Христофор Колумб
Дневници (11)

Писмо от адмирал Христофор Колумб до дойката на княз дон Хуан
(написано в края на 1500 г.)

Дълбоко почитаема госпожо!

Ако моите жалби против света са нещо ново, неговият обичай да се отнася зле към мене е много стар. Той ми нанесе вече хиляди удари; дотук отбих всички, при все че за своя защита нямах нито оръжие, нито съветници. Безсърдечието на света ме хвърли на дъното на мизерията. Крепи ме още упованието в този, който ни е създал. Неговата помощ никога не е закъснявала; не беше толкова отдавна, когато бях низвергнат в най-дълбоката бездна, но неговата божествена десница ме привдигна и той ми рече: „Слабоверни човече, стани! Това съм аз, не бой се“.

Пристигнах да служа на тези князе с най-искрена преданост и им направих услуги, невиждани и нечувани от никого. Мен именно нашият бог избра за свой вестител, като ми посочи къде се намират новото небе и новата земя, за която господ говори с устата на свети Йоан в неговия Апокалипсис, а преди това с устата на Исай. Навсякъде имаше само неверие, но бог вдъхна на моята господарка кралицата дух на разбиране и силна воля и я направи владетелка на всичко това като своя обична дъщеря. И пак аз бях този, който тръгна да установи там нейната кралска власт. Всички, които дотогава бяха доказвали единствено своето невежество, се помъчиха да заличат грешката си, употребявайки оскъдните си знания, за да представят трудностите и разноските. Въпреки всичко нейно височество похвали всичко, което беше направено, и поддържаше делото дотогава, докато ѝ беше възможно.

Седем години изминаха в диспути, а деветте следващи в необикновени и паметни дела; ала на това не се обръщаше внимание. Сполучих и ето че стигнах дотам, че няма човек, па ако ще да е и най-подлият, който да не ме оскърбява. За истинска смелост се смята становището на онези, които не се съгласяват с това шарлатанство.

В Испания не бих могъл да се сблъскам с по-голяма враждебност, дори ако бях откраднал Индия или земята, намираща се преди нея — за която днес се говори пред олтара на свети Петър — и ги бях дал на маврите. Кой би могъл да допусне такова нещо в една страна, където винаги е имало толкова благородство?

На драго сърце бих се оттеглил от това начинание, ако това не би било непочтено спрямо моята кралица. Именно благодарение на волята божия, съединена с волята на нейно височество, аз продължавам да служа и за да я разтуша в дълбоката скръб по загубата^[1], отново предприех експедиция към ново небе, към новия свят, който дотогава беше закрит. Нищо чудно, ако там не ценят това, както и другите части на Индия, понеже то се дължи на моя собствен труд. Светият дух въодушеви свети Петър и останалите 11 апостоли и всички те се бориха на земята и срещаха много трудности и препятствия, но накрая победиха.

Пътуването ми до Пария според мене трябваше да поуспокои духовете благодарение на бисерите и намереното злато на остров Еспаньола. Поръчах на хората от ония места да събират и ловят бисери, като имах намерение да се върна за тях; ако съм ги разбрал добре, те се задължиха да ми доставят по цели крини бисери. Не съобщих веднага за това на техни височества, понеже исках по-напред да постъпя по същия начин и със златото.

Междувременно тази работа, подобно на толкова други, взе лош обрат. Не бих пропилял всички тези неща и не бих загубил славата си, ако мислех само за собственото си добро, ако бях позволил да се погуби Еспаньола или пък ако бяха зачетени моите привилегии и награди. Същото ще кажа за златото, което тогава натрупах и което успяхме да съберем само благодарение на божията воля, с цената на толкова човешки съществувания и мъки.

