Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Krzysztof, Kolumb pisma, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly (2016)

Издание:

Автор: Христофор Колумб

Заглавие: Дневници

Преводач: Магдалена Атанасова

Език, от който е преведено: Полски

Издание: първо

Издател: Държавно издателство Варна

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1972

Тип: документалистика

Националност: полска

Печатница: ДПК „Странджата“, Варна

Излязла от печат: 20. VII. 1972 г.

Редактор: Виолета Чушкова

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Константин Пасков

Художник: Мария Даскалова

Коректор: Паунка Камбурова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2686

История

  1. — Добавяне

Писма до кралете

I
(6 септември 1498 г.)

Оттук би могло да се изпратят в името на светата троица толкова роби, колкото могат да бъдат продадени, а също и дърво за добиване на багрила. А ако сведенията, с които разполагам, са достоверни, би могло да се продадат 4 хиляди роби, което може да донесе 20 милиона и дори повече. А от друга страна, 4 хиляди центнера багрилно дърво биха дали приблизително пак толкова; разходите изчислявам на 6 милиона. Така че, смятано грубо, ако сполучим, от това можем да извлечем 40 милиона.

Съображенията, които ми изтъкват, изглеждат основателни; защото има нужда от роби в Кастилия, Португалия, Арагона, Италия, Сицилия, а също на островите на Португалия и Арагона и на Канарските острови. От друга страна, ми се струва, че вече не докарват толкова много от Гвинея; а дори и да докарват, според това, което виждаме, един роб оттук струва колкото три тамошни. Самият аз напоследък бях на островите на Зелени нос, чиито жители водят оживена търговия с роби и непрекъснато пращат кораби, за да си ги доставят, което за тях е лесно, защото са на две крачки; и въпреки това там даваха по 8 хиляди мараведи и за най-негодния роб. Както казах, тези оттук си струват труда, а онези не заслужават и един поглед да им хвърлиш.

Що се отнася до багрилното дърво, казват ми, че то се търси много в Кастилия, Арагона, Генуа и Венеция и особено във Франция, Фландрия и Англия. Така че от тези две стоки според пресмятанията може да се извлекат 40 милиона. Единственият проблем са необходимите за това кораби, които да идват до тук; ала мисля, че с божия помощ и те няма да ни липсват, стига веднъж да се решат да предприемат такова изгодно пътуване… Така че тук има роби и багрилно дърво като жива материя, а има дори и злато и дано този, който ни го показа, благоволи да ни го даде, когато му дойде времето…

За да се получат доходите, за които споменах, трябва само да пристигнат тук много кораби и да вземат въпросните неща. Мисля впрочем, че скоро ще се явят желаещи моряци. Още сега шкиперите и моряците от петте кораба ще им разкажат, че всички те са заминали оттук богати и имат намерение да се върнат, за да натоварят роби, по 1500 мараведи на глава, като възнаграждението си ще получат от първата квота, реализирана при продажбата. Вярно, че сега мнозина от индианците умират, но няма винаги да е така. В началото и с негрите, и с канарските жители беше същото, а тези имат значително по-голяма стойност и ако някой оцелее, неговият господар не би го продал за нищо на света…

II
(октомври 1498 г.)

Тук имаме голяма нужда от няколко благочестиви свещеници, и то не толкова за поучаване на индианците, колкото, за да издигнем собствената си религиозност; защото вече възприехме техните нрави и дори ги надминахме. Трябва ни и някакъв служител, опитен в съдебните въпроси, защото ми се струва, че без кралски съдия духовниците няма да постигнат големи успехи.

Не след дълго тук населението значително ще порасне, защото земята ражда в изобилие всякакви продукти и особено е богата на хляб и месо. Има толкова много индиански хляб, че просто да се чудиш; а нашите хора смятат, че той им понася по-добре от пшеничения. Колкото до месото, тук има безброй свине и птици; въди се и едно животно, което прилича на заек, но месото му е значително по-вкусно и го има в такова изобилие, че един слуга индианец с куче донася на господаря си от петнадесет до двадесет парчета на ден.

