Джошуа Слокъм
Пътуване с „Либердаде“ (14)

Тринадесета глава

В Баия си попълнихме провизиите и ремонтирахме кила. Изкарахме лодката на хелинг и се оказа, че килът е бил повреден при срещата ни с кита на нос Фрио. Поставихме му желязна обковка, за да могат всички морски чудовища да си чешат гърбовете в нашето кану.

Сред многото приятели, които срещнахме в Баия, беше и капитан Бойд със семейството си, които плаваха на барка „Х. У. Палмър“. По-късно ние отново ще се срещнем с „Палмър“ и семейство Бойд по време на нашето плаване. От дълги години те превозваха стоки по пристанищата на Южна Америка и имаха много приятели в Баия, които направиха нашето гостуване много приятно. Малкият им син Рупърт се захласна по „Рибердаде“ (както наричаше лодката) и често ни идваше на гости. Пристанищните власти, които много се заинтересуваха от нашето плаване, идваха често на борда и бяха много любезни с нас.

Многоуважаемият управител лично ни поздрави с добре дошли в пристанището. При заминаването ни той каза няколко топли думи и подари на жена ми едно рядко бяло цвете, което приехме като много скъпо за нас, защото беше дадено от истински джентълмен.

Няколко ревностни привърженици на отменяне на робството ни поканиха на епикурейски обяд в чест на името, с което бяхме кръстили нашия съд. Ние дадохме това име на кануто, защото го пуснахме на вода на тринайсети май — деня, в който всяко човешко същество в Бразилия можеше да каже: „Нямам друг господар, освен един — този горе!“ Аз отклоних поканата за банкета, тъй като имах неотложна работа. Трябваше да подсиля кануто срещу опустошителните червеи в моретата, през които щяхме да минем. Не ми излизаха от ума мъките на моя велик предшественик при пресичането на Карибско море, една от причините за които са били и червеите. Бях решен да взема всички мерки срещу врага.

Както е известно, Колумб е заболял от подагра по времето, когато корабът му бил нападнат от червеите. Така и корабът, и адмиралът изпаднали едновременно в беда сред враждебни туземни племена. Той бил заобиколен и от банда разюздани и войнствено настроени свои сънародници, не по-малко коварни от най-лошите канибали. Бил наистина в критично положение! Едната беда била причинена от прекалено разточителен живот (срещу което аз вземах необходимите мерки), а другата се дължала на небрежността на неговите хора да се грижат за кораба по моряшки. От втората трудност аз нямаше защо да се страхувам.

Мързеливият и разюздан екипаж злоупотребявал с благочестивите чувства на адмирала. Той го придумвал при всяко слизане на сушата да правят литургия, вместо да почистят обраслия кораб. Така със сплетни и престъпна небрежност те докарали нещастие и скръб на техния водач, а и на самите тях не им станало по-леко. Тяхната набожност, която не била особено дълбока, не могла да предпази дъното на кораба от дървесния червей. Той разял дървото и нещастието не отминало никого. Горкият Колумб! Ако беше отплавал само със сина си Диего и с прекрасния си брат Бартоломе, които да му бъдат и екипаж, и другари в плаването, като, разбира се, вземе и някоя добра жена да му помага на борда, Америка щеше да бъде открита без мъките, злочестината и опустошителните беди, които носели след себе си неговите коварни моряци. А и неговият кораб щеше да бъде не по-зле управляван от „Либердаде“, който няколко века по-късно плаваше по същото море и сред острови, много от който са били посетени от великия откривател. „Либердаде“ плаваше без никакви сериозни произшествия, на борда нямаше болни или недоволни. Ние имахме огромно преимущество пред Колумб и това не беше толкова знанието, натрупано през изминалите векове, колкото усърдният екипаж, който плаваше без разногласия или недоволство.

Човек бива обзет от тъжни мисли, когато плава по местата, където са се разиграли първите сцени от драмата на откриването на Новия свят. За нас, които предприехме това приятно пътешествие с кану, беше особено вълнуващо да си мислим, че плаваме по същите места, където са се скитали старите мореплаватели. Като плавахме сред островите, потънали във вечна зеленина, които Колумб съзерцавал, обзет от прекрасни предчувствия, а преподобният Лас Касас^[1] наблюдавал с благочестиво изумление, ние се приближавахме във въображението си към старите откриватели. Когато приближавахме към брега, ни обземаше чувството, че току зад някой близък нос ще се натъкнем на техните кораби. Благоуханният въздух и сънната атмосфера даваше богата храна на въображението и мечтите. По тези места Хуан Понсе де Леон^[2] намери преждевременната си смърт. За да живееш дълго в този климат, трябва да се подчиняваш на законите на великата Природа. Това е било валидно за Хуан и за милиони хора след него. Така ще бъде и вовеки веков!

Всичко си беше на мястото, за да ни напомни за стари и отдавна минали времена — всичко, освен първоначалните собственици на тези земи. Уви, горките карибски индианци са отдавна изтребени и техните огньове изгасени! И нито един човек със състрадателна душа не може да чете за жестоките изтезания и пълното изтребление на тези островитяни, без да изпита болка и съжаление за тази неприятна страница в дългата история на славата и цивилизацията.