Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Secret Sins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Автор: Джоан Рос

Заглавие: Тайни грехове

Преводач: Георги Димитров

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“

Редактор: Любен Иванов

Художник: Борислав Чонков

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954-701-001-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4492

 

 

Издание:

Автор: Джоан Рос

Заглавие: Тайни грехове

Преводач: Георги Димитров

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“

Редактор: Любен Иванов

Художник: Борислав Чонков (фотограф)

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954-701-002-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4493

История

  1. — Добавяне

18

Трескавият звън на телефона събуди Матю от дълбокия му сън без сънища. Като се дотътри до слушалката, той измънка:

— М-да?

От другата страна на линията мълчаха.

— Ало? — изрече той с явно раздразнение. — Кой е там?

Още малко мълчание. И най-накрая:

— Ало, Матю? Тук е Лий.

Нямаше нужда да казва името си. Нима смяташе, че изобщо може да забрави мекия й, напевен глас? Светна нощната лампа докато сядаше.

— Лий? Добре ли си? Нещо не е наред ли?

Не, не съм добре и всичко е наопаки.

— Трябва да поговоря с теб — каза вместо това тя. — Мога ли да намина?

— Лий, сега… — Той погледна към радио часовника. — … е почти два часа след полунощ и отвън има мъгла да ловиш лисици. Знаеш колко опасно може да е това шосе. — Как, по дяволите, няма да знае, помисли си Матю, след като майка й бе загинала на него. — Ето какво ще ти кажа, защо аз да не дойда при теб?

— Не можех да те моля за такова нещо. Съжалявам, Матю, не съм разбрала колко е късно.

— Но ако е важно…

— Не е нещо, което не би могло да изчака по-разумен час. Свободен ли си за закуска по-късно тази сутрин?

— Разбира се.

— Чудесно. Защо не дойдеш към осем, а аз ще забъркам един мексикански омлет.

— Звучи ми страхотно — мигновено се съгласи той. — Лий?

— Да?

— Сигурна ли си, че си добре?

— Напълно. Единственият ми проблем е, че се затрудних да видя къде точно са стрелките на часовника. Лека нощ, Матю. Наистина съжалявам, че те обезпокоих.

— Нищо подобно — каза той в стила на телефонните разговори; тя вече беше затворила.

— За какво, по дяволите, беше всичко това? — високо запита той.

После загаси лампата и се приготви да спи отново.

 

 

Взривът освети небето и разтресе земята с такава сила, че съседите, изтръгнати от съня, можеха да предположат единствено, че Южна Калифорния е сполетяна от силно земетресение. От Голямото. Прозорците се натрошиха, алармите против крадци и взломаджии пронизаха нощния въздух, последвани от воя на сирените, когато противопожарните камиони и полицейските коли се втурнаха към мястото.

Там, където бе стояла къщата, сега бяха купчина отломъци в пламъци. Грамаден кратер, който можеше да побере традиционния дирижабъл с надпис Честита Нова година, бе погълнал две спални и мазето.

— Олеле! — зина в изумление едно ченге новобранец, докато зяпаше онова, което преди броени минути беше превъзходно парче калифорнийска недвижима собственост. — Чия къща беше?

— На онзи тип от киното — каза неговият колега, загледан в искрите, които прехвърчаха до небето. — Сейнт Джеймс. Матю Сейнт Джеймс.

Когато пожарникарите поведоха обречената си битка, далеч в притъмнялата вода, отвъд линията, след която се пречупваха вълните, старши сержант Джон Хил продължаваше да гледа с прилив на физическо доволство, което беше почти сексуално. Договорката бе изпълнена. Той запали мотора и подкара зодиака покрай брега към Мексико.

 

 

— Наистина нямаше нужда да идваш — каза Лий; тя сложи чайник с вода на печката. — Никога нямаше да си простя, ако нещо ти се бе случило на онова шосе.

— Стори ми се разстроена — простичко каза Матю. — И не можах да заспя отново, като знаех, че нещо те е разтревожило толкова, че се разхождаш из стаята в два часа след полунощ.