Така че тук ни липсват само вино и дрехи. Във всяко друго отношение тази страна е истински рог на изобилието и всеки от нашите хора, бил той добър или лош, има на свое разположение по двама или трима индианци и кучета за лов; и макар че не подобава да се говори за това, имат жени за чудо и приказ. Много съм недоволен от тези обичаи, както и от навика да се яде месо в събота, и от много други пороци, неприсъщи на добрите християни. Поради всички тези причини тук са много необходими няколко благочестиви монаси по-скоро за да поправят нашата вяра, отколкото за да поучават индианците. Аз за жалост не ще мога да накажа виновните за назидание на всички, преди да получа подкрепления от страната — по 50 или 60 души с всяка експедиция. В замяна всеки път ще изпращам по толкова мързеливи и непокорни, както правя и сега; това е най-лекото наказание, което мога да им наложа и което най-малко тежи на съвестта ми.

Винаги съм се страхувал, че противникът на нашата свещена вяра ще доведе до опропастяването на това велико дело, защото с всички сили се е заел с това. По-рано, по време на откритията, той така се противопоставяше на цялата дейност, че всички, които разглеждаха този проект, го вземаха за най-обикновена шега. След това имаше хора, които пристигнаха тук с мене и по-късно лъжесвидетелствуваха против мен и против цялото начинание: последния път се опитваха да ни забавят и с всички средства да попречат на заминаването ми. Освен това клеветниците не преставаха да плашат Ваши височества с изгледите за предстоящите разходи; ала те още сега можеха да бъдат незначителни и почти никакви и в края на краищата ще бъдат такива, ако е рекъл господ, който има всемогъща власт над това и над целия свят изобщо. Той именно ще ни доведе до целта, по пътя към която повери началото в наши ръце, а добре се вижда, че той подкрепя начинанието и му позволява да се развива. Без съмнение, ако се проследи станалото тук, би могло да се каже това, което се говори за народа на Израил. Бих могъл да отговоря на всичко, което беше изтъкнато против делото; ала смятам, че не е потребно, защото много пъти подробно съм писал за това, описвайки — както правя днес — земята, с която бог сподоби Ваши височества тъкмо по време на последната експедиция. Има сериозни основания да се вярва, че тя е безкрайна; и от нея, както и от тукашната земя ще бъдем много доволни и трябва да благодарим на небето, а същевременно да възненавидим онези, които говорят против влагането на пари в тази земя, защото те не са приятели на Вашата кралска корона.

Наистина тук не става дума само за многобройните души, които, както може да се очаква, вече са по пътя към спасението благодарение на заслугите на Ваши височества, при все че това именно е най-ценното нещо, донесено от експедицията (защото си мисля за преходността на нещата от този свят, които не заслужават внимание, тъй като бог се гнуси от тях). Дори и да отминем това, бих искал да ми отговорят на въпроса: кой е чел някъде в историята на гърците и римляните за някого, който на толкова малка цена да е разширил владенията си толкова много и бързо, както Ваши височества увеличиха своите в Испания и Индия. Самият остров има в обиколка повече от 700 левги. А към това трябва да се добавят Ямайка с нейните 700 острова и голяма част от континента, отлично известен или поне познават от древните[1], както твърдят завистниците и глупците, след това множеството големи острови оттук чак до Кастилия и най-сетне този остров, който е толкова обширен и за който, мисля, с възхита и радост ще говори цялото християнство.

Ще се намери ли тогава разумен човек, който да твърди, че напразно са били похарчени парите и че не бива да се дават повече, ако се наложи? По какъв друг начин великите владетели биха могли да се прославят повече както в земните, така и в духовните дела? Аз съм изумен и излизам от кожата си, като слушам подобни неща и като виждам, че се пренебрегват всички тези работи. И нека никой не казва, че Ваши височества трябва да обръщат внимание само на златото, среброто и на другите ценни предмети. Дълг е да се продължава това бляскаво и благородно начинание, което ще послужи на бога и ще направи благати и наследниците на Ваши височества, и техните поданици. Ваши височества добре ще обмислят това, защото според мен тукашните работи са значително по-важни за Вас от всичко, което става във Франция и Италия. Умолявам Ви, Ваши височества, съгласете се тези хора година или две да се възползват малко, докато начинанието придобие окончателната форма, към която върви сега; всички моряци и почти всички хора, които служат на острова, наистина са много доволни. Току-що оттук заминаха двама-трима капитани, които обявиха, че се задължават да внасят по 1500 мараведи по сметката на лицата, които им доставят роби; те се задължиха да хранят и превозват робите и да изплатят дължимото от сумата, получена при продажбата.

Всички бяха доволни; от своя страна аз санкционирах и обещах да доставя товар на търговците; така че на връщане те ще ни докарат хранителни продукти и неща, от които имаме нужда. По този начин ще може да се съживи тази работа, която сега слабо се развива; защото хората не искат да служат, индианците не искат да плащат данък поради всичко станало в мое отсъствие. Аделантадо не е могъл да постъпи по-добре, защото не е имало на кого да се опре; всички само се оплаквали и проклинали, като казвали, че са минали пет години, откакто са тук, а не са спечелили и толкова, колкото да си купят една риза. Сега започват да гледат с по-голямо доверие и да разбират, че не лъжа, когато казвам, че скоро ще получат заплата и тя ще им се дава и занапред. Умолявам Ви, Ваши височества, заповядайте на лицата, които се занимават с тези работи в Севиля, да не правят наопаки и да не се мъчат да пречат. Бих постигнал значително по-голям успех, ако имах щастието да държа връзка с едно лице, което да съсредоточи в ръцете си цялата работа и да я върши от сърце или поне да не упорствува, да не се опитва да вреди и да говори лошо за делото, подкрепяйки тези, които постъпват по подобен начин, и преследвайки другите, които говорят добре за работата. Известно е, че след бога едничко доброто мнение решава съдбата на работата; мене като злощастен чужденец, комуто всички завиждат, ме обвиниха, че зле съм избрал мястото за основаване на града, че се отнасям лошо с хората и много други неща. Ала хората се убедиха, че е било тъкмо наопаки и че онези в злобата си необмислено са разпространявали такива слухове само за да ми навредят, което и сега вече ясно проличава в много отношения.

III
(май 1499 г.)

Когато пристигнах с всички хора и пълномощия, които ми дадоха Ваши височества, той[2] промени предишните си намерения и започна да разгласява това. Исках да предприема стъпки против него, но осъзнах, че повечето хора, които го придружаваха, са на негова страна; това бяха работниците, които наех, за да им дам работа; а оня Ролдан и другарите му, както и всички други негови привърженици намерили начин да ги придумат да се присъединят към тях, като им обещали, че няма да работят и ще бъдат напълно свободни; обещали им също, че ще имат храна до насита и жени, а главното, че ще имат пълна свобода да вършат каквото им се харесва.

Така че бях принуден да отстъпя и в края на краищата успях да се спогодя с тях, като им дадох две от трите каравели, с които аделантадо трябваше да потегли на откривателски поход и които бяха готови за заминаване. Трябваше да им обещая, че ще поръчителствувам пред Ваши височества, че са служили добре, за да могат да си получат заплатата, а също обещах и много други неща, доста неуместни. Трябваше да му предам всичко това на другия край на острова, откъм западната страна, където се беше укрепил. Откакто пристигнах досега, т.е. до май 1499 г., той не е престанал да ми досажда; още не е заминал, а държи корабите и всеки ден върши грабежи и нападения. Дано бог ме чуе и това да свърши добре.

Най-достойни князе, когато пристигнах тук, докарах голям брой хора за покоряването на тези земи. Всички ме молеха да ги взема, като обещаваха да служат вярно и по-добре от когото и да било; но по-късно се оказа тъкмо обратното. Наистина те идваха само поради надеждата, че тук — както се мълвеше — с лопати ще ринат злато и подправки. Сигурно са си въобразявали, че подправките ги чакат вече опаковани, наредени на брега и те само ще ги хвърлят в корабите — толкова са били заслепени в алчността си. И през ум не им беше минало, че макар и да има злато, и то като другите метали се добива в рудниците, а подправките — от дърветата; така че за да се добие злато, първо трябва да се копае земята и трябва да се берат и да се консервират растенията, за да се получат подправки.

Още в Севиля ги поучавах доста, защото желаещите да заминат бяха много и аз добре знаех намеренията им, така че имаше нужда от такива разяснения; същевременно прекалено добре знаех с какъв тежък труд се нагърбват тези, които отиват да колонизират далечни и непознати земи. На всичко това те отговаряха, че тъкмо за това искат да заминат там, а също и за да се прославят. В действителност излезе тъкмо обратното, както вече казах; щом пристигнаха тук и видяха, че съм казал истината и че няма особени изгледи да наситят лакомията си, те поискаха веднага да се върнат обратно, без да са опитали да разберат възможно ли е да се добие и овладее всичко това. А понеже не се подчиних на тяхното искане, те ме намразиха, без да имат основание. Взех ги единствено по тяхно настояване и то след като недвусмислено им обясних, че идвам тук да завладявам, а не за да се връщам веднага, защото аз съм врял и кипял и си давах сметка какви помисли таят. Другата причина, поради която ме намразиха, беше това, че не им разрешавах да навлизат във вътрешността на страната поотделно или по двама-трима. Индианците се възползваха от това и убиха не един човек, отлъчил се от групата; биха убили още повече, ако не бях пресякъл това и без съмнение тяхната дързост можеше да отиде толкова далеч, че на бърза ръка щяха да ме прогонят от тази земя, ако не ми бе помогнал бог.

Дълбоко съм угрижен от това, а също и от обстоятелството, че трябва да им доставям храна. Намират се такива, които в Кастилия не са имали с какво да изхранят един ратай, а тук искат да имат по шест или седем души на свое разположение и за тях аз трябва да плащам от собствената си кесия. Много други са дошли без установена заплата — най-малко четвърт от тях бяха скрити в трюмовете на корабите — и аз трябваше да се грижа за тях, както и за другите. Така че християните ме тормозят много повече от индианците и не мога да си отдъхна до ден-днешен; напротив, щом от едната страна ми поолекне, тозчас се удвояват грижите от другата страна.

Удвоиха се по вина на тоя неблагодарник Ролдан, в когото се излъгах, макар че е живял в дома ми, а също и в останалите, които се сдружиха с него и с които аз се отнасях толкова добре. На тоя Ролдан, дето нямаше нищо, няколко дни след пристигането му дадох възможност да се сдобие с един милион мараведи; а на тези, които наскоро дойдоха от Кастилия, дадох пари и добра прислуга. Те именно са причината за моите главоболия. От друга страна, моя утеха са онези, които обработват земята и вече прибират богата реколта. Те опознаха страната и нейните възможности и започнаха да оценяват хубостта и плодородието ѝ противно на това, което се разгласяваше досега; защото мисля, че няма на света по-благодатна земя за безделниците, а още повече за онези, които искат да съберат имот, но на това ще се спра по-късно, за да не се отклонявам от темата.

И така тези наши хора дойдоха тук и забелязаха, че не ще могат да задоволят алчността си, която беше така ненаситна, та съм си мислел, а и сега съм убеден, че заради нея бог не ни позволи да открием злато и други блага. Веднага след пристигането си направих опит с индианци, за да проверя какво количество злато могат да съберат. Установих, че онези от тях, които залягаха най-много, за четири дни успяваха да съберат по една и половина унции. Поради това поисках от всички жители на провинция Сибао мъжете и жените от 14 до 60 години да ми донасят на всеки три месеца по толкова злато и те с готовност се съгласиха — това е данък, който събирах редовно до завръщането си в Кастилия.

Мисля, че алчността провали всичко това; ала убеден съм, че бог в своето милосърдие не ще ни придиря за греховете, но когато удари часът, ще ни го върне с лихвите. И така нашите хора, виждайки, че замислите им не могат да се изпълнят, както им се иска на тях, мислеха само как да се върнат в Испания. Щом се явеше експедиция, аз им осигурявах места. Но за жалост, въпреки моите усилия и благосклонност, едва пристигнали, те ме представяха за по-лош от поганец, без да се обосновават с каквото и да било, позовавайки се на хиляди измислици, и последиците от това още продължават. Бог, който знае моите намерения и истината, пак ще ме спаси, както е правил досега; защото до ден-днешен никой от тези, които се опълчваха против мене, не е избягнал неговото наказание. Затуй предпочитам нему да оставя всичките си неволи, а той ще се погрижи за мен.

Там разказвали, че съм основал града на най-лошото място на острова: напротив, по мнението на тукашните индианци то е най-хубавото. Тези, които разправят това, най-често не са излезли никога на повече от един изстрел от бомбарда извън крепостните стени, така че наистина не зная как могат да свидетелствуват за това.

Разправяли наляво и дясно, че тук хората умират от жажда: а от града до реката има не повече, отколкото от църквата „Св. Мария“ до реката в Севиля.

Казвали, че мястото е много нездравословно, а е тъкмо обратното, цялата тази земя е най-здравословната, с най-изобилни води и най-мекия климат в света. Това е естествено, защото се намира на същия паралел и на същото разстояние от екватора, както и Канарските острови. Те приличат на този по положението си, но не и по плодородие. Канарските острови — това са предимно сухи планини, много високи, без вода и без плодове, без зелени растения. Мъдреците са ги възхвалявали заради благодатния кимат, ведрото небе и разположението им на споменатото разстояние от екватора. Остров Еспаньола е много голям, защото по обиколка превишава Испания. Пълен е с долини, плодородни полета, гори и планини, големи реки, потоци и заливи, както може да се убедите от картата, която прилагам.

Населението е много трудолюбиво и аз съм убеден, че няма по-хубава земя от тази.

Казвали, че няма храна: има месо, хляб, риба и много други неща за ядене в такова изобилие, че докараните тук работници не се нуждаят от заплата, а сами се прехранват заедно с индианците, които им слугуват. Това се вижда от случая със самия Ролдан, който повече от една година живее в полето заедно със 120 души и с придружаващите го 500 индианци и всички те намират храна в изобилие. Говорели, че съм взел добитъка на тези, които го докарали, но тук никой не е докарвал нищо. Само аз имах 8 свине за разплод, които поверих на няколко души; но понеже те искаха да се върнат в Кастилия и ги колеха, преди да заминат, аз им забраних това, за да ги разплодя тук, толкова повече че те не бяха техни. Благодарение на това сега тук имаме толкова много свине и всичко това е приплод от първите, които докарах с корабите и ги хранех на своя сметка, като се изключат парите за купуването им на остров Гомера, където платихме за тях по 70 мараведи.

Разправяли, че земята Изабела, където се намира градът, е ялова и не ражда жито: а ние прибрахме реколта и вече ядохме хляб от нея. Това е най-прекрасната земя, за която може да се мечтае: обширна долина, дълга 14 левги, широка 2 левги, а на места 3 или 4, разположена между две планински вериги, напоявана от много пълноводна река и от други две по-малки и от различните потоци, които се спускат по склоновете на планините; но не се грижим много за житото, защото местният хляб е по-подходяща храна при тези условия и се получава с по-малко усилия.

Несправедливо ме обвиняват във всичко това, и то само за да злепоставят мене и цялото начинание пред Ваши височества. Нямаше да е така, ако това откритие беше дело на покръстен евреин, защото евреите са врагове на успеха на Ваши височества и изобщо на християните. Те именно пуснаха тези слухове и се мъчеха да провалят това, което беше постигнато; а говори се, че повечето от тези, които придружават Ролдан, са покръстени евреи.

Обвиняваха ме, че съм управлявал несправедливо, но в страха си от бога и от Ваши височества аз бдях за справедливостта повече от другите, когато те извършваха своите престъпления, за които бог толкова сурово наказва на тоя свят и за които сега са изправени пред съдиите.

Измисляха хиляди други неща против мене и тая земя, която, както виждаме, бог по чудодеен начин ни дари и която е най-дивната и най-богатата под небесния свод.

Тук има злато и мед и такова голямо разнообразие от подправки, а също и багрилно дърво в огромно количество, така че търговците, които пристигат тук, казват, че само от робите може всяка година да се печелят по 40 милиона; а за да докажат правотата си, прибавят, че ежегодно би могло да се товари трикратно повече. Тук хората ще могат да живеят охолно и това скоро ще се види. Уверен съм, че при бедността на Кастилия и богатството на Еспаньола скоро тук ще се заселят доста хора; средище за тях ще бъде Изабела, където започна всичко, защото това място е най-подходящото и по-добро от всяко друго. Трябва да се вярва в това, защото бог ми го яви като чудо, когато с корабите не можех да мръдна ни напред, ни назад и не ми оставаше нищо друго, освен да сляза на сушата и да положа основите на града.

Ето причината, която ме накара да напиша това писмо.

Някои може да кажат, че не си е струвало да разказвам минали неща. На тях ще им се струва, че е прекалено разтегнато това, което всъщност е твърде кратко. Мислех си, че това е необходимо както за Ваши височества, така и за лицата, които са слушали злостните и изпълнени с неверие приказки за всички тези работи, на които се спрях; и то не само разказваните от хората, завърнали се оттук, но и, което е по-лошо, от някои, дето никога не са излезли вън от Кастилия, но имаха възможност да донасят тези недостойни неща до ушите на Ваши височества; и всичко това с голяма хитрост, за да ми навредят, водени от завистта, която хранят към един злочест чужденец, какъвто съм аз.

Ала винаги ме е подкрепял и сега ме крепи във всичко този, който е вечен и който всякога е проявявал милосърдие към мене, големия грешник.

Бележки

[1] Колумб е продължавал да мисли, че се намира край източните брегове на Азия.

[2] Франциско Ролдан.