когато лека-полека осъзна, че в стаята има друг човек. Като извърна глава, тя го видя, облегнат на рамката на вратата, по-секси от когато и да било, с избелялата си плътна риза и джинсите, които бе облякъл за снимките.

— Почуках, но ти не отговори.

След всичко, което бяха преживели заедно; след часовете, дните, седмиците, през които се бяха любили, защо се чувстваше толкова неудобно?

— Вероятно не съм те чула заради течащата вода.

Той кимна:

— Без съмнение беше точно така. Портиерката дори не мигна, когато й поисках втори ключ.

— Това е то Париж!

— Все пак не ми е приятно да знам, че всеки мъж може да влезе в стаята ти. Господи, Лий, бих могъл да бъда Парижкият удушвач!

— А! Не, тъй като трябваше да изляза за малко, аз й казах, че очаквам много специален посетител.

— Това ме поуспокоява. Нямаше да ми е приятно да знам, че ей така всеки мъж би могъл да нахлуе в банята ти.

— Не всеки. — Миглите й се спуснаха, а пръстите й стиснаха гъбата. — Само ти.

Видът й и всичките тези балончета го караха да я желае. Но между тях имаше някаква емоционална пропаст, която го задържа където си беше.

— Напусна, преди да можем да поговорим.

Лий взе калъп благоуханен сапун от керамичната поставка и започна да прави кремава пяна между дланите си:

— След двайсет и третата проба, смятам, беше очевидно за всекиго, че или искаш да продължиш сцената колкото се може повече, или аз те правех безпричинно нервен.

— И кое, мислиш, че беше?

— Всъщност — отрони тя, като размазваше пяната по ръката си, — надявах се аз да съм причината.

— Направо ме подлудяваше! — Той влезе и приседна край нея. — През цялото време, докато целувах сестра ти, докато я докосвах, всичко, за което си мислех, беше как бих искал ти да си на нейното място.

Желанието, и без това неугаснало, разцъфтя в тях така зримо, че Лий имаше чувството: ако протегне ръка, ще го докосне.

— Мариса е много хубава. И секси.

— Цици с трици! — Матю махна с ръка и взе да разпенва френския сапун между дланите си; когато насапунисаните му ръце започнаха да галят гърдите й, от зърната до вагината й протекоха разливащи се вибрации. — Сега ти ме подлудяваш…

— Наистина ли?

Пръстите му се плъзгаха надолу по гръдния кош до корема, заплетоха се в копринените къдрици — там, където се срещаха бедрата й.

Когато ръката му се притисна в туптящата страст между краката й, Лий отпусна глава назад върху плочките на синьо-бели цветя и затвори очи.

— Матю, проклетнико — изохка тя в нещо като полусмях полустон, когато пръстите му се шмугнаха в нея, — ще ти го върна!

Палецът му възбуждащо потриваше набъбналия й клитор.

— Искрено се надявам.

Тогава той я докосна — истински я докосна — и Лий се разпъна в наниз от конвулсивни тръпки.

 

 

— Кога тръгваш за Париж? — Джошуа попита Брендън Фаръдей, докато пиеха двойни уискита в Поло лаундж.

— Понеделник. Няма да започнат снимки за моята роля до две седмици, но си правя сметката да подраня, за да се порадвам на някое френско маце, преди да се захвана с работа.

Кого си мислеше, че будалка този тип? Работата никога не бе пречила преди на свръх тиражното чукане на Фаръдей и Джошуа много се съмняваше, че този път ще е различно. За всеки филм, в който се бе снимал Фаръдей, разходите му бяха астрономични. Нямаше нужда да си данъчен ревизор, за да проумееш, че в сметката за обслужване по стаите актьорът включваше нещо далеч по-сочно от кафета и кроасани.

— Винаги съм харесвал Париж — въздъхна Джошуа. — Французойките знаят как добре да прекарват времето си, без да изпитват потребност да ти окачат обица на носа.