— О, Матю! — Лий потъна в плетения стол от клони на ратанова палма в ъгъла. — Наистина не знам откъде да започна.

— Какво ще кажеш, да започнеш от началото?

Тя прокара пръсти през косата си.

— Има нещо, което трябва да кажа най-напред.

Тя изглеждаше толкова отпаднала, толкова нетипично безволева, че единственото, което Матю можеше да направи, беше да не я сграбчи в прегръдките си:

— Какво е то?

— Обичам те. Винаги съм те обичала.

— Зная.

— Какво?

— Имаше времена, когато ти бях толкова ядосан, че не вярвах дали знаеш смисъла на тази дума. Може би най-после започнах да помъдрявам, понеже наскоро реших, че навярно тъкмо защото ме обичаш, беше толкова недостижима.

Как бе възможно той да знае нещо, което й струваше толкова време, за да го разбере самата тя? Внезапното свистене на чайника разпръсна мига на хиляди кристални късчета.

— Водата е готова. — Тя пресече стаята и взе димящия меден чайник от котлона. — Как си ме опознал толкова добре! — измърмори тя, докато наливаше вода върху пакетчетата чай.

— Много мислих за нас, Лий. Всъщност — ужасно много, ако искаш да знаеш.

— Наистина ли?

Тя занесе чая до масата, ненадейното чаткане на чашките върху чинийките звучеше неестествено силно сред нощната притихналост на къщата. Лий с ужас проумя, че ръцете й треперят.

— Наистина. И стигнах до ето такова заключение: знаеш ли, част от проблема е в това, че твърде много си приличаме.

— И двамата се страхувахме да се отворим към другите.

— Не съм от хората, които смятат, че цялото ни бъдеще се определя от това, кога майките ни са спрели да ни кърмят. Но няма нужда да си доцент по психология, за да осъзнаеш, че миналото ни играе важна роля в бъдещето ни. Струва ми се, главният ни проблем беше, че ти през цялото време се боеше да не загубиш любовта ми, докато аз очаквах да загубя твоята.

— Което ни правеше прекомерно отбранителни.

— Тази мисъл ми е идвала наум.

Лий си пое дълбоко въздух, да събере сила, за да продължи:

— Мариса не е лъгала чак толкова.

— За това, че си прецакала „Окото на тигъра“, или… — Един мускул трепна върху скулата на Матю, но гласът му остана спокоен. — … за другото.

Той дори не можеше да го произнесе на глас. Нямаше да й е лесно, помисли си Лий.

— Май бих пийнала. — Тя се пресегна към шкафа и свали бутилка Курвоазие Наполеон. — Искаш ли чашка?

— Ще ми трябва ли?

Тя пресрещна премия му поглед, без да мигне.

— Може и да ти потрябва.

Матю си напомни, че обича Лий достатъчно, за да й прости всичко.

— Може би ще пийна и аз — реши той.

Лий наля коняк в две чаши. Подаде едната на Матю, после отпи глътка от своята. Алкохолът я сгря, но нямаше да улесни това, което трябваше да каже.

— Аз наистина помолих Уилиъм Зимърмън да замрази проекта ти — призна тя. — Но се мъчех да спася живота ти.

Разказа му за заплахата на Брендън Фаръдей и за причината, поради която я бе взела на сериозно, като не спомена за унижението на Тина, понеже реши, че това си е нейна работа.

— Така че, колкото и да ненавиждах това, честно казано, чувствах, че нямам избор.

— Би могла да дойдеш при мен.

— И ти нямаше да се съгласиш да се откажеш от проекта…

— Разбира се! Но поне можехме да поработим заедно, за да изхвърлим Фаръдей от филма. И ако още тогава се бяхме погрижили за този тип — сбито отбеляза той, — днес той нямаше да се опитва да ти отнеме „Барън стюдиоуз“.

— Знаеш за това?

— Лий — търпеливо каза Матю, — тъкмо ти ме учеше колко малък е този град, помниш ли?