По време на пътуването ми до Пария почти половината от хората, останали на остров Еспаньола, се разбунтували, а и досега те не престават да воюват с мене, като че ли аз съм мавър; в същото време изведнъж се надигнаха и индианците. При тези обстоятелства пристигна Охеда и доведе размириците до връхната им точка. Той твърдеше, че идва по поръчение на техни височества и обещаваше да раздаде подаръци, привилегии и награди. Той събра около себе си голяма банда, защото на целия остров живеят само скитници и нито един няма жена и деца. След като ми създаде много главоболия, тоя Охеда се видя принуден да отплава, като преди това заяви, че в най-скоро време ще се върне с други кораби и с още повече хора. Добави също, че е оставил нейно кралско височество на смъртно ложе.

И ето че пристигна Висенте Яниес с четири каравели и това предизвика безредици и недоверие, но не нанесе особени вреди.

Индианците разпространиха сред канибалите и жителите на Пария вестта за пристигането на много други каравели. След това се разчу за още 6 каравели, идващи под водачеството на брата на алкалдо, но това беше неверен слух, пуснат от недоброжелатели. Впрочем той стигна до ушите ни много късно, когато вече бяхме загубили надежда, че техни височества ще изпратят някога други кораби в Индия, и вече изобщо не ги очаквахме; от друга страна, всички говореха, че нейно височество е починала.

Тъкмо тогава някой си Адриан се опита отново да се разбунтува, както вече бе направил веднъж. Ала бог не позволи да се изпълнят престъпните му замисли. Бях решил и с пръст да не докосна никого. Но неблагодарността на тогова прехвърли всички граници и макар че горчиво го оплаках, той не можеше да оцелее, както бих искал. Дори и да ми беше роден брат този, който заплашваше живота ми и искаше да ми отнеме титлите, дадени ми от краля и кралицата, аз пак не бих постъпил другояче.

Този Адриан, както изглежда, пратил дон Фернандо в Харагуа да събере там неколцина негови привърженици. Започнал безрезултатни спорове с алкалдо, от които се породила смъртна вражда. Алкалдо заповядал да го затворят заедно с част от бандата му. Наистина той е извършил този справедлив акт, без да има указания от моя страна. Те стояха в затвора в очакване да дойде каравелата, която трябваше да ги вземе; но след вестите за Охеда, които изложих, те загубиха надежда, че тя ще пристигне някога.

От шест месеца се готвех да отида при техни височества, за да им занеса добрите новини за златото и да се отклоня от задължението да управлявам разпасани хора, които нямат страх от бога, нито от краля и кралицата и таят подли замисли и злоба. Най-сетне бих могъл да изплатя всичките 600 000 мараведи: имах за тази цел повече от 4 милиона от данъците и едната третина от златото.

Преди да замина от Испания, няколко пъти молих техни височества да пратят за моя сметка някого, който да се занимава с правораздаването. Когато узнах за бунта на алкалдо, поднових настояванията си да ми пратят хора или поне едно доверено лице с пълномощни писма; защото моята репутация е такава, че дори и да строя само църкви и приюти, не биха се посвенили да ги нарекат разбойнически свърталища.

Тогава техни височества взеха решение, ала то беше тъкмо противоположното на това, което изискваше сериозността на обстоятелствата. Но така да бъде, щом такава е волята им. Що се отнася до мене, прекарах там две години и не успях да издействувам за себе си и за другите, които пристигнаха там, съответните гаранции; а този има пълен сандък. Един бог знае дали в края на краищата те ще бъдат използвани в интерес на делото.

Като начало имаме вече свободи, установени за двадесет години, т.е. колкото един човешки живот; може свободно да се събира злато, така че има хора, събрали пет мери злато за четири часа работа. Но това е въпрос, който подробно ще разгледам по-долу.

Дано техни височества се вслушат в думите на тези, които знаят мъките ми; защото спечеленото в дългата служба, посветена на тяхното благо и могъщество, е по-малко от злото, което ми стори хорската завист, и то би изглеждало като истинска милостиня. По този начин бих могъл да си възвърна загубения дял и това ще се разчуе из цял свят, тъй като се касае за необикновено важно дело, което от ден на ден буди все по-голям интерес и възхищение.