— Или на чепа.

Ето нещо, помисли си Джошуа, което Фаръдей умееше: да си служи с езика.

— Имам малко затруднение — вметна той нехайно.

— О? — Фаръдей се върна на официалния си тон.

— Нищо сериозно. Само малко парично затруднение.

— Колко ти трябват? — Фаръдей дори не мигна, когато Джошуа му изтърси шестцифреното число. — Отвори ли банката утре, парите ще бъдат в твоята сметка — каза той. — Предполагам, ще изпратиш нужните документи в моето свърталище.

— Ще ги получиш преди сутрешния вестник.

Като се надигна от масата, Джошуа бръкна в джоба си и извади кредитната си карта.

— Аз плащам — експанзивно отряза Фаръдей; след като знаеше какво ще получи срещу неколкостотин хилядарки, можеше да си позволи да е щедър.

След като Джошуа напусна ресторанта, Фаръдей поиска от сервитьора телефон. Като набра номера, който щеше да постави Джошуа Барън в още по-голяма задлъжнялост към Минети, Фаръдей се усмихна. Съвсем скоро той и Роко щяха да довършат гордите собственици на „Барън стюдиоуз“.

 

 

Триседмичната раздяла не бе намалила никак чувствата на Матю към Лий. Ако не нещо друго, то поне привличането беше по-силно от всякога. Самата близост на тялото й го държеше в непрестанно състояние на възбуда и за два дена стаята — разкошното пиринчено легло — стана център на тяхната вселена. Той обичаше да я поддържа жадна и кръшна, стенеща под интимното му докосване; вълнуваше се, когато сивите й очи се разширяваха, щом той налучкаше съответната точка върху тялото й; опиваше се от нейните вопли.

Тя му се отдаде открито, не криеше нищо. Матю не бе срещал жена, с която да се чувства толкова щастлив и безгрижен, както се чувстваше, когато любеше Лий. Да, неромантично и цинично, като мъж, който беше спал с безчет жени, когато се обличаше за работа през тази понеделнишка сутрин, Матю се улови, че му се иска животът (любовта) с един-единствен, много близък човек да е мислим.

Но същевременно целият му жизнен опит го бе научил, че препятствията пред такъв приказен край от рода на и-живели-щастливо-до-смъртта-си бяха непреодолими.

Дали?

Както стояха до таксито, което трябваше да я отведе до летището, Матю не пропусна да забележи тъгата в меките сиви очи на Лий.

— Приятен полет!

— Късмет с днешната сцена на преследване!

Те се засмяха сковано, когато заговориха заедно. Матю бавно погали лицето й с кокалчетата на пръстите си.

— Беше хубаво, че те видях.

— Хубаво беше, нали?

Като изключим замълчаванията, помисли Лий. Онези изплъзващи се мигове между любенето и разговорите за филма. Онези мигове, в които един от тях сякаш а-ха да обсъди онова, което се случваше между тях, но само отстъпваше крачка назад.

— Мислиш ли, че ще можеш да дойдеш пак, скоро, по някое време?

Достатъчно ли те е грижа за нас, че да оставиш драгоценното си студио? — искаше всъщност да попита той, но не го направи. — Важно ли е за теб, колкото е важно за мен?

— Не знам. — Искаш ли да дойда? Грижа ли те е? — Есента е такъв натоварен сезон, как ще наваксвам идващите ваканции…

— Сигурно е изнурително.

— Това е най-точната дума.

Те се гледаха дълбоко в очите и всеки се мъчеше да долови какво мисли другият.

— Ще се помъча да прочистя календара си, за да прекараме заедно Коледа — каза Лий.

— Ще запазя стаята ни още този следобед.

Като я обви в прегръдката си, той залепи устни в нейните за дълга и страстна целувка, която излъчваше отчаяние, което той не можеше да изрече с думи.

— По-добре върви! — въздъхна накрая той. — Преди да си изпуснала самолета си.