— Нима ми казваш, че всички знаят как Фаръдей и Мариса се канят да превземат студиото?

— Боя се, че да.

— И как гледат клюкарите на шансовете ми?

— Искаш ли откровен отговор?

— Да.

— Като на клонящи към нула.

Тя вирна брадичка по онзи начин, който той добре си спомняше, със смесица от горделивост и раздразнение:

— Ще ги спра, Матю. Не знам как, но ще ги спра.

Той вдигна чашата си:

— Не се съмнявам, че ще се справиш, скъпа. Освен това и аз работя по нещо; току-виж сме убили два заека с един куршум…

— Какво значи това?

Той повдигна рамене.

— Ще ти кажа по-късно, ако ударът ми успее. И така, най-после разбрах за „Окото на тигъра“.

— И?

— И макар да ми се иска да ми бе казала, признателен съм, че си направила всичко, което може да направи една съпруга, за да спаси живота на съпруга си.

Тежко мълчание увисна над тях.

— Сега идва най-мъчното — меко продължи Лий.

Когато пълнеше наново чашата си, ръцете й трепереха. Матю положи длан върху своята, като отклони предложението й. Каквото и да кажеше тя за връзката с починалия си баща, Матю знаеше, че ако не остане трезвен, в крайна сметка можеше да превърне лошата ситуация в още по-лоша.

Те се гледаха един друг, столовете им бяха приближени, коленете им се допираха.

— Нека продължим този разговор някъде другаде — предложи той и хвана ръката й. — Някъде, където е по-предразполагащо към интимност.

Той я поведе надолу, към мястото за сядане в някогашната им спалня. Уютната ниша винаги е била подслон от вихрите на техния живот, място, където можеха да изолират останалия свят.

— Добре — застина той, като я обви с ръка и я придърпа към себе си. — Аз съм готов.

И наистина беше, осъзна, почувствал познатата топлина на тялото й до своето. Каквото и да му кажеше то вече нямаше да промени нищо.

Като се осланяше на солидната му, убеждаваща сила, Лий положи глава на рамото му и притвори очи:

— Случи се преди много време — каза тя с глас, който беше почти шепот. — Години наред съзнанието ми го блокираше.

Матю усети прилив на облекчение. Ако тя редовно бе спала с Джошуа, както твърдеше Мариса, как можеше да блокира подобно поведение?

— Изнасили ли те?

— Не. Е, не точно. О, господи, толкова е сложно!

С накъсан глас тя му разказа всичко — за издевателството на Джошуа, за потиснатостта й, която не й бе позволявала да разбере или да признае властта, която баща й бе имал над нея. Разказа му за потреса, когато истината бе изскочила отново, за страха, че тя е предизвикала удара на Джошуа, и за тлеещото чувство на вина, че като си бе устроила място над майка си и сестра си като принцесата на Джошуа, тя доброволно бе допринесла за собствената си зависимост.

Когато накрая свърши, небето бе просветлено от светлорозови багри. Лий се чувстваше пресушена.

— Боже мой, ние наистина си принадлежим! — промълви той.

Лий вдигна очи към него.

— Сякаш не си много щастлив от този факт — вметна тя.

— Не е това. Просто си мислех, че за двама предполагаемо интелигентни хора, ние сме били направо двойка глупаци. — Той наведе глава и потърка устни в нейните треперещи устни. — Никога, ама никога, не съм обичал Мариса. Ожених се за нея само защото не исках и моето дете да расте като копеле.

Тя си спомни какво й бе разказвал той за собственото си детство.

— По онова време се надявах случаят да е тъкмо такъв. — Тя притисна длан върху бузата му. — Съжалявам, че изгубихте бебето, Матю — каза тя състрадателно.

Той се изсмя на това, но смехът му не беше смешен:

— В края на краищата се оказа, че не е било мое.

— Май трябва да съм изненадана, но не съм.

Имаше още нещо, още нещо, което трябваше да й каже:

— Причината да си мисля, че би могло да е мое, беше, че наистина правих секс с нея през нощта, след като разводът ни приключи — призна той.