На всичко отгоре в Санто Доминго пристигна командорът Бобадиля. По това време аз бях в Ла Вега, а аделантадо в Харагуа, където оня Адриан започна да ни оказва съпротива. Но всичко беше вече спокойно и целият остров мирно се радваше на своите богатства. Един ден след пристигането си той се провъзгласи за губернатор. Назначи служители, издаде заповеди за екзекуции, обяви свободи относно златото и десятъка, както и редица други разпоредби за срок от двадесет години, или както казах, колкото един човешки живот. Същевременно той заяви, че идва да плати на всички, макар че не всички са служили съвестно до последния ден. Публично обяви, че мене и братята ми ще отпрати оттам оковани във вериги, което и стори, и че нито аз, нито който и да е друг от моето семейство никога не ще се върне никога в тези земи, и към туй притури много груби и неприлични думи по мой адрес.

Всичко това е станало, както казах, на другия ден след неговото пристигане, когато аз бях далеч оттам и не знаех нищо нито за него самия, нито за пристигането му. Също така той попълнил няколко от бланките, които получил от техни височества (а имал много такива), и ги пратил до алкалдо и дружината му с обещания за благосклонност и награди. Аз обаче не съм получил никакво писмо или послание. Можете да си представите, госпожо, какви мисли биха се породили у всекиго на мое място. Какво трябваше да се мисли за многобройните отличия и награди на този човек, който се опитваше да отнеме тези земи от техни височества и причини толкова щети и страдания? За позорното унижение на този, който бранеше тези владения, излагайки се на толкова опасности?

Когато ми съобщиха за това, смятах, че и в този случай ще стане както с Охеда и с другите авантюристи. Но се въздържах, защото от монасите със сигурност разбрах, че наистина е изпратен от техни височества. Затова му писах, като изразих радостта си от благополучното му пристигане, и съобщих, че съм готов да се явя в двора; че вече продадох на търг цялата си собственост и че не биваше да избързва с предоставянето на свободите, тъй като незабавно щях да предам в ръцете му всичко заедно с администрацията, ясно и открито като на длан. Същото писах на монасите, но не получих отговор нито от него, нито от тях. Напротив, неговото поведение беше направо враждебно и както ми казваха, принуждавал всички да полагат клетва за вярност като пред губернатор, назначен за двадесет години.

Щом научих за съществуването на тези „свободи“, поисках да поправя тази толкова сериозна грешка, като се надявах, че в края на краищата той ще ми бъде благодарен за това. Защото той всъщност без нужда и без никакви основания правеше тези важни отстъпки на една банда скитници, а тази привилегия би била твърде голяма дори за човек, дошъл да се засели за постоянно с жената и децата си. Затова заявих писмено и устно, че той по никакъв начин не може да действува въз основа на своите пълномощия, защото моите са по-висши, и същевременно представих пълномощните писма, донесени от Хуан Агуадо.

С всичко, което вършех, целях единствено да спечеля време, за да мога да уведомя техни височества за положението в страната и те да дадат заповеди, отговарящи в по-голяма степен на интересите им. Защото не е целесъобразно в Индия да се дават подобни привилегии. Тези, които се заселиха тук, печелят много от самия този факт, тъй като им се дава най-хубавата земя; без да са хванали лопата в ръка, след четири години, т.е. след изтичането на срока, когато вече ще могат да се разпореждат с нея, капиталът им ще възлиза на около 200 000 мараведи.

Не бих говорил така, ако всички заселници бяха женени. Но сега, с изключение на неколцина тук всички мислят само как да натрупат повече богатства и по-скоро да си заминат. Би било желателно да дойдат други от Кастилия и те трябва да бъдат проучени добре, така че в тази земя да се заселят честни хора. Бях се разбрал със заселниците да дават една трета от златото и десятък; те самите ме молеха за това и го смятаха за голямо благоволение от страна на техни височества. Огорчих се, когато научих, че са отказали да изпълняват това задължение, и очаквах, че командорът ще постъпва като мене, но стана тъкмо обратното.

