Христофор Колумб
Дневници (14)

I

Високоблагородни господине,

Тъкмо в момента получих Вашето писмо. Прочетох го с огромна радост. Хартията и перото не са в състояние да изразят голямата утеха и подкрепа, които донесе то на мен и на всички мои хора.

Господине, ако Ви писах толкова накъсо по Диего Мендес де Сегура, то се дължи на надеждата ми, че в разговор по-обстойно ще изложа подробностите. Колкото до моето пътуване, мога да кажа, че и хиляда страници няма да стигнат, за да Ви опиша страхотните бури и мъки, които преживях. (…)

Заминаването ми от Кастилия бе посрещнато с най-голямо задоволство от страна на техни височества. Те ме обсипаха с обещания и по-специално, че ще възвърнат всички мои притежания и ще ме отрупат с още по-големи почести; това бе потвърдено устно и писмено. Пращам Ви, господине, извлечение от тяхното писмо, в което се уточняват подробностите по този въпрос. Така или иначе, от деня, когато започнах да им служа, никога не съм имал предвид нещо друго. Моля Ви, господине, бъдете благосклонен и вярвайте на това, което казвам; а ако го казвам, то е само за да бъдете сигурен, че ще се съобразявам и ще се подчинявам на всички Ваши заповеди и разпоредби, без да се отклонявам от тях нито за момент.

Господине, Ескобар ми разказа с какво благородство сте се заели с моите работи, които нямат брой и чет. Всичко това смятам за голямо благоволение и умът ми не побира как ще мога да Ви се отблагодаря. Никога не съм бил по-искрен, отколкото сега, а щом Ви видях, веднага почувствувах, сърцето ми каза, че винаги, тук или някъде другаде, ще направите за мене всичко, което е по силите Ви. Това ми вдъхва спокойствие и пълна увереност, че ще получа помощ, стига известието за сполетялата ме беда да стигне до Вас. Не бих могъл в писмо да изкажа колко голяма е моята увереност.

В заключение ще кажа, че винаги съм хранил надежда, че за да ме спасите, Вие дори сам бихте се изложили на опасност; и съм сигурен в това, защото целият ми разум и усет го потвърждават.

Не е в характера ми да лаская хората; напротив, смятат ме за прекалено рязък. Делото ми ще бъде мой свидетел, ако се наложи да ме съдят. Горещо Ви моля, господине, да бъдете доволен от мене и сигурен в моето постоянство.

Много Ви моля също и така да ми позволите да Ви препоръчам Диего Мендес де Сегура и Фиеско, моя подчинен, за когото знаете, че семейството му се радва на голяма почит в родината му, и който същевременно е мой сродник. Повярвайте, че не съм ги пратил там с коварна цел, а за да Ви уведомят, господине, за голямата опасност, в която се намирах и още се намирам. Живея на корабите, които заседнаха на плитко, и очаквам божията и Вашата помощ, за която всички мои потомци винаги ще ви бъдат задължени.