— А ти закъсняваш за снимките. — Тя опита усмивка, но не сполучи. — Като продуцент на този филм, аз нося отговорност ти да си на работната площадка навреме.

Матю не се потруди да отвърне на усмивката й:

— Ще ти се обадя след ден-два.

Зад клепачите й избиха сълзи; тя твърдо примигна, да ги оттласка.

— Да.

Неспособна да каже нещо повече, Лий подаде куфара си на шофьора и се хвърли на задната седалка, преди да е размислила и да е останала в Париж. С Матю.

Матю остана да стои пред някогашния конвент и наблюдаваше как шофьорът се промъква надолу по улица Касет. Ако Лий бе погледнала назад през стъклото, щеше да забележи, че той гледа към отдалечаващото се такси замислено, напрегнато, тревожно.

 

 

Матю отчаяно липсваше на Лий. Когато се връщаше у дома в края на деня, й липсваше неговият нисък, бълбукащ говор, милувката на кехлибарените му очи. Липсваше й добре овладяната му енергия, силното му тяло, стопяващото докосване на ръцете му. Липсваше й също това, че когато спеше с него, кошмарите й — които отново започваха да се възвръщат — оставаха далеч. Без да осъзнае, че това се е случило, Матю се бе превърнал в червена нишка, вплела се в сивия фабричен плат на живота й. Тя се чудеше как изобщо е могла да се смята за щастлива и задоволена без него.

Като пренебрегна немилостивото цупене на баща си, тя се върна в Париж, за да прекара Коледа с Матю, но пътуването се оказа катастрофа. С безсрамно пренебрежение към бюджета на „Барън стюдиоуз“ Кристофър Бърк бе уредил целият екип да отпразнува ваканцията с вечеря в хотел Риц. Макар да се бе надявала, че ще прекара спокоен ден насаме с Матю, Лий знаеше, че ако тя и Матю изчезнат, последващите сплетни може да се окажат пагубни за филма. И без всички да знаят, че изпълнителният продуцент спи със звездата им, пак вече имаше достатъчно жлъч всред екипа.

Вечерята започна неблагоприятно, понеже Кристофър Бърк се впусна да обяснява превъзходството на австралийските филми над филмите, които се внасяха от Америка.

— Вярно е — прогласи високо той, — американските кино производители се интересуват само от всемогъщия шибан долар. Вие, янките — посочи той с пръст през масата Лий, — сте изпаднали в саморазрушителна тенденция да използвате лъскави плитки истории, докато ние, австралийците, все още предпочитаме съдържателното пред повърхностното. Изкуството и оригиналността пред печалбите.

Той се вторачи в нея през мътните си очила: нека посмее да спори.

Отчасти поради това, че имаше смисъл в думите му, но най-вече понеже бясно беше изпразнил сам скъпата бутилка шато Мутон-Ротшилд от 1947 година, Лий не поиска да скача в огъня.

— Дори да е истина — отрони тя, като се чувстваше длъжна да защити филма пред целия екип, който бе работил така усърдно, — няма как да не признаеш, че „Опасен“ е изключението, което потвърждава правилото.

— Разбира се, че е, скъпа! — кимна режисьорът. — Защото имаше добър нюх да наемеш мен за режисьор.

Лий тъкмо се поздравяваше, че бе заобиколила това поле с мини, и ето — високомерният галски келнер бе разгневен от предварителните поръчки, пък и дойдоха Мариса и Джеф. Бяха закъснели с трийсет минути. Мариса, вярна на себе си, се бе напъхала в къса червена рокля, която прилепваше по тялото й така плътно, като да беше ластична. Освен това беше възбудена и флиртуваше неудържимо с всеки мъжкар, най-вече с Матю.

Когато поднасяха месото, Джеф, който вече бе вдигал повече алкохолни наздравици, отколкото можеше да носи, изглеждаше все по-ревнив и свадлив. Преди сервитьорът да пристигне, за да разнесе поръчаното omble–chevalier, Джеф бе заплашил, че ще измете пода с най-хубавото момче, което, като всяко човешко същество на двайсет години, не можеше да откъсне очи от преливащите гърди на Мариса.

И от там нататък всичко тръгна по нанадолнището.

Напрежението да спазват приличие на едно събиране, което можеше да се окачестви само като разгром, преследва Лий от гостната в спалнята, където изгуби четиридесет и пет минути да успокоява Джошуа, който се бе обадил да се оплаква, че е бил принуден да кара Коледата с Тина и с Корбет вместо със собствената си плът и кръв.

— Съжалявам — каза тя, като се обърна към Матю, който лежеше на леглото с ръце, мушнати под възглавницата, и с очи, вперени в тавана.

През целия ден той беше някак отчужден и макар да я бе уверил, че поведението му няма нищо общо с нея, Лий нямаше как да не се тревожи. Може би му бе омръзнала? Може би би предпочел тя изобщо да не бе идвала?

— Съвсем естествено е баща ти да иска да поговори с дъщеря си на Коледа.

Тя положи глава на рамото му:

— Не беше много весела отпуска, нали?

— Не се безпокой за това. И без това никога не съм отдавал голямо значение на Коледата.

Наистина, Матю ненавиждаше ваканцията, която сякаш бе създадена единствено за семейни тържества. Коледата винаги му бе напомняла, че той е без семейство. Че е аутсайдер.

— Ама че история разказа Брендън за обстрелваното си виетнамско коледно шоу в Пейку.

Точно тази Коледа Матю бе прекарал в бункер от торби с пясък и стомана над главата, седнал върху зелен креват, който беше бял, преди да плесеняса, заслушан във вражеските ракети, докато ядеше топчици месо и боб в доматен сос от една консерва.

— Невадските войници бяха стабилна публика. Жалко, че им се падна такова скудоумно зрелище.

Тя го погледна с любопитство:

— Ти наистина хич не обичаш Брендън, а?

— Мислех, че съм бил ясен по този въпрос.

Да, спомни си Лий. През деня, преди да се любят за първи път. Но както тогава, така и сега, тя намираше необяснимата враждебност на Матю спрямо Брендън Фаръдей за странна.

— Толкова ли трудно се работи с него?

— Не искам да говоря за Фаръдей, Лий. Не днес. И особено пък с теб.

Тайни. Изглежда, имаше толкова много тайни между тях, тъжно си помисли Лий. Но той беше прав, че днес нямаше време за сериозно обсъждане. Като загърби темата, тя целуна рамото му. Под устните й мускулите му бяха като морски възли.

— Много си напрегнат — смънка тя, като движеше устата си надолу по гърдите му. — Какво да направя, за да те отпусна?

Когато езикът й потъна сластно в пъпа му, Матю я притегли в ръцете си.

— Това, което правиш, не е лошо. Като за начало.

— Като за начало — съгласи се Лий.

Ниският й гърлен смях беше полусладък полулютив. Когато пое пениса му в длани и го стисна в устни, тъмните сенки на миналото се разпръснаха и остана само настоящето. Само Лий.

Макар Матю да се справяше умело и пламенно както винаги, безпощадно напрежение бе надвиснало над леглото като тъмно присъствие. Когато Лий симулира оргазъм за първи път, тя имаше мъчителното, виновно чувство, че не мами Матю.

Не го мамеше.

 

 

По-късно, когато двамата лежаха един до друг и слушаха потискащото почукване на декемврийския дъжд, който се стичаше по прозореца, Матю пръв наруши мълчанието:

— Ще се оправя, Лий. Когато няма да е нужно да се тъпчем в такива малки отрязъци от време. След като му се види краят на този проклет филм.

Лий докосна синджирчето със златно сърце на врата си — подарък за Коледа от Матю, — сякаш беше талисман.

— След като му се види краят на „Опасен“ — прошепна тя.

Беше донякъде обет, донякъде молитва.