Той ги подстори против мене, като им внушаваше, че съм искал да ги лиша от това, което им е признато от техни височества. Мъчеше се да ги насъска срещу мене и успя. Накара ги да пишат на техни височества с молба да не ме пращат повече като управник. За което впрочем и аз моля за себе си и за своите близки дотогава, докато тук не дойдат хора, различни от сегашните. Същевременно в съгласие с тях той възбуди съдебно дирене срещу мене, обвинявайки ме в най-пъклени престъпления. Но има бог, който избави Даниил и тримата млади с цялото си всезнание и мощ и с всички средства; той ще ми помогне да докажа невинността си, ако това му е угодно. Щях да зная къде да намеря лек за всичко това, за всичко изречено и сторено, откак съм в Индия, ако се грижех повече за собствените си интереси и ако можех да го правя по честен път. Но аз бях низвергнат толкова ниско, защото винаги, при всички обстоятелства единственото ми желание е било да запазя и умножа владенията и могъществото на техни височества. Днес, когато се намира злато в такива количества, хората започват да пресмятат дали ще спечелят повече, като крадат, или като слизат в рудниците да работят. Стигна се дотам, че за една жена се плащат по сто кастиляно, т.е. толкова, колкото за една ферма. Това се върши навсякъде; намериха се вече търговци, които устройват лов на момичета; най-високо се ценят девет- и десетгодишните, но на каквато и възраст да са, получават добра цена.

Добавям, че като заявих, че командорът не трябва да дава „свободи“, направих само това, което искаше от мене. Но аз му дадох да разбере, че постъпвам така единствено за да спечеля време, та техни височества да бъдат осведомени за отношенията в страната и да могат да вземат нови, по-съобразни решения при дадените обстоятелства. Измислиците на хора без чест и без вяра ми причиниха толкова злини, че те далеч надминават благата, които ми донесоха моите заслуги. Това е лош пример както за настоящето, така и за бъдещето.

Кълна се, че голяма част от хората, които дойдоха в Индия, не заслужават да се наричат християни. От всички тях той направи мои врагове. Самият той, както може да се види от поведението и методите му, е дошъл тук разярен срещу мене; това трябва да се обясни с огромните суми, които пръснал — както казват, — за да получи тази длъжност. Зная само това, което съм чувал, но никога не съм чувал лицето, което води следствие, да събира бунтовници и да ги взема за свидетели против този, който ги е управлявал, нито да призовава за свидетели други лица, които не заслужават вяра и доверие. Ако техни височества наредят да се проведе тук общо разследване, уверявам Ви, че ще бъде истинско чудо, ако целият остров не потъне. Сигурно си спомняте, госпожо, че когато бурята ме изхвърли на брега край Лисабон, след като бях загубил платната си, несправедливо ме обвиниха, че умишлено съм слязъл там, за да предам Индия на португалския крал.

По-късно техни височества разбраха, че не е било така и че това е било само човешка злоба. Макар и да не съм много умен, не зная кой би могъл да ме смята за толкова побъркан, та да не разбирам, че дори и Индия да е моя собственост, пак не бих успял да се задържа там без подкрепата на някой велик княз. А щом е така, къде бих могъл да намеря по-силна подкрепа и сигурност, че няма да се лиша от нея напълно, ако не при краля и кралицата, нашите владетели, които от нищо ме направиха голям сановник и които са най-могъщите князе по море и суша? А те знаят дали съм им служил вярно и почтено. Те зачитат моите награди и привилегии, а ако някой ги потъпче, техни височества ми ги връщат и ги разширяват, както стана в случая с Хуан Агуадо. Както вече казах, именно на техни височества съм служил досега и именно те приеха децата ми в своя двор. По никакъв начин не бих могъл да получа това от друг княз, защото там, където няма любов, останалото не значи нищо.

По подобен начин днес злостно ме обвиняват в престъпни намерения, каквито не бих могъл дори да си представя. Командорът Бобадиля подло иска да оправдае своите действия и постъпки, опирайки се на това обвинение; но аз лесно ще му докажа, че само неговото невежество и прекомерната му алчност са го тласнали към подобни стъпки.

