Христофор Колумб
Дневници (18)

II

Високоблагородни господа,

При все че тялом съм тук, сърцето ми винаги е с Вас. Бог ми дари най-голямото благоволение, което е оказвал някому от времето на Давид насам. Плодовете на моето начинание вече излязоха на бял свят; а блясъкът им щеше да бъде още по-ярък, ако не го помрачаваше лошото управление.

Ще се върна в Индия в името на пресветата троица и незабавно ще потегля обратно. Но понеже съм смъртен, оставям на сина си дон Диего нареждане ежегодно да Ви дава една десета от всички доходи, които ми се полагат, като приспадне таксата за житото и за другите хранителни продукти. Ако тази десетина има някаква стойност, приемете я; ако ли не, приемете поне доброто желание, с което я давам. Моля Ви да имате добрината и да смятате сина ми за мой пълномощник. Негова милост Николо Одериго знае нашите работи по-добре от самия мене. На него изпращам копия от моите грамоти и документи, за да ги прибере на сигурно място. Бях доволен, когато научих, че сте ги видели. Моите господари, кралят и кралицата, искат да ме удостоят с по-големи почести от когато и да било преди.

Да Ви закриля пресветата троица и да разшири най-великолепното учреждение.

Севиля, 2 април 1502 г.

Великият адмирал на Океанското море, вицекрал и генерален губернатор на островите и азиатския континент и на Индия от името на краля и кралицата, моите господари, а също и техен върховен военачалник по море и член на Съвета

S

S.A.S.

XMY

До високоблагородните господа директори на банката „Св. Георги“ в Генуа.

III

Благородни господине,

Преди да предприема пътуването, от което се връщам сега, имах дълъг разговор с Вас и мисля, че сте го запомнили. Очаквах след завръщането си да намеря тук писма от Вас, а дори и някакъв специален пратеник.

Същевременно оставих на Франческо ди Риверола книга, съдържаща копия от писмата ми и други с моите грамоти за дадените ми привилегии, в торбичка от червено шевро със сребърна закопчалка, а също и две писма, адресирани до банката „Св. Георги“, с които се разпореждах да ѝ се дава една десета от моите доходи, след като се приспаднат таксите за житото и другите хранителни продукти. Нямам никаква вест за това. Негова милост Франческо казва, че всичко безпрепятствено стигнало във Вашите ръце. Ако е така, това говори за липса на елементарна учтивост от страна на онези господа от „Св. Георги“, тъй като не е такъв начинът, по който ще увеличат своя капитал; и ще излязат прави хората, които казват, че това, което е за обща полза, не носи полза никому.

Втората книга с моите грамоти за привилегиите, както казах по-горе, поверих в Кадис на Франко Катанео, приносителя на настоящото, за да я препрати на Ваши милости. И едната, и другата трябваше да бъдат прибрани на сигурно място, определено от Вас. Малко преди заминаването си получих писмо от краля и кралицата, моите господари; то е там между другите. Ще видите, че то е хубаво, но прехвърлянето на името на дон Диего не беше утвърдено, както ми бе обещано.

Докато бях в Индия, по три или четири различни пътища пратих известия за моята експедиция до техни височества. Едно от тези писма ми беше върнато; пращам Ви го с настоящото заедно с допълнителното описание на пътешествието, съдържащо се в другото писмо. Бъдете така добър да го предадете на негова милост господин Хуан Луис, като го предупредите с писмо. Аз също му пиша, за да го уведомя, че ще трябва да прочете и преведе тези писма. Много бих искал да получа известие от Вас и да ми съобщите внимателно за всичко, което ни засяга. Пристигнах тук тежко болен. А в това време кралицата, светла ѝ памет, починала и не можах повече да я видя. В момента не бих могъл да Ви кажа по какъв начин ще се разрешат моите работи. Надявам се, че нейно височество не ме е забравила в завещанието си и че кралят, моят господар, ще се отнесе към мене благосклонно. Останалото в подробности ще Ви бъде изложено от Франко Катанео.

Бог да Ви пази.

Дадено в Севиля на 27 декември 1504 г.

Великият адмирал на Океанското море, вицекрал и генерален губернатор на Индия и т.н.

S

S.A.S.

XMY

До най-добродетелния господин Николо Одериго

IV

Високоблагородни господине,

Макар че времето беше хубаво, аз се върнах тук тежко болен; до този момент не могат да ми кажат нищо във връзка с моето заминаване и пътуване. Мисля, че сте забравили за книгата, която Ви оставих в Кадис, както и за решението, което взехме. Ако е така, там всичко е написано. Освен това негова милост Франческо, приносителя на настоящето, ще може да Ви разкаже за това по-обстойно и то да Ви послужи като допълнение към донесението. Да си призная, аз бях на противоположното мнение; но по време на престоя си в Индия три или четири пъти обръщах внимание на причината за тези факти; което показва, че понякога си вземаме най-добра поука от собствения си опит. Много бих искал да Ви помогна във Вашата работа с негова милост Рибера; затуй не забравяйте да ми пишете за това по-често. Надявам се, че с божия помощ идущата седмица ще получа отговор от банката „Св. Георги“, на която отстъпвам една десета от доходите си. Мислех, че предложението ми ще се посрещне добре; но досега нямам никакво доказателство за това. Обаче отец Хуан ме уверява, че тези господа от банката „Св. Георги“ са много благородни хора и ще уредят всичко в съответствие с моите указания, за което съм безкрайно благодарен на бога.

Писах до техни височества, моите господари, във връзка с обещанията им относно сина ми Диего; оттам също нямам никаква вест и това ме гнети повече от болестта ми. Ала не съм загубил надежда и се готвя за заминаване.

Нека бог бди над Вас.

Севиля, 28 септември 1504 г.

Адмирал на Океанското море, вицекрал и губернатор на островите, на азиатския континент и Индия

S

S.A.S.

XMY

До високоблагородния господин Хуан Луис де Майо