— Не си длъжен да ми разказваш…

— Не — прекъсна я той. — Длъжен съм. Защото не искам да има повече тайни между нас, Лий. Никога вече.

Тя кимна; когато вдигна очи към него, в тях беше сърцето й.

— След като те видях нея сутрин при Корбет и Тина, толкова красива и недостижима, аз се върнах в хотела и се удавих в пристъп на самосъжаление, като се напивах самотно. Не че това е някакво оправдание, но бях здравата пиян, когато се появи Мариса и ме жегна с отхвърлянето на проекта ми от твоя страна. Мислех, че ще превъзмогна това, но когато ми каза за теб и Джошуа… — Той замълча. — Е, не искам да изпадам в подробности, но от нейните обвинения ме заболя страшно.

— Мога да си представя — смотолеви Лий.

Той прокара длан надолу по косите й.

— Дори тогава — продължи той — в съзнанието ми беше ти, Лий. Исках да те накажа, да те нараня, както ме бе наранила ти, но успях само да накажа и двама ни още повече.

— О, Матю! — Сълзите безмълвно се стичаха по бузите й; Лий ги избърса с опакото на дланта си. — Каква каша забъркахме!

— Шш. — Годините на раздяла отлетяха, когато помилва шията й с устни. — Всичко това е минало.

Като развърза панделката на кръста й, той смъкна атлазения й пеньоар с цвят на слонова кост през раменете й. Тя носеше морскозелена атлазена риза, дантеленият корсаж беше толкова изящен, сякаш беше тъкан от паяжина.

Ръцете на Лий се шмугнаха под черния рибарски потник и се настаниха върху гърдите му. Докато устните й засмукваха неговите, пръстите й се провираха през гората от тъмни валма.

Целуваха се дълго, ненаситно; после станаха без да се пускат и взеха да се поклащат в мъгливата перлена светлина на зората, като че танцуваха на музика, която само те чуваха.

Няколкото крачки до леглото изминаха ръка за ръка. Съблякоха се един другиго бавно, благоговейно. После легнаха голи на изгладените чаршафи „Портхолт“. Матю целуваше чувствителните й гърди, докато я галеше от раменете до бедрата. Ръцете му изкушаваха, устата му съблазняваше. Езикът му, който се шмугна между отворените й устни, обещаваше.

В отговор Лий го любеше, устните и дланите й се движеха в блаженството на близостта, като любовна песен, чиято музика е запечатана в паметта завинаги. Където и да се маеха ръцете му, тя пламтеше; където и да се заиграваха ръцете й, той гореше.

Любенето им беше толкова непоносимо хубаво, толкова превъзходно чувствено, че Лий само затвори очи и обязди виещата се страст, която я отнасяше все по-високо. Отвън слънцето изгря над хоризонта и ги окъпа в струя златиста топлина. Движенията се ускориха; дланите, които дотогава се бяха отпускали в ленива страст, сега опипваха по-настойчиво. Меките въздишки се превърнаха в гърлени вопли. Нежните целувки станаха нетърпеливи и жадни.

Когато той не нахлу в нея, както тя очакваше, а вместо това проникна с томителна бавност, горещата й влажност бликна напред да го посрещне. Тя беше почти на предела и той едва бе започнал да се движи в нея, когато първата тупкаща вълна я заля, последвана от друга, и от друга. Усещането на гърчовете й по дължината на пениса му възбуди Матю до ново извишение на страстта и той се гмурна в Лий с дълбок ритмичен тласък. Шумът на сърфа забуча в ушите му, когато бе проникнат от несравнима наслада, която не спираше и не спираше. Пред очите му се спусна кървавочервена пелена. После всичко притъмня и той рухна върху податливата плът на Лий с изтомено тяло.

Любенето им бе едновременно изкупление и обет, и докато лежеше смирено в прегръдките му, Лий заплака отново. Този път обаче сълзите й не бяха пробудени от мъка или от съжаление, а от любов.