Вече казах, че писах на него и на монасите. Накрая самият аз тръгнах за там, защото всички наши хора бяха при аделантадо; а исках да разсея и подозренията му. Щом научил за това, той заповядал да заловят дон Диего; оковал го във вериги и го затворил в каравелата. По същия начин постъпи с мене след пристигането ми, а после и с аделантадо, когато той се върна. Оттогава не съм говорил с него и той не разрешаваше никому да разговаря с мене; кълна се, че не проумявам защо бях затворен.

Първата му грижа била да вземе в ръцете си златото, което той заграбил, без да го брои и мери. Още в мое отсъствие казвал, че иска да плати на хората с това злато; но според това, което ми говореха, не забравил да задържи порядъчна част за себе си. След това разпратил нови емисари да продължат да търсят злато. Бях отделил някои образци от това злато, буци с големина на гълъбово, гъше и кокоше яйце и с други форми, събрани на бърза ръка от някои хора, за да мога да зарадвам техни височества и да им докажа важността на начинанието. Там имаше и едри камъни, съдържащи голямо количество злато. В злобата си той се нахвърлил най-напред на образците, за да не могат техни височества да получат действителна представа за значимостта на откритието, докато той не си оплете кошницата, с което усилено се бе заел. Когато се претопява, златото губи в огъня част от теглото си и никога една златна верижка не тежи колкото 20-те унции, от които е претопена. Като ми отне възможността лично да връча златото на техни височества, той ми навреди още повече, отколкото в случая с бисерите.

Командорът незабавно поде една акция, чиято цел беше да ме онеправдае; вече казах, че с онези 600 000 мараведи бих могъл да се издължа на всички, без да ощетя никого, и че за тази цел разполагах с повече от 4 милиона от десятъка и от приходите на алгуасильо, така че не би се наложило да посягам на златото. В някои случаи той прояви едва ли не смешна разточителност, макар и да си мисля, че в щедростта си той започна първо от себе си. Техни височества ще могат подробно да се осведомят за това, ако наредят да се инспектира неговата дейност и особено ако в това взема участие аз.

Той непрекъснато повтаря, че имам големи дългове; и аз казвам същото, но дългът не е чак толкова голям, както твърди той. Голяма несправедливост бе извършена срещу мене, като за провеждане на анкетата бе пратен човек, който предварително е знаел, че властта ще премине в негови ръце, ако успее да скалъпи достатъчно сериозни обвинения против мене. Ако бог беше пожелал техни височества да изпратят същия човек или някой друг преди две години, зная, че сега нямаше да се страхувам от подозрения, нито от опозоряване и нямаше да ми отнемат високия сан, и не бих могъл да го загубя. Бог е справедлив и той ще яви защо и как е станало това.

Там ме съдят, както биха съдили губернатора на Сицилия или на друг добре уреден град, където можеш добросъвестно да спазваш законите и да не се опасяваш, че всичко ще бъде загубено или че ще се понесат големи щети. А аз трябва да бъда съден като вожд, тръгнал от Испания да покори далечна Индия, борейки се срещу многобройни и войнствени народи, чиято религия и обичаи са напълно противоположни на нашите и които живеят в планини и гори, без да знаят какво е град и организиран живот.

Там именно по воля божия поставих друг свят под скиптъра на краля и кралицата, нашите владетели; и по този начин Испания, която някога наричаха бедна страна, днес стана най-богата от всички. Трябва да бъда съден като вожд, който преди толкова много години е сложил доспехите си и нито за час не ги е свалил; а моите съдии трябва да бъдат рицари, вещи в завоевателните походи и във военните обичаи, а не правници — освен ако те познават историята на гърците и римляните и на новите времена, защото в историята на Испания може да се намерят много възвишени подвизи. Във всички други случаи спрямо мен ще бъде сторена голяма неправда, защото в Индия няма нито градове, нито пък каквато и да било организация. Вратата към златото и бисерите е отворена. Сега можем да бъдем сигурни, че те ще потекат като река; а също и скъпоценни камъни, подправки и хиляди други неща. Дано никога вече не ме сполети по-голяма злина и както в името на бога благополучно извърших първата си експедиция, така ще мога заради него да отида в Щастлива Арабия, чак до Мека, както писах на техни височества по Антонио де Торес, отговаряйки по въпроса за подялбата на морето и сушата между Испания и Португалия; след това бих потеглил за северния полюс, както съм изложил това в книгата, съставена в манастира Мехорадо.

Сведенията за златото, които трябваше да дам, датират от Рождество Христово; този ден бях дълбоко потиснат, безкрайно изтормозен от лошите християни и от индианците, и ми идваше да захвърля всичко, та ако мога, поне да спася живота си. Тогава господ направи чудо и ме утеши с думите: „Кураж! Не губи надежда и не се бой от нищо. Аз ще се заема с всичко. Още не е изтекъл седемгодишният срок за златото и ще намеря лек и за това, и за другите работи“.

Същия ден научих, че на 80 левги навътре в сушата земните недра са пълни със златни рудници; сега дори твърдя, че те представляват един огромен рудник. Има хора, които за един ден събраха по 120 кастиляно, други — по 90, а трети — по 250. Денят се смята за добър, ако се съберат от 50 до 70 и дори от 20 до 50, и мнозина продължават да търсят по-нататък. Средното количество е от 6 до 12 кастиляно дневно и който не го постигне, не е доволен.

Трябва да се каже, че и тукашните рудници са като другите и всеки ден не дават един и същи добив; рудниците са нови, а рудничарите са неопитни. Всички са съгласни, че дори и всички кастилци да се стекат тук, всеки, дори и най-мързеливият, няма да събира по-малко от 1 или 2 кастиляно на ден при сегашното положение, когато рудниците още не са добре уредени. Вярно е, че тези, които събират злато, имат на свое разположение индианци; но работата зависи от християните. Затова може да се осъди некадърността на Бобадиля, който без никаква причина, без да е принуден от когото и да било и дори без да предупреди техни височества, хвърли на вятъра всичко това, което заедно с десятъка възлизаше на 4 милиона; а това не е единствената загуба.

Зная добре, че ако съм правил грешки, намерението ми не е било да върша зло; осланям се на това, че техни височества ще повярват на думите ми. Виждам също, че те проявяват милосърдие към онези, които от злоба навредиха на интересите им. Затова мисля и съм убеден, че толкова по-милостиво ще се отнесат към мен, тъй като аз съгреших невинно, по силата на обстоятелствата, с което те обстойно ще се запознаят. Аз съм техен човек и те с всеки изминат ден все повече ще признават моята служба и ще забелязват, че тя не е била безполезна. Ще сложат всичко на везните, за които в светото писание се казва, че в деня на страшния съд ще разделят доброто и злото.

Но ако бъде изпратен някой да ме съди, което не очаквам, и да проведе разследване по въпроса за Индия, покорно моля техни височества за моя сметка да пратят тук двама души, съвестни и почтени, които лесно ще се убедят, че сега тук без особени усилия може за четири часа да се добие 1 килограм злато. Така или иначе наложително е техни височества да вземат нужните мерки.

Когато пристигна в Санто Доминго, командорът се настани в моя дом и заграби цялото ми имущество. Халал да му е! Няма съмнение, че то му е било нужно, ала никога никой корсар не е постъпвал така с търговците. Не ме боли толкова за това, колкото за моите книжа; откакто ги взе той, не съм успял да си върна нито един от документите. А той е скрил най-старателно онези, които щяха да ми бъдат най-полезни при моята защита. Ето колко справедлив и честен е този съдия-следовател! За разлика от това, което ми говорят, не виждам нито една негова постъпка, съобразена с правото. Могъществото и мъдростта на бога са неизменни и той не ще забрави да накаже виновните, а особено неблагодарниците.