Христофор Колумб
Дневници (9)

Писмо до Ролдан
(20 октомври 1498)

Драги приятелю, получих Вашето писмо. Когато пристигнах и попитах за негова милост господин аделантадо и за дон Диего, първата ми мисъл беше да попитам какво става с Вас, тъй като Ви се доверих изцяло и Ви оставих тук с пълната увереност, че ревностно ще съдействувате за всичко, което се окаже необходимо.

Не можаха да ми кажат нищо за Вас. Затова пък, всички в един глас ми съобщиха, че са възникнали известни недоразумения, поради което сте очаквали завръщането ми като спасение. Ясно е, че повярвах, макар че и да го бях видял с очите си, пак не бих искал да вярвам, че бихте могли да се заплетете и да рискувате живота си в нещо против интересите на моята служба. Ето защо проведох дълъг разговор със съдията, сигурен, че след моята заръка, която той Ви е повторил, незабавно ще се върнете тук.

Колкото до Вашето завръщане, отначало си мислех, че дори и тук да са станали по-сериозни неща, отколкото предполагах, щом научите, че съм се върнал, ще се явите пред мен и доброволно ще докладвате за своята служба, както вече направиха другите, които оставих на някаква длъжност, и както изискват обичаите и задълженията на всекиго от тях, а ако Ви попречи нещо да се явите лично и направо да се разберете с мене, ще го сторите писмено; а за това не е нужна никаква осигурителна грамота, нито позволително. Веднъж вече след пристигането си обявих, че давам разрешение и осигурявам безопасността на всички, които искат да се явят лично при мене и да кажат всичко, което имат за казване, а ако трябва, още веднъж повтарям и потвърждавам това.

Що се отнася до това, което ми казвате по въпроса за Вашето заминаване за Кастилия, нали заради Вас и заради придружаващите Ви лица задържах корабите тук осемнадесет дни след предвидения срок, като мислех, че някои от тях може би ще поискат да отплават. Бих задържал и повече кораби, но индианците, които вече бяха натоварени, струват много скъпо на корсарите, а и мнозина умират. Според мене не трябва прекалено да вярвате на това, което се говори, и да мислите за честта си, защото никой повече от вас самите не е заинтересован от това. Избягвайте да давате основания за упреци на тези, които ви обичат, та кралят и кралицата, нашите повелители, да не срещат огорчение там, където за тях трябва да има радост.

Не крия впрочем, че когато ме питаха за имената на намиращите се тук лица, в които аделантадо би могъл да има доверие и да се съветва с тях, посочих Вас на първо място; пред тях винаги така съм изтъквал заслугите Ви и сега съм в много затруднено положение, тъй като се видях принуден по корабите, които току-що отплаваха, да им съобщя нещо съвсем противоположно.

Сега помислете какво още може да се направи и какво Ви се струва подобаващо и ме предупредете за това, защото корабите вече отплаваха.

Бог да Ви закриля.

Дадено в Санто Доминго на 20 октомври.