Джошуа Слокъм
Пътуване с „Либердаде“ (1)

Приветствие

Този мой литературен кораб, по местен модел и стъкмяване, потегля натоварен с разказа за чудните събития, които се случиха в един плаващ дом. Неговият конструктор — един дългогодишен моряк — можеше, така да се каже, да сложи в малкото корабче цял товар подправки, но не му се искаше безотговорно да нагазва във владението на сухоземните литературни навигатори. С този кораб неговият автор и конструктор трябва да обръща през фордевинд, да избягва успешно подветрения бряг, да сваля топсела навреме, както правят това опитните вълци на брега. Тогава (О, боже!) надявам се да ми бъде простено!

Метеорологичните списания заемат малко място в общия товар, а статистическите данни са оставени изцяло на учените глави, където им е мястото. Вашият автор няма да злоупотребява час по час с капризите на времето или да гълчи Гълфстрийма, ако за малко се е отклонил от пътя си, тъй като знае, че по природен закон всички неща на земята грешат. Но вярвайки все пак, че една велика Сила ще сложи всичко в ред и ще направи всички щастливи, той винаги на драго сърце ще вдигне ветрила с попътния вятър. Натам, където той отвява всички радости и скърби!

Какво значение има, ако течението е срещу нас? А ако плаваме по течението, накъде ни отнася то и с каква цел? Нашите планове за цялото пътуване са толкова нищожни, че почти няма значение накъде отиваме, защото „отсрочката“ е винаги една и съща! Не е ли това, което прави стария моряк щастлив дори и в буря и го изпълва с надежда, когато плава на греда насред океана? Сигурно това е! Защото духовната красота на морето, която поглъща човешката душа, не оставя нито един неверник да кръстосва безкрайната